Р Е Ш Е Н И Е
№885
гр. Хасково, 11.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на единадесети декември,
през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при участието на секретаря Гергана Мазгалова, като
разгледа докладваното от съдия Костова адм. дело № 585 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка
с чл.47 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и Наредба
№ 4 от 24.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на мярка 11 “Биологично земеделие” от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 4/24.02.2015).
Образувано е по
жалба от „Био – Лидер 8“ ЕООД, с.С., обл. Х., подадена чрез пълномощник, против
Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони
2014-2020 г. за кампания 2018 г. с изх.№ 02-260-2600/6486 от 02.06.2020 г. на
заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ –
Разплащателна агенция /ДФЗ – РА/.
В жабата се сочи,
че писмото било нередовно връчено. Счита се, че е незаконосъобразно, поради
неспазване на установената форма. Липсавали
мотиви за издаването му. Налице били и допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при издаването му. Актът противоречал на
материалноправните разпоредби. Доводът за нередовно връчване на уведомителното
писмо се аргументира с твърдението за липса на данни за лично връчване или
връчване на оторизирано лице, съгласно закона. Оспорват се и правомощията на
издателя на административния акт, свързани с издаването му. Подробни
съображения се излагат по отношение сочената липса на мотиви на акта. Иска се
отмяна на уведомителното писмо. Претендират се разноски по делото.
Допълнителни
съображения се излагат в писмени молби, подадени в хода на съдебното
производство.
Ответната страна
- заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна
агенция гр. София, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер, при условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Административен
съд – Хасково, след като взе предвид изложеното в жалбата и молбите към нея,
както и това на ответника, и след като анализира събраните писмени
доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
Административното
производство, довело до издаване на оспореното уведомително писмо (УП) е
започнало с подадено на 26.04.2018 г. от името на кандидата „Био – Лидер 8“
ООД, с.С. заявление за подпомагане за кампания 2018 с УРН:658955, УИН: 26/180518/80582,
с дата на заявлението 14.05.2018 г. Заявено е подпомагане по няколко схеми и
мерки, сред които и по Мярка 11 – „Биологично земеделие“ от Програмата за
развитие на селските райони (ПРСР) 2014 - 2020. Към заявлението е попълнена таблица
на използваните парцели 2018 (л.46) с номера на БЗС от ИСАК и съответните на
тях номера на парцелите от ИСАК, сред тях БЗС 57618-240-1, парцел 57618-240-1-1;
БЗС 57618-240-1, парцел 57618-240-1-2 и БЗС 57618-240-2, парцел 57618-240-2-1,
с площи съответно 0,30 ха, 2.63 ха и 0,96 ха – общо 3.89 ха, всички в землището
на с.П., като парцел 57618-240-1-1 от БЗС 57618-240-1 е посочен с код
биологично растениевъдство (БР) 11, а парцели 57618-240-1-2 от БЗС 57618-240-1 и 57618-240-2-1 от БЗС 57618-240-2 (с обща площ 3.59 ха) с код БР 12.
Към заявлението са приложени карти на заявените парцели, отпечатани от ДФЗ –
РА. (л.66, 67). Видно от същите част от заявените площи са засадени с вишни
(2.63 ха и 0.96), а друга част (0.3 ха) представляват ливади за косене. Ведно
със заявлението за подпомагане по различните схеми и мерки, с формуляра
„Приложение за кандидатстване по мярка 11 „Биологично земеделие“ 2018“ е
подадено Заявление за плащане по мярката по направлението „Биологично
растениевъдство“ (л.52). На 25.01.2019 г. пред ДФЗ-РА са представени
доказателства за реализация на продукция (вишни).
В табличен вид –
л.41, е посочена общата площ, заявена за подпомагане по мярка 11 „Биологично
земеделие“ 2018 – 3.89 ха, като в отделна таблица е визирано и контролиращото
лице за площите и дейността – „БИОАГРИЧЕРТ ИТАЛИЯ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.
Със Заповед № 364451/05.10.2018
г. (л.133) и Заповед №369745/05.10.2018 г. (л.122) на началник отдел
„Регионален технически инспекторат“ (РТИ) при ДФЗ, е разпоредено извършването
на проверка на място във връзка с кандидат с УРН 658955, относно заявление с
УИН 26/180518/80582, с посочени местоположения на проверката, сред които и
парцел 57618-240-2-1 (45708786), 57618-240-1-2 (45708098) и 57618-240-1-1
(45708099), всички в с.П., обл.Х..
В заявка №364451 „Общи
данни за стопанството“ (л.138), таблица II – изисквания
при биологични стопанства или такива в преход, е посочено, че производителят
има сключен договор с „БИОАГРИЧЕРТ ИТАЛИЯ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД № 001820/15.12.2015г.
В т.3 от таблицата е записано, че не е представен актуален сертификат.
Представеният сертификат за съответствие с №21/2016/00 бил с период на
валидност до 05.02.2017 г. Нямало качен актуален сертификат на сайта на МЗХ. В
Таблица III – Общи изисквания към
стопанствата, произвеждащи биологична растениевъдна продукция / в т.ч. и
стопанствата, в точка 6.2 е отразено, че кандидатът не е преминал обучение
съгласно Наредба №4 от 24.02.2015 г., а в точка 6.6, че кандидатът няма
заверена от сертифициращия орган годишна програма за производство.
За извършената
проверка е изготвен Доклад за проверка на място „Мярка 11 Биологично земеделие
– 2018“ (л.134), с който Т. Й. Г. – управител на „Био – Лидер 8“ ЕООД, е бил
запознат, видно от положения в документа подпис на лицето. В доклада е
посочено, че е наличен сертификат, издаден след проверката. В инкорпорираната в
доклада таблица е допълнително отразено, че не се спазват на територията на
цялото стопанство минималните изисквания за торене и използване на продукти за
растителна защита съгласно приложение №3 на Наредба №4 от 24.02.2015 г. за
прилагане на мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014 -2020 г.; не са спазени
всички законови изисквания относно биологичния метод на производство; не е
спазено изискването да се купуват продукти за растителна защита само от лица,
които са търговци и притежават удостоверение за търговия с продукти за
растителна защита; оборудването за прилагане на продукти за растителна защита
не е преминало задължителна проверка по отношение безопасността и опазването на
здравето на хората и околната среда и не притежава удостоверение за техническа
изправност.
В обяснение от
„Био – Лидер 8“ ЕООД (л.151), представител на дружеството е посочил, че до края
на октомври ще бъде наличен доклад и сертификат от сертифициращата фирма.
Във вид на
заверено ксерокопие по делото е представен Сертификат за съответствие
№21/2016/00 (л.158), издаден на оператора „Био - Лидер 8“ ЕООД, с период на
валидност от 05.02.2016 г. до 05.02.2017 г.
За резултата от
проверката до „Био - Лидер 8“ ЕООД е било изпратено Уведомително писмо
изх.№01-262-6500/709 от 01.11.2018 г. (л.157), с което чрез представляващия го
дружеството е уведомено, че при проверката на място, засягаща заявлението
(УРН658955, УИН 26/180518/80582), са констатирани несъответствия, детайлно
описани в приложения контролен лист (доклад за проверка). С писмото е дадена
възможност стопанинът да направи своите забележки и възражения в рамките на 14 дни
от датата на получаване на уведомителното писмо.
На 02.06.2020 г.
от зам. изпълнителния директор на ДФЗ е издадено оспореното Уведомително писмо
изх.№02-260-2600/6486 за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане
по мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на селските райони
2014 – 2020 г. за кампания 2018 г. С писмото „Био – Лидер 8“ ЕООД е уведомено
за оторизирана субсидия по мярката в размер на 0 лева. Посочено е, че общата
оторизирана сума за получаване е изчислена чрез Интегрираната система за
администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни и/или
проверки на място, съгласно чл.37 от ЗПЗП, на данните в подаденото от
дружеството заявление. Данните били сравнение с наличната информация, съдържаща
се във вътрешните регистри на ИСАК, както и с предоставените данни от контролиращите
лица във връзка с чл.49 от Наредба №4 от 24.02.2015 г. за прилагане на Мярка 11
„Биологично земеделие“. В колона 16 от „Таблица с изчисление на финансово
подпомагане по направление „Биологично растениевъдство“ е посочено, че за
площите по БР 11 и БР 12 не са спазени изискванията за управление, като сумите
за подпомагане съответно 65.71 лева и 3910.88 лева попадат именно в тази
колона, а общият размер на оторизираната сума, съгласно таблицата е 0 лева.
В пояснителен
текст относно колона 16 е посочено, че санкцията в лева е наложена съгласно
Раздел V „Намаления при неспазване на базови и изисквания
по управление за направленията от мярка 11 „БЗ“ от ПРСР 2014-2020“, буква „а“ -
направление „Биологично растениевъдство“, буква „Б“ „Изисквания за управление“
от Методиката за намаляване и отказване на плащанията по м. 11 „БЗ“ от ПРСР
2014-2020, утвърдена със Заповед № РД 09-453 от 10.05.2019 г., издадена на
министъра на земеделието, храните и горите на основание чл.13 от Наредба №4 от
24.02.2015 г.
По делото е
представена Методика за намаляване и отказване на плащанията по мярка 11
„Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014-2020 г. (л.110 и сл.), приложение към Заповед РД 09-144/23.02.2017г.,
изменена със Заповед РД09-453 от 10.05.2019 г. (л.108.109). В буква „а“ -
направление „Биологично растениевъдство“, буква „Б“ „Изисквания за управление“
(л.115, 116) в Методиката се посочва, че земеделските стопани се подпомагат
само за извършването на дейности, съгласно установените с Наредба №4 от
25.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020
г. изисквания за управление, които надхвърлят съответните базови изисквания.
Формираната сума на база общата избираема за подпомагане площ умножена по ставката
за конкретната дейност се намалява при неспазване на изискванията за управление
за съответната степен на неспазване, както следва: 100 % за БЗС-то – при
установени парцели, които не се контролират от контролиращо лице; 100 % за
направлението - при неспазване на изискванията на Регламент № 834/2007 на
Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти
и за отмяна на Регламент 2092/91 и Регламент на Комисията № 889/2008 от 5
септември 2008 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент
№834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на
биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и
контрола, на целия блок на земеделското стопанство.
Наред с описаните
доказателства, по делото е представена и Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г.
на изпълнителния директор на ДФЗ (л.24), издадена на основание чл.20, т.2 и т.3
и чл.20а, ал.1, ал.2 и ал.4 от ЗПЗП, чл.10, т.1, т.2, т.7 и т.13 и чл.11, ал. 2
от Устройствения правилник на ДФЗ и Решение на УС на ДФЗ по т. 6.2. от Протокол
№ 114 от 15.06.2017г., с която на П. Д. С. – заместник–изпълнителен директор на
ДФЗ, са делегирани правомощия да издава и подписва всички уведомителни писма по
схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане,
съгласно чл.1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване
на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Представена е и Заповед №
РД09-192/28.02.2018 г. на министъра на земеделието, горите и храните (л.226), с
която е определена начална дата на приема на заявления за подпомагане по схеми
и мерки за директни плащания за кампания 2018 относно мерките финансирани по
ПРСР 2014 - 2020 г.
Оспореното
Уведомително писмо е изтеглено от СЕУ на 22.06.2020 г., видно от Известие за
доставяне/връчване на Уведомително писмо – л.23. Жалбата срещу него е подадена
пред АдмС– Хасково на 06.07.2020 г.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от
правна страна:
Оспорването е направено в регламентирания от
закона срок и от лице, което има правен интерес, поради което същото е
допустимо.
Разгледано по същество, оспорването се явява
основателно.
Съгласно чл. 168 от АПК при разглеждане на
жалби срещу административни актове съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 – дали актът е издаден от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалния
и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.
В разпоредбата на чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от
ЗПЗП е предвидено, че Изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор
на Разплащателната агенция /РА/ и като такъв организира, ръководи нейната
дейност и я представлява. Съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, Изпълнителният
директор може да делегира със заповед на заместник-изпълнителните директори
правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното
законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени
заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на
договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и
по подадени заявки и искания за плащане. В случая Изпълнителният директор, в
съответствие с чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП и чл. 11, ал. 2 от Устройствения
правилник на ДФЗ, с приетата по делото Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. е
делегирал на своя заместник изпълнителен директор правомощието за издаване и
подписване на всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни
плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, адресирани
до кандидатите за финансово подпомагане, съгласно чл. 1 от Наредба № 5 от
27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за
директни плащания. С оглед изложеното оспореното уведомително писмо се явява
издадено от компетентен административен орган, в кръга на предоставените му
правомощия и в предвидената писмена форма.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4
от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания
за издаването му, т. е. следва да съдържа мотиви. Мотивите на административния
акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му
и тяхното наличие позволява да са разбере волята на административния орган.
Трайната съдебна практика приема, че мотивите могат да се съдържат както в
самия акт, така и в друг документ, към който акта препраща и който се намира в
административната преписка. В случая мотивите към оспореното уведомително писмо
с оглед метода използван от Разплащателната агенция за мотивиране на
уведомителните писма, чрез таблично обобщаване на резултатите, следва да се
извеждат от разясненията, посочени за всяка от таблиците, приложени към него.
Административният акт обаче следва да съдържа ясно изложение на фактическите
основания и правното основание, въз основа на които е постановен. Това е
необходимо, не само за да може адресатът на акта да се защити срещу него, но и
с оглед осъществяването на съдебен контрол относно наличието на предпоставките
за отказ или намаляване размера на исканото подпомагане.
В настоящия случай административният орган
не е посочил фактически и правни основания за издаването на акта. В
уведомителното писмо няма конкретни мотиви относно материалноправните основания
за извършеното намаляване на финансовото подпомагане. Не е изложено въз основа
на какви обстоятелства органът приема, че са налице неспазени изискванията за
управление за посочените в писмото два парцела. Не са посочени и конкретните
изисквания за управление, които не са спазени от кандидата. В разясненията
дадени под таблицата на стр. 3 до стр. 5 от УП са изброени всички възможни
хипотези на несъответствие при наличието, на които се издава процесния акт, но
без да става ясно, коя от хипотезите е приложима в случая. Евентуалните
фактически основания не могат да се извлекат и от цитираната в акта Методика.
Извършеното позоваване на Раздел V „Намаления при неспазване на базови
изисквания по управление за направленията от мярка 11 „БЗ“ от ПРСР
2014-2020г.“, буква „а“ направление
„Биологично растениевъдство“, буква „Б“ „Изисквания за управление“ от
Методиката за намаляване и отказване на плащанията по м. 11 „БЗ“ от ПРСР 2014-2020,
утвърдена със Заповед № РД 09-453 от 10.05.2019 г., издадена на министъра на
земеделието, храните и горите на основание чл.13 от Наредба №4 от 24.02.2015 г. от
Методиката не може да преодолее липсата на фактически основания. В тази част от
Методиката се съдържа посочване на правилото, че земеделските стопани се
подпомагат само за извършването на дейност съгласно установените с Наредба №4
от 24 февруари 2015г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г- изисквания за
управление, които надхвърлят съответните базови изисквания, както и указание за
начина на прилагане на намаляване на финансовата помощ при неспазване на
изискванията за управление, който е обвързан със съответната степен на
неспазване, а именно: 100% за БЗС-то при установени парцели, които не се
контролират от контролиращото лице и 100% за направлението при неспазване на
изискванията на Регламент ( ЕО) 834/2007. на Съвета от 27.07.2007г., относно
биологичното производство и етикирането на биологични продукти и за отмяна на
Регламент /ЕИО/ 2092/91 и на Регламент на Комисията ( ЕО) 889/2008 от 05.09.
2008г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент ( ЕО)
834/2007. на Съвета, относно биологичното производство и етикирането на
биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и
контрола / ОБ, L 250 от
18 септември 2008г./ на целия блок на земеделското стопанство. Тоест няма как в
цитираната част от Методиката да са посочени конкретните изисквания за
управление, които кандидатът не е спазил и заради които му е отказано финансово
подпомагане. Тази неяснота следва и от намиращата се на страница 2 от оспорения
акт таблица „Площи с неспазени изисквания по
управление" в същата единствено е вписано, че на територията на цялото
стопанство не са спазени изискванията на Регламент (ЕО)
834/2007 и Регламент (ЕО)
889/2008, както и че при констатирано
неспазване на биологичните изисквания на тези два регламента, установената сума
се намалява със 100%. Липсата на конкретизация
кои от изискванията на Регламент (ЕО)
834/2007 и/или на Регламент (ЕО)
889/2008 не са спазени, води до
невъзможност адресатът на акта да разбере защо му е наложено 100%-но намаление,
съответно да организира защитата си в пълнота. Въпросната неяснота относно
неспазени изисквания от регламента препятства и възможността да се провери
представляват ли действително тези изисквания такива по управление, както и по
отношение на кои конкретно площи не са спазени.
На следващо място не представлява изложение
на фактически мотиви по смисъла на закона и извършеното в акта бланкетно посочване,
че общата оторизирана сума за получаване е изчислена
чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), след извършване
на задължителни административни и/или проверки на място (съгласно чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление и тези данни са
сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри
на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП, както и в предоставените данни от контролиращите лица във
връзка с чл.
49 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за
прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014- 2020г. В цитираната Наредба
са регламентирани различни изисквания спрямо кандидатите за подпомагане по
мярката, посочени са подпомаганите дейности, изброени са условия, при които
плащанията се отказват или намаляват. В тази връзка административният орган е
следвало да конкретизира кои условия за допустимост за участие по мярката не са
спазени от кандидата. Не би могло да се приеме и, че мотивите към акта се
съдържат в представената по делото административна преписка, тъй като в
преписката липсват документи с такова съдържание.
С оглед изложеното съдът намира, че
оспореният акт не е мотивиран, което обстоятелство е самостоятелно и достатъчно
основание за отмяната му, с оглед разпоредбата на чл. 146, т. 2 от АПК.
На следващо място оспореният административен
акт е издаден и в противоречие с материалния закон. От административния орган е
прието, че оспорващия не е спазил изисквания по управление по процесната мярка
и за да издаде акта същия се е позовал на Раздел V "Намаления при
неспазване на базови и изисквания по управление за направленията по мярка 11 от
ПРСР 2014-2020 г., направление "Биологично растениевъдство", точка
"Б" "Изисквания за управление" от Методика за намаляване и
отказване на плащания по мярка 11 "БЗ" от ПРСР 2014 – 2020, издадена
на основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015г. и утвърдена със Заповед № РД
09-453 от 10.05.2019г. на Министъра на земеделието и храните. В чл. 13 от
Наредба № 4 е предвидено, че когато при проверка на място или административни
проверки се установи, че за съответните парцели, пчелни семейства или животни
не са спазени базовите изисквания съгласно приложение № 2, минималните
изисквания за торене и използване на продукти за растителна защита съгласно
приложение № 3 и изискванията по управление,
плащанията за биологичните дейности се отказват или намаляват съгласно
методика, утвърдена от министъра на земеделието, храните и горите. Очевидно е,
че според посочената разпоредба, изискванията по управление, които следва да
бъдат спазени за заявените за подпомагане парцели, се съдържат в цитираните към
наредбата приложения и в самата наредба, като по отношение на посочените в
Методиката изисквания за управление, както бе посочено по-горе не е достатъчно
само бланкетното им посочване. Отделно от изложеното следва да бъде посочено и
това, че е налице и противоречие между приетото основание за отказ от
административния орган в оспорения акт – неспазване на изискванията за
управление и отразеното в контролния лист от извършената проверка на място,
изготвен от служител на РТИ – Хасково, в който описаните неспазени минимални
изисквания по-скоро препращат към приложение 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015г.,
а не към посочените в Методиката общи изисквания за управление. Липсват и
констатации в този смисъл от административния орган в оспорения акт.
По изложените съображения съдът приема, че
обжалваното уведомително писмо е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Предвид разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката следва да бъде
изпратена на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на
изложените в мотивите на съдебното решение указания по прилагането на закона.
При този изход на спора съдът намира за
основателно направеното от оспорващата искане за присъждане на разноските по
делото. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството
и възнагражданието за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал акта. В случая установените разноски
са в размер на 550 лева, представляващи внесена държавна такса в размер на 50
лева, адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, определено от съда
съобразно разпоредбата на чл.8, ал.2, т.7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и предвид направеното
възражение за прекомерност от страна на процесуалния представител на ответника.
По тези съображения, ДФЗ като юридическо лице, в чиято структура е издателят на
акта следва да бъде осъден да заплати на оспорващото дружество направените по
делото разноски в общ размер на 550 лева.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2
във вр. с чл. 173, ал.2 от АПК Административен съд Хасково
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
по
жалба на „Био – Лидер 8“ ЕООД, с. С.,
обл. Х., Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на
селските райони 2014-2020 г. за кампания 2018 г. с изх.№ 02-260-2600/6486 от
02.06.2020 г., издадено от заместник-изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция.
ИЗПРАЩА
преписката на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд
"Земеделие" – София за ново произнасяне по подаденото от „Био – Лидер 8“ ЕООД, с. С., обл. Х. заявление за
подпомагане с УИН 26/180518/80585 и Приложение за кандидатстване по мярка 11
от ПРСР 2014 – 2020 г. за кампания 2018 г., в 14-дневен срок от влизане на
решението в сила, при спазване на указанията по прилагането на закона, дадени в
настоящото решение.
ОСЪЖДА
Държавен
фонд "Земеделие" - София да заплати на „Био – Лидер 8“ ЕООД, ЕИК…., със седалище и адрес на управление с. С.,
обл. Х., разноски по делото в размер на 550 лева / петстотин и петдесет лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: