Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр.София,
11.04.2016 г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-а състав, в публично заседание на
двадесет и девети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
НИКОЛАЙ ЧАКЪРОВ
при
секретаря Ц.Д., като разгледа
докладваното от съдия Петкова гражданско дело № 14083 по описа за 2015
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на Н.Г.Д.Е.К. „К.К.Ф.” против решението на СРС, 66 ти
състав от 14.07.2015г. по гр.д.№ 51246/2013г., с което е уважен предявения от О.И.Й.
иск по чл. 357 КТ, като е отменено наложеното му със заповед №34/07.11.2013г.
на директора на НГДЕК дисциплинарно наказание „забележка” и са присъдени
разноски.
В жалбата
се твърди, че решението е необосновано. В противоречие със събраните по делото
доказателства съдът приел, че от ищеца не са искани обяснения по реда на чл.193 КТ за нарушенията, обусловили налагане на наказанието. Превратно били тълкувани
и показанията на св. А. и съответно необоснован бил направения въз основа на
тях извод, че не е доказано на кои дати е установено предварителното вписване/подписване
в материалната книга. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на ново, с което искът бъде отхвърлен.
Въззиваемият
О.И.Й. оспорва жалбата.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено
следното:.
Първоинстанционното
решение е валидно, допустимо и правилно като краен извод.
Като основание за налагане на
наказанието „забележка” в процесната заповед - № 34/07.11.2013г. - се сочат
следните две нарушения на трудовата дисциплина: предварително – на 17.10.2013г.
вписване в материалната книга на първи час, взет на 18.10.2013г., с 11а клас –
профил Философия и предварително – на 24.10.2013г . подписване в материалната
книга за взет на 25.10.2013г. първи учебен час с 11а клас – профил Философия. Така
посоченото от фактическа страна е определено като нарушение на чл.24 , ал.2 т.2
и ал.3 от Наредба № 4 от 16.04.2003г. на МОН и т.5.1. от длъжностната
характеристика на ищеца и е субсумирано под нормата на чл.187, т.3 КТ.
На 25.10.2013г. ищецът е поканен да даде
обяснения за предварителното „подписване” на материалната книга за взети първи
учебни часове с 11а клас на 18.02.2013г и на 25.10.2013г. В техен отговор, на
29.10.2013г. ищецът е заявил, че предварителното вписване на взет материал принципно е по причина, той да не остане
ненанесен при наличие на други ангажименти в края на работния ден т.е. по
целесъобразност и е заявил, че подобно действие не може да е нарушение, ако
вписаният материал е взет.
С исковата молба ищецът се е позовал
на нарушение на процедурата по чл.193 КТ по отношение нарушението от
17.10.2013г. Заявил е, че са му искани обяснения за „предварително подписване” на взети на
18.10.2013г. часове, а му е наложено наказание за предварително вписване на
взетите часове. Настоящата инстанция намира този довод за неоснователен.
Процедурата по чл.193 КТ цели обезпечаване
правото на защита на служителя, комуто ще бъде наложено наказание.
Законът изисква служителят предварително да бъде известен за нарушенията, които
биха обусловили дисциплинарната му отговорност, за да може да посочи
обстоятелствата, които биха го оневинили. В случая целта на закона е спазена.
Макар в писмото, с което се искат обяснения от ищеца да е посочено, че такива
следва да бъдат депозирани за предварително „подписване” за взети часове, от обясненията на ищеца става ясно, че той е
възприел исканите обяснения да са и за предварително „вписване” на взети часове и е дал обясненията си предимно за това обстоятелство.
Ищецът има
задължение да води документацията, свързана с дейността му на учител, при
познаване и стриктно съблюдаване на изискванията за водене на документите в
системата на народната просвета (чл.5.1 и предложение 14 от раздел
„отговорности” от длъжностната характеристика). Разпоредбата на 24 от Наредба № 4 от 16 април 2003 г. за документите за
системата на народната просвета изисква от учителите ежедневно да внасят в
съответната графа на материалната книга съдържанието/темата на урока за
съответния учебен час и да се подписват под това съдържание. Като част от
нормативната уредба по водене на документацията в системата на народната
просвета, ищецът е бил длъжен да познава разпоредбите на цитираната наредба.
Материалната книга служи за контрол на изпълнението на учебните планове и
учебни програми и на нормите за задължителна преподавателска работа в
институциите. Следователно правилното, точно и ежедневно попълване на материалната книга е
важно за отчитане на работата на учителите и за определяне на тяхното
заплащане, както става ясно и от показанията
на свидетеля А.. В тази връзка всяко
предварително – преди деня на провеждане на съответния учебен час - попълване
на материалната книга от страна на учител било чрез вписване на съдържанието /
темата на учебния час, било чрез подписване с или без посочване на темата на
учебния час, представлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.
187 т. 10 КТ. Неправилното подвеждане на фактическото основание на заповедта
под различно правно основание ( в случая на т.3 на чл.187 КТ) не влияе върху законосъобразността й. С оглед
изложеното, твърденията на ищеца по исковата молба, че Наредбата разграничавала
вписването на взетия материал от подписването на това вписване от учителя и
съответно, че за разлика от изискването за вписване, за това за подписване
Наредбата не предвиждала момент, в който следва да бъде извършено, са изцяло
неоснователни.
Не се доказа, при
тежест на ответника, че ищецът е извършил описаните в атакуваната заповед
нарушения на трудовата дисциплина. Авторството им, макар и не изрично отречено
от самия ищец нито с писмените му
обяснения по чл.193 КТ, нито с исковата молба, не е било отделено по реда на чл.146 ГПК за безспорен, ненуждаещ се от доказване факт.
Напротив, с доклада по делото е указано на ответника, че следва да докаже
пълно, че ищецът е извършил нарушенията, описани в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание. Въззивникът не се позовава на процесуални нарушения
във връзка с доклада по делото. Свидетелстването на разпитания по делото св.А.
е общо, по принцип, лишено от конкретика.
Свидетелят заявява, че при вписване на програмата за следващия ден ( без да
сочи кой е този ден) видели ( не става
ясно кои), че ищецът се е разписал предварително
в материалната книга ( не се сочи за кой учебен час и ден). Твърди още, че е
установил „веднъж”, че ищецът е написал за две дати (не се сочи кои) предварително
вземането на часове (не се сочи отново кои часове и за кой учебен ден). Преписите
от материалната книга пък са негодни да установят предварителното вписване/ подписване на взетите часове,
доколкото не отразяват записванията преди 18.10.2013г./25.10.2013г., а за 18.10.2013/25.10.2013г. Така
събраните доказателства обуславят единствено възможен извод, че по делото не е
установено, че ищецът е вписал / подписал на 17.10.2013г. взет първи час за
18.10.2013г. и на 24.10.2013г.- взет първи час за 25.10.2013г. Конкретните нарушения на трудовата дисциплина не са доказани,
поради което и наложеното за тях наказание е незаконосъобразно.
В заключение, въззивният съд достига
до еднакви крайни изводи с първоинстанционния, поради което следва да потвърди
решението му.
При този изход на спора на въззиваемия
се следват разноските пред въззивния съд за адвокатски хонорар, които са в
размер на 250 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението
на СРС, 66 ти състав от 14.07.2015г. по гр.д.№ 51246/2013г.
ОСЪЖДА Н.Г.Д.Е.К.
„К.К.Ф.” да плати на О.И.Й., на
основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата 250 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.