№ 1665
гр. Варна, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Дарина Сл. Димитрова
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20213110116110 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на
„ВиК-В” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, с която
против ИВ. М. К., ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на чл.422 вр. чл. 415
ГПК и чл.86 ЗЗД са предявени искове за установяване на вземанията, за които
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
№4569/31.08.2021 г. по ч.гр.д.№ 12657 по описа на ВРС за 2021 г., а именно:
1075,49 лева, представляваща главница – дължима сума за ползвани и
неплатени В и К услуги, за периода от 22.08.2018 г. до 23.08.2021 г., по
партида с абонатен номер 1275516, за обект с адрес: гр. Варна, ул.
„Доброволци“ бл.3, ап.119, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.08.2021 г. до
окончателното плащане; 153,63 лева, представляваща обезщетение за забава,
начислено за периода от 19.10.2018 г. до 25.08.2021г. Претендират се
сторените разноски.
Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищците права:
Въз основа заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 12657 по описа на ВРС за
2021 г., за претендираните в настоящото производство суми, както и
сторените в заповедното производство разноски.
Заповедта е връчена на длъжника, който в законоустановения срок от
съобщаването, депозира възражение срещу издадената заповед за изпълнение
по реда на чл.414 ГПК, поради което на заявителя е указана възможността да
1
предяви иск за установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК. В
изпълнение разпореждането на заповедния съд, заявителят представя искова
молба, с която предявява иск за установяване на вземанията си по издадената
заповед за изпълнение.
В исковата молба се сочи, че между страните е сключен договор, по
силата на който, през процесния периода, ищецът е предоставял на ответника
- абонат водоснабдителни и канализационни услуги, а абонатът се е задължил
да заплаща ползването на същите. Ответникът е ползвател на услуги на
ищцовото дружество и има открита индивидуална партида в имота, в който е
монтиран водомер. Партидата е с титуляр – ответникът по делото. За
процесния период, ищецът изпълнил е задълженията си за предоставяне на
услуги. Ответникът не е изпълнил задълженията си да заплаща ползваните
услуги по издадените фактури.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът представя отговор на исковата
молба, с който оспорва основателността на ищцовата претенция. Въвежда
възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца, претендирани
за периода от 30.01.2002 г. до 27.02.2018 г., макар с исковата молба да не се
претендират суми за вземания, начислени за този период. Признава
предявените искове за сумите, начислени за периода от 22.08.2018 г. до
23.08.2021 г., като отправя искане да бъде постановено решение при
признание на иска, в тази част.
В открито съдебно заседание, ищецът отправя искане за постановяване
на решение съобразно направеното признание на иска, на основание чл.237,
ал.1 ГПК, като заявява, че в настоящото производство сумите, погасени по
давност, не се претендират.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено, от фактическа и правна страна,
следното:
Производството по делото е образувано въз основа искова молба, с
която са предявени искове по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД.
Предявените искове са допустими, поради което съдът дължи произнасяне по
основателността им.
Налице е успешно проведено производство по чл.410 ГПК. В полза на
ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК №4569/31.08.2021 г. по ч.гр.д.№ 12657/2021 г. на ВРС, за заплащане на
следните суми: 5171,20 лева представляваща главница за ползвани и
неплатени В и К услуги по партида с абонатен № 1275516, за периода от
18.12.2001 г. до 23.08.2021 г., за обект с адрес: гр. Варна, ул. „Доброволци“
бл.3, ап.119, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 30.08.2021 г. до окончателното плащане
на задължението; 4363,39 лева, представляваща обезщетение за забава,
начислено за периода от 23.02.2002 г. до 25.08.2021 г., както и разноските,
сторени в заповедното производство.
В исковото производство, ищецът претендира установяване на
2
вземанията, за които е издадена заповедта по чл.410 ГПК, но до следните
размери: 1075,49 лева, представляваща главница – дължима сума за ползвани
и неплатени В и К услуги, за периода от 22.08.2018 г. до 23.08.2021 г., по
партида с абонатен номер 1275516, за обект с адрес: гр. Варна, ул.
„Доброволци“ бл.3, ап.119, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.08.2021 г. до
окончателното плащане; 153,63 лева, представляваща обезщетение за забава,
начислено за периода от 19.10.2018 г. до 25.08.2021 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал.1 ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието, като в мотивите си е достатъчно да укаже,
че то се основава на признанието на иска.
Съдът, намира че в процесния случай не са налице отрицателните
предпоставки, посочени в нормата на чл.237, ал.3 ГПК, определяща
хипотезите, при които съдът не може да постанови решение при признание на
иска, а именно – признатото право не противоречи на закона и добрите нрави,
страната няма пречки да се разпорежда с него. Следва да се посочи още, че
признанието на иска не може да бъде оттеглено, поради което съдът намира,
че не са налице пречки да се произнесе с решение по реда на чл.237 ГПК.
Относно допустимостта на исковете:
Съдът приема същите за процесуално допустими. Фактическите
твърдения са, че през процесния период, страните по настоящото дело са се
намирали в договорно правоотношение, както и че за ответника е възникнало
задължение да заплати цената за предоставените ВиК услуги, обхванати от
сключения договор.
Видно от представените и приети от съда писмени доказателства, в т.ч.
карнети и фактури, както и служебно известните на съда Общи условия,
следва да се приеме, че за ищеца е възникнало право да получи цената на
предоставените услуги. Ответната страна признава, че то е именно в
претендираните размери. Ето защо, съдът достига до извода, че следва да
бъде уважена изцяло ищцовата претенция, така както е заявена с исковата
молба, образувана в настоящото дело.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът
следва да заплати на ищеца съдебно-деловодни разноски, в общ размер на 175
лева, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Съдът намира въведеното от отвеника възражение за прекомерност на
заплатеното от ищеца юрисконсултско възнаграждение за неоснователно.
Видно от представения списък по чл.80 ГПК, същото е в размер на 100 лева –
далеч под минималния размер по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и под
претендираното от ответника адвокатско възнагрждение.
В съгласие с т.12 от ТР №4/2013 от 18.06.2014 г. по т.д. №4/2013 г. на
ОСГТК, ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.415, ал.1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в
3
заповедното производство. С оглед изхода от спора, в полза на ищеца се
следват сторените разноски в заповедното производство в общ размер на
74,57 лева.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат платени по следната
банкова сметка: BG 24 CECB 97901006124200.
Водим от горното и на основание чл.237, ал.1 във вр. с ал.2 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК вр. чл.415,
ал.1 ГПК, в отношенията между страните по делото, че ИВ. М. К., ЕГН
**********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „ВиК-В” ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №4569/31.08.2021 г. по
ч.гр.д.№ 12657 по описа на ВРС за 2021 г., а именно: 1075,49 лева,
представляваща главница – дължима сума за ползвани и неплатени В и К
услуги, за периода от 22.08.2018 г. до 23.08.2021 г., по партида с абонатен
номер 1275516, за обект с адрес: гр. Варна, ул. „Доброволци“ бл.3, ап.119,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 30.08.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата
от 153,63 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено за периода
от 19.10.2018 г. до 25.08.2021 г.
ОСЪЖДА ИВ. М. К., ЕГН:**********, с адрес: ***, да заплати на „ВиК-
В” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 175
лева, представляваща разноските сторени от ищеца в настоящото
производство, както и сумата от 74,57 лева - разноски по ч.гр.д. № 12657/2021
г. по описа на ВРС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Варна, с
въззивна жалба, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4