Определение по дело №51424/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 26245
Дата: 26 юни 2024 г. (в сила от 26 юни 2024 г.)
Съдия: Румяна Запрянова Запрянова
Дело: 20211110151424
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 26245
гр. София, 26.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110151424 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от З. М. С., ЕГН
**********, с постоянен адрес ****, чрез адв. Е. Т., със съдебен адрес *****, против
„Д.Л.Ц.“, БУЛСТАТ **** с адрес в **** представляван от Т.Г.К. с която са предявени
искове на основание чл. 74, ал. 1, т. 1 и т. 3, за установяване на дискриминация, основана на
„лично положение“, „възраст“ и „член на синдикална организация“ по време на работата й
при „ДД-Л-Ц.“, и за осъждане на ответника да заплати на З. М. С. сумата в размер на 10000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от осъществена спрямо нея от
ответника дискриминация под формата на „тормоз“, ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба- 02.09.2021 г., до окончателното изплащане на сумата. Претендира
разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищцата е работила по трудово правоотношение в ДД-
Л-Ц., БУЛСТАТ ** в периода от 1999 г. до 2021 г., като е заемала различни длъжнисти, а
последната длъжност, която е заемала е “Хигиенист”.
През 2020г. на длъжността директор на ДД-Л-Ц. е назначен Я.Д.. След заемане на
длъжността, Я.Д. е демонстрирал негативно си отношение към З. С., изразяващо се в
словесни атаки, обиди и закани, както и повишаване на тон. Д. едностранно е променял
работното време на С., като е изисквал от нея да се явява на работа всеки ден в различен час.
Така, когато С. се е явявала на работа в изрично указания от Д. час, различен от началния
час на работното й време, съгласно трудовия й договор, Д. е отправял към същата
предупреждения, че ще бъде наказана за неспазване на работното време.
Съпругът на ищцата е страдал от рак на стомаха, което е налагало З. С. да ползва
отпуск като придружител по реда на чл.162 от КТ. Я.Д. е обжалвал всеки болничен лист,
представен от З. С., като всеки от тях е потвърден.
През октомври месец 2020 г., З. С. е получила стеснение на дебелото черво, което е
наложило хоспитализирането и оперативното й лечение. По време на престоя си в
болницата, по нареждане на Д., на З. С. се е обадил главният счетоводител на Държавния
логопедичен център - Н.Г., която й е заявила, че директорът е наредил да предаде болничния
си лист в рамките на деня (преди да е изписана от болницата), като в противен случай ще й
бъде наложено дисциплинарно наказание. След това телефонно обаждане, ищцата със
съдействието на медицинския персонал се е снабдила с болничен лист пред приключването
1
на болничния й престой и е напуснала болничното заведение, за да предаде болничния лист
на работодателя. Въпреки че З. С. е представила болничния лист в деня, в който това е било
поискано от работодателя й, Д. е пуснал в принудителен неплатен отпуск С. за срок от 1
месец, за което е била уведомена, че представлява “дисциплинарно наказание”. Д. е
обжалвал представения от З. С. болничен лист, в резултат на което и до настоящия момент,
на С. не е изплатено дължимото се съобразно болничния лист обезщетение.
На 13.11.2020 г. съпругът на З. С. е починал, но на нея не й е разрешено да използва
полагащия й се отпуск при смърт на съпруг.
Няколко дни по-късно, с оглед смъртта на съпруга й, на ищцата й е било необходимо
да излезе по-рано от работа, за да закрие банковата сметка на съпруга си, като Д. й е заявил,
че ако иска да тръгне с час по-рано, трябва да си пусне неплатен отпуск за целия ден. Тъй
като С. е била лишена от месечния си доход за предходния месец, тя не е можела да си
позволи да си пусне още един ден неплатен отпуск, тъй като с оглед на допълнителните
разходи за погребението на съпруга си, на С. се е наложило да тегли бърз кредит и е била
доведена до състояние на безизходица.
Така, след тежката загуба, която С. е претърпяла и множеството словесни атаки и
обиди от страна на Д., З. С. е била принудена да подаде молба за прекратяване на трудовото
си правоотношение, за да избегне унижението, на което е била подлагана всеки ден и да
избегне да бъде уволнена дисциплинарно само в резултат от тенденциозното поведение на
Д..
След прекратяване на трудовото правоотношение, Р.М. - председател на СД на “П.”
към ДЛЦ, е уведомила ищцата, че при проведен разговор с Я.Д., той е заявил, че причината
за отношението му към З. С. е нейната възраст, тъй като не искал в центъра да работят
възрастни хора.
Като излага тези обстоятелства, ищцата обосновава прения си интерес от
предявяването на обективно кумулативно съединени искове за установяване на
дискриминационно отношение и тормоз спрямо З. С. от Директора на ДД-Л-Ц. и за
осъждане на ответното учреждение да заплати на ищцата обезщетение в размер на 10 000
лв.
С исковата молба ищцата представя писмени доказателства, които моли да бъдат
приобщени към доказателствения материал по делото. Моли за снабдяването със съдебни
удостоверения, които да й послужат за получаването на документи относно издадените й
болнични листове и тяхното обжалване и на документи относно болничното й лечение. Иска
да бъде задължен ответника да представи цялото й трудово досие. З. С. моли за събирането
на гласни доказателства – разпит на един свидетел за установяването на неимуществените
вреди, разпит на един свидетел за установяването на отношението на Я.Д. към нея и разпит
на Н.Г. за установяване на обстоятелството дали е провела разговор Я.Д. и какъв е бил той.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител, депозира
отговор, с който изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Пълномощникът на ответника оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка,
като твърди, че през 2020 г. трудовият процес е бил организиран в условията на Ковид
пандемия, което е налагало промени. Ответника оспорва, че по отношение на ищцата е
проявявано грубо отношение, че е обиждана, заплашвана, принуждавана и унижавана. Сочи,
че е невярно твърдението й да е променяно работното й време – няма данни за промяна на
графика на работното й време, нито за предупреждения за налагане на дисциплинарни
наказания. Ако е имало промяна в работното време, същото се е налагало с оглед работата в
условия на пандемия. Ответникът оспорва твърдението, че болничните листове на ищцата са
обжалвани. Сочи че, тя като дългогодишен служител е била наясно за реда за представянето
на болничните листове пред работодателя. Навежда твърдения, че влошеното здравословно
състояние на З. С. не е в причинно-следствена връзка с каквито и да било обстоятелства при
2
работодателя й.
С отговора пълномощникът на Държавния логопедичен център представя писмени
доказателства и моли за събирането на гласни такива – разпит на двама свидетели при
режим на довеждане за опровергаване на твърденията на ищцата.
Ответникът оспорва искането на З. С. за разпит на свидетел за установяване на
неимуществените вреди, като сочи, че не са конкретизирани обстоятелствата, които
свидетелят ще установява. Не изразява становище по останалите доказателствени искания,
направени в исковата молба.
Съдът приема, че размяната на книжа по реда на чл. 131 от ГПК е извършена, поради
което и на основание чл. 140 от ГПК, съдът следва да пристъпи към насрочване на открито
съдебно заседание, като се произнесе по предварителните въпроси и доказателствените
искания на страните, както и да съобщи проекта за доклад по делото.
Писмените доказателства, приложени към исковата молба, като допустими и
относими към спора, следва да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото.
Съдът намира, че следва служебно да бъдат изискани справки 1) от ТО на НОИ –
София издавани ли са болнични листове на ищцата за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020
г., ако – да, колко броя и за кои периоди, оспорени ли са тези болнични листове по
надлежния ред и ако – да, от кого и 2) от МБАЛ „Княгиня Клементина“ – София, ЕИК
00689061, постъпвала ли е ищцата за болнично лечение в лечебното заведение през 2020 г.,
в какъв период, издаден ли й е болничен лист, на коя дата е издаден и кога е предаден на
ищцата.
Съдът счита, че е безпредметно представянето на цялото лично трудово досие на
ищцата, като следва да бъде задължен ответника да представи преписи само на следните
документи: трудовия договор, заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и
документите приложени в ЛТД на З. С. през 2020 г.
Основателни са исканията, както на ищцата, така и на ответника за събирането на
гласни доказателства.
По приемането на писмените доказателства, приложени към отговора на исковата
молба, съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание, след като даде възможност на
ищцата да изрази становище по допускането им, вкл. като й осигури процесуална
възможност да оспори автентичността и/или съдържанието на писмени документи.
Водим от горното и на основание чл. 140 вр. чл. 146 ал. 1 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА като писмени доказателства по делото документите,
приложени към исковата молба.
УКАЗВА да се изиска от ТП на НОИ – София справка, от която да е видно издавани
ли са болнични листове на З. М. С., ЕГН ********** за периода от 01.01.2020 г. до
31.12.2020 г., ако – да, колко броя и за кои периоди, оспорени ли са тези болнични листове
по надлежния ред и ако – да, от кого и потвърдени или отменени са при обжалването им;
УКАЗВА да се изиска справка от МБАЛ „Княгиня Клементина“ – София, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление в гр. София, район Сердика, ж.к. Банишора,
бул. „Столетов“ № 67А, постъпвала ли е З. М. С., ЕГН ********** за болнично лечение в
лечебното заведение през 2020 г., в какъв период, издаден ли й е болничен лист, на коя дата
е издаден и кога е предаден на З. М. С., ЕГН **********.
3
ЗАДЪЛЖАВА ответника в срок до приключване на първото по делото редовно
открито съдебно заседание да представени заверени преписи от трудовия договор, сключен с
ищцата З. М. С., ЕГН **********, заповедта за прекратяването на трудовото й
правоотношение и документите, приложени в личното трудово досие на З. М. С., ЕГН
**********през 2020 г.
ДАВА възможност на ищцата да ангажира гласни доказателства – разпит на един
свидетел, при режим на довеждане, за установяване на отношението на директора на ДЛЦ
към нея, разпит на един свидетел, при режим на довеждане, за установяване на
неимуществените вреди, които е претърпяла и разпит на Н.Г., при режим на призоваване,
на адрес по месторабота (адреса на ответника) за установяване на обстоятелствата относно
проведения между свидетелката и Я.Д. разговор след прекратяване на трудовия договор на
З. С..
ДАВА възможност на ответника да ангажира гласни доказателства – разпит на двама
свидетели при режим на довеждане, за опровергаване на фактическите твърдения на
ищцата.
ДАВА възможност на ищцата да изрази становище по доказателствените искания
направени в отговора на исковата молба, включително да оспори автентичността и/или
съдържанието на приложените писмени доказателства в срок до приключване на първото по
делото редовно открито съдебно заседание.
Съобщава на страните проекта за доклад по делото:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищцата права: а) ищцата е
работила по трудово правоотношение в ДД-Л-Ц., БУЛСТАТ ** в периода от 1999 г. до 2021
г., като е заемала различни длъжнисти, а последната длъжност, която е заемала е
“Хигиенист”; б) през 2020 г., след назначаването си като директор на ответното учреждение,
Я. Д. е демонстрирал негативно си отношение към З. С., изразяващо се в словесни атаки,
обиди и закани, повишаване на тон, едностранна промяна на работното време на ищцата,
отправяне на предупреждения за налагане на дисциплинарни наказания, поради неспазване
на работното време; в) Директорът на ответното учреждение е оспорвал болничните
листове, издавани на името на ищцата и я е принудил да излезе от болнично заведение, след
претърпяна операция, за да представи болничния си лист пред работодателя, но независимо
от представянето му в срока, посочен от директора на ДЛЦ, ищцата е трябвало да излезе в
неплатен отпуск; г) отказ на работодателя да бъде освободена ищцата по-рано от работа по
важни лични причини; д) З. С. е била принудена да подаде молба за прекратяване на
трудовото си правоотношение, за да избегне унижението, на което е била подлагана всеки
ден и да избегне да бъде уволнена дисциплинарно само в резултат от тенденциозното
поведение на Д.; е) след прекратяването на трудовия договор, Д. е заявил, че негативното му
отношение към ищцата се дължи на нейната възраст.
2. Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника: а) ответникът
оспорва обстоятелства, изложени в исковата молба; б) не е налице причинно – следствена
връзка между твърдяните дейния, съставляващи дискриминация и тормоз и неимуществени
вреди, претърпени от ищцата.
3. Правната квалификация на предявените искове: чл. 71 ал. 1 т. 1 и т. 3 вр. чл. 5 ал. 1
предл. първо вр. чл. 4 ал. 1 и пар. 1 т. 1 от ДР на ЗЗДискр.
4. Правната квалификация на насрещните права и възраженията на ответницата: чл. 4
ал. 1, чл. 5 ал. 1 и пар. 1 т. 1 от ДР на ЗЗДискр
5. В тежест на ищцата е да установи следните обстоятелства: през 2020 г., след
назначаването си като директор на ответното учреждение, Я. Д. е демонстрирал негативно
си отношение към З. С., изразяващо се в словесни атаки, обиди и закани, повишаване на тон,
едностранна промяна на работното време на ищцата, отправяне на предупреждения за
4
налагане на дисциплинарни наказания, поради неспазване на работното време; Директорът
на ответното учреждение е оспорвал болничните листове, издавани на името на ищцата и я е
принудил да излезе от болнично заведение, след претърпяна операция, за да представи
болничния си лист пред работодателя, но независимо от представянето му в срока, посочен
от директора на ДЛЦ, ищцата е трябвало да излезе в неплатен отпуск; отказ на работодателя
да бъде освободена ищцата по-рано от работа по важни лични причини; З. С. е била
принудена да подаде молба за прекратяване на трудовото си правоотношение, за да избегне
унижението, на което е била подлагана всеки ден и да избегне да бъде уволнена
дисциплинарно само в резултат от тенденциозното поведение на Д.; след прекратяването на
трудовия договор, Д. е заявил, че негативното му отношение към ищцата се дължи на
нейната възраст; причинно – следствена връзка между действията на ответника и причинени
от ищцата неимуществени вреди.
6. В тежест на ответника е установяването на следните обстоятелства: ответникът не
сочи конкретни обстоятелства, които да са в негова тежест за установяване.
7. Ищцата и ответникът не признават права, претендирани от другата страна.
8. Не се спори между страните относно следните обстоятелства: ищцата е работила по
трудово правоотношение в ДД-Л-Ц., БУЛСТАТ ** в периода от 1999 г. до 2021 г., като е
заемала различни длъжнисти, а последната длъжност, която е заемала е “Хигиенист”.
9. Не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 154 ал. 2 и чл. 155, т.е.
определяне на обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 30.07.2024 г., 13,30 часа, за която дата и
час да бъдат призовани ищцата, ответника и свидетеля Н.Г..
Препис от определението да се приложи към призовките на страните по делото, а
препис от отговора и приложенията към него – към призовката за ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5