№ 3098
гр. София, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Яна Ем. Владимирова Въззивно гражданско
дело № 20211100510318 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 294, ал. 1 от Гражданския процесуален
кодекс.
С решение № 106 от 20.07.2021 г. по гр. д. № 2885/2020 г. на Върховния
касационен съд, ІІІ г.о., е отменено решение № 962 от 5.02.2020 г. по в. гр. д.
№ 1331/2019 г. на Софийски градски съд в частта, с която след отмяна на
първоинстанционното решение от 30.04.2018 г. по гр. д. № 38417/2017 г. на
Софийски районен съд искът с правна квалификация по чл. 128 КТ за
присъждане на дневни командировъчни пари и по чл. 215 КТ, предявен от М.
Г. Г. срещу „Е П.В.“ ЕООД е отхвърлен за разликата до присъдения на първа
инстанция общ размер от 8224,39 лв., за горницата над 2452,61 лв. до 10 677
лв. и е върнато делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав
на Софийски градски съд.
Въззивно решение № 962 от 5.02.2020 г. по гр.д.№ 1331/2019 г. на Софийски
градски съд е влязло в сила в частта, с която е обезсилено решението по гр.д.
№ 38417/2017 г. на Софийски районен съд по иска с правна квалификация чл.
344, ал. 1, т. 4 КТ и е прекратено производството по този иск като
недопустимо, както и в частта, с която потвърдено решение гр.д. №
38417/2017 г. на Софийски районен съд по иска с правна квалификация чл.
224, ал. 1 КТ и по исковете с правна квалификация чл. 128 КТ и чл. 215, ал. 1
КТ, в частта, с която същите са уважени до размера на сумата от общо
2452,61 лв.
Предмет на повторното разглеждане на делото от въззивния съд е въззивната
жалба, подадена от ответника „Е П.В.“ ЕООД, срещу първоинстанционното
1
решение в частта, с която Софийски районен съд е уважил предявения от
ищцата М. Г. иск за заплащане на сума в размер от общо 10 677 лв.,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение и дневни
командировъчни пари за месеците април – септември 2016 г. В рамките на
настоящето производство обаче, при съобразяване с обективните предели на
силата на пресъдено нещо, с която се ползва решение № 962 от 5.02.2020 г.
по в. гр. д. № 1331/2019 г. на Софийски градски съд, предмет на разглеждане е
единствено основателността на предявените искове за сумата над 2452,61 лв.
до пълния предявен размер от 10 677 лв.
Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на
първоинстанционното решение в обжалваната част. Сочи се, че предявените
искове са недопустими, тъй като исковата молба била нередовна. Не било
ясно каква част от претенцията се отнася до трудови възнаграждение и каква
част – до дневни пари. На следващо място се сочи, че решението на
първоинстанционния съд в тази част е неправилно, доколкото в случая
работодателят не дължал изплащане на дневни пари – в тази връзка се
позовава на практиката на СЕС, а именно дело № С-396/2013 г. Доколкото
това били специфични добавки, свързани с командироване, те представлявали
част от минималната работна заплата при същите условия, при които се
включват в минималната заплата, изплащана на местните работници при
командироването им в рамките на съответната държава членка. Тъй като на
ищцата било заплащано възнаграждение в размер на минималната работна
заплата в изискуемия минимален размер на почасово трудово
възнаграждение, съгласно закона на приемащата държава – Германия, за
времето на работа в тази държава, допълнителни плащания за „дневни
пари” по българското законодателство не се дължали. На следващо място се
сочи, че страните били постигнали съглашение за сумарно изчисление на
работното време и за полагане на труд от ищеца не повече от 2 часа на ден,
същевременно ответникът не бил давал съгласие за работа повече от 2 часа на
ден и не дължал плащане на суми за положен труд повече от 2 часа на ден,
като не бил одобрил представените от ищеца документи за същото,
представени му едва с исковата молба. Сочи се още, че не било установено
ищцата да е работила повече от 2 часа на ден. Дори и да се приемело
обратното, възнаграждение за осем часа работа на ден било платено, като се
съобрази че не се дължали „дневни пари”. Направено е искане
първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, а
предявеният иск за присъждане на претендираните суми за трудово
възнаграждение и за дневни командировъчни пари – отхвърлен. Претендират
се съдебни разноски.
В отговора на въззивната жалба, подаден от ищцата М. Г. Г. в срока по чл.
263, ал. 1 ГПК, са изложени съображения за нейната неоснователност. Прави
се искане решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено в
обжалваната част и да бъдат присъдени съдебните разноски, направени от
въззиваемата за въззивното производство.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното от фактическа и правна
страна:
2
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
С исковата молба и уточнението на исковата молба (л. 61 и сл. От гр.д.№
17074/2016 г. на Районен съд – Пловдив) са били предявени искове с правна
квалификация чл. 128 КТ и чл. 215, ал. 1 КТ в първоначален размер, както
следва: за сумата от 3812,24 лв., представляваща неизплатена част от трудови
възнаграждения за месеците април, юни, юли, август и септември 2016 г.,
както и за сумата от 3153,18 лв., представляваща неизплатена част от
дължими в полза на ищцата дневни командировъчни пари за периода м.04-
м.09.2016 г.
След изменението на размера на предявените искове по реда на чл. 214 ГПК,
исковете са предявени за сумите, както следва: за сумата от 3556.89 лв.,
представляваща неизплатена част от трудови възнаграждения за месеците
април, юни, юли, август и септември 2016 г., както и за сумата от 7120,11 лв.,
представляваща неизплатена част от дължими в полза на ищцата дневни
командировъчни пари за периода м.04-м.09.2016 г.
По иска с правна квалификация чл. 128 КТ, въззивният съд намира
следното:
По този иск в тежест на ищеца е да установи наличието на трудово
правоотношение с ответника през процесния период, за който твърди, че има
право на трудово възнаграждение, наличието на отработване на
претендираното трудово възнаграждение, както и неговия размер, а в тежест
на ответника е да докаже плащането му.
Доколкото решението на Софийски градски съд по гр. д. № 1331/2019 г. е
влязло в сила в частта, с която предявените искове с правна квалификация чл.
128 КТ и чл. 215, ал. 1 КТ са уважени до размера на сумата от общо 2 452,61
лв., налице е сила на пресъдено нещо относно следните правопораждащи
факти на спорните права (в тази връзка въззивният съд по аналогия прилага т.
2 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. по тълк.д.№ 3/2016 г. на
ОСГТК на ВКС): че между ищцата М. Г. Г. и ответника „Е П.В.“ ЕООД е
било налице валидно трудово правоотношение, възникнало със сключването
на трудов договор № 96 от 4.04.2016 г., по силата на което ищцата
изпълнявала длъжността „домашна помощница“; че с допълнително
споразумение № 125 от 4.04.2016 г. страните са се споразумели, че основната
заплата на служителя е в размер от 2792,16 лв. (л. 6 от гр.д.№ 17074/2016 г. на
СРС); че с допълнително споразумение, отново заведено под № 125/4.04.2016
г., страните са се споразумели, че се променя местоработата на работника – в
друга страна членка на ЕС с определено местонахождение съгласно заповед
за командировка, както и че се променя трудовото възнаграждение на ищцата,
което да бъде 2 792,16 лв. само за периода на престоя в чужбина и при
условие, че той надхвърли 30 календарни дни (л. 7 от делото на СРС); че със
заповед № 165 от 27.04.2016 г. ищцата е била командирована в Германия, гр.
Равенсбург за неограничено време, считано от 7.04.2016 г. Тези факти
поначало не са били спорни между страните.
Спорно между страните е било обстоятелството каква е продължителността
3
на работното време по трудовото правоотношение. Настоящият състав
приема, че този факт също се обхваща от обективните предели на силата на
пресъдено нещо, доколкото уважаването на иска по чл. 128 КТ предпоставя
наличието на валидно трудово правоотношение, което от своя страна има
конкретно съдържание. След като предявеният иск е уважен с влязло в сила
решение до размера от 2452,61 лв., недопустимо е ново произнасяне относно
съдържанието на трудовото правоотношение между страните за процесния
период, за който се претендират сумите. Ето защо следва да се приеме, че
продължителността на работното време по отношение на ищцата е осем часа.
Само за пълнота следва да се отбележи, че този извод се подкрепя и от
доказателствата по делото – представения трудов договор и допълнителни
споразумения, неоспорени от страните, а от друга страна по делото не са
представени доказателства, от които да следва извод, че работникът е дал
съгласие за продължителност на работното време по-малка от първоначално
уговорената – осем часа.
Спорно е и обстоятелството дали ищцата е полагала труд като домашен
помощник по осем часа на ден или по два часа дневно в мястото на
командироване – Германия (в този смисъл вж. и решението по гр.д. №
2885/2020 г. на ВКС, III г.о.) В тази връзка във въззивното производство при
повторното разглеждане на делото в изпълнение на указанията на ВКС са
приети писмени доказателства – представените за първи път в откритото
съдебно заседание, проведено пред Софийски районен съд на 28.11.2017 г.,
както и преведените от немски език писмени доказателства, представени с
исковата молба.
Приет е договор за услуга, сключен между М. Г., немска гражданка, и „Е
П.В.“ ЕООД, съгласно § 1 от който възложителят (М. Г.) възлага на
изпълнителя (ответника) съгласно разпоредбите на Закона за командироване
на работници да командирова за целия период на договора служител за
придружаване и подпомагане в домакинството на възложителя. Обхвата на
услугата се определя от Приложение А, съгласно което услугата се отнася до
следните дейности в рамките на ефективното седмично работно време от 40
часа с готовност за повикване: помощ при изпълнение на ежедневните
задължения; дейности в домакинството като почистване, пране, подготовка
на храна и т.н.; пазаруване във връзка с обслужването или храненето;
уговорки на час при лекар и придружаване за часовете при лекар (ако
езиковите познания са достатъчни за целта); помощ при напускане на
жилището (разходки, уговорени часове и т.н.); социални задачи (компания,
разговори, комуникация, съвместни интереси и т.н.); основно обслужване
(помощ при хигиената, обличането, посещение до тоалетната и т.н.),
доколкото при това не става въпрос за преобладаващата част от
предоставената услуга; други дейности, които са необходими, според
квалификацията и опита на персонала за осигуряване правилното обслужване
на възложителя. Изключени от обхвата на предоставените услуги са
медицинско обслужване и терапевтични грижи. В § 2 от договора е посочено,
че договорното правоотношение ще започне на 20.04.2016 г. и се сключва за
неопределено време. В § 4, т. 5 от договора е посочено, че същият се прекъсва
в случай на отсъствие на персонала на изпълнителя.
По делото е приет протокол № 36 от 1.06.2017 г. за резултатите от
4
извършеното разследване на злополуката, станала на 28.05.2016 г. В анализа
на причините за възникване на злополуката се сочи, че мястото на
злополуката е извън територията на Република България (в Германия), поради
което проверката е извършена само въз основа на представени от
пострадалата М. Г. и работодателя „Е П.В.“ ЕООД документи и обяснения.
Посочено е, че според представения от пострадалата Г. календар на работното
време за месец май 2016 г. през този месец същата няма почивни дни, като
работните часове са с продължителност от 9 часа и 15 минути на 9.05.2016 г.
до 19 часа и 55 минути на 22.05.2016 г. Според този календар на 28.05.2016 г.,
в деня на злополуката, работните часове на пострадалата Г. са 13 часа и 03
минути и са отразени пет нощни ставания. На третото нощно ставане за
обслужване на г-жа Г., М. Г. се връща в стаята си и при лягане удря тилната
част на главата си в ръба на таблата на леглото, като счита, че това е
вследствие от преумора. Посочено е, че според представената от
работодателя отчетна форма за месец май 2016 г. през този месец М. Г. има
общо 19 отработени дни или 152 часа, като е осигурена седмична почивка
при сумирано отчитане на работното време.
Представен е документ, озаглавен „молба“, за който се твърди, че е изпратен
от адв. С. Х., процесуален представител на ищцата пред Софийски районен
съд, до М. Г., немска гражданка, с която молба адв. Х. моли г-жа Г. да окаже
съдействие за събиране на необходими доказателства относно заведеното
пред Софийски районен съд дело. Представен е и в превод от немски език
писменият отговор, който се твърди да изхожда от г-жа Г., подаден по
електронна поща. Въззивният съд намира, че не следва да цени като
доказателства по делото тези документи. Видно е, че те са съставени за
нуждите на процеса, като писмото, изпратено от М. Г., съдържа отговори на
конкретни въпроси, поставени от адв. Х., които имат връзка с предмета на
доказване, поради което следва да се приеме, че с представянето му по делото
се прави опит за събиране на свидетелски показания, но не по предвидения в
Гражданския процесуален кодекс ред. Ето защо въззивният съд не следва да
цени тези доказателства при решаване на делото.
Представена е застрахователна полица за застраховка „Помощ при пътуване“,
от която е видно, че работодателят е застраховал свои служители, между
които и ищцата М. Г., за периода 28.04.2016 г. до 28.05.2016 г.
Представено е решение № Ж-774/2016 г., постановено от Комисията за
защита на личните данни по повод подадена от ищцата жалба вх. № Ж-
774/13.12.2016 г., с което е обявена жалбата на М. Г. за основателна в частта
, касаеща твърденията на М. Г. за неправомерно обработване на личните
данни от „Е.“ ЕООД във връзка с регистриран в НАП трудов договор и на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер от 10 000 лв. В
останалата част жалбата е оставена без уважение. Няма данни за влизане в
сила на решението.
Представен е „опис на изпратени документи на получател „Е П.В.“ ЕООД“,
ведно с обратна разписка, от която е видно, че документите са получени от
работодателя на 14.10.2016 г. Сред документите са молба с дата 10.10.2016 г.,
която съдържа искане за разрешаване на платен годишен отпуск, а при отказ
същият да бъде разрешен, направено искане за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 327, т. 2 КТ, поради неизплащане от страна
5
на работодателя на дължими във връзка с трудовото правоотношение суми,
описани по пера.
Представен е превод от немски език на приложеното към исковата молба
извлечение от фактура с посочено основание „договор за извършване на
услуги от 04/2016“ и отбелязване „болногледач: М. Г.“
Представено е платежно нареждане за кредитен превод с посочено основание
„р. и дневни в м.07.2016 г.“ за сумата от 2193,75 лв. с наредител „Е П.В.“
ЕООД и получател М. Г..
Представена е фактура № 545/15.07.2016 г. на немски език и в превод с
издател „Е П.В.“ ЕООД и получател М. Г. за сумата от 2140,00 евро, дължима
съгласно договора от 04/2016 г. за предоставени услуги по договора за месец
юли 2016, с посочване „осигурил грижата: М. Г.“
От описаните писмени доказателства, ценени в тяхната съвкупност, следва
несъмнен извод, че ищцата М. Г. е полагала труд в рамките на уговорената
между страните осем часова продължителност на работния ден в процесния
период в изпълнение на длъжността „домашен помощник“ в мястото на
командироване – Федерална Република Германия и по-конкретно в
домакинството на М. Г., немска гражданка.
На първо място, в представената по делото длъжностна характеристика като
описание на длъжността е посочено, че „домашен помощник“ е повишаване
качеството на живот на хора, чрез осигуряване на помощ за задоволяване на
ежедневните им потребности и организиране на свободното им време, както и
за осъществяване на дейности за тяхното социално включване. Посочено е
още, че „домашен помощник“ е лице, предоставящо комплекс от услуги,
насочени към социална работа и консултации на потребителите, свързани със
задоволяване на потребностите от организация на свободното време и
осъществяване на контакти. Като „условия на работа“ е посочено, че
„домашният помощник“ сключва трудов договор по българското
законодателство с доставчика на социални услуги за заетост на пълно работно
време, при петдневна седмица. „Домашният помощник“ изпълнява
служебните си задължения в домовете на потребителите на социални услуги,
за които полага грижи. Като основни задължения е посочено, че осигурява и
осъществява ежедневни дейности, осигуряващи социални условия,
необходими за нормалния живот на потребителя на услуги, в това число:
предоставяне на почасови услуги за лична помощ, свързани с лична хигиена,
хранене, придружаване и др.; предоставяне на почасови услуги за комунално-
битови дейности, свързани с пазаруване, домашна хигиена, храна, и др.
Предоставяне на социални услуги, свързани с придружаване в социалния
живот на обгрижваните лица.
Установява се, че ищцата М. Г., след като е заминала за Германия по силата
на издадените заповеди за командироване, е заживяла в дома на М. Г., където
е изпълнявала и служебните си задължения, като това обстоятелство не е
спорно между страните. От договора, сключен между М. Г. и работодателя на
ищцата, чието съдържание е подробно описано по-горе, както и от
Приложение А към него, се установява, че обхватът на услугите, които се
предоставят от изпълнителя чрез изпратения от него работник, е в рамките на
ефективно седмично работно време от 40 часа „плюс готовност за
6
повикване“. Установява се още, че възложителят М. Г. се е задължила
командированият служител (в случая ищцата) да ползва поне дванадесет часа
от седмичната си почивка „извън времето на готовност“ – § 6, т. 2 от
договора.
От съдържанието на договора, сключен между М. Г. и работодателя ответник,
както и от съдържанието на длъжностната характеристика за изпълняваната
от ищцата длъжност „домашен помощник“, следва извод, че ищцата, която е
живяла на мястото, където полага труд през целия процесен период
(обстоятелство, което е безспорно между страните), е следвало да изпълнява
задълженията си съобразно нуждите на обгрижваното лице, което е
обусловило и необходимостта същата да е в положение „на готовност за
повикване“ в рамките на престоя си, извън конкретно определеното време на
почивки, а ефективното работно време е било в рамките на 40 часа седмично.
Ето защо доказване на обстоятелството, че ищцата е изпълнила задължението
си и е заживяла в дома на обгрижваното лице, е достатъчно, за да се приеме
за доказано и реалното отработване по трудовия договор – естественото на
изпълняваната от ищцата функция е такова, че докато живее с обгрижваното
лице, същата е в „готовност за повикване“ и реагира на нуждите му спрямо
ситуацията (видно от длъжностната характеристика). Въззивният съд
съобразява и това, че между страните не е спорно обстоятелството, че ищцата
е престирала услугите в дължимото качество.
Фактът, че ищцата е полагала труд в рамките на уговореното между нея и
работодателя осемчасово работно време, както и в рамките на уговореното
между работодателя и възложителя по договора за услуга работно време със
същата продължителност, се установява от представената фактура №
545/15.07.2016 г. на немски език и в превод с издател „Е П.В.“ ЕООД и
получател М. Г. за сумата от 2140,00 евро, дължима съгласно договора от
04/2016 г. за предоставени услуги по договора за месец юли 2016, с
посочване „осигурил грижата: М. Г.“ Видно е, че работодателят е издал
фактура за цялата месечна дължима от възложителя сума (т.е. за услуги 40
часа ефективно работно време седмично плюс готовност за повикване), като
във фактурата фигурира и изявление, че именно М. Г. е осигурила грижата.
Фактът, че ищцата е полагала труд в рамките на уговорената между страните
осемчасова продължителност на работното време се установява и от протокол
№ 36 от 1.06.2017 г. за резултатите от извършеното разследване на
злополуката, станала на 28.05.2016 г., ползващ се с материална
доказателствена сила относно удостовереното от длъжностното лице, което
го е съставило, съгласно отбелязването в който по преписката от
работодателя е представена отчетна форма за месец май 2016 г., видно от
която през този месец М. Г. има отработени 19 дни или 156 часа, т.е. осем
часа в рамките на един работен ден. Работодателят не отрича, че е представил
посочената отчетна форма на служителите на НОИ, и че тя изхожда от него,
но твърди, че същата е представена „погрешка“. Представянето на отчетната
форма от страна на работодателя в рамките на извършената от НОИ проверка
има значение на извънсъдебно признание за действително отработените от
ищцата часове в рамките на работния ден.
Предвид изложеното, искът с правна квалификация чл. 128 КТ се явява
доказан по основание.
7
По иска с правна квалификация чл. 215, ал. 1 КТ въззивният съд намира
следното:
По делото е било спорно дали ответникът дължи на ищцата заплащането по
10,50 евро на ден за дневни командировъчни пари, съгласно Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ).
С влязлото в сила съдебно решение по гр. д. № 1331/2019 г. на Софийски
градски съд е прието, че сумите за дневни командировъчни пари са дължими
в размера, посочен в заключението по допуснатата по делото съдебно-
счетоводна експертиза, като предвид направени от ответника плащания, е
направен извод за частична основателност на иска.
Доколкото сумите, дължими на ищцата за трудово възнаграждение и тези,
дължими за дневни командировъчни пари, са присъдени в общ размер, като е
направен извод за частична основателност и на двата иска, следва да се
приеме, че относно правопораждащите юридически факти на иска по чл. 215,
ал. 1 КТ е налице сила на пресъдено нещо (в тази връзка въззивният съд по
аналогия прилага т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. по
тълк.д.№ 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС), като спорен е единствено до какъв
размер искът е основателен. За пълнота следва да се отбележи, че от
представените по делото доказателства (трудов договор, допълнителни
споразумения, заповеди за командироване) се установява, че между страните
е уговорено заплащането на дневни командировъчни пари. Съгласно
заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза суми
за дневни командировъчни пари са начислявани от ответника ежемесечно в
полза на ищцата.
Предвид релевираните във въззивната жалба доводи за неоснователност на
иска, следва да се отбележи, че неоснователно е възражението на ответника за
недължимост на дневни командировъчни пари с оглед приетото с Решение на
СЕС от 2.02.2015 г. по преюдициално запитване по дело С-396/13 по
Директива 96/71/ЕО. В него се приема, че при командироване на работници
от една държава членка в друга на командированите се дължат установените
минималните плащания на работещите от законодателството или практиката
на държавата на територията на която е командироването. Минималната
работна заплата безспорно представлява такова плащане, но такива са и онези
задължителни плащания, които са свързани с командироването, включително
и дневни пари за командироване. Не може да се приеме, че тези плащания „са
включени“ в размера на минималната работна заплата за държавата на
командироването, още повече, че преследваната цел е да не се нарушават
правилата на конкуренцията между работещите в страната и
командированите в нея, поради което и всички гарантирани минимални
плащания на работещи в страната на командироване се дължат и на
командированите в нея работници.
С оглед изложеното искът по чл. 215, ал. 1 КТ е доказан по своето основание.
Относно размера на вземанията за трудово възнаграждение и дневни
командировъчни пари:
С исковата молба и уточнението към нея (л. 61 и сл. от гр.д. № 17074/2016 г.
на РС – Пловдив) ищцата М. Г. е направила искане за присъждане на
следните суми:
8
За април 2016 г. ищцата М. Г. е претендирала на основание чл. 215, ал. 1 КТ
сумата от 491,40 лв., представляващи дневни командировъчни пари.
За май 2016 г. ищцата М. Г. е претендирала на основание чл. 215, ал. 1 КТ
сумата от 634,73 лева, представляващи дневни командировъчни пари.
За юни 2016 г. ищцата М. Г. е претендирала на основание чл. 215, ал. 1 КТ
сумата от 614,25 лева, представляващи дневни командировъчни пари, както и
на основание чл. 128 КТ сумата от 219,57 лв., представляваща неизплатен
остатък от трудово възнаграждение.
За юли 2016 г. ищцата М. Г. е претендирала на основание чл. 215, ал. 1 КТ
сумата от 634,73 лева, представляващи дневни командировъчни пари, както и
на основание чл. 128 КТ сумата от 219,57 лв., представляваща неизплатен
остатък от трудово възнаграждение.
За август 2016 г. ищцата М. Г. е претендирала на основание чл. 215, ал. 1 КТ
сумата от 634,73 лева, представляващи дневни командировъчни пари, както и
на основание чл. 128 КТ сумата от 2506,14 лв., представляваща неизплатено
трудово възнаграждение.
За септември 2016 г. ищцата М. Г. е претендирала на основание чл. 215, ал. 1
КТ сумата от 634,73 лева, представляващи дневни командировъчни пари,
както и на основание чл. 128 КТ сумата от 2506,14 лв., представляваща
неизплатено трудово възнаграждение.
Така с уточнението на исковата молба е направено искане ответникът да бъде
осъден да заплати неизплатени трудови възнаграждения за посочените месеци
в общ размер от 3812,24 лв., както и дневни командировъчни пари за
посочените месеци в общ размер от 3153,18 лв.
Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано,
общият размер на вземанията за трудови възнаграждения и дневни
командировъчни пари, дължими на ищцата за периода април – септември
2016 г., е 18 684,67 лв. (11 455,90 лв. за трудови възнаграждения и 7 228,75 лв.
за дневни командировъчни пари) Вещото лице е взело предвид направени от
ответника плащания, осчетоводени като плащания за заплати и
командировки, в размер на 8 007,70 лв. Така вещото лице е стигнало до извод,
че неплатените на ищцата суми, дължими за трудови възнаграждения и
дневни командировъчни пари, са в общ размер от 10 677,00 лв., като ищцата
е изменила размера на предявените искове и е направила искане за осъждане
на ответника да заплати тази сума, съгласно изчисленията на вещото лице.
Вещото лице е посочило, че нетният размер на дължимото трудово
възнаграждение за процесния период е 11 455,90 лв.
Ответникът е направил плащания в размер на 8007,70 лв., които са взети
предвид от вещото лице – същото ги е приспаднало от дължимия нетен
размер на трудовото възнаграждение и от дължимите суми за дневни
командировъчни пари.
Доколкото ищцата с уточнението на исковата молба е съобразила плащанията
на ответника и е отнесла същите към дължимите трудови
възнаграждения, като е приела, че те погасяват именно това задължение на
ответника, същата е направила искане за присъждане само на неизплатената
9
част от трудовите възнаграждения. Съгласно заключението на вещото лице и
при съобразяване с уточнението на исковата молба, неизплатената част от
трудовите възнаграждения е в размер от 3 556.89 лв. В проведеното на
3.04.2018 г. пред Софийски районен съд открито съдебно заседание ищцата е
направила изменение на иска си по реда на чл. 214 ГПК, като е посочила, че
същият следва да се счита предявен за сумата, посочена в заключението на
вещото лице.
Общият размер на сумата, дължима за дневни командировъчни пари съгласно
заключението на вещото лице, е 7 228,75 лв. Вещото лице е взело предвид
направеното плащане от работодателя за месец май 2016 г., което освен че е
погасило цялото вземане за трудово възнаграждение за месец май 2016 г., е
погасило също и част от вземането за дневни командировъчни пари. По този
начин непогасената част от вземането за дневни командировъчни пари е в
размер от 7 120,11 лв. Предвид направеното изменение на исковете относно
техния размер, това е и сумата, която се претендира от ищцата.
До тези изводи въззивният стига, доколкото сборът между вземането за
неизплатени суми за трудови възнаграждения за посочените месеци и
вземането за неизплатената част от дневни командировъчни пари за
посочените месеци е 10 677,00 лв. (3 556,89 + 7 120,11 = 10 677,00 лв.) – точно
толкова, колкото вещото лице е посочило в заключението си.
Макар направеното изменение на размера на исковете да е непрецизно, тъй
като в откритото съдебно заседание ищцата не е посочила изрично размера на
дължимите суми по всеки иск след направеното изменение, доколкото
същото е съобразено със заключението на вещото лице, което дава
възможност съдът служебно да изчисли размера на сумите, като съобрази
изрично направените от ищцата изявления в уточнението към исковата
молба, то въззивният съд намира, че е достатъчно ясна волята на ищцата да
претендира неизплатената част от трудовите възнаграждения след
приспадане на направените от работодателя плащания и неизплатената част
от дневните командировъчни пари, след направеното от работодателя
плащане за месец май 2016 г.
С решението по в. гр. д. № 1331/2019 г. на Софийски градски съд, влязло в
сила в тази част, за процесния период на ищцата е присъдена сумата от общо
2452,61 лв., дължима, съгласно мотивите на решението, по исковете с правна
квалификация чл. 128 КТ и чл. 215, ал. 1 КТ.
Съгласно задължителните указания на Върховния касационен съд, предмет на
повторното разглеждане на делото е иск за неизплатената част от трудово
възнаграждение по чл. 128 КТ и за дневни командировъчни пари по чл.
215 КТ за сумата в общ размер от 8224,39 лв., представляваща разликата
между присъдения на първа инстанция от 10 677 лв. и присъдения от втората
инстанция по гр. д. № 1331/2019 г. на СГС размер от 2452,61 лв.
Доколкото настоящият състав стига до извод за основателност на исковете и
при съобразяване с дадените указания относно дължимите действия при
повторното разглеждане на делото по реда на чл. 294, ал. 1 ГПК, въззивният
съд намира, че първоинстанционното решение като правилно следва да бъде
потвърдено в частта, с която е осъден ответникът да заплати на ищцата
сумата в общ размер от 8224,39 лв., представляваща разликата между
10
присъдения на първа инстанция размер от 10 677 лв. и присъдения от втората
инстанция по гр. д. № 1331/2019 г. на СГС размер от 2452,61 лв. по искове с
правна квалификация чл. 128 КТ и чл. 215, ал. 1 КТ.
При този изход на спора съдебни разноски за въззивното производство и за
касационното производство (чл. 294, ал. 2 ГПК) се дължат на ищцата. Същата
е направила своевременно искане за присъждането им.
Съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, дължими са сумите от 350
лв. – адвокатско възнаграждение за представителство пред Софийски градски
съд по гр.д. № 1331/2019 г.; 600 лв. – адвокатско възнаграждение за
представителство пред Върховния касационен съд по гр.д.№ 2885/2020 г.;
заплатена от ищцата държавна такса в размер от 30 лв. за произнасяне по
допускане на касационното обжалване; 350 лв. – адвокатско възнаграждение
за представителство по настоящето дело; 56 лв. – разноски за превод на
документи от немски език с оглед представянето им по делото.
Реалното извършване на разноските е доказано с представени по делото
договори за правна помощ и съдействие за всяка от изброените съдебни
инстанции, фактури и платежни нареждания за посочените суми.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 397616 от 30.04.2018 г. по гр. д. № 38417/2017
г. на Софийски районен съд, 81 състав, в частта, с която е осъден „Е П.В.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
******* *******, да заплати на М. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. Пловдив, ул. „********* по искове с правна квалификация чл. 128 КТ и
чл. 215, ал. 1 КТ сума в размер от 8224,39 лв., представляваща разликата
между уважената с влязло в сила решение № 962 от 5.02.2020 г.по гр.д. №
1331/2019 г. на Софийски градски съд, ІV-Б въззивен състав, част от исковете
в размер от общо 2452,61 лв. до пълния предявен и уважен от
първоинстанционния съд размер от общо 10 677 лв., която сума е дължима
както следва: 3 556.89 лв. - неизплатена част от трудови възнаграждения за
месеците април – септември 2016 г., и 7 120,11 лв. – неизплатена част от
дължими в полза на ищцата дневни командировъчни пари за периода април –
септември 2016 г.
ОСЪЖДА „Е П.В.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. ******* *******, да заплати на М. Г. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Пловдив, ул. „********* сумата от 1386
лв., представляваща съдебни разноски за производствата по гр. д. №
1331/2019 г. на СГС; гр.д.№ 2885/2020 г. на ВКС; гр. д. № 10318/2021 г. на
СГС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен
съд по реда на глава ХХІІ от Гражданския процесуален кодекс в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12