№ 10113
гр. София , 06.08.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ в закрито заседание на шести
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Частно гражданско
дело № 20211110144587 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 33814/28.07.2021 г., подадено от ***, ЕИК
*********, срещу ЕВ. СТ. СТ. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за
вземания по договор за кредит от 22.06.2020 г.
Съдът намира, че следва да откаже издаване на заповед за следните суми: неплатени
такси в размер на 20,00 лв., възнаграждение за закупена услуга ** в размер на 137,50 лв.,
възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 320,83 лв. по следните съображения.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът може да поиска
издаване на заповед за изпълнение, като по силата на чл. 410, ал. 2 ГПК предметното
съдържание на заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК.
Следователно, предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде очертано с
всички правноиндивидуализиращи белези – страни, предмет (основание, период, вид) и
размер, т. е. по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на
изискванията за редовност на исковата молба, като искането за издаване на заповед и
изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или
добрите нрави – арг. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК. Целта на тази правна норма е да не допуска в
полза на заявителя да се издаде заповед за изпълнение за вземане, което не може изобщо
валидно да възникне (поради противоречието му с императивни правни норми и/или
добрите нрави), тъй като проверката дали подобно вземане е спорно или не между страните
(каквато е основната цел на заповедното производство) би била лишена от смисъл.
Съгласно сключения между страните договор и чл. 15 от общите условия към
договора за потребителски кредит таксата за допълнителен пакет услуги, която е
незадължителна за сключването на договора, се прилага при следните условия, като:
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, както и за отлагане на
вноските по кредита. Таксата за ползване на тази услуга се дължи еднократно, при
сключване на договора, а заплащането на таксата от потребителя е разсрочено, като сумата
се включва в ежеседмичната вноска.
В ЗПК е предвидено, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
1
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Възможно е уговарянето само на клаузи за такси свързани с допълнителни услуги по
договора – чл. 10а, ал. 1 ЗПК, какъвто характер процесната услуга очевидно няма. В частта
по приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, същата попада в
забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото е свързана с усвояването на сумата от
потребителя, респективно е свързана с основното задължение на заявителя по договора, да
предостави заемната сума. В частта относно таксата за събиране на кредита следва да се
посочи, че тя също е във фиксиран размер и не зависи от реалните разходи, които биха се
направили, което води до извод, че по същността си не представлява заплащане на цена за
услуга, а предварително уговорено задължение на потребителя за заплащане на
възнаграждение на кредитора. Касае се за възнаграждение по договора, а не за допълнителна
услуга, което възнаграждение следва да бъде включено в годишния процент на разходите
/ГПР/ – чл. 19, ал. 1 ЗПК. Уговарянето му като отделно възнаграждение /услуга/ има за
единствена цел заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в
размера на ГПР, а съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
За пълнота следва да се посочи още, че при сключения потребителски заем, чрез
стандартен европейски формуляр, длъжникът има качеството на „потребител“, затова съдът
е задължен да провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези
клаузи не са обвързващи за потребителя, предвид действието на член 6, параграф първи от
Директива 93/13 ЕИО на Съвета. Нормата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към чл. 143 от
Закона за защита на потребителя, според която норма неравноправна клауза в договор
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя, каквито несъмнено са процесните.
Съдът намира, че и клаузата, предвиждаща задължение за заплащане на такси за
събиране на вземането, е нищожна, тъй като преследва забранена от закона цел да се
присъди още едно обезщетение за забава. Това е така, тъй като срещу тази такса не се дължи
никакво поведение, а напротив – изискуемостта на това вземане следва автоматично от
момента на изпадане на длъжника в забава. Следователно, не става въпрос за никаква такса,
защото не се дължи заради извършени разходи, а самото наименование покрива
неистинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата. Съгласно
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Ето защо,
посочената клауза е в колизия с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да
се приеме за нищожна. Тази наказателна клауза е в пряко противоречие на забраната за
неоснователно обогатяване, като в същността си представлява неустойка, излизаща извън
присъщите ѝ от закона функции, което също влече нищожността ѝ.
С оглед изложеното, подаденото заявление е неоснователно в посочените по-горе
части.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
2
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 33814/28.07.2021 г., подадено от ***, ЕИК *********,
срещу ЕВ. СТ. СТ. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми:
неплатени такси в размер на 20,00 лв., възнаграждение за закупена услуга ** в размер на
137,50 лв., възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 320,83 лв.
Разпореждането подлежи на обжалване от заявителя в едноседмичен срок от
връчването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3