№ 28
гр. Бургас, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Даниел Н. Марков
Гергана Ж. Кондова
при участието на секретаря Елена П. Г.
в присъствието на прокурора К. Ил. С.
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Кондова Наказателно дело за
възобновяване № 20232000600028 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.424, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Образувано е
по постъпило от осъдения И. Т. К. искане за възобновяване на наказателното производство
по НОХД № 1479/2020 г. по описа на Районен съд Бургас и ВНОХД № 155/2022 г. по описа
на Окръжен съд Бургас.
С депозирания в съда процесуален инструмент, активиращ производството по реда
на глава XXXIII от НПК, се релевират доводи за наличие на основанията по чл.422, ал.1, т.5,
вр. чл.348, ал.1, т.2 и т.3 от НПК за възобновяване на наказателното производство. Като
съществени нарушения на процесуални правила се изтъкват обстоятелствата, свързани с
дейността на районния съд при провеждането на разпити на свидетели в хода на съдебното
следствие, както и приобщаване на дадените в досъдебното производство свидетелски
показания. Счита се, че правата на осъдения И. К. са нарушени, тъй като при проведените в
съдебно заседание на 13.05.2021 г. разпити на свидетелите Х.Н., Д.Д., Л.Ч., Р.Ч., П.П., С.
/без да е уточнено за П. С. или А. С. се отнася претенцията/ и Д.С. и по-конкретно при
приобщаване на показанията им, дадени от тях на досъдебното производство чрез
прочитането им на основание чл.281, ал.5 от НПК, осъденият не бил запитан дали е
съгласен и не му било разяснено, че прочетените показания могат да се ползват при
постановяване на присъдата, с което съдът нарушил императива на чл.281, ал.7 от НПК.
Като съществено нарушение на процесуалните правила се посочва и процесуалната дейност
на съда по даване ход на съдебното следствие, за което осъденият не бил запитан изрично.
Като съществено нарушение на процесуалните правила се сочи, че в протокола от съдебното
1
заседание, проведено на 14.01.2021 г. не е отразено становището на осъдения по хода на
делото, а от протокола от съдебното заседание, проведено на 10.06.2021 г., не ставало ясно
дали в това заседание са участвали частните обвинители А.М. и М.М.. Изтъква се, че при
разпита на свидетелите Ж.Р., А.М., М.М. и Д.С., на осъдения не била предоставена
възможност да задава въпроси, а при представени по делото от частните обвинители
писмени доказателства /в с.з. на 14.01.2021 г./ осъденият не бил запитан за неговото
становище по тяхното приемане. Твърди се, че с оглед изложеното дотук е опорочен в хода
на първоинстанционното съдебно производство процесуалният ред за събиране на
доказателствата. Пренебрегването от страна на въззивния съд на допуснатите от първия съд
съществени процесуални нарушения и неотстраняването на същите, според искателя е
довело до съществено нарушение на процесуалните правила, т.к. е обосновало накърняване
на правото на защита на осъдения. Наложеното наказание осъденият счита за несправедливо
като завишено по размер и несъотвестващо на тежестта на извършеното престъпление и на
степента на обществената опасност на личността на извършителя. Намира, че при
определяне на наказанието съдилищата не са съобразили всички смекчаващи вината
обстоятелства, а са взети под внимание само отегчаващите такива. Претендира намаляване
на размера на наложеното наказание лишаване от свобода в минималния размер, предвиден
в закона. С тези съображения е заявено искане за възобновяване на наказателното дело.
В съдебно заседание пред АС-Бургас осъденият И. К. се явява лично и с
упълномощен защитник – адвокат от АК-Бургас. Двамата поддържат искането за
възобновяване на делото със същите аргументи. В пледоарията си защитникът доразвива
изложените в искането основания за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.2 и
т.3 от НПК като добавя и това по т.1 на ал.1 на чл.348 от НПК - нарушение на закона, с
аргумент, че деянието е останало недоказано. Пледира за възобновяване на наказателното
дело, отмяна на присъдата и въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане
от друг състав на първата инстанция. Алтернативно се иска изменение на въззивното
решение чрез намаляване на наказанието към минималния предвиден в закона размер.
Представителят на АП-Бургас изразява становище за неоснователност на искането
на осъдения И. К. за възобновяване на наказателното дело. Намира, че наведените от
осъдения оплаквания за допуснати от съдебните инстанции съществени процесуални
нарушения при постановяване на присъдата и въззивното решение, не се подкрепят от
данните по делото. Сочи, че съдилищата са изпълнили задълженията си, визирани от закона
относно събирането и приобщаването към доказателствената маса на гласните
доказателства, както и за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по
делото, на основата на която своя дейност са формирали верни изводи по фактите и правото.
Намира, че съдилищата в своите актове са отговорили подробно и изчерпателно на всички
направени пред тях възражения от защитата и осъдения относно авторството на престъпното
деяние, както и касателно неговата обективна и субективна страна. Счита, че материалният
закон е приложен правилно, като приетите за установени от районния съд факти
обосновават както обективна, така и субективна съставомерност по чл.196 от НК. Пледира
2
искането на осъдения за възобновяване на делото да бъде оставено без уважение.
Осъденият И. К. заявява желанието си да бъде възобновено наказателното
производство и делото да бъде върнато на Районен съд Бургас за ново разглеждане от друг
състав на същия съд.
Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши
проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери за установено следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо като подадено от процесуално
легитимирана страна и в законоустановения срок по чл.421, ал.3 от НПК, като се иска
възобновяване на акт от кръга на посочените в чл.419, ал.1 от НПК.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
С Присъда № 260119 от 21.10.2021 г., постановена по НОХД № 1479/2020 г.,
Районен съд Бургас признал И. Т. К. за виновен в извършване на престъпление по чл.196,
ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.2, вр. ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ от НК, за
което по реда на чл.54, ал.1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от 6
години, което да изтърпи при първоначален строг режим.
В тежест на И. К. било възложено заплащането на направените по делото разноски.
Съдът се разпоредил и с веществените доказателства.
По жалба на И. К. било образувано ВНОХД № 155/2022 г. по описа на Окръжен съд
Бургас. Присъдата била проверена от въззивния съд, който с Решение № 144 от 28.07.2022 г.
я изменил само в частта относно веществените доказателства, като в останалата част я
потвърдил.
Претенцията за възобновяване сочи основания по чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1,
т.1, т.2 и т.3 от НПК – нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила при постановяването на съдебните актове на двете инстанционни
съдилища и явна несправедливост на наложеното наказание.
Настоящият съдебен състав намира, че доводите в полза на сочените основания за
възобновяване не могат да бъдат споделени.
Решението на Окръжен съд Бургас и присъдата на Районен съд Бургас не страдат от
процесуалните пороци, изтъкнати в искането за възобновяване. Двата акта са мотивирани в
съответствие с изискванията на чл.305, ал.3 от НПК (респ. на чл.339, ал.2 от НПК), като са
изложени подробни и логични съображения, за да се приеме наличието на извършено
престъпление от осъдения К.. Отчетен е процесуалният ред, по който е протекло съдебното
производство, а именно – по общия ред.
1. По основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК:
Направените възражения за допуснати съществени процесуални нарушения,
свързани с опорочен процесуален ред за събиране на доказателствата и по-конкретно -
свързани с провеждането на разпити на свидетели в хода на съдебното следствие, както и
приобщаване на дадените в досъдебното производство свидетелски показания, са изцяло
3
неоснователни, а някои от тях и обективно неверни. Така например, видно от протокола от
съдебното заседание, проведено по първоинстанционното дело на 13.05.2021 г., показанията
на свидетелката П. С., дадени от нея в хода на досъдебното производство не са били четени,
т.к. не е била установена такава нужда. Така също, показанията на свидетелите Д.Д., А. С.,
Л.Ч. и Р.Ч., дадени от тях в хода на досъдебното производство, не са били четени на
основание чл.281, ал.5 от НПК, т.к. защитата не е дала съгласие за тяхното прочитане по
този ред, а са били прочетени от съда и по този начин приобщени към доказателствения
материал по делото по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Прочитането на
показанията на посочените свидетели по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1 от НПК е извършено
съгласно изискванията на процесуалния кодекс, поради което не са налице основания за
изключването на тези гласни доказателствени средства от доказателствения материал. Това
е така, тъй като в хипотезата на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК не се изисква съгласие
от подсъдимия и/или от защитника. Същото се отнася и до част от показанията на св.Д.С.,
прочетени на осн.чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 от НПК. Останалата част от показанията на
св.Д.С., дадени от него в хода на ДП, както и показанията на свидетелите П.П. и Х.Н.,
дадени от тях на досъдебното производство, са прочетени от съда на осн.чл.281, ал.5,
вр.ал.1, т.1 и т.2 от НПК, като преди прочитането им съдът действително - както твърди
осъденият в искането за възобновяване, не е реализирал правото на К. по чл.281, ал.7 от
НПК да разбере, че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на
присъдата. Това процесуално нарушение, допуснато от районния съд, обаче, не съставлява
съществено такова, поради което не може да служи като основание за възобновяване на
наказателното производство, доколкото допускането му не накърнява съществено правото
на защита на осъдения, т.к. по отношение на тези свидетели е било налице едновременно и
другото основание за прочитане на показанията им, а именно - това по чл.281, ал.4, вр.ал.1,
т.1 и т.2 от НПК, при реализирането на което законът не изисква предварителното съгласие
на страните, нито пък изричното предварително разясняване на правата по чл.281, ал.7 от
НПК. Още повече, че прочитането на показанията на свидетелите Д.С. и Х.Н. е било
осъществено по искане на защитата, а не по искане на прокурора или пък служебно от съда.
Показанията на св.П.П. пък са прочетени след изразено съгласие и от подсъдимия. Отделно,
защитата на осъдения е била осъществявана от двама професионални защитници - адвокати,
упълномощени от К., присъствали във всяко от заседанията по делото и гарантирали правата
на представляваното от тях лице. По делото не се установява разделяне или противоречие в
линията на защитата между защитниците и подсъдимия. Напротив, установява се единност и
тъждественост в провежданата защита от страна на адвокатите и подсъдимия, като същите
са изразявали едно общо мнение по възникналите процесуалните въпроси. По делото
липсват данни за това съдът да е препятствал подсъдимия и защитниците да изразяват
свободно становището си както по хода на делото в съдебното заседание на 14.01.2021 г.,
така и относно хода на съдебното следствие, а и касателно приемането от съда на
представените от частните обвинители писмени доказателства - така, както се твърди в
искането за възобновяване на наказателното производство. Никоя от страните не е била
пренебрегвана в правото й да задава въпроси към разпитваните свидетели, включително и
4
спрямо сочените от защитата свидетели Ж.Р., А.М., М.М. и Д.С.. Процесуалната роля на
защитниците е тази да обезпечават правата на подзащитния им и при всяко тяхно
нарушаване да сигнализират съда, което в настоящият случай не се установява. От една
страна такова нарушение не е допуснато и от друга - защитата не е била възпрепятствана от
съда да охрани правата на осъдения, ако е считала, че такова е било допуснато.
Соченото от осъдения и защитата Решение № 89 от 21.01.2021 г. на ВКС по н.д. №
233/2020 г. на трето н.о., разяснява процесуалния ред, който съдът трябва да следва при
приобщаване на показания на свидетели, дадени в хода на досъдебното производство, чрез
прочитането им. Дейността на районния съд, описана по-горе и свързана с прочитането на
показанията на посочените свидетели, не противоречи на становището на ВКС, изложено в
това решение и не е нарушила гаранциите за справедливост на процеса, заложени във всяка
една от алинеите на чл.281 от НПК, включително и тази на ал.8, т.к. в конкретиката на
случая осъдителната присъда не е основана единствено и само на показания, прочетени по
реда на ал.4 на чл.281 от НПК.
Оплакването за това, че от вписаното в протокола от съдебното заседание,
проведено на 10.06.2021 г., не може да се установи с категоричност дали частните
обвинители са участвали лично, касае реда по чл.312 от НПК за поправка на протокол от
съдебното заседание, който не е бил реализиран от страна на осъдения и неговите
защитници. Независимо от това и за правна прецизност следва да се отрази, че дори да се
приеме, че частните обвинители не са се явили в съдебното заседание, по делото липсват
данни за уважителни причини за отсъствието им. Поради това и с оглед присъствието на
техния повереник, съдът намира, че правата на частните обвинители А.М. и М.М. са били
изцяло гарантирани.
С оглед всичко това, настоящият състав на съда приема за неоснователен довода на
осъдения и защитата за допуснати в хода на съдебното производство съществени нарушения
на процесуалните правила.
2. По основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК:
Доколкото сред оплакванията на осъдения, заявени в искането му за възобновяване
не се съдържат такива, насочени към нарушение на материалния закон, а такива се
инкорпорират едва в пледоарията на защитника, съдът ще се ангажира само да отбележи, че
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства както поотделно,
така и в тяхната взаимна връзка и корелативност, като е дал положителна оценка относно
тяхната процесуална издържаност. Взел е отношение касателно възражението на осъдения и
неговата защита относно авторството на престъпното деяние. Така, при стриктно спазване
на законовото изискване по чл.305, ал.3 от НПК, съдът е изложил своите съображения защо
приема и гради своите изводи на едни от доказателствата, а други отхвърля. Правилно в тази
посока е установено от съда от първата инстанция, че показанията на посочените свидетели
са напълно изчерпателни, логични, безпротиворечиви и взаимно допълващи се по
релевантните обстоятелства, свързани с главния факт на доказване. Поради това и са в пълна
корелация помежду си и с писмените и веществените доказателствени източници, като не се
5
опровергават по какъвто и да е начин при съотнасянето им едни с други.
Установените по реда на закона фактически положения по делото в напълно
достатъчна степен са мотивирали решаващия съд да приеме, че обвинението е доказано,
респ. че осъденият И. К. е извършил престъплението - предмет на обвинението.
Извършената оценъчна дейност на доказателствената съвкупност по делото не търпи
критика в насоката, в която искателят претендира, тъй като не се отклонява от правилата,
регламентирани в НПК. В съдебният си акт първоинстанционният съд е отговорил
изчерпателно и задълбочено и на всички направени пред него възражения от защитата.
Извън направените по-горе констатации, отнасящи се до оспорваната
доказателствена дейност на първата инстанция по същество, самостоятелната проверка на
проведеното въззивно производство, законосъобразността на което също се оспорва от
искателя, не установява твърдените от него нарушения на чл.13, чл.14, чл.107 и чл.339, ал.2
от НПК. За да постанови съдебния си акт, въззивният съд е извършил цялостна проверка на
атакуваната присъда и след собствен анализ на доказателствените източници, е потвърдил
правилността и обосноваността на установените от първата инстанция фактически и правни
положения. Съобразявайки изискването по чл.339, ал.2 от НПК въззивният съд е дал
мотивиран отговор на всички възражения на защитата, сред които и на тези касаещи
допуснати съществени процесуални нарушения, възпроизведени в искането за
възобновяване, с което е изпълнил процесуалните предписания на закона. Въззивният съд в
своето решение е отговорил логично и задълбочено и на възраженията, свързани с годността
на показанията на свидетелите, посочени и в искането за възобновяване, дадени от тях в
хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им по реда на чл.281 от НПК. Съобразявайки изложеното, настоящият състав
на съда не констатира да са налице претендираните от осъдения К. и защитника му
нарушения на процесуалните правила, отнасящи се до накърняване на правото му на
защита. Не са допуснати процесуални пропуски, не се установяват нарушения на правата на
осъденото лице като подсъдим в първоинстанционното и възивното производства.
При правилно изяснена фактическа обстановка инстанционните съдилища са
направили обосновани правни изводи, като са приели, че осъденият И. К. е осъществил от
обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195,
ал.2, вр. ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ от НК. При липса на пороци при
формиране на вътрешното убеждение на решаващите съдилища по фактите, спрямо
установеното от фактическа страна, материалният закон е приложен правилно.
Съответствието между фактите и правната им оценка, в рамките на повдигнатото срещу
осъдения обвинение, обуславя законосъобразността на съдебните актове.
3. По основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК:
Неоснователно е оплакването за явна несправедливост на наказанието. В отмерения
вид и размер, както и начин на изтърпяване, наказанието е съответно на изискването за
справедливост и на закона. Всички налични смекчаващи и отегчаващи отговорността
6
обстоятелства са били адекватно отчетени, като извода, направен от въззивния съд, че те не
са многобройни, нито пък някое от тях е изключително, се споделя от настоящият
апелативен състав. Поради това и въззивното решение не търпи корекция в посока
определената от него наказателна санкция. Наказанието е определено при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства и не е явно несправедливо по смисъла на чл.348,
ал.5, т.1 от НПК.
Мотивиран от изложеното, настоящият съдебен състав не установи наличие на
основания по чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК, в какъвто обхват
искателят е направил своите възражения, поради което и прие, че искането за възобновяване
на наказателното производство следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. Т. К. с ЕГН ********** за
възобновяване на наказателното производство по НОХД № 1479/2020 г. по описа на
Районен съд Бургас и ВНОХД № 155/2022 г. по описа на Окръжен съд Бургас.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7