РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. Пловдив, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора Божидара Т. Попова
като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова Наказателно дело за
възобновяване № 20225000600107 по описа за 2022 година
Производството е образувано на основание чл. 424, ал. 1 вр.
чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. В срока по чл. 421, ал. 3 НПК е постъпило искане на
осъдения П. Я. Я. за възобновяване на наказателното производство по НОХД
№ 1340/2020 г. по описа на Кърджалийския районен съд и връщане на делото
за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Алтернативно се иска Я. да
бъде признат за невинен и оправдан. В искането се излагат доводи за
наличието на касационни основания по 348 ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК.
В съдебно заседание пред настоящия съд защитникът на
осъдения адв. П. К. поддържа искането по изложените в него съображения.
Осъденият – редовно призован, не се явява и не изразява
становище.
Представителят на Пловдивската апелативна прокуратура
изразява становище, че искането на осъденото лице е неоснователно.
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на
1
страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на
делото, намира за установено следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо,
подадено е от активно легитимирана страна и се отнася до съдебен акт,
непроверен по касационен ред. Основава се на разпоредбата на чл. 425, ал. 1,
т. 5 НПК и е направено в шестмесечния преклузивен срок.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
С присъда № 38/13.04.2021 г., постановена по НОХД №
1340/2020 г. по описа на Районен съд Кърджали, подсъдимите П. Я. Я. и М. Е.
Р. са признати за виновни в това, че на 07.05.2020 г. срещу 08.05.2020 г., в землището на
с. *, общ. *, в съучастие като извършители, във време на обществено бедствие – при обявено с
решение на Народното събрание извънредно положение от 13.03.2020 г., удължено до 13.05.2020
г. с Решение № 224/02.04.2020 г. на Министерския съвет, чрез използване на моторно превозно
средство – личния на подсъдимия Я. лек автомобил марка „*“, модел „*“, с peг. № *, чрез
повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот – изкъртване на плоскости на
прозорец, са отнели чужда движима вещ – 1 бр. акумулаторна батерия марка „Монбат“, модел
„12MVR200“ 190 Ah, на стойност 260 лева, собственост на „*“ ЕАД, с ЕИК *, без съгласието на
материалноотговорното лице Я. Ц. З. от гр. *, с намерение противозаконно да я присвоят,
поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр.
чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК всеки от двамата подсъдими е
осъден на по шест месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е
отложено, на основание чл. 66, ал. 1 НК, с изпитателен срок от три години.
Със същата присъда на основание чл. 53, ал. 1, б. ”а” НК
подсъдимият П. Я. Я. е осъден да заплати в полза на държавата, по сметка на
РС-Кърджали, сумата в размер на 14 262 лева, представляваща
равностойността на отчуждения лек автомобил марка „*“, модел „*“, с peг. № *,
послужил за извършване на умишленото престъпление.
Със същата присъда е извършено разпореждане с
приложените по делото веществени доказателства и в тежест на подсъдимите
са възложени направени по делото разноски.
По жалби на двамата подсъдими срещу така постановената
присъда е образувано ВНОХД № 139/2021 г. по описа на Окръжен съд -
Кърджали. С решение № 30 от 01.10.2021 г., постановено по посоченото дело,
първонстанционната присъда е потвърдена. Решението е окончателно и е
влязло в сила на датата на постановяването му.
2
Преди всичко следва да се отбележи, че когато се иска
възобновяване на наказателното производство, по което са постановени
съдебни актове от първата и въззивната инстанция, на проверка по реда на
Глава тридесет и трета от НПК подлежи въззивния съдебен акт. Поради това,
независимо, че с искането се претендира възобновяване на наказателното
производство по НОХД № 1340/2020 г. по описа на Кърджалийския районен
съд, настоящият състав ще обсъди наличието на твърдените основания за
възобновяване при осъществяване на контролната инстанционна дейност от
Окръжен съд – Кърджали по ВНОХД № 139/2021 г.
Настоящата инстанция намира за неоснователно
възражението за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение
на материалния закон. Изтъкнатите в тази насока доводи, че събраните по
делото доказателства били тълкувани превратно и че авторството на деянието
от страна на Я. не било доказано по безспорен начин, не могат да бъдат
споделени. В мотивите си както районният, така и окръжният съд не са
допуснали подценяване или надценяване на едни доказателства за сметка на
други, нито пък преценка не според действителното им съдържание. Доводът
на защитата, че постановената осъдителна присъда и потвърждаващото я
решение почиват на предположения не може да бъде споделен. Двете съдебни
инстанции са отделили необходимото внимание на показанията на майката на
подсъдимия, че не е излизал от дома им с автомобила през нощта, когато е
извършено престъплението, както и на версията на подсъдимия, че е
посещавал мястото на престъплението, но по-рано през м. април същата
година. Несъгласието на Я. и защитата му с приетите за установени от
първоинстанционния и въззивния съд факти, не се дължи на тяхната
доказателствена необезпеченост, а е израз на възприетата от осъдения
защитна позиция, на която той безспорно има право. Съдебните инстанции,
обаче, не могат да бъдат упрекнати, че неоснователно не са я възприели, с
което да е било нарушено правото му на защита. Съдът е взел всички мерки за
разкриването на истината и за изясняването на фактите по делото, като е
използвал допустимите от НПК средства, които за него са били достъпни.
Извършената проверка на съдебните актове и на анализа на доказателствената
съвкупност дават основание на настоящия състав да приеме, че материалният
закон е приложен правилно. Макар събраният доказателствен материал да не
съдържа преки доказателства относно авторството на престъплението, в него
3
са налице косвени такива, които разгледани в тяхната взаимовръзка, сочат на
единствено възможен извод за участие на осъдения в извършване на
инкриминираното деяние. От показанията на свидетелите Ф. и М. –
служители в „*“ ЕАД, се установява, че при посещението им на 29.04.2020 г.
на базовата станция на дружеството, намираща се в с. *, са видяли, че е
разбит прозорецът на стаята, в която е било оборудването, няколко
акумулаторни батерии били извадени от шкафовете и подготвени за вземане.
Свидетелите не установили липси в оборудването, върнали батериите на
местата им и укрепили (заковали от вътрешната страна) вратата към съседно
помещение, което било с обща тераса със стаята с оборудването, а прозорецът
в нея обезопасили, като заковали две врати на неговото място. След тази дата
до инкриминираната във фирмата, която охранявала обекта, е нямало
получени сигнали за включена аларма. Такива са получени през нощта на 07
срещу 08.05.2020 г., за което свидетелства Г. Г. – служител на охранителната
фирма, обслужваща въпросния обект. От неговите показания се установява,
че през нощта на 07/08.05.2020 г. е получил два пъти сигнал от дежурната
част за включване на алармата на СОТ в същия обект. При първото му
отиване на място не открил външна интервенция върху входната врата на
помещението с апаратурата. Такова не открил и при второто му посещение,
но с оглед появилото се у него съмнение, след като се отдалечил на известно
разстояние и изчакал, именно от местността, в която се намирал охранявания
обект, дошъл с висока скорост лек автомобил „*“, на който успял да види
регистрационния номер, без последните две букви от него, който се отправил
към гр. *. От направената впоследствие справка се установило, че към
инкриминирания период посочения лек автомобил е принадлежал на П.Я.,
който го продал по-късно през същата година. Този факт от своя страна сочи,
че осъденият е бил в района точно по времето, през което е извършено
престъплението през нощта на 07 срещу 08.05.2020 г. При огледа на
станцията на „*“ в с. *, обект на престъпно посегателство, са открити
множество дактилоскопни следи - по срязаната врата, подпряна на парапета
на терасата, по дясната рамка на прозореца, по дръжката на зелена
акумулаторна батерия, поставена до прозореца и по страничната лява част на
черен акумулатор на втория рафт на шкаф в помещението, леко издърпан
навън. От заключението на назначената дактилоскопна експертиза се
установява, че тези следи са на подсъдимия Я. и неговия съучастник, което
4
опровергава твърденията им, че са били в сградата, но по друго време през
същата година, само за да разгледат помещенията и не са пипали нищо. От
показанията на свидетелите Ф., М., Г. и Л., посетили обекта на 08.05.2020 г.,
от описаното в протокола за оглед и приложения към него фотоалбум се
установява, че акумулаторните батерии в помещението са били разместени от
местата им по начин, сочещ подготовката за последващото им изнасяне.
Неоснователно е и възражението, че процесната вещ не била
индивидуализирана в достатъчна степен. В показанията си свидетелите Ф. и
М. са направили подробно описание (вид, марка и цвят), което в достатъчна
степен индивидуализира липсващата акумулаторна батерия. Не се споделя и
доводът, че не било установено дали същата е собственост на „*“ ЕАД.
Заявеното от същите двама свидетели установява, че инкриминираната вещ е
била част от оборудването в тази станция на пострадалото дружество и
следователно, ако не била негова собственост, то безспорно е била в неговата
владение, което е елемент от състава на престъплението кражба от обективна
страна.
При тези безспорно установени по делото факти и
обстоятелства неоснователно е оплакването, че присъдата е постановена в
нарушение на чл. 303, ал. 1 НПК. Както районният, така и въззивният съд не
са допуснали нарушение на принципа за вземане на решение по вътрешното
убеждение, за разкриване на обективната истина, както и на изискванията на
чл. 305, ал. 3 НПК и чл. 339, ал. 2 НПК. На фактите, приети за установени от
доказателствата без съществено процесуално нарушение, правната
квалификация, която им е дал съдът, е законосъобразна. Деянието покрива
съставомерните признаци по чл. 195, ал.1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. с чл.
20, ал. 2 вр. ал. 1 НК в обективно и субективно отношение и материалният
закон е приложен правилно.
В искането не са изложени доводи за явна несправедливост на
наложеното на осъдения Я. наказание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т.3 НПК,
поради което настоящата инстанция не дължи произнасяне по този въпрос.
По изложените съображения искането на осъдения П.Я.
следва да бъде оставено без уважение, поради което Пловдивският
апелативен съд
5
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. Я. Я. за
възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 139/2021 г. на
Кърджалийския окръжен съд и НОХД № 1340/2020 г. на Кърджалийския
районен съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6