решение
№......
гр. Габрово, 20
ноември 2018 г.
в
името на народа
РАЙОНЕН СЪД Габрово в открито заседание на 20 ноември
две
хиляди и осемнадесета година, в
състав :
Съдия: радосвета станимирова
при секретаря ИНА ГЕОРГИЕВА, като разгледа докладваното от съдия станимирова гр. д. № 637 по
описа за 2018 г. на ГРС, за да се произнесе взе предвид следното :
Призводството е образувано по искова молба на
„ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНАНС БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК200111369 и седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. "Младост" 4, бл. 468, вх.3, ет.9, ап. 80, представлявано от
законните представители Радина Иванова Галова и Пирин Михайлов Галов - и двамата изплнителни директори,
управляващи дружеството заедно и поотделно, чрез адвокат Д.К.К.-С. с ЕГН ********** от ГАК,тел.: **********, съдебен адрес:***; срещу Г.Д., Й. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ
адрес: ***;
·
ПРАВНО
ОСНОВАНИЕ: чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.2 от ГПК;
·
Цена на иска: 988,00 лева
Ответната страна депозира писмен отговор в дадения й едномесечен срок.
в исковата
молба се твърди, че съгласно
Запис на заповед издадена на 29.09.2016г. в гр. Габрово лицето Г.Д.Й. с ЕГН **********
е дало писмено обещание, с което се е задължила безусловно и неотменяемо да
заплати на „ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНАНС БЪЛГАРИЯ „ АД с ЕИК ********* сумата от
988,00 (деветстотин
осемдесет и осем)лева, като за падеж на задължението е посочено: „ на предявяване ". В цитираната запис на заповед са
добавени и допълнителни клаузи „ без протест „ и „ без разноски" . На
12.05.2017г. „ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНАНС БЪЛГАРИЯ „ АД
предявява за плащане на издателят й Г.Д.Й. настоящата запис на заповед. Г.Д.Й.
удостоверява със собственоръчно изписване на трите си имена и подпис, че записа
на заповед й е предявен за плащане на 12.05.2017г.Към момента на предявяване на
настоящият иск Г.Д.Й. не е изпълнила задължението си да плати на
„ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНАНС БЪЛГАРИЯ „ АД сумата от 988,00 лв. (деветстотин осемдесет и осем) лева, с която се е задължила по предявената й запис на
заповед. „ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНАНС БЪЛГАРИЯ„ АД е поискало от Габровски районен съд със заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.417 от ГПК издаване на Заповед за изпълнение и изпълнителен
лист.Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение № 2419/
23.06.2017г. по ч.гр. дело 1214/2017г от сезирания Габровски районен съд за
сумата от 988,00( деветстотин осемдесет и осем).Издаден е и изпълнителен лист
от 23.06.2017г., въз основа на който е образувано изпълнително дело при ЧСИ
732-Весела Цонева под номер 20177320400325.
иска се на основание
чл. чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.2 от ГПК,
да се установи,
че Г.Д.Й. с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: *** дължи на „ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНАНС
БЪЛГАРИЯ „ АД с
ЕИК *********, сумата от 988,00 лв. (деветстотин осемдесет и осем лева) въз основа на запис на заповед, издаден на 29.09.2016 г. и предявена на 12.05.2017г.
ответната
страна Г.Д.Й., чрез адв. Б.И.Г.,***,
назначен за особен представител в писмения си отговор взема следното становище:
Предявеният иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК е допустим, но неоснователен. Оспорвам го
изцяло. Доколкото искът е основан на запис на заповед и тъй като аз нямам
връзка с ответницата, правя две
принципни възражения по делото:
На първо място, оспорвам подписа, положен от
ответницата върху записа на заповед от 29.06.2016г. Твърдя, че подписът върху
заповедта на заповед не е положен от ответницата- нито на „издател", нито
пък втория подпис - на предявяването. На второ място, оспорвам каузалната сделка по повод на която Г.Д.Й. се е задължила
към ищцовото дужество. Вярно е, че записът на заповед е абстрактна сделка сама
по себе си, но когато между две лица /в случая ищеца и ответницата/ има някакво
престиране на пари, то реално има и ПРИЧИНА или кауза, поради която са дадени
тези пари. В случая, твърдя че между страните има дадени пари на заем и то в
много по малък размер от претендирания от ищцовото дружество. Моля да задължите ищеца да установи каузалната
сделка, по повод на която е престарал паричната сума на ответницата, както
и да представи документа за това.
Правна
квалификация- Предвид изложеното
предявения иск е за установяване, че ответникът
дължи на ищеца сумата от сумата от 988,00 лв. (деветстотин осемдесет и осем лева) въз
основа на запис на заповед, издаден на 29.09.2016 г. и предявен на 12.05.2017г., за което са
издадени заповед за незабавно изпълнение и ИЛ по ЧГД № 1214/2017 год. на ГРС.
Обстоятелствата, имащи значение
за делото са:
·
Възникването на задължението за
плащане на сумата от сумата
от 988,00 лв. (деветстотин осемдесет и осем лева) въз основа на запис
на заповед, издаден на 29.09.2016 г. и предявен на 12.05.2017г.
Възражения на ответинка
·
оспорва
се подписа, положен от ответницата върху записа на заповед от 29.06.2016г.,
като се твърди, че подписът върху заповедта на заповед не е положен от ответницата-
нито на „издател", нито пък втория подпис - на предявяването.
·
оспорва се каузалната сделка по повод на която Г.Д. Й. се е задължила към ищцовото
дужество. като се твърди, че между страните има дадени пари на заем и то в
много по малък размер от претендирания от ищцовото дружество.
Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: С оглед становището на ответника в отговора безспорни
обстоятелства няма.
От събраните по делото писмени доказателства- Запис на Заповед,
издаден на 29.09.2016г.; ч. гр. д. № 1214/2017 на ГРС, индивидуален договор за паричен заем №7469/20957, общи условия и
приложение №1- погасителн план, се установява следното от
фактическа страна:
Видно
от приложеното ч. гр. д. 1214/17 на ГРС,
съдържащо оспорения запис на заповед, същият
е издаден от ответницата на 29-9-2016 г., като по него тя се е задължила
безусловно да заплати на ищеца 988 лв. на предявяване,извършено на 12-5-2017
г.
Записът
на заповед съдържа всички реквизити по чл. 535 от ТЗ, което го прави ценна книга от вида “запис на заповед”, годна
да породи действието, което законът свързва с този вид.
Ищцовата страна твърди, че каузална сделка, изпълнението по която Записът
на заповед да обезпечава, е приложения индивидуален договор за паричен заем №7469/20957;
Последователно е поддържаното от Върховният
касационен съд становище, че абстрактният характер на записа на заповед като
едностранна правна сделка не следва да се абсолютизира.
В особена степен това важи за случаите, при които в
производството по чл. 422 ГПК страните не спорят или е
доказано, че записът на заповед, изпълнил функциите на документ по чл. 417, т. 9 ГПК, е издаден по повод на
каузални правоотношения между ищеца - кредитор и ответника - длъжник.
Въвеждането на твърдения или възражения за наличие
на каузални правоотношения, послужили като причина за менителничното
задължаване, изисква от съда да се произнесе относно съществуването на спорното
вземане, след като изследва не само формалната редовност и действителност на
менителничния ефект, а и валидността
на сделката, сочена за източник на каузалното
правоотношение, и евентуалното
погасяване на породените от нея задължения.
Необходимостта от изследване на каузалните
правоотношения между издателя и приносителя на записа на заповед произтича от
обстоятелството, че когато записът на заповед е издаден с цел да обезпечи
задължения на издателя по каузалното правоотношение недействителността на каузалната
сделка препятства възникването не само на пряко свързаните със съдържанието й
права и задължения, но и на поетите със записа на заповед менителнични права и
задължения.
Същевременно погасяването на обезпеченото със записа
на заповед парично задължение чрез някой от предвидените в закона правни
способи /плащане, опрощаване, новиране, погасяване по давност и т. н./ има за
последица погасяване и на поетото с гаранционно - обезпечителна цел абстрактно
задължение, обективирано в съдържанието на записа на заповед.
Независимо коя от страните е въвела каузалните
правоотношения в спорния предмет на делото, ищецът по иска с правно основание чл. 422 ГПК носи тежестта да докаже
валидното възникване и съществуване на заявеното в заповедното производство
парично вземане, а ответникът - неговото погасяване. В тази насока са и
разрешенията, възприети в постановените по реда на чл. 290 ГПК от състави на ВКС, Търговска
колегия, решение № 149/05.11.2010 г. по т. д. № 49/2010 г.
на I т. о., решение № 108/22.07.2011 г. по т. д. № 813/2010 г.
на II т. о. , решение № 102/25.07.2011 г. по т. д. № 672/2010 г.
на II т. о., Решение № 105 от 13.07.2012
г. на ВКС по т. д. № 564/2011 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Бонка
Йонкова.
В настоящия
случай се установява от доказателствата по делото, че каузална сделка е договор за
потребителски кредит, съгласно който на
ответницата дадена в заем семата 600 лв., за
срок от 25 седимици, при фиксиран лихвен процент 41 %, общ размер на
всички плащания- 633,50 лв. и годишен процент на разходите- ГПР- 46,20%.
Установената съдебна практика по чл. 290 ГПК /р.№ 23 от
7.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о. и др./ приема, че за неравноправния
характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива
възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали
клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и
съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата
валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния
закон- ЗПК в релевантната за периода редакция (така в определение № 351 от
22.04.2016 г. на ВКС по търг. дело № 3026/2015 г., І т. о.).
По процесния договор за потребителски кредит на ответницата е
предоставена в заем сума от 600
лв., при уговорен ГЛП в размер на 41
% и ГПР в размер на 46,20 %.
Лихвата по договора е възнаградителна– за ползване на дадената парична
сума.
Посочените клаузи от процесния договор нарушават принципа на
справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване на ответника.
Налице е явна нееквивалентност между двете престации, като данните по делото не установяват обстоятелства, които да обосновават определянето на ГЛП и на ГПР по
процесния договор в такъв висок размер, довел до
нееквивалентност на насрещните престации при установената стойност на заема и
недоказаността на значителни разходи или риск, поет от
заемодателя за срока на договора, които да
оправдават договорянето на такива високи проценти.
Съотнесени тези критерии и към клаузата
с уговорения ГПР от 46,20
%, също обосновават нейната
нищожност.
За да е
налице нищожност е необходимо да е налице значителна липса на еквивалентност на
насрещните престации или вземането на едната страна да е в размер, който
чувствително надвишава насрещната престация, като това несъответствие цели
обогатяване, а не само възмездяване, какъвто е настоящият случай. Във всеки
отделен случай, въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по
конкретното дело, съдът може да прецени дали поведението на конкретния правен
субект съставлява действие, което накърнява "добрите нрави",
злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена изгода. С оглед тази
конкретна преценка, съдът прави извод дали са налице действия, които да правят
договора нищожен поради накърняване на добрите нрави. Принципно,
възнаградителната лихва съставлява цена за предоставеното ползване на заетата
сума. Когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и
уговорената за това цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие
в облигационните отношения. Както е прието в решение № 452/25.06.2010 г. по гр.
д. № 4277/2008 г. на ВКС, ІV г. о., "понятието добри нрави предполага
известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно
несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност....".
В резултат
на изложеното съдът стига до извода, че процесният договор за кредит е изцяло нищожен, като сключен в нарушение на
добрите нрави.
Предявеният иск да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца
сумата по процесния запис на заповед, за което са издадени заповед за незабавно изпълнение и
ИЛ по ЧГД № 1214/17 год. на ГРС, следва да се отхвърли, тъй като недействителността на каузалната сделка препятства
възникването не само на пряко свързаните със съдържанието й права и задължения,
но и на поетите със записа на заповед менителнични права и задължения.
Останалите възражения на ответника при горните
изводи е безпредеметно да се обсъждат.
Разноски
При този изход на делото на ищеца не се дължат разноски,
а ответникът не е направил такива и
също не следва да му се присъждат.
Водим
от горното съдът
реши:
отхвърля предявения от „ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНАНС БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК200111369 и седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. "Младост" 4, бл. 468, вх.3, ет.9, ап. 80, представлявано от
законните представители Радина Иванова Галова и Пирин Михайлов Галов- и двамата изплнителни директори,
управляващи дружеството заедно и поотделно, чрез адвокат Д.К.К.-С. с ЕГН ********** от ГАК,тел.: **********, съдебен адрес:***;
срещу Г.Д.Й. с ЕГН**********,
с постоянен и настоящ адрес: ***; ИСК да се признае за установено, че Г.Д.Й. дължи на „ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНАНС
БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК200111369; сумата от 988,00 лв. (деветстотин осемдесет и осем лева) въз основа на запис на заповед, издаден на
29.09.2016 г. и предявен на
12.05.2017г., ведно със
законната лихва от 31-5-2017 г. до оканчателното изплащане на вземането и 25 лв. разноски в заповедното производство, за което са издадени заповед за незабавно изпълнение № 2419/23-6-2017 г. и ИЛ от 23-6-2017 г. по ЧГД № 1214/2017 год. на ГРС ,на основание чл.422 от ГПК, като неоснователен и недоказан.
Решението
подлежи на обжалване пред ГОС в двуседмичен
срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :