Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 05.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Е въззивен състав, в публичното заседание на девети октомври през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Елеонора
Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело № 16003 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл.
от ГПК.
С решение от 25.09.2019 г., постановено по гр. д. №
21013/2019 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 62-ри състав, по предявени
от „Т.С.“ ЕАД установителни искове по реда
на чл. 422 от ГПК е признато за установено, че ответникът Д.А.Ш. дължи
на ищеца сумата от 994,71 лева, ведно със законната лихва от 10.07.2018 г. до
датата на изплащане, представляваща стойността на топлинна енергия за периода
м. 10.2015 г. – м. 04.2017 г., сумата от 147,54 лева – мораторна лихва върху
сумата за топлинна енергия за периода 15.09.2016 г. – 29.06.2018 г., сумата от
67,44 лева – дялово разпределение за периода м. 10.2015 г. – м. 04.2017 г.,
ведно със законната лихва от 10.07.2018 г. до датата на изплащане, и сумата от
16,37 лева - мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение за периода
15.09.2016 г. – 29.06.2018 г.
Решението е постановено при участието на привлечено
от ищеца трето лице-помагач - „Т.с.“ ЕООД.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника
Д.А.Ш., в която се излагат доводи за неговата неправилност и необоснованост,
както и за постановяването му при нарушения на материалния и процесуалния
закон. Намира се, че тъй като единствено на база подадената топлинна енергия
следа да се определи стойността на задължението по цени, определени от
държавния регулатор за съответния период, то и решаващият съд е трябвало да
съобрази реалната консумация на топлинна енергия, която е посочена в
заключението на изслушана по делото съдебно-техническа експертиза, а не да
уважи иска за сумата, отразена в заключението по съдебно-счетоводна експертиза,
вещото лице по която е работило само по документи, представени от ищеца и
надлежно оспорени от ответника. Счита се, че претендираните суми за дялово
разпределение са извън предмета на делото и по отношение не тях ищцовото
дружество няма права. Поради което се отправя искане за отмяна на обжалваното
решение и отхвърляне изцяло на предявените искове. Претендират се разноски.
Въззиваемата
страна „Т.С.“ ЕАД и третото лице-помагач
„Т.с.“ ЕООД не изразяват становище по
жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявени
са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и
е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящата въззивна инстанция намира
постановеното от СРС, 62-ри състав, решение за валидно и допустимо, но частично
неправилно, съображенията за което са следните:
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, при направено възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК,
в рамките на установения в чл. 415, ал. 4 от ГПК срок. Целта на ищеца е да се
установи със сила на присъдено нещо спрямо другата страна съществуването на
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Съгласно нормата на чл. 153
от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по
тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения
относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В
мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Собственикът или титуляр на
вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция
на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и
отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е
взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
По делото е установено
обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния имот – ап. 41, находящ
се в гр. София, жк „*******, и в това си качество е клиент на топлинна енергия
и съответно, че е обвързан от облигационна връзка с предмет – доставка на
топлинна енергия. Доводи в тази насока не са релевирани от страните и във
въззивното производство. Его защо и с оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК този
въпрос е извън пределите на въззивния контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредба №16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.
В случая измерването на индивидуалното потребление на
топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла
вода между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
възложено от етажните собственици на „Т.с.“ ЕООД с договор, сключен от упълномощен представител на етажните собственици.
Третото лице – помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за
топлоснабдения имот за исковия период.
В нормата на чл. 156 от ЗЕ е регламентирано уреждане
на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина
енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално
доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки
потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните
единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището, и съответната част от стойността на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация.
Пред районната съдебна инстанция са били допуснати и
изслушани заключенията на два броя експертизи – съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертиза. Според настоящия съдебен състав, за установяване
стойността на доставената до имота топлинна енергия следва да се кредитират
данните, съдържащи се в заключението на съдебно-техническата експертиза, а не
тези на съдебно-счетоводна експертиза, ценени от районната съдебна инстанция.
Това е така, тъй като вещото лице по съдебно-техническата експертиза е
изготвило крайното си заключение именно съобразявайки данните във връзка с
реално потребеното от ответника за процесния период количество топлинна
енергия, а не тези, отразени единствено в счетоводството на ищцовото дружество.
Съгласно заключението на съдебно-техническа
експертиза, в имота на Д.Ш. през процесния период има
начислявана топлинна енергия за отопление на имот за два броя щранг лири в
банята, всяка една от които е вид отоплително тяло без уред за дялово измерване
на топлинна енергия, и за част от топлинна енергия, отдаване от радиатори,
монтирани на стълбищата в жилищната сграда. За процесния период в
топлоснабдения имот има монтирани два броя уреди за отчитане на топлинна
енергия на отоплителни тела, находящи се в кухня и в стая, но за исковия период
отчетите на разпределите за в размер на нула и за тези отоплителни тела няма
начислявана топлинна енергия за отопление на имот. Начисляваната топлинна
енергия за отдадена от сградната инсталация е в съответствие с нормативната
база. За процесния период няма начислявана топлинна енергия за битово-горещо
водоснабдяване. Изчисленията, извършени от ФДР, са в съответствие с действащата
нормативна уредба. Размерът на сумата за реално потребена топлинна енергия за
процесния период за отопление на сградна инсталация, за имот и за БГВ,
изчислени от „Т.с.“ ЕООД, е в размер на 624,70 лева, до която сума и искът се
явява основателен и следва да бъде уважен. Затова, за разликата над сумата от
624,70 лева до присъдения от СРС размер от 994,71 лева, първоинстанционното
решение следва да бъде отменено.
По отношение иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за лихва
за забава върху главницата за топлинна енергия, основателността на последния
предпоставя наличие на главен дълг и забава в погасяването му. По делото се
установи наличието на главен дълг, като на основание чл. 162 от ГПК въззивният
съд определи, че размерът на лихвата за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2016 г. – 29.06.2018 г. възлиза на сумата от 95,36
лева. Съответно, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в
частта, в която посоченият иск е уважен за разликата над сумата от 95,36 лева
до присъдения от СРС размер от 147,54 лева.
Във връзка с оплакванията в жалбата, касаещи
претенцията за стойността на услугата дялово разпределение следва да се посочи,
че с разпоредбата на чл. 139, ал.
2 от ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 54 от 2012
г., в сила от 17.07.2012 г./ се възлага отговорността за извършването на дялово
разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те
могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез
възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а от
ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата „дялово
разпределение на топлинна енергия“ е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в,
когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са
регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на
услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл.
139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите
към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие
към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия, а
съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на клиентите в
сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да
сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане на
услугата дялово разпределение.
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача
по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез
възлагане на търговец, избран от клиентите на етажната собственост. Клиентите
заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана
от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 61, ал. 1
от Наредба № 16-ЗЗ4 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото
разпределение на топлинна енергия между клиентите в сграда – етажна
собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър
по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията
по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази
наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца,
клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран
от клиентите търговец, като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане на един уред за дялово разпределение.
Редът и начина на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ
начин на клиентите.
Съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 от Общите условия на
ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите заплащат цена
за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец, като
стойността й се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за
дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на
уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща
допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на
заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се
обявява по подходящ начин на клиентите. Въз основа на събраните писмени
доказателства по делото, въззивният съд приема, че услугата дялово
разпределение е била реално осъществена. По изложените съображения е
законосъобразен изводът на първоинстанционния съд, че потребителите дължат стойността
на извършената услуга ‚дялово разпределение“, като доколкото в жалбата не са
изложени оплаквания по отношение размера на същата и лихвата за забава, СГС не
дължи проверка на решението в тази му част – арг. чл. 269, изр.
2 от ГПК.
Така, поради частично съвпадане изводите на двете инстанции, постановеното решение
следва да бъде отменено в една част.
По
отношение на разноските:
С оглед частичната отмяна на първоинстанционното решение,
дължимите от ответника на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 от ГПК разноски в исковото
и заповедно производство следва да бъдат преизчислени съразмерно с уважената
част от исковете. Поради което, атакуваното решение следва да бъде отменено в
частта, в която в полза на „Т.С.“ ЕАД са присъдени разноски по исковото производство
за разликата над 573,68 лева до присъдения от СРС размер от 875 лева, както и в
частта, в която в полза на „Т.С.“ ЕАД са присъдени разноски по заповедното
производство за разликата над 49,17 лева до присъдения от СРС размер от 75
лева.
Пред районната съдебна инстанция ответникът е бил
защитаван от адв. Л.С., предоставила му безплатна правна помощ на основание чл.
38 от ЗА, на която следва да бъде присъдена сумата от 108,76 лева - адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2
от ЗА, определено според чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения при съблюдаване отхвърлената
част от исковете.
Пред въззивната инстанция право на разноски имат и
двете страни по делото.
С оглед изхода на спора пред СГС и съобразявайки
уважената част от въззивната жалба в полза на Д.А.Ш. следва да бъде присъдена
сумата от 8,61 лева – разноски пред въззивната инстанция за заплатена държавна
такса /в която не следва да се включва и не е дължима сумата за банков превод
от 5 лева/, а на адв. Л.С. – процесуален представител на въззивника, следва да
се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2
от ЗА, определени според Наредба № 1
от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
които възлизат на сумата от 108,76 лева /при
съобразяване на нормата на чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения/.
С оглед отхвърлената част на въззивната жалба в
полза на „Т.С.“ ЕАД следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение, които СГС определи на сума в размер на 65,56 лева.
Воден
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение
от 25.09.2019 г., постановено по гр. д. № 21013/2019 г., по описа на Софийски
районен съд, ГО, 62-ри състав, в частта,
в която е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.
415, ал. 1 от ГПК по отношение на Д.А.Ш., че Д.А.Ш., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ
сумата над 624,70 лева до установения от СРС размер от 994,71 лева, представляваща
стойността на топлинна енергия за периода м. 10.2015 г. – м. 04.2017 г., в частта, в която е признато за
установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК по
отношение на Д.А.Ш., че Д.А.Ш., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сума в размер над 95,36 лева до определения
от СРС размер от 147,54 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата за
топлинна енергия за периода 15.09.2016 г. – 29.06.2018 г., както и в частта, в която Д.А.Ш., ЕГН **********, е осъден да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, сумата над 573,68 лева до присъдения от СРС
размер от 875 лева - разноски по исковото производство, и сумата над 49,17 лева
до присъдения от СРС размер от 75 лева - разноски по заповедното производство,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ за признаване за
установено по отношение Д.А.Ш., че Д.А.Ш., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *******, сумата над 624,70 лева до установения от СРС размер от 994,71
лева, представляваща стойността на топлинна енергия за периода м. 10.2015 г. –
м. 04.2017 г., и ОТХВЪРЛЯ предявения
по реда по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение
на Д.А.Ш., че Д.А.Ш., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, сумата над
95,36 лева до определения от СРС размер от 147,54 лева, представляваща
мораторна лихва върху сумата за топлинна енергия за периода 15.09.2016 г. –
29.06.2018 г.
ПОТВЪРЖАДАВА
решение от 25.09.2019 г., постановено по гр. д. № 21013/2019 г., по описа на
Софийски районен съд, ГО, 62-ри състав, в останалата му част.
ОСЪЖДА
„Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******, да плати на Д.А.Ш., ЕГН **********, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК сума в
размер на 8,61 лева – разноски във въззивното
производство.
ОСЪЖДА
„Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на адв. Л.С. от САК сумата от 108,76 лева -
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие за осъщественото процесуално представителство на Д.А.Ш. по гр. д. № 21013/2019 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 62-ри състав, както и сумата от 108,76 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие за осъщественото процесуално представителство Д.А.Ш. по в. гр. д. № 16003/2019 г. по описа на СГС, ГО,
ІІ-Е въззивен състав.
ОСЪЖДА
Д.А.Ш.,
ЕГН **********, да плати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК сума в размер на
65,56 лева – разноски във въззивното производство.
Решението е
постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца - „Т.с.“
ЕООД.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2.