Решение по дело №1830/2019 на Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

гр.Русе, 4.02.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Русенски   районен   съд,   пети   наказателен   състав,   в   публичното заседание на 9.12 през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:Велизар Бойчев

при секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от председателя АНД№1830 по описа за 2019год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

С.В.Т. *** е подал жалба против наказателно постановление №17- 1085- 002919/20.12.2017г, издадено от началника на сектор ПП на ОД на МВР-Русе, с което на основание чл.182, ал.1, т.6 във от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 700лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

Жалбоподателят излага съображения, че не е извършил нарушението и иска отмяна на наказателното постановление.

Ответникът по жалбата не взема отношение по нея.

РРП не взема становище по жалбата.

Районният съд, като прецени допустимостта на жалбата и след анализ на събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока почл.59ал.2отЗАНН.

На 22.08.2017г, в 12.08 часа, жалбоподателят управлявал л.а. "Мерцедес" с рег.№Р2385ВХ по бул."Христо Ботев" в гр.Русе със скорост на движение 101 км/ч при разрешена такава 50ш/ч.

Тази фактическа обстановка се доказва от събраните по делото доказателства и доказателствени средства. При изграждането й съдът не кредитира показанията на свидетелите Т. и Т. На първо място тези свидетели са близка родствена и приятелска връзка с нарушителя, които им отношения ги водят при формиране на съдържанието на показанията им с цел препятсване на реализацията на наказателната му отговорност. На второ място обсъжданите доказателствени средства се опровергават от показанията на свид.К., пред която жалбоподателят е признал извършването на нарушението и подписал акта за установяването му без възражения. Видно от показанията на свидетелката, още на досъдебното производство наказаното лице се

 

опитало да изопачи фактите от действителността, какъвто опит направи и в хода на съдебното следствие по делото, като представил доказателства- румънско свидетелство за управление на лице, което според него управлявало автомобила при процесиите обстоятелства. Впоследствие, явно осъзнал сериозността на лъжливите си намерения, се отказал от тази теза. На въззвиника К. предложила да се възползва и от процедурата по чл.188, ал.2 от ЗДвП, но Т., не само че не посочил друго лице, което да е управлявало автомобила, но и признал, че именно той го е управлявал при заснемането му от мобилната система за видеоконтрол. Обобщено следва да се отбележи, че възприемането на използваната от защитата техника за оневиняване на нарушители чрез въвеждането на нови участници в производството, които поемат вината за нарушението във времеви момент, когато, предвид правилата на чл.34 от ЗАНН, вече нищо не ги грози, би означавало да се преустанови наказването на лица за нарушения, установени по процесния начин, което категорично не е целта и смисъла на закона.

Изложената фактическа обстановка води на следните правни изводи:

С даденото във фактическата обстановка деяние жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, тъй като на 22.08.2017г. в гр.Русе управлявал МПС със скорост 101 км/ч при разрешена такава 50км/ч, като превишил разрешената скорост на движение с 51 км/ч. От обективна страна скоростта е правилно и законосъобразно установена. Определянето на скоростта е станало след приспадане на допускът в измерваната скорост, който варира в три единици и е заложен в техническите характеристики на устройството. Приспадането е действие по- благоприятно за дееца в случая. Следва да се отбележи, че в хода на досъдебното производство по делото не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Нарушението е установено с предвидените в закона способи. Времето и мястото на извършване на нарушението са правилно индивидуализирани и дават възможност за пълна защита срещу обвинението. Спазени са и всички правила на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и измерващото средство е напълно годно да бъде използвано по неговото предназначение. Видно от разпоредбата на чл. 752 от Наредбата извършената регистрация от радарния скоростомер съответства на всички предписания досежно нея_: тъй като съдържа датата и времето на измерването, измерената скорост и посоката на движение на превозните средства. Участъкът от пътя, където е извършено нарушението, е с максимална скорост за движение 50 км/ч. От субективна страна жалбоподателят е действал при пряк умисъл- той съзнавал ограничението на скоростта, знаел е, че не следва да я превишава, но въпреки това

 

управлявал автомобила със скорост над разрешените норми. Наказанието за нарушението е правилно индивидуализирано към единствения му възможен размер. Поради всичко изложено наказателното постановление следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА           наказателно     постановление     №17-     1085-

002919/20.12.2017г, издадено от началника на сектор ПП на ОД на МВР-Русе, с което на С.В.Т. *** на основание чл.182, ал.1, т.6 във от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 700лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

Решението подлежи на обжалване пред РАС в  14-дневен срок от съобщаването му на страните.