О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 12.03.2020г. гр.Ямбол
Ямболският окръжен съд, гражданско отделение, втори състав
На 12.03.2020година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ВЕСЕЛА СПАСОВА
Секретар
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА
Възз. гр. дело №193 по описа
за 2020г.
За да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Марияна И.М. ***,
подадена от особения представител адв.Ж.Г., против
Решение №82/07.02.2020г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №2688/2019г.,
в частта, с която е уважен предявеният от ищеца "Агенция за събиране на
вземанията"ЕАД гр.София иск по чл.422 ГПК, вр. с
чл.79, ал.1 ЗЗД е чл.86 ЗЗ и е признато за установено по отношение на въззивницата, че същата дължи на ищеца сумите по заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№895/2019г. на ЯРС, а именно: 2503,66лв. - главница, ведно
със законната лихва от 05.03.2019г. до окончателното изплащане, 1110,86лв. - възнаградителна лихва за посочен период и 549,66лв.- обезщетение
за забава за посочен период.
В изпълнение на задълженията си по чл.267 ГПК ЯОС констатира, че жалбата е
редовна и допустима, при което съдът следва да се произнесе по
доказателствените искания на страните и насрочи делото за разглеждане в открито
с.з., като преди това съгл. разпоредбата на чл.268 ГПК извърши доклад на въззивната жалба и отговора, както следва:
Оплакването на въззивницата е за неправилност на решението на първата
инстанция в обжалваната му част, поради нарушение на материалния закон и
необоснованост. Като неправилен е оспорен извода на районния съд, че сключеният
договор за цесия от 27.07.2017г. и настъпилата предсрочна изискуемост
на кредита, са надлежно съобщени на длъжника чрез особения му представител,
като изложените съображения са, че особеният представител не е страна по
материалното правоотношение, а извършва съдопроизводствените
действия, с изключение на тези, свързани с разпореждане с предмета на делото. Оспорени са и изводите на съда, с които са отхвърлени
възраженията на длъжника за неравнопоставеност на клаузите от сключения договор
за кредит съобразно изискванията на ЗПК - чл.10 и чл.11, ал.1, т.7-12 ЗКП -
основания за обявяване на договора за недействителен на основание чл.22 от ЗПК.
На първо място въззивницата сочи, че необосновано
районният съд е приел наличието на минимален размер на шрифта на договора за
кредит, на сертификат №PLUS-13487208 и на Общи условия за
застраховка "Защита на плащанията", тъй като визуално е видно, че
шрифтът в договора за кредит е с размер 11, т.е. под 12, а в сертификата и в
Общите условия - много по-малък от този, използван в договора за кредит. На
следващо място изтъква, че както в договора, така и в стандартния европейски
формуляр липсва конкретизация относно начина, по който е формиран ГПР, което
води до неяснота относно включените в него компоненти, което е нарушение на
основното изискване на чл.10, ал.1 ЗПК за сключване на договора по ясен и
разбираем начин, а наред с това в процесния договор
са посочени броя, размера и падежа на погасителните вноски, но липсва
разпределение на сумите по погасителната вноска за главница, лихви и такси,
което е нарушение на изискването на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК и друго
самостоятелно основание за недействителност на договора съгласно чл.22 от ЗПК. Според
въззивницата, неправилно районният съд е уважил и
иска относно сумата 604,80лв., представляваща застрахователна премия по
застраховка "Защита на плащанията", т.к. за сключване на договор за
застраховка е въведена форма за действителност - писмена, застрахователна
полица или друг писмен акт, а в случая такива не са представени, като
представеният от ищеца сертификат установява само дадено съгласие от застраховател да застрахова кредитополучателите
по застраховка "Защита на плащанията", но липсва сключен договор за
застраховка. В обобщение въззвницата счита, че
сключеният договор за кредит е недействителен и последиците от това са
регламентирани в чл.23 ЗПК - потребителят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и лихва и други разходи по кредита. Относно
разпоредбата на чл.23 ЗПК изразеното разбиране е, че същата е аналогична на
нормата на чл.34 ЗЗД и се базира на института на неоснователното обогатяване,
при което, след като в случая ищцовите претенции са предявени
на договорно основание, а не на основание чл.23 ЗПК, то същите следва да се
отхвърлят изцяло като неоснователни.
По тези съображения въззивницата
моли за отмяна на решението на ЯРС в обжалваната част и за постановяване на
ново решение от окръжния съд, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.
Направено е искане ищецът, сега въззиваем, да заплати
възнаграждението на особения представител на въззивницата.
Въззиваемата страна "Агенция
за събиране на вземанията"ЕАД гр.София, чрез юр.к.
Н., е подала писмен отговор, с който е оспорила въззивната жалба като
неоснователна, с подробно изложени съображения по всяко от оплакванията на
въззивната страна.
Страните не са направили искания
за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.
Относно оплакването на въззивницата, че е необоснован извода на районния съд за
съответствие на процесния договор за кредит с
изискването на чл.10, ал.1 ЗПК за размер на шрифта – не
по-малък от 12, въззивният
съд намира, че приложение намират разясненията по т.3 на ТР №1/2013г. на ОСГТК
на ВКС, според които въззвиният съд е длъжен да
събере доказателствата, които се събират служебно от съда (експертиза, оглед ,
освидетелстване), ако е въведено оплакване за необоснованост на фактическите
изводи, поставени в основата на първоинстанционното
решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на
императивна правна норма. В случая е налице оплакване за необоснованост на
изводите на районния съд относно размера на шрифта и съответствието му с изискването
на императивната норма на чл.10, ал.1 ЗПК, при което на основание чл.195, ал.1 ГПК въззивният съд следва да назначи съдебно-графологична експертиза за установяване вида, формата и размера на шрифта в процесния
договор за кредит и еднакви ли са всички елементи на договора по вид,
формат и размер на шрифта. Експертизата следва да се извърши на разноски
на ищеца, тъй като същият носи тежестта да докаже оспорения от ответницата,
сега въззивница, факт - съответствието на договора за кредит с
императивното изискване на закона. Тъй като ищецът е поддържал, че
представеният по делото договор за кредит е във вид на сканирано копие на
оригинала и е възможно да е в по-малък мащаб от оригиналния, на основание
чл.183 ГПК ГПК същият следва да бъде задължен да представи
оригинала на документа, с предупреждение, че при непредставяне
на същия, представеният препис ще се изключи от доказателствата по делото.
Относно възнаграждението на
особения представител на въззивницата ЯОС намира
следното: Съгласно разясненията, дадени с т.6 от ТР №6/06.11.2013г. по
т.д.№6/2013г. на ОСГТК на ВКС, възнаграждението на особения представител е
винаги дължимо, независимо от изхода на спора, като същото може да бъде
възмездено като разноски при определен изход на спора, след като бъде заплатено
от ищеца, съобразно указаното в чл.47, ал.6 ГПК и чл.48, ал. 2 ГПК, които го
определят като задължено лице за възнаграждението на особения представител,
независимо от изхода на спора. Или на посоченото основание, разноските за
особения представител на ответницата, въззивник в
настоящото производство, следва да бъдат възложени на въззиваемото
дружество-ищец по делото. Размерът на тези разноски ЯОС определя в размер на
264лв. - половината от минималния размер по чл.7 от Наредба №1/2004г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, на основание чл.47,ал.6, изр.2 ГПК,
тъй като с оглед оплакванията в жалбата
не е налице фактическа и правна сложност на делото. За сумата от 264лв. -
възнаграждение за особения представител на ответницата, следва да бъде вменено задължение на въззиваемото
дружество да я внесе по особената сметка на ЯОС, с предупреждение, че при
неизпълнение на дадените указания, първоинстанционното
решение ще бъде обезсилено и производството по делото - прекратено.
Предвид горното, ЯОС
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 12.05.2020г. от 9.30ч.
За с.з. да се призоват страните, на които да се връчат преписи от настоящото определение
за становища по доклада, като на въззивницата се
връчи и препис от отговора на въззиваемата страна.
НАЗНАЧАВА СЪДЕБНО- ГРАФОЛОГИЧНА ЕКСПЕРТИЗА и определя за вещо лице Ф.Томов,
който при изследване на оригинала на договор за
потребителски кредит от 28.06.2016г., да даде заключение по следните задачи: 1.
какъв е вида, формата и размера на шрифта в процесния
договор за потребителски кредит от 28.06.2016г. в т.ч. стандартен европейски
формуляр и условия по договора ( на л.7 - л.11 от делото) и еднакви ли са всички елементи на договора по
вид, формат и размер на шрифта.
Експертизата да се извърши при първоначален депозит в размер на 150лв., вносим от въззиваемата страна
"Агенция за събиране на вземания"ЕАД гр.София, в 1-седмичен срок от
съобщението.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.183 ГПК "Агенция за събиране на вземания"ЕАД гр.София в
1-седмичен срок от съобщението да представи оригинала на договор за
потребителски кредит от 28.06.2016г. като го предупреждава, че при непредставяне на същия, представеният препис ще се изключи
от доказателствата по делото.
УКАЗВА на
"Агенция за събиране на вземания"ЕАД гр.София, с посочени данни, в 1-седмичен
срок от получаване на съобщението и препис от настоящото определение, да внесе
по особената сметка на ЯОС сума в размер на 264 лева за възнаграждение на
особения представител на въззивницата Марияна И.М. ***,
като в същия срок представи по делото и документ за внесената сума за
разноските, като ПРЕДУПРЕЖДАВА
"Агенция за събиране на вземания"ЕАД гр.София, че при неизпълнение в
срок на дадените указания за внасяне на сумата - възнаграждение за особения
представител, първоинстанционното решение ще бъде
обезсилено и ще бъде прекратено производството по делото.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.