Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260398
19.11.2020г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІІ състав,
в открито съдебно заседание на десети ноември две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА
ЧИПОВА
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно
гражданско дело №2282/2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е
образувано по въззивна
жалба на А. И. ***,
ЕГН **********, чрез
процесуалния й представител
адв. И. И., против Решение №2642 от 27.07.2020г., постановено по
гр.д. №16544/2019г. по описа на Районен съд-
Пловдив, ІІІ гр.с., с което е
признато за установено,
че дължи на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул. ”Христо Г. Данов” № 37, сумата от 229,04 лв., представляваща незаплатена цена за доставена
топлинна енергия за периода 01.11.2017г.- 30.09.2018г. за обект на
потребление, находящ се
в гр. Пловдив, ***; сумата от 28,45 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода 03.01.2018г.-03.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата
от
датата на подаване на заявлението в съда- 04.07.2019г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №11220/2019г. по описа на
Районен съд- Пловдив, ІV гр. с. В жалбата
се излагат доводи
за неправилност на
посоченото решение, като
се иска отмяната
му и постановяване
на ново решение, с
което предявените искове
да бъдат отхвърлени.
Ответната страна по
жалбата- “ЕВН България Топлофикация” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. ”Христо
Г. Данов” № 37, чрез пълномощника си по
делото юрк. П. П., в
писмен отговор на
същата иска обжалваното решение
да бъде потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран
с иск на “ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, против А. И. И. за
признаване за установено по отношение на ответника, че същият дължи на
ищеца сумата от 229,04 лв., представляваща
незаплатена цена за доставена топлинна енергия за периода 01.11.2017г.- 30.09.2018г. за обект на потребление, находящ
се в гр. Пловдив,
***; сумата от 28,45 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 03.01.2018г.-03.07.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда- 04.07.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №11220/2019г. по описа на
Районен съд- Пловдив, ІV гр. с. С обжалваното
решение съдът е
приел, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот, находящ
се в гр. Пловдив,
***, поради което и съгласно
разпоредбата на чл.153, ал.1
от Закона за
енергетиката има качеството
на клиент- потребител на
топлинна енергия, а между страните
съгласно разпоредбата на чл.150,
ал.1 от ЗЕ са
налице договорни отношения при общи условия
по продажба на топлинна енергия за битови нужди. Приел е въз
основа на заключението
на изготвената съдебно- техническа експертиза, че през
процесния период 01.11.2017г.- 30.09.2018г. в
апартамента на ответницата е
имало 3 броя отоплителни
тела, присъединени към
топлопреносната мрежа, които
са били снабдени
с ИРУ /индивидуални
разпределителни уреди/, по които да
се отчита изразходваната топлинна
енергия за отопление, като през
имота преминава и щранг-
лира с мощност 423 W, която
не е била снабдена
с ИРУ и
изразходваната от нея
топлинна енергия се
начислява по максималната й мощност,
а отопляемият обем на имота
е 141 м3. В имота
на ответника има монтиран
и водомер за топла вода, по показанията на който се
начислява топлинната енергия за
БГВ. На ответника
е била разпределена
общо 1,98954 мвтч. ТЕ, от
които 0,82996 мвтч.- отдадена
от сградната инсталация, 1,13579
мвтч.- за отопление и
0,02379 мвтч.- за БГВ, като разпределението
и начисляването й е правено в
съответствие с изискванията на специалната методика, посочена в Наредба №
16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Въз основа на
заключението на приетата съдебно- счетоводна експертиза,
съдът е приел,
че за така доставената за процесния период топлинна енергия ответникът
дължи на ищеца сумата от 229,04 лв., а дължимата
лихва за забава
върху
неплатените в срок
суми за периода 03.01.2018г.-03.07.2019г. е в
размер на 28,45 лв. Счел е
за неоснователни възраженията на ответницата за
неравноправност на клаузи
от общите условия
на ищцовото дружество. По
така изложените съображения
съдът е уважил
изцяло предявените
установителни искове.
При извършената
служебна проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК въззивният
съд намери, че
същото е валидно
и допустимо. Настоящата инстанция
изцяло споделя фактическите и
правни изводи на
първоинстанционния съд, поради
което и на основание
чл.272 от ГПК
следва да се
препрати към тях.
По отношение на възприетата от районния
съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от
онези фактически изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея
липсват оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена
различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна
на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
Във въззивната
жалба не се оспорва
обстоятелството, че ответницата
е собственик на процесния
имот, като се
излагат доводи за неравноправност на
клаузи от общите условия
на ответното дружество, съгласно
които била длъжна да заплаща
„технологичните загуби от сградната инсталация“, без да
обитава имота и без
да ползва услугите. Тези доводи
са неоснователни. Съгласно чл.150
от ЗЕ задължението за
заплащане на стойността
на доставената за
имота топлинна енергия
се основава на договорно правоотношение при
общи условия, влизащи
в сила без да
е необходимо изричното им
писмено приемане от
потребителите. В случая
по делото се
установява, че ответникът
е собственик на
процесния имот, като в
това си
качество и по силата
на разпоредбата на чл.153, ал.1
от ЗЕ е
договорно обвързан за
заплащане на доставената за
имота топлинна енергия,
независимо дали ползва и обитава същия, а съгласно
разпоредбата на чл.153, ал.6
от ЗЕ клиентите
в сграда- етажна
собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата. Съгласно задължителните указания,
дадени в Тълкувателно
решение №2/2016г. от
25.05.2017г. на ОСГК на
ВКС разпоредбите на
ЗЕ, свързани с
доставката на топлинна
енергия в сгради- етажна собственост, не противоречат на чл.62 от
ЗЗП, тъй като искането
за доставка на
услугата се прави не
от всеки отделен
етажен собственик, а от
мнозинството от етажните
собственици, които имат
право да вземат
такова решение. Ето
защо и при
положение, че е
налице надлежно искане
и са възникнали облигационни
отношения по доставката на топлинна
енергия в етажната собственост, в
която се намира
имотът на ответницата, то
всеки отделен етажен
собственик е длъжен
да заплати доставената
за имота му такава. Неоснователни са
и доводите, че претендираните от
ищцовото дружество суми съставлявали „технологичните загуби
от сградната инсталация“. От
заключението на приетата пред първоинстанционния съд съдебно- техническа експертиза,
се установява, че стойността на
претендираната от ищцовото
дружество топлинна енергия, включително
тази, отдадена от
сградната инсталация, е
определена при спазване
на изискванията на Закона
за енергетиката, Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и Методиката за
дялово разпределение на ТЕ в сгради- етажна собственост,
разпоредбите на които предвиждат
ред за установяване
на реалното потребление на
топлинна енергия от
всеки етажен собственик. Съгласно
решението на Съда
на Европейския съюз
от 05.12.2019г. по
съединените дела С-708/17 и
С-725/17 правото на ЕС допуска национална правна
уредба, която предвижда, че
собствениците на апартамент
в сграда- етажна собственост,
присъединена към система за централно отопление, са длъжни
да участват в разходите
за топлинна енергия
за общите части на сградата
и за сградната инсталация, въпреки
че индивидуално не са поръчвали
доставката на отопление и
не го използват в своя апартамент, както
и че в сградите
в режим на етажна собственост
сметките за топлинна
енергия за сградната инсталация
се изготвят за всеки
собственик на апартамент
в сградата пропорционално на отопляемия
обем на неговия
апартамент.
Ирелевантни за изхода на
делото са изложените във въззивната
жалба доводи за семейното и
имуществено положение на ответницата,
тъй като тези обстоятелства
нямат отношение към дължимостта на сумите
за доставената в имота
топлинна енергия. Без
значение за правилността на
решението са и
оплакванията на жалбоподателката, че
първоинстанционният съд
накърнил правото й на
защита, като отделил
в самостоятелно производство предявения от
нея насрещен иск.
Това процесуално действие не би
могло да се
отрази на процесуалните
й права, включително на правото
й да представи считаните от
нея за относими
към предмета на спора
доказателства. Що се отнася до
твърденията, че решението било постановено след
срока по чл.235, ал.5 от
ГПК, то това не е
основание за отмяната му.
Предвид горното
въззивната жалба е
неоснователна, а обжалваното
решение следва да бъде
потвърдено, като на основание
чл.272 от ГПК се
препрати и към
мотивите на първоинстанционния съд.
На основание
чл.78, ал.3 и ал.8
от ГПК с
оглед неоснователността на въззивната
жалба жалбоподателят следва
да бъде осъден
да заплати на въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
По изложените
съображения съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2642
от 27.07.2020г., постановено по гр.д. №16544/2019г. по описа на Районен
съд- Пловдив, ІІІ гр.с.
ОСЪЖДА А. И. ***,
ЕГН **********,*** Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул. ”Христо Г. Данов” № 37, сумата
от 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.