МОТИВИ : Чрез обвинителен
акт (с Вх. № 2830 от 12.05.2020
г.), РП - Габрово е
внесла за разглеждане в едноименния районен съд материалите по ДП № 1752 ЗМ-748
по описа за 2018 г. на РУ Габрово, като е предявила против подс. Н.И.М. ***
обвинение за това, че на 17.12.2018
година, в град Габрово, с цел да набави за себе си и другиго имотна облага,
след предварителен сговор с неустановено по делото лице, възбудил и поддържал у
П.В.А. *** заблуждение – че следва да окаже съдействие на полицията за залавяне
на група измамници, като за целта е необходимо да хвърли през терасата всички
налични в дома му пари и златни накити, с което причинил на П.В.А. и С.Н.А.
имотна вреда – сумите от 5300 лева и 120 EUR, четири броя
златни дамски пръстена, златна гривна, два броя златни синджирчета, два броя
златни монети тип „наполеон” и два броя златни пендари, всички общо в размер на
сумата от 7 831,06 лева - престъпление
по чл. 210, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК.
Подсъдимият е заявил, че е получил
препис от обвинителния акт, както и че разбира същността на предявеното
обвинение. Същият е декларирала изрично, че се признава за виновен по отношение
на надлежно отразените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти,
свързани с това обвинение, макар (заради липса на депозирани обяснения в рамките на съдебното следствие) да не е коментирал самите обстоятелства във връзка с осъществяването на
съответното престъпление, което се явява инкриминирано чрез него. С оглед на
личните самопризнания, изразени от подс. Н.М. при условията на чл. 371, т. 2 от НПК в проведеното на 14.09.2020 година разпоредително заседание по делото и
насрочването на последното за разглеждане съобразно диференцираната процедура, регламентирана
в Глава XXVII-ма от НПК, при провеждане на съдебното следствие съдът не е събирал
доказателства във връзка с фактите, отразени в обстоятелствената и в диспозитивната
част на внесения обвинителен акт. По тази причина при постановяване на
присъдата и решаване на онези въпроси, които са посочени в нормата на чл. 301,
ал. 1 от НПК, са били използвани единствено доказателствени материали, събрани
при състоялото се разследване по досъдебното производство, както и направените
от подсъдимия самопризнания с породените от същите правни последици по смисъла
на указаното в чл. 372, ал. 1 от НПК. Заради изискването, предвидено с
въведената от закона разпоредба на чл. 372, ал. 2 от НПК, в рамките на
състоялото се производство по НОХД № 439/2020 г. на РС - Габрово интересите на
подс. Н.М. са били отстоявани от служебен защитник, определен от Адвокатска
колегия Габрово и назначен на същият от страна на съда, който е осъществявал
задължително процесуално представителство по отношение на него не само поради
съответния вид на проведеното (съкратено) съдебно следствие, но и въз основа на установените с чл. 94, ал. 1, т. 9
от НПК предпоставки за това.
От осъществената цялостна преценка
на данните в събраните по делото доказателства – писмени, гласни и веществени,
ценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и от съпоставката на същите с
направените от подс. Н.М. самопризнания по отношение на обстоятелствата,
изложени във внесения обвинителен акт, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Към инкриминираната
дата подс. Н.И.М. не е бил осъждан за осъществени престъпления както от общ,
така и от частен характер. Към нея той не е бил и освобождаван от наказателна
отговорност за такива престъпления, в т.ч. и въз основа на
реда, предвиден в Глава VІІІ-ма, Раздел ІV-ти от Общата част на НК, поради които
обстоятелства е притежавал чисто съдебно минало до нея.
През есента на 2018
година подс. Н.М. ***. Нямал работа и не разполагал с парични средства. По
време на престоя му в това населено място на използвания от същият мобилен телефон (с номер 0894/******, регистриран на името на лицето К.М.К.
от гр. Балчик, ЕГН **********, но ползван само от М.) се обадил неустановен по делото мъж, с който подсъдимият
се уговорил да си набавят парични средства чрез извършване на измами на
възрастни хора. Във връзка с това М. трябвало да отива на адреси в различни
населени места, посочени по телефона от това неустановено лице, за да вземе
пари и бижута от въведените в заблуждение лица. Според уговорката същият
трябвало да оставя за себе си част от взетите суми, а останалото – да занесе и
да остави на място, указано му от този неизвестен мъж.
В изпълнение на тази
уговорка сутринта на 17.12.2018 година въпросния мъж се обадил на М. по
телефона и му казал да тръгне за гр. Габрово. Подсъдимият пристигнал в това
населено място с автобус.
Следобед на същия ден
на стационарния домашен телефон (с номер 066/853316) в жилището на свидетеля П.А. и съпругата му С.А.,***, се
обадил мъж. Той се представил на св. А. като И. и го попитал как е. А. му
казал, че не го познава, но след като мъжът заявил, че го познава, А. помислил,
че е съученик на сина му. По време на разговора този мъж заявил, че е изпратил
на А. колет, в който имало скрити 5000 EUR и го попитал дали не
го е получил. Свидетелят отговорил, че не е, след което мъжът затворил телефона
и прекъснал разговора. В последствие този мъж се обадил на свид. А. още няколко
пъти по телефона. Искал да узнае дали куриера с колета е дошъл, като обяснил,
че когато това се случи, А. трябва да му плати толкова пари, колкото той каже,
тъй като доставката не била платена. При последното по ред обаждане мъжът
заявил на А., че трябвало да заплати сумата от 2000 лева. След като той му
отговорил, че няма толкова пари, мъжът започнал да го заплашва, че ако не го
стори, щял да убие жена му, а него да хвърли през терасата. След като А.
прекъснал разговора, на домашния телефон в неговото жилище се обадил друг мъж,
който се представил като „Николов” от полицията. Заявил му, че знае, че по
телефона го тормозят измамници, но че полицаите ги следели и скоро щели да ги
заловят. „Николов” обяснил, че били група полицаи от София и Велико Търново,
както и че се намирали близо до дома му и че поради това не следвало да се
притеснява. Поискал от А. да окаже съдействие за залавянето на измамниците от
служителите на реда, като прави онова, което поиска от него „И.”. След като го
попитал за него, а А. съобщил на „Николов” конкретния № (0895/******) на своя мобилен телефон, „полицейския служител” прекъснал
разговора и се обадил на А. по мобилния му телефон. Наредил му да не го
затваря, тъй като полицията щяла да чува всичко по него, защото този „И.” щял
отново да се обади на домашния му телефон. След като „И.” се обадил на
телефона, св. А. доближил слушалката на домашния телефонен апарат до своя
мобилен телефон, за да може „Николов” да чува разговора. Когато той приключил,
„Николов” казал на А. да събере всички пари и бижута, които се намират в
жилището, и след като ги постави в целофан - да ги прибере в хладилника, защото
измамниците имали специални устройства. Запитал го дали разполага с пари в банка, но А. отговорил, че няма. В
себе си този свидетел имал сумата от 300 лева. След като събудил жена си –
свидетелката С.А., на която разказал какво се случва, А. й казал да даде всички
пари и златни накити, с които разполагат. В резултат на това тя му донесла плик
със сумата от 5000 лева, както и сума от 120 EUR, за които към този момент не му казала, че се намират в
него. Свидетелката А. дала плика на мъжа си, а той сложил в него не само
съответната сума от 300 лв., която имал в себе си, но и златните накити (4 броя златни дамски пръстена с общо тегло 15 грама, златна
гривна с тегло 2 грама, 2 броя златни синджирчета с общо тегло 6 грама, 2 бр.
златни монети тип „наполеон” с общо тегло 10 грама и две златни пендари с общо
тегло 5,25 грама), които той и
съпругата му държали в апартамента. След това свид. А. казал на „Николов” по
телефона, че са събрали парите и накитите, като му съобщил точния им брой и
обстоятелството, че сумата възлиза на 5300 лева, без да му съобщи за банкнотите
в EUR. „Николов” му
наредил да ги хвърли през терасата на жилището си, защото полицаите били
наблизо и всеки момент щели да задържат измамниците.
Докато се развивали описаните по-горе събития, подс. М. вече
бил пристигнал в гр. Габрово и чрез таксиметров автомобил, нает от района на
Автогарата, се бил придвижил до адреса с жилището на двамата свидетели, съобщен
му по телефона от неустановения по делото мъж, който му бил наредил да остане и
да чака пред него. Св. А. метнал през терасата на жилището си червена кърпа, по
която М. се ориентирал за мястото, от което щели да хвърлят парите.
Впоследствие А. изхвърлил през терасата плика с парите и златните накити. След
като извършил това той се прибрал обратно в жилището си, тъй като „Николов” му
казал, че е възможно да има престрелка. Подс. М. взел плика, и след като го
отворил, съобщил на неустановения мъж, с когото разговарял, какво има в него.
Тогава този мъж се обадил на св. А. и го запитал дали има валута в плика.
Свидетеля му дал положителен отговор, като му съобщил и сумата - 120 EUR, за които научил, че са били в плика
от съпругата му. След като взел част от парите в плика за себе си, по указания
на въпросния неустановен по делото мъж подс. Н.М. наел таксиметров автомобил, с
който се придвижил до град Плевен, където оставил плика с останалите пари и
златните накити между контейнери в района на автогарата в това населено място.
След това М. ***. След като по-късно на същия ден се свързал с баща си по
телефона и разбрал за случилото се от него, синът на св. П.А. сигнализирал за
извършената измама в РУ Габрово. Във връзка с това, както и на състоялия се на
17.12.2018 г. разпит на А. в качеството на свидетел, в посоченото полицейско
управление е било образувано досъдебно производство – под № 1752 ЗМ-748/2018
г., с разследване, започнало за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.
В резултат на проведените
оперативно-издирвателни действия, при които е било установено, че подсъдимия Н.М.
има отношение към осъщественото престъпление, предмет на разследване по
образуваните в РУ Габрово досъдебно производство № 1752
ЗМ-748/2018 г., същият е привлечен в качеството на
обвиняем, във връзка с предявено обвинение за престъпление с квалификация по
чл. 210, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК. Това е извършено след
спиране (съобразно чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК) и последващо възобновяване на наказателното производство, както и след
нееднократно отправени искания и получени въз основа на тях разрешения за
продължаване на срока за воденото разследването по него.
При воденото разследване по досъдебното производство са били приложени общо 5
броя оптични носители на информация от вид CD-R, от
които – 4 броя марка „@work”, както и 1 брой
оптичен носител на информация от този
вид със същия капацитет марка „Omega”, съдържащи: първия – данни за
входящи и изходящи повиквания от и към номер 0886/****** през периода от 13,30
часа до 17,30 часа на 17.12.2018 г. заедно с информация за собственост на този
номер и клетките, обслужили разговорите през периода; втория и
третия – информация за входящи и изходящи повиквания от и към номера 0886/******
и 0886/****** през периода от 20.09.2018 г. до 21.03.2019 година и на
17.12.2018 година заедно с данни по: чл. 251и, ал. 1, т. 1 и 2 във вр. с
чл. 251б, ал. 1, т. 1, чл. 251и, ал. 2, т. 1 и 2 във вр. с чл. 251б, ал. 1, т. 2, чл. 251и, ал. 3, т. 1 и 2 във
вр. с чл. 251б, ал. 1, т. 3, чл. 251и, ал. 4, т. 1 и 2 във вр. с чл. 251б, ал. 1, т. 4, чл. 251и, ал. 5, т. 1, 2 и 3
във вр. с чл. 251б, ал. 1, т. 5 и чл. 251и, ал. 6 във вр.
с чл. 251б, ал. 1, т. 6 от ЗЕС по отношение на тези номера; четвъртия – трафични данни на клетките,
обслужващи района на гр. Левски, Община Левски, Област Плевен и с. Червена,
Община Свищов, Обл. Плевен за периода от 15,00 до 17,00 часа на 17.12.2018
година, и петия – информация за
входящи и изходящи повиквания от и към мобилни номер 0894/****** и мобилен
номер 0895/****** през периода от 15.09.2018 година до 19.03.2019 година и на
17.12.2018 година заедно с данни по: чл. 251и, ал. 1, т. 1 и 2 във вр. с
чл. 251б, ал. 1, т. 1, чл. 251и, ал. 2, т. 1 и 2 във вр. с чл. 251б, ал. 1, т. 2, чл. 251и, ал. 3, т. 1 и 2 във
вр. с чл. 251б, ал. 1, т. 3, чл. 251и, ал. 4, т. 1 и 2 във вр. с чл. 251б, ал. 1, т. 4, чл. 251и, ал. 5, т. 1, 2 и 3
във вр. с чл. 251б, ал. 1, т. 5 и чл. 251и, ал. 6 във вр.
с чл. 251б, ал. 1, т. 6 от ЗЕС по отношение на всеки един от тях, които след тяхното приобщаване са
оставени на съхранение в качеството им на веществени доказателства по него.
От заключението на изготвената по досъдебното производство съдебно-оценъчни
експертизи е видно, че паричната равностойност на описаните по-горе златни
накити е възлизала на 2296,36 лева, а тази на 120-те EUR – на 234,70 лева. Тези две суми,
съпоставени заедно с останалите предадени от свидетеля П.А. парични средства –
5300 лева, определят имотната вреда от извършената измама като възлизаща на
сумата от 7831,06 лева към инкриминираната дата.
Изложената фактическа обстановка не
е предмет на оспорване от подсъдимия Н.М. и неговия служебен защитник, като се
приема от съда за установена по безспорен начин от изразеното по отношение на
нея самопризнание от подсъдимия; от съпоставката на това самопризнание със събраните по досъдебното
производство писмени и гласни доказателствени материали (уведомително писмо относно образуването на ДП № 1752
ЗМ-748/2018 г. на РУ - Габрово – л. 2; искане за удължаване на срок за разследване и
постановление от 15.02.2019 г. на прокурор при РП Габрово по повод на него – л.
3 и л. 5; протокол за разпит на свидетел – л. 6-7; постановление от 16.05.2019 г. за
възлагане на действия по разследването по делегация и протокол за разпит на
свидетел – л. 10-11; Разпореждане № 1300/27.12.2018 г. по ЧНД № 1636/2018 г. на Районен съд
Габрово и Разпореждане № 1301 от 27.12.2018 г. по ЧНД № 1637/2018 г. на същия
съд – л. 15-16; писмо с Рег. № 80е/08.01.2019 г. на „Теленор България” ЕАД София до ОД на
МВР Габрово – л. 19-20; писмо с Изх. № 657/10.01.2019 г. на „А1 България” ЕАД до ОД на МВР Габрово
– л. 22-23; Разпореждане № 76 от 08.02.2019 г. по ЧНД № 153/2019 г., Разпореждане №
77/08.02.2019 г. по ЧНД № 154/2019 г. и Разпореждане № 78 от 08.02.2019 г. по
ЧНД № 155/2019 г., всички на РС Габрово – л. 26-28; писмо Рег. № Е-777 от 22.02.2019 г.
на „Виваком” „БТК” ЕАД до ОД на МВР Габрово заедно с трафични данни за периода
от 13,30 часа до 17,30 часа на 17.12.2018 година по отношение на номер
0888/008084 – л. 29-32; писмо с Изх. № 4490/26.02.2019 г. на „А1 България” ЕАД до ОД на МВР
Габрово – л. 39; Разпореждане № 30/21.01.2019 г. по ЧНД № 61/2019 г., Разпореждане №
29/21.01.2019 г. по ЧНД № 60/2019 г. и Разпореждане № 28 от 21.01.2019 г. по
ЧНД № 59/2019 г. на Районен съд Габрово – л. 43-45; писмо с Изх. № 2485/04.02.2019 г. на
„А1 България” ЕАД до ОД на МВР Габрово – л. 50; постановление от 20.02.2019 година
за възлагане на действия по разследването по делегация и протокол за разпит на
свидетел – л. 62-63; справка за извършени ОИМ по ДП № 748/2018 г. на РУ Габрово – л. 72-73; искане за предоставяне на трафични
данни с Рег. № 264000-126/15.02.2019г. на ОД на МВР Габрово и Разпореждане №
99/19.02.2019 г. по ЧНД № 190/2019 г. на РС Габрово – л. 75-77; писмо Изх. № 4279/28.02.2019 г. на „А1
България” ЕАД до ОД на МВР Габрово – л. 79; искане за предоставяне на трафични данни с Рег. № 264000-198/14.03.2019г.
на ОД на МВР Габрово и Разпореждане № 148/15.03.2019 г. по ЧНД № 280/2019 г. на
РС Габрово – л. 80-82; писмо Рег. № 1193е/2019 г. на „Теленор България” ЕАД София до ОД на МВР
Габрово – л. 84; искане за предоставяне на трафични данни с Рег. № 264000-199/14.03.2019г.
на ОД на МВР Габрово и Разпореждане № 149/15.03.2019 г. по ЧНД № 281/2019 г. на
РС Габрово – л. 89-91; писмо с Изх. № 6204 от 21.03.2019 г. на „А1 България” ЕАД до ОД на МВР
Габрово – л. 93; Разпореждане № 219/16.04.2019 г. по ЧНД № 411/2019 г., Разпореждане № 218
от 16.04.2019 година по ЧНД № 410/2019 г. и Разпореждане № 217/16.04.2019 г. по
ЧНД № 409/2019 г. на Районен съд Габрово – л. 97-99; искане за удължаване на срок за
разследване и постановление от 16.04.2019 г. на прокурор при РП Габрово във връзка
с него – л. 115-117; писмо с Изх. № 9412/03.05.2019 г. на „А1 България” ЕАД до ОД на МВР Габрово
– л. 121; писмо Рег. № 1800е/25.04.2019 г. на „Теленор България” ЕАД София до ОД на
МВР Габрово заедно с разпечатка за проведени разговори през периода от 08,14 до
22,03 часа на 17.12.2018 г. от мобилен номер 0894/****** – л. 123-131; справка относно извършено разследване по ДП № 1752
ЗМ-748/2018 г., искане за анализ на телефонна разпечатка и анализ на такава –
л. 132-134; постановление за спиране на наказателно производство от 15.07.2019 г. на
прокурор при РП Габрово – л. 138; постановление от 10.10.2019 г. на прокурор при РП Габрово за удължаване на
срок за разследване и постановление от същата дата на прокурор при РП Габрово
за възобновяване на наказателно производство – л. 141-143; искане за удължаване на срок за
разследване и постановление от 06.12.2019 г. на прокурор при РП Габрово във
връзка с него – л. 145-147; искане за удължаване на срок за разследване и постановление от 06.02.2020
година на прокурор при РП Габрово във връзка с него – л. 148-150; постановление за привличане на
обвиняем и за взимане на мярка за неотклонение – л. 151-152; протокол за разпит на обвиняем – л.
153-154; протокол за разпит на свидетел – л. 155-156; оценъчна експертиза и постановление
за назначаване – л. 157-161; писмо на н.о. на РС София до ОД на МВР Габрово заедно със заверени копия
от протокол за обиск и изземване, съставен на 28.12.2018 г. и протокол за оглед
на веществени доказателства по ДП № 2283-ЗМК 1794/2018 г. на 08 РУ София – л.
167-172; анализ на телефонна разпечатка заедно с графика на клетки и схема за
комуникация – л. 175-177; анализ на телефонни разпечатки – л. 182; декларация за семейно, материално
положение и имотно състояние – л. 183; справка за съдимост – л. 187), както и от съхраняваните веществени доказателства, подробно описани
по-горе, всички съдържащи данни от значение за изясняване на обстоятелствата по
делото и на тези от предмета на доказване по него.
При така изложената фактическа обстановка, съдът намери, че подс. Н.М. е осъществил състава на престъплението по
предявеното му обвинение от обективна страна, доколкото този извод кореспондира
не само на направеното от него самопризнание, но и на данните от описаните по-горе писмени и гласни материали, които са събрани при воденото разследване по досъдебното производство. В обясненията, които е дал по време
на своя разпит в качеството на обвиняем, М. е посочил, че всички негови
действия са били осъществени по указания, получени при телефонните разговори с
неустановеното по делото лице от мъжки пол. Това твърдение (с оглед на данните в писмените
материали и приложените оптични носители на информация за съответните СИМ
карти, от които са провеждани множество обаждания до телефонния апарат на свид.
П.А., както и до използвания от подсъдимият мобилен номер) се подкрепя от събраните
доказателства и не се опровергава от тях. Въпросното неустановено лице е
възбудило и поддържало заблуждение у този пострадал по отношение на
обстоятелството, че следва да окаже съдействие на полицията за залавяне на група
измамници, за което е необходимо
да хвърли през терасата всички налични в дома му пари и златни накити и по този начин е станало причина за формиране на неверни представи у него във връзка с конкретното
основание, при което той е осъществил акт на разпореждане със златните накити и
паричните суми, намиращи се в плика. Макар и по делото да не са събрани преки доказателства,
които да установяват, че М. е бил наясно със съдържанието на самото
заблуждение, възбудено от това лице, може да се заключи, че знанието му за
съществуването на последното е било формирано още преди момента за
осъществяване на измамата, описана в обвинителния акт, като този извод следва
не само от естеството на извършената от него дейност, но и от факта, че всички
съдържащи се (в първия абзац) от обстоятелствената част на обвинителния акт обстоятелства, които се
явяват признати от него, водят до заключение именно за това. Поради изложеното
действията на М. не биха могли да бъдат отчитани само като такива на помагач по
смисъла на чл. 20, ал. 4 от НК или в качеството им на съставомерни по смисъла
на обвинение за друго престъпление – по чл. 215, ал. 1 от НК, както неговата
защитник счита, а като прояви на задружна престъпна дейност, която е станала
възможна в резултат на съгласувана в една или друга степен организация, както и
при наличие на предварителен сговор между М. и неустановеното по делото лице от
мъжки пол. В резултат на неверните представи свид. А. е изхвърлил през терасата
на жилището си плик с пари и златни накити, с което е извършил акт на
имуществено разпореждане по отношение на тях. Приложените писмени доказателства
и самопризнанията на самия подсъдим водят до заключение, че оставеното е било получено
от него, който е задържал за себе си част от паричните средства. Чрез това той
е придобил лично за себе си и за другиго (своя съучастник) имотна облага, за която е съзнавал, че е дадена от пострадалия в резултат
на обстоятелства, произтичащи от заблуждението му, в което е бил въведен от
въпросното неустановено лице. С оглед изложеното до тук престъплението очевидно
следва да се приеме за довършено по смисъла на закона, тъй като получаването на
имотната облага се явява в пряка причинно – следствена връзка с настъпилата
имотна вреда. За св. А. тя е възникнала едновременно с изхвърлянето на плика
пред жилището му в гр. Габрово, което населено място (предвид установената в чл. 36, ал. 1 от НПК подсъдност) определя Районен съд - Габрово като
компетентен да разгледа делото за извършеното престъпление по Глава V-та, Раздел IV от Особената част на НК. При извършване на това престъпление
подсъдимия М. е действал с пряк умисъл, тъй като е осъзнавал ясно
съставомерните последици от своите постъпки и е целял тяхното настъпване.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на изложените
по-горе и произтичащи от нея съображения, съдът прие за безспорно от правна
страна, че след като на 17.12.2018 година, в град Габрово, с цел да набави за себе си и другиго имотна
облага, след предварителен сговор с неустановено по делото лице, е възбудил и поддържал у П.В.А. *** заблуждение – че следва да
окаже съдействие на полицията за залавяне на група измамници, като за целта е
необходимо да хвърли през терасата всички налични в дома му пари и златни
накити, с което причинил на П.В.А. и С.Н.А. имотна вреда (сумите от 5300 лева и 120 EUR, четири броя златни дамски пръстена, златна гривна, два
броя златни синджирчета, два броя златни монети тип „наполеон” и 2 бр. златни пендари) с обща парична равностойност в размер на 7831,06 лева, подс. Н.И.М. при форма на вина пряк умисъл, както от обективна, така
и субективна страна е осъществил състава на престъпление по смисъла на чл.
210, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК, в извършването на което го призна за виновен.
При определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено за
извършеното престъпление, като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчита
чистото съдебно минало на подсъдимия Н.М. към инкриминирания период; както и обясненията, дадени в
проведеното разследване по досъдебното производство, чрез които (въз основа на направените самопризнания
и съобщената подробна информация във връзка с извършените от него действия) той безспорно е
спомогнал за разкриване на обективната истина, свързана с извършените
престъпления. Като отегчаващи вината данни съдът цени широката разпространеност на подобен вид
телефонни измами на територията на страната и тяхната висока степен на морална
укоримост, както и завишената степен на обществена опасност, с която се
характеризира самото престъпление, произтичаща не само от липса на предприети
действия във връзка за възстановяване на причинените имуществени вреди, но и от
тяхната висока парична равностойност, която надхвърля повече от петнадесет пъти
размера на установената (чрез ПМС № 316 от 20.12.2017 година) минимална работна заплата за
страната през 2018 година от 510 лева.
След като прецени изложените по-горе
данни по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че е налице превес на
отегчаващите вината обстоятелства. С оглед на това при техния характер и
естество, прие, че за извършеното престъпление следва да бъде наложено
наказание малко над минималния размер на установеното в нормата на чл. 210, ал.
1 от НК за посочения в нея вид, възлизащо на “Една година и шест месеца лишаване
от свобода”. Едновременно с това обаче, при наличието на изразеното от подс. М.
самопризнание с породените от същото правни последици по смисъла на чл. 372,
ал. 1 от НПК и вида на проведеното въз основа на него съкратено съдебно
следствие, намери, че заради безусловния характер на съответния текст – чл. 373,
ал. 2 от НПК, при определяне на самото наказание следва да се приложи нормата
на чл. 58а от НК в редакцията по ДВ бр.
26/2010г., действала към датата за извършване на престъплението. По тези
съображения и чрез приложението на чл. 58а, ал. 1 от НК намери за необходимо да
намали така индивидуализираното по реда на чл. 54, ал. 1 от НК наказание с 1/3,
налагайки на подс. М. оставащата част в размер на “Една година лишаване от
свобода”, като прие, че по този начин ще се създадат най-оптимални условия за
постигане на целите на личната и генерална превенция на наказателната репресия,
посочени в нормата на чл. 36 от НК.
На основание чл. 25, ал. 1 във вр. с
чл.23 ал.1 от НК, както и с оглед на обстоятелството, че инкриминираните от тях
престъпления той е осъществил преди да е имал влязла в сила осъдителна присъда
за което и да е било от тях, съдът определи на подс. Н.М. едно общо наказание между наложеното по настоящата присъда, и това, определено му по:
Определение за одобряване на споразумение за прекратяване на
наказателното производство по реда на чл. 381 и следващите от НПК, образувано
по НОХД № 19322/2019г. на Районен съд - София, постановено на 09.12.2019 година
и влязло в сила на същата дата (с
което за престъпление по чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 във вр. с чл.
20, ал. 4 във вр. с ал. 1 от НК, извършено на 28.12. 2018 година, е осъден на
„Една година лишаване от свобода”, чието изпълнение – на осн. чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено за срок от „Три години”, считано от датата за влизане на
определението в сила), в лицето на най-тежкото от тях, а
именно – това
в размер на “Една година лишаване от свобода”.
Съпоставяйки броят на отделните престъпления, влизащи в състава на така
формираната по-горе съвкупност от присъди заедно с тяхната обща степен на
обществена опасност и тази, с която подс. Н.М. се определя като престъпен деец,
съдът намери наложеното общо най-тежко наказание за годно да постигне целите по
чл. 36 от НК. Въз основа на това прие, че не следва да го увеличава с
приложението на чл. 24 от НК.
Отчитайки съществуването на формално установените от закона предпоставки за
това заедно с обстоятелството, че за своето лично поправяне и превъзпитание
подсъдимия Н.М. не следва да търпи наказание, свързано с ефективното му лишаване
от свобода, на осн. чл. 66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на
определеното по отношение на същият общо наказание за минимално предвидения от
закона срок – в размер на “Три години”, с начало от датата за влизане на
присъдата в сила.
Въз основа на тяхното значение за обстоятелствата, които
спадат към предмета на доказване, съдът постанови веществените доказателства,
представляващи общо 5 броя оптични носители на информация от вид CD-R, от които – 4
броя марка „@work” с капацитет от 700
МВ всеки, приложени в пликове на л. 40, л. 94, л. 122 и задната корица на Досъдебно
производство № 1752 ЗМ-748/2018 г. на РУ Габрово, както и приложен към последния посочен плик 1 брой оптичен носител
на информация от този вид със същия
капацитет м. „Omega”, след влизане на
присъдата в сила да останат на съхранение към материалите по него.
Предвид естеството
на постановената присъда съдът осъди подсъдимия Н.И.М. да заплати по сметка на
ОД на МВР Габрово сума в размер на 134,40 лв., дължима за възстановяване на
направените разноски при воденото разследване по досъдебното производство, на
осн. чл.189 ал.3 от НПК.
В този смисъл е и постановения съдебен акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : .........................…