РЕШЕНИЕ
№ 2232
гр. Пловдив, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Александър В. Точевски
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело №
20215330106826 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 92, вр. чл.
86 от ЗЗД.
Ищецът „Мултипъл плюс“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град София, ул. „Антон Павлович Чехов“ № 45, представлявано от ********** К.Д.М., чрез
пълномощник адв. Ц.И., е предявил против „Партнърс” ООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Орловец” № 7а, представлявано от **********
А.Г.Т., иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр.
дело № 1415/ 2021 г. на ПРС, X гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 1416/ 09.02.2021 г., суми, както следва: сумата в размер на 103, 04 лева-
главница, представляваща възложено по търг. дело № 3343/ 2017 г. на СГС, ТО, VI-19 с-в,
вземане на „Фючър Енерджи“ ООД, ЕИК: ********** (в несъстоятелност) по договор за
доставка на ел. енергия от 07.06.2017 г. и сумата от 30, 92 лева- неустойка за забава за
периода 14.12.2017 г.- 26.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на постъпване на заявлението в съда- 27.01.2021 г. до изплащане на вземането, както
и разноските по делото.
В исковата молба се твърди, че ищецът придобил с постановление за възлагане по търг.
дело № 3343/ 2017 г. на СГС, ТО, VI-19 с-в, вземане на „Фючър Енерджи“ ООД, ЕИК:
********** (в несъстоятелност), произтичащо от договор за доставка на ел. енергия от
07.06.2017 г., сключен с ответника. Съгласно този договор, на ответника се продавала
1
активна нетна ел. енергия на цена в размер на 77, 60 лева за МВт/ч., като се предоставяла
услугата „отговорност за балансиране“. Клиентът дължат възнаграждение по издадени
месечни фактури за доставката, като допълнително се начислявали ДДС, такса „задължение
към обществото“, мрежови услуги за достъп и пренос и други такси. „Фючър Енерджи“
ООД продавал и доставял ел. енергия според прогнозните графици за снабдяване, като
енергията била измерена със СТИ в точката за присъединяване и надлежно осчетоводена.
Плащането й ставало в срок до 14- то число на следващия доставката месец, като срокът бил
договорен и изискуемостта настъпвала автоматично. За месеците ноември и декември 2017
г. се дължала сумата от общо 133, 96 лева, както и лихва за забава в размер на 30, 92 лева, за
периода 14.12.2017 г.- 26.01.2021 г. За събиране на сумите било образувано заповедно
производство по частно гр. дело № 1415/ 2021 г. на ПРС, X гр. с-в, по което се издала
заповед за изпълнение, но в срок длъжникът възразил и това обуславяло правния интерес от
предявяване на настоящия установителен иск. Претендират се и разноските в процеса. В
съдебно заседание страната не се явява и не се представлява. Представя писмени становища.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е представил писмен
отговор, с който оспорва иска и моли за отхвърлянето му. На първо място счита, че исковата
молба била нередовна, защото не се посочвало какво конкретно количество за всеки един от
двата месеца се търсело и на какви цени била доставката. Признава се съществуването на
договор с „Фючър Енерджи“ ООД, но от него не можел да се установи размерът на
задължението, поради което липсвала индивидуализация на конкретното вземане. Посочва
се, че фактури за процесните два месеца не били получавани от потребителя. След като
ищецът бил придобил вземането, той следвало да разполага със съответните документи,
които установявали съществуването му, иначе го придобивал на свой риск. Оспорва се
съдържанието на списъка на синдика от постановлението за възлагане и се посочва, че дори
в случая не бил направен опит за доброволно уреждане на спора, а директно се сезирал съда,
без дори ищецът да разполагал с документи за придобитото си вземане. Прави се
възражение и за изтекла кратна погасителна давност по смисъла на чл. 111 б. „в“ от ЗЗД, тъй
като сам ищецът посочвал, че падежът за плащане бил 14.12.2017 г. В съдебно заседание
чрез пълномощника си поддържа отговора.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът установява от фактическа страна следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение № 1416/ 09.02.2021 г. по чл. 410 от
ГПК, издадена по частно гр. дело № 1415/ 2021 г. на ПРС, X гр. с-в, е разпоредено
ответникът да заплати на ищеца следните суми: сумата в размер на 103, 04 лева- главница,
представляваща възложено по търг. дело № 3343/ 2017 г. на СГС, ТО, VI-19 с-в, вземане на
„Фючър Енерджи“ ООД, ЕИК: ********** (в несъстоятелност) по договор за доставка на ел.
енергия от 07.06.2017 г. и сумата от 30, 92 лева- неустойка за забава за периода 14.12.2017 г.-
26.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване
на заявлението в съда- 27.01.2021 г. до изплащане на вземането, както и направените в
заповедното производство разноски в общ размер на 325 лева.
Така издадената заповед за изпълнение е връчена редовно на длъжника, който в срок е
2
подал възражение против нея, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за
установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението.
Установителният иск е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е
допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Между „Фючър Енерджи“ ООД и ответника е сключен договор за доставка на ел. енергия
№ ********** от 07.06.2017 г. Към същия са приложени и общите условия за продажбата.
С постановление № 260000/ 06.01.2021 г. за възлагане по търг. дело № 3343/ 2017 г. на
СГС, ТО, VI-19 с-в, на ищеца е възложено вземане на „Фючър Енерджи“ ООД, ЕИК:
********** (в несъстоятелност), произтичащо от договори за доставена ел. енергия,
съгласно опис и пазарна оценка, сред които и вземането по процесния договор с ответника.
Приложен в табличен вид е описа на вземанията от клиентите на доставчика на ел. енергия.
Видно от справка от „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ответникът имал обект с ИТН:
**********, като за периода 01.11.2017 г.- 01.12.2017 г. бил клиент на „Фючър Енерджи“
ООД и в обекта имало доставена ел. енергия от общо 41 квт./ ч.
Видно от справка от „ЧЕЗ Разпределение България“ ЕАД за обект на ответника
********** „Фючър Енерджи“ ООД доставил за периода 01.11.2017 г.- 01.12.2017 г. ел.
енергия от общо 1 025 квт./ ч.
От справка на „Електроразпределение Север“ АД за периода 01.11.2017 г.- 01.12.2017 г.
„Фючър Енерджи“ ООД доставил ел. енергия за обект на ответника с УИН ********** общо
519 квт./ ч.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира
следното:
Няма спор по делото, че ответникът е имал сключен договор за доставка на ел. енергия с
дружество, обявено в несъстоятелност, чиито вземания към клиенти по договори за доставка
за ел. енергия и допълнителни услуги са възложени по съдебен ред на ищеца, като сред тях е
и това по процесния договор. В отговора също се признава съществуването на
правоотношение по въпросния договор, като фактът на доставената ел. енергия за
съответния период, за който се търси, се установява и от постъпилите справки от
разпределителните дружества. От това обаче, че е доказано обстоятелството на доказана и
потребена ел. енергия в обекти на ответника за периода 01.11.2017 г.- 01.12.2017 г., не
следва, че искът е доказан и по размер. Както вече по- горе се посочи, няма спор за
основанието, от което произтича претенцията- договор за доставка и възложено в
последствие вземане по него, но това не е достатъчно, за да се приеме, че размерът на иска е
установен. Действително към постановлението за възлагане е наличен опис на пазарната
оценка на вземанията, сред които и това спрямо ответника, възлизащо в търсения с исковата
молба размер от 103, 04 лева. Тази справка обаче няма характер на официален документ,
който да обвърже съда със съдържанието си, за да се приеме за установено, че удостоверява
именно размера на задълженията на ответника към доставчика на ел. енергия по договора.
Описът няма автор, изрично е оспорен откъм съдържание в отговора и дори и за нуждите на
производството по несъстоятелност да е имал своята доказателствена стойност, такава в
настоящия процес той няма, защото не се установява по никакъв начин на база на каква
3
информация е изготвена съответната пазарна оценка на вземанията, приета от синдика. На
следващо място, дори и да се установява точното количество, доставена ел. енергия, по
отношение на стойността не може да се приеме, че следва да се приложат само прости
аритметични пресмятания, свързани с умножение на цената по договора и доставените квт./
ч., защото дори и в становището си за второто с.з. ищецът посочва, че цената се образувала
от акциз, задължения към обществото, цена на мрежови услуги и ДДС. За тези стойности,
който дори и да са нормативно определени или да следват от решения на енергийния
регулатор, които са общодостъпни, пак се изискват специални знания на експерт, в която
връзка ищецът следваше да ангажира съдебно- икономическа експертиза, която да изследва
тези въпроси и да установи дали правилно съответните цени са приложени за процесния
период. Отделно от това, за пръв път в молбата- становище се описва по какъв начин е
формирана главницата по делото, каквато разбивка на отделни компоненти липсва както в
исковата молба, така и в заявлението по заповедното дело. Настоящото производство обаче
е такова по чл. 422 от ГПК, а именно- явява се продължение на вече проведено заповедно
производство, по което е била издадена заповед за изпълнение и в същата е инкорпорирано
вземане, чието съществуване като правно основание, а и по размер, следва да бъде доказано
по делото. В този смисъл не е допустимо за пръв път и то след одобрения проект за доклад в
първото с.з. да се конкретизира начинът на образуване на претенцията, доколкото тя трябва
да е ясна още към момента на подаване на заявлението. Простото съвпадение на сумите по
заповедта и в исковата молба не е достатъчно, за да се приеме нужната идентичност в
предмета на делата. Несъмнено за доставената до обектите на ответника ел. енергия се
дължи заплащане на цена, но ищецът не доказа именно размерът на вземането си, като в
случая дори липсва и фактура, която да го индивидуализира и каквато следва да е била
издавана от несъстоятелния търговец за извършената услуга. Като не е доказан размерът на
задължението, така предявеният иск за главница се явява неоснователен и следва да се
отхвърли, защото не съществува вземане на ищеца към ответника в съответния претендиран
размер.
По отношение на втория иск- за заплащане на лихва за забава, доколкото той има
характер на акцесорен, трябва да се посочи, че след като искът за главница се явява
неоснователен, то подобно вземане за мораторна лихва не съществува. В този смисъл, без да
е необходимо да се излагат повече съображения по същество и този втори иск се явява
неоснователен, тъй като е пряко обусловен от резултата по главния иск, който се отхвърля.
В заключение, при положение, че не се доказа да съществува присъденото вземане в полза
на заявителя, следва да се приеме, че заповедта е била издадена неправилно, защото
заявената претенция е неоснователна и като такава тя следва да се отхвърли изцяло.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ищецът дължи на ответника
направените от него разноски в процеса, които се претендират и макар за тях да не е
представен по списък по чл. 80 от ГПК, са налице доказателства, че са действително
заплатени- платено адвокатско възнаграждение в минималния размер по чл. 7 ал. 2 т. 1 от
Наредба № 1/ 09.07.2004 г., от 300 лева (лист 29). Направените пък от ищеца разноски за
държавна такса, както и за възнаграждение на пълномощника му, си остават за сметка на
4
страната, без да се възлагат на другата.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Мултипъл плюс“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град София, ул. „Антон Павлович Чехов“ № 45, представлявано от
********** К.Д.М., иск против „Партнърс” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, ул. „Орловец” № 7а, представлявано от ********** А.Г.Т., за
признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 1415/
2021 г. на ПРС, X гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № 1416/ 09.02.2021 г., суми, както следва: сумата в размер на 103, 04 лева- главница,
представляваща възложено по търг. дело № 3343/ 2017 г. на СГС, ТО, VI-19 с-в, вземане на
„Фючър Енерджи“ ООД, ЕИК: ********** (в несъстоятелност) по договор за доставка на ел.
енергия от 07.06.2017 г. и сумата от 30, 92 лева- неустойка за забава за периода 14.12.2017 г.-
26.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване
на заявлението в съда- 27.01.2021 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Мултипъл плюс“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, ул. „Антон Павлович Чехов“ № 45, представлявано от **********
К.Д.М., да заплати на „Партнърс” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, ул. „Орловец” № 7а, представлявано от ********** А.Г.Т.,
разноските по настоящото дело, възлизащи в размер на 300 (триста) лева- адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
5