№ 559
гр. Казанлък, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. Д.А
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20245510101163 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Г. Г. С., с ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ул. „*********** чрез адв. М. Т. - С. адвокатска
колегия, срещу Застрахователно дружество „***********" ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "**************,
представлявано от К.Х.Ч., Б.А.В., И.Д.Г. и А.Х.В., с правно основание: чл. 386,
ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на застраховането, вр. чл. 432, ал. 1 от Кодекса на
застраховането, вр. чл. 86 от ЗЗД и цена на искането 15000,00 лева.
Ищецът чрез процесуалния си представител сочи, че на ********* на
път II - ****** - общ. Г., настъпило ПТП между МПС марка: „*********“,
модел: „**“, с peг. № *******, управлявано от Ж. Д. З., с ЕГН ********** и
МПС пътнически бус марка: „**“, модел: „*** Д **“, с peг. № **, управлявано
от К.Д.К., с ЕГН **********, в който той бил пътник с поставен
обезопасителен колан. -
Механизмът на ПТП-то бил следният: движили се с допустимата по
ЗДвП скорост, по път II - *****. Г. и достигнали района на км 53, като се
движили в тяхната пътна лента. Пътният участък се състоял от пътно плътно,
съставено от две пътни ленти. В този момент от другата /насрещна/ пътна
лента внезапно изскочило МПС с марка: „*********“, модел: „**“, с peг. №
*******, управлявано от Ж. Д. З., с ЕГН **********, който предприел
маневра изпреварване на колона от тирове, навлязъл в лентата за насрещно
движение и последвал челен удар. Въпросното МПС било застраховано към
ответното застрахователно дружество - „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК:
*********, с полица№ BG/06/***********, валидна до *********.
Твърди, че незабавно след инцидента органите на МВР били
информирани, своевременно посетили мястото на инцидента, направили
оглед и издали протокол за ПТП с Peг. № *************г. и план-схема, които
1
се явявали официален писмен документ удостоверяващ настъпилото
застрахователно събитие. Твърди, че от него било видно, че виновен от
техническа гледна точка за настъпването на процесното застрахователно
събитие, бил водачът на автомобил с марка: „*********“, модел: „**“, с peг. №
******* - Ж. Д. З., с ЕГН: **********.
Твърди, че след настъпването на ПТП-то получил травматични
увреждания по главата - разкъсно-контузна рана по брадата с приблизителен
размер 5-6см, разкъсване на външния слухов канал - изпълнен с кръвни
коатулуми, счупени зъби и натъртвания по цялото тялото. Първа помощ му
била оказана от екип на ФСМП - Г., след това бил откаран за лечение в спешен
център към УМБАЛ „**********“ АД - гр. С.З., бил прегледан и приет за
лечение в клиника по за периода от ********* г. до ********. включително.
Била му поставена окончателна диагноза: Contusio capitis, Commotio cerebri.
Стриктно спазвал така предписаното му лечение.
Във връзка с травмите в устната кухина, посетил д-р С.Ц. - специалист
по дентална медицина. В последствие посетил и д-р Т. Г. П. - специалист
съдебен лекар в гр. С.З.. След извършения преглед окончателно била дадена
диагноза на получените от него травматични увреждания в следствие на
настъпилото на *********г. ПТП: контузия на главата, мозъчно сътресение,
травма на дясното ухо, счупване на части от коронката на четвърти и пети
горни леви зъби. Било отбелязано, че във връзка с травмата на лява зъбна
редица, следвало да бъде извършено стоматологично лечение.
Твърди, че вследствие на претърпените от него телесни увреждания,
изживял тежки неимуществени вреди - болки и страдания, като получените
от негативни последици от травмите търпял продължавал да търпи.
Налагало му се да пие непрестанно обезболяващи медикаменти, не можел
да се храни правилно, усещал постоянна болка от травмите в зъбите. В
периода на възстановяването му, било фактически невъзможно да извършва
обикновените си санитарно - битово дейности и за него трябвало да се грижи
член на семейството му. Счита, че справедливото обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди, съгласно чл. 52 от ЗЗД следвало
да е в размер на сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева.
Твърди, че претърпял и продължавал да търпи тежки психически
травми, имал проблеми със съня, изпадал в стрес и получавал пристъпи на
паника и др.
Твърди, че това на ********* г. получил писмо от страна на ответника с
изх. № ************., в което бил уведомен, че неговата щета била заведена
под № *********** и било необходимо да съберат още документация, като:
протокол за оглед на местопроизшествие, скица на ПТП, фотоалбум,
протоколи от разпит на свидетели, автотехническа и съдебномедицинска
експертиза, за да се произнесе със становище по моята претенция.
Моли съда на основание чл. 386, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на
застраховането, вр. чл. 432, ал. 1 от Кодекса на застраховането, вр. чл. 86 от
ЗЗД Застрахователно дружество „***********“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "**************,
представлявано от К.Х.Ч., Б.А.В., И.Д.Г. и А.Х.В., да заплати в негова полза
сумата в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, представляваща сумата на
2
справедливото обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,
следствие на настъпилото на *********г. застрахователно събитие и законна
лихва (мораторна) върху сумата - предмет на настоящия иск, считано от
датата на завеждането на настоящия иск *********. до окончателното
изплащане на задължението.
Претендира за разноски по делото.
Моли съда обезщетението за настъпилите неимуществени вреди,
представляващи претърпените от мен болки и страдания, както и направените
от мен съдебно-деловодни разноски в това число и заплатения адвокатски
хонорар да бъде преведено по следната банкова сметка: *********** в „***“
АД, собственост на адв. М. Т..
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното
дружество чрез процесуалния му представител.
Твърди, че не бил изтекъл предвиденият в чл. 496, ал. 1 от КЗ срок за
произнасяне по извънсъдебната претенция на пострадалото лице.
В рамките на този срок с писмо техен изх. номер 0-92-5167/11.04.2024
г. уведомили ищеца, че ще се произнесат по претенцията след представяне на
документи от образуваното досъдебно производство, от които се установяват
обстоятелствата за настъпване на ПТП, значими за установяване на вината на
застрахования в дружеството ни водач.
Оспорва изцяло иска по основание и размер.
Не оспорва наличието на действащ към датата на ПТП договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключен относно л.а. „********* **“ с peг. № *********.
Оспорва твърдението на ищеца, че са осъществени предпоставките от
фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, пораждащ
отговорността на застрахования в дружеството ни водач, респ. договорната
отговорност на „******“ ЕАД.
Оспорва наличието на виновно и противоправно поведение,
осъществено от страна на водача на л.а. „********* **“ Ж. Д. З., както и
пряката причинно-следствената връзка между пътнотранспортното
произшествие и получените от ищеца телесни увреждания. Оспорва
механизма на ПТП, причинно-следствената връзка между механизма на
произшествието и заявените увреждания, както и механизма на получаване на
телесните увреди на ищеца.
По делото не били ангажирани доказателства, от които да се установява
конкретния механизъм на ПТП, причините и обстоятелствата за настъпването
му, довели до вредоносните последици за ищеца. От представения към
исковата молба Констативен протокол за ПТП с пострадали лица не можело
да се установи твърдението, че застрахованият в дружеството водач виновно е
причинил ПТП. Оспорва цитирания протокол в частта „обстоятелства и
причини за ПТП“. Протоколът бил съставен от лице, което не възприело
лично обстоятелствата за настъпване на процесното събитие, поради което не
се ползвало с обвързваща съда материална доказателствена сила относно
причините и обстоятелствата за възникване на ПТП. С оглед на това поддържа
, че механизмът на настъпване на ПТП бил неясен и недоказан, поради което
3
не било възможно да се проследи наличието на пряка причинно-следствена
връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди.
Оспорваме вида и характера на описаните в исковата молба телесни
увреждания и връзката им с ПТП. Оспорва твърдението, че в резултат на ПТП
пострадалият е получил заявените в исковата молба увреждания. В исковата
молба ищецът не посочил къде е седял в л.а. „** ***“. Посоченото
обстоятелство било от значение за проследяване на пряката причинно-
следствена връзка между механизма на ПТП и получените телесни
увреждания. От представените медицински документи не се доказвало
категорично, че претендираните увреждания са настъпили в пряка причинно
следствена връзка с настъпилото на ********* г. ПТП.
В условие на евентуалност, в случай, че съдът приеме иска за
основателен, твърди, че пострадалият имал съществен принос за настъпилото
ПТП и неблагоприятните последици от него. В тази връзка на основание чл.
51, ал. 2 от ЗЗД прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на Г. Г. С., предвид характера на получените травматични
увреждания, е пътувал без поставен предпазен колан, с който процесното
моторно превозно средство, което е от категория М1, било оборудвано. Счита,
че с това си поведение, проявено под формата на бездействие, пострадалият
лично е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 137а, ал.
1 от ЗДП и сам се е поставил в опасност и е допринесъл за настъпилите
телесни увреди.
Прави възражение за прекомерност на претендираното застрахователно
обезщетение. Намира иска за неимуществени вреди за завишен и
несъответстващ на реално претърпените и доказани от ищеца болки и
страдания от твърдените за настъпили телесни увреждания.
Счита, че искът в размер на 15 000 лв. не е съобразен с вида и степента
на получените увреждания, начина на извършване на увреждането,
обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, вкл. със съществения принос на
пострадалият за настъпване на ПТП.
Претенцията на пострадалия за изплащане на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди била прекомерна и несъобразена с
присъжданите от съдилищата обезщетения за сходни случаи и със социално-
икономическата ситуация в страната към датата на настъпване на ПТП.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск
изцяло като неоснователен и недоказан ведно с всички законови последици.
Претендира за разноски по делото.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица
относно ПТП настъпило на *********г. От същия се установява, че на
********* г., около *** ч по път II - ****** – общ. Г., управляваното от Ж. Д.
З., с ЕГН: ********** МПС марка: „*********“, модел: „**“, с рег. №
*******, предприема маневра изпреварване на колона от тирове, навлиза в
4
лентата за насрещно движение и блъска челно пътнически бус марка: „**“,
модел: „*** Д **“, с рег. № **, управляван от К.Д.К., с ЕГН: **********.
Представена е и справка за сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, от която се установява, че МПС с ДКН № ******* има активна
застраховка „Гражданска отговорност“ със застраховател застрахователно
дружество - „***********“ ЕАД, ЕИК: *********.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Г.
Ч..
Така събраните по делото гласни доказателствени средства по категоричен и
несъмен начин потвърждават изложените в исковата молба обстоятелства
касаещи механизма на ПТП.
По делото е назначена и изслушана комбинирана съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните,
което съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвено. От
заключението на експертизата се установява, че при процесното ПТП ищеца е
получил следните увреждания: контузия на главата, сътресение на мозъка;
разкъсноконтузна рана на брадата; травма на дясното ухо; частично счупване
на коронките на четвърти и пети горни зъби в ляво. Посочено е, че описаните
травматични увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и
отговарят да са получени от детайли в купето на микробус при описаното в
материалите по делото ПТП. От заключението се установява, че
гореописаните травматични увреждания, както поотделно, така и в
съвкупност, включително и претърпяното мозъчно сътресение, което в
конкретният случай не е било съпроводено с пълна загуба на съзнание, са
причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Вещото лице сочи, че срокът за възстановяване от травматичните
увреждания с изключение на счупените коронки на четвърти и пети горни
зъби в ляво, е бил в рамките на около две — три седмици. За възстановяване
на травмираните зъби е било необходимо провеждане на стоматологично
лечение. Посочено е, че пострадалият е търпял слаби, до умерени по
интензитет болки и страдания, като те са били по силно изразени в първите
няколко дни от произшествието, постепенно са намалявали своя интензитет и
към края на възстановителния период би следвало да са напълно отшумели.
Вещото лице сочи, че е налице пряка причинно следствена връзка
между получените травматични увреждания и настъпилото ПТП.
Вещото лице при експертен анализ на техническите данни сочи, че от
така посочените значими от техническа гледна точка данни, могат да се
направят следните изводи за определяне на механизма и мястото на удара:
При посочените пътни условия на ********* г. на път II-55 в посока от север
на юг в западната пътна лента се е движил лек автомобил ”********* **” с
рег. N2 ********* управляван от Ж. Д. З.. По същото време срещуположно в
източната пътна лента пътнически бус ”** ***Д **” с рег. N2 ********
управляван от К.Д.К.. В зоната на км. 53 водачът на лек автомобил *********
предприема маневра изпреварване на попътно движещи се МПС, навлиза в
насрещната лента за движение и между тях настъпва удар, реализиран с
предна дясна част на л.а. ********* в предна дясна част на бус **. Посочва, че
ударът по характер е челен-кос. Към този момент надлъжната ос на буса е
5
била успоредна на надлъжната ос на платното за движение с предни части
насочени на север. Л.а. ********* е бил разположен изцяло в източната лента
на движение, с предни части насочени в посока югоизток. След така описания
първоначален удар между процесните автомобили, под действието на
резултатните сили и моменти, л.а. ********* е ротирал на дясно около
вертикална ос на масовия си център и е навлязъл в източната крайпътна
канавка. По същото време под въз действието на голямата маса на буса,
масовия център е запазил първоначално зададената траектория на движение
от водача и се е обърнал в източната пътна лента.
Вещото лице сочи, че основната причина за настъпване на конкретното
ПТП е, че водачът на лек автомобил ********* при извършване на маневра
изпреварване, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна
пътна лента, не е пропуснал пътните превозни средства, които се движели по
нея. Посочва, че ударът е бил предотвратим за водача на лек автомобил
***********, при условие че се е съобразил със скоростта и разстоянието на
което се намира насрещно движещият се бус и е следвало да извърши
маневрата изпреварване след като го пропусне.
Сочи, че процесният л.а. **, в който е пътувал пострадалият, фабрично е
оборудван с обезопасителни колани на предните и задните седалки и е
известно, че пътникът С. е стоял на третия последен пътнически ред, на лява
седалка, като в най-ляво до прозореца е седяла съпругата му, а той е бил до
нея. Посочва, че автомобилите от тази марка и моделна гама са с фабрично
монтирани на предните и задни седалки с триточкови инерционни предпазни
колани със система за до натягане чрез взривяване на пир патрон с инертен
газ.
Интегрираните триточкови предпазни колани са с инерционен
механизъм позволяващ обиране свободния им ход в нормална ситуация, а при
стойности на силата на удара надхвърлящи определена граница, независимо
от местоположението на удара спрямо автомобила или при преобръщане на
същия, се задейства инерционен сензор и системата за до натягане на колана
чрез взривяване на пир патрона обтяга колана в раменете и кръста.
Вещото лице сочи, че предпазните колани имат двойно действие - от
една страна не позволяват на водача и пътника да се изплъзнат и да се
придвижат телата им напред вследствие инерционните сили. От друга страна,
чрез системата за до натягане същите позиционират правилно тялото на
водача и пътника към седалката за последващото въздействие на предпазните
възглавници върху пътника и водача и преди всичко от появата на „камшичен
удар”. За целта системата така е настроена, че до натягането на предпазните
колани се задейства няколко милисекунди преди задействането на въздушните
възглавници, за да се позиционира тялото в правилно положение. Сензорът за
предпазните колани е от инерционен тип и се задейства при удар независимо
от местоположението на удара по автомобила или при преобръщане на същия.
Посочва, че предпазните колани не ограничават движението на
крайниците и главата. Сочи, че по делото няма експертни данни дали
пътникът Г. С. е бил с поставен предпазен колан. Единствените данни са
показанията на С.. Триточковите предпазни колани не са в състояние да
предпазват горната част на тялото, горните и долни крайници и главата от
странични движение, съответно от странични удари в купето. Сочи, че
6
предвид тези данни, следва да се приеме, че и при поставен предпазен колан е
възможно да настъпят описаните в исковата молба в същия обем телесни
увреждания.
Вещото лице сочи, че с оглед механизма на ПТП-то — сблъсък с друг
автомобил и последващо преобръщане на буса на едната си страна,
травматичните увреждания биха се получили и с поставен предпазен колан,
тъй като травмите са в областта на лицето и главата, а тези области не са
защитени от обезопасителния колан. Сочи, че в конкретния случай
поставянето на предпазен колан не би повлияло върху вида, степента и
характера на претърпените от ищеца телесни увреждания. Посочва, че
процесният бус ** ** фабрично е оборудван с 8 места за пътници и едно за
водача, като всички седалки са оборудвани с обезопасителни колани.
По делото не е спорно, че е налице валидно застрахователно
правоотношение по отношение собствеността и ползването на лек автомобил
марка: „*********“, модел: „**“, с рег. № *******, съгласно застрахователна
полица „Гражданска отговорност" № BG/06/***********, валидна до
*********.
По делото е представена и кореспонденцията между ищеца Г. Г. С. и
ответника - застраховател във връзка с изплащането на застрахователно
обезщетение, като е видно, че е образувана щета № ***********. С
уведомление от ответното дружество до ищеца от 11.04.2024г., е отказано
изплащане претенцията на ищеца.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В случая между страните не е спорно наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП –
*********г., по силата на което ответникът по делото е поел задължение да
обезщети увредените при използването на застрахования автомобил трети
лица.
При така приетата фактическа обстановка, установена от събрания по
делото доказателствен материал, съдът намира, че са налице условията за
ангажиране отговорността на ответното дружество по предявения срещу него
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, с която норма е регламентирано че
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" за заплащане на обезщетение.
Съгласно изискванията на чл. 432, във вр. с чл. 380 КЗ ищеца е отправил
до ответното дружество писмена застрахователна претенция за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, по която претенция застрахователят е
отказал плащане. Поради това съдът намира, че предявения иск е допустим.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
7
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
Тъй като няма постановена присъда, която да е задължителна за
гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, тези
предпоставки следва да бъдат установени с доказателства в хода на
настоящото производство.
Причина за настъпилото ПТП от техническа гледна точка са
неправилните действия на водача на лек автомобил марка: „*********“,
модел: „**“, с рег. № *******, който предприема маневра изпреварване на
колона от тирове, навлиза в лентата за насрещно движение и последва челен
удар
Налице е и последният признак за уважаване на предявените искове –
причинно следствена връзка между процесното ПТП и получените от ищеца
вреди, тъй като видно от заключението на съдебно- медицинската експертиза,
травмите контузия на главата, сътресение на мозъка; разкъсноконтузна рана
на брадата; травма на дясното ухо; частично счупване на коронките на
четвърти и пети горни зъби в ляво са получени в резултат на описаното ПТП.
Поради това съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил
осъществява всички признаци /обективни и субективен/ на деликтния състав
по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана, като предявените искове за
неимуществени вреди се явяват доказани по основание.
Що се касае до размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Неимуществени са тези вреди, които засягат не
имуществото, а личността и достойнството на пострадалия. В групата на
неимуществените вреди се включва емоционалният живот на пострадалия,
физическите и моралните страдания, предизвикани от противоправни
действия на други лица. Неимуществените вреди по принцип са неоценими в
пари. Разпоредбата на чл.52 ЗЗД предвижда, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Законът дава
възможност на увредения да получи удовлетворение в пари, щом друго
възмездие не може да получи, стига вредата му да е действителна и сериозна.
Понятието справедливост не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид при определяне от съда размера на
обезщетението. Такива обстоятелства при телесните увреждания могат да
бъдат: характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинени морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. /ППВС № 4/1968 г./.
Всъщност по делото не са спорни причинените неимуществени вреди на
ищеца, вследствие ПТП – то, установими от медицинските документи, от
свидетелските показания на Г. Ч. и от заключението на съдебно - медицинска
8
експертиза.
От изслушаната по делото съдебно – медицинска експертиза се
установява, че ищеца е получил: контузия на главата, сътресение на мозъка;
разкъсноконтузна рана на брадата; травма на дясното ухо; частично счупване
на коронките на четвърти и пети горни зъби в ляво.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля Г. Ч. след преценка
на същите с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, тъй като същите не
противоречат на изводите на съдебно – медицинската експертиза и на
следващо място същите са логични и непосредствени.
В процесния случай, за да определи размера на дължимото обезщетение,
настоящият съдебен състав съобрази, че на ищеца е причинено временно
разстройство на здравето, без опасност за живота. При правилно протичане на
лечението и режима болките при ищеца отзвучават за период от две – три
седмици. Травмите се смятат за леки и не могат да имат вредоносен резултат.
Съда взе предвид, периода на възстановяване от настъпилите увреждания :
контузия на главата, сътресение на мозъка; разкъсноконтузна рана на брадата;
травма на дясното ухо; частично счупване на коронките на четвърти и пети
горни зъби в ляво. Установено е, че се е наложило ищеца да постъпи в
болнично заведение, където е проведено лечение.
Съдът, като отчете вида и характера на вредите, интензитета на
претърпените болки и страдания и тяхната продължителност, както и
възрастта на пострадалия, заключението на съдебно – медицинската
експертиза, намира, че предявения иск за неимуществени вреди следва да бъде
уважен в размер от 15 000 лева.
Съдът не възприема за основателно възражението на ответника, че
претендираният размер е завишен с оглед обсъдените по – горе обстоятелства,
взети от съда в предвид при преценката на размера на обезщетението.
Определяне на по – нисък размер на обезщетението, съдът намира за
несправедливо, предвид преживените от ищеца болки и страдания, същият е
бил хоспитализиран в болница, видно от представената по делото експертиза.
Не може да бъде игнориран и фактът на преживения стрес от ищеца
вследствие ПТП - то, макар и за кратък период от време, установим от
показанията на свидетеля Ч..
Така че при тези безспорно установени факти няма как да се приемат за
основателни доводите на ответника, че размера на претендираното
обезщетение е прекалено завишен.
Възражението на ответника за съпричиняване съдът намира за
неоснователно. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения – обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на
вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
Съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. от деня на увреждането дължи
заплащането на законна лихва. Отговорността на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ за плащане на обезщетение на
9
пострадалия е основана на договор, но функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител по чл.45 от ЗЗД, поради което отговаря
за всички причинени от него вреди при същите условия. Ищеца е претърпял
неимуществени вреди, в резултат на ПТП на 15.03.2024 г., и ответникът в
качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ дължи
от тази дата законна лихва. В петитума на исковата молба ищцата е
поискал присъждане на законна лихва считано датата на предявяване на иска.
Тъй като съдът е обвързан от искането следва да бъде присъдена лихва,
смитано от 17.05.2024г. до окончателното изплащане на вземането.
По отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът
възприема следното:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 3000,91 лева, представляващи
платена държавна такса – 600,00 лева, възнаграждения за вещи лица – 650,91
лева и възнаграждение за един адвокат – 1750,00 лева съгласно Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
направено възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаглаждение.
Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най – късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен
случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В
настоящия случай и двете страни са представили списъци на разноските.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „***********“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „*************,
представлявано от К.Х.Ч., Б.А.В., И.Д.Г. и А.Х.В. да заплати на Г. Г. С., с
ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „***********, сумата от 15 000,00 лева
/петнадесет хиляди лева/ за причинените му неимуществени вреди: контузия
на главата, сътресение на мозъка; разкъсноконтузна рана на брадата; травма на
дясното ухо; частично счупване на коронките на четвърти и пети горни зъби в
ляво, душевни болки и страдания - стрес, страх и негативни емоции, в
резултат на претърпяното от него пътно – транспортно произшествие
настъпило на *********г. на път II - ****** – общ. Г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от ********* до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „***********“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "**************,
представлявано от К.Х.Ч., Б.А.В., И.Д.Г. и А.Х.В. да заплати на Г. Г. С., с
ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „***********, сумата от 3000,91 лева,
/три хиляди лева и 91 ст./ представляваща направени по делото разноски.
10
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С.З. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
11