Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети септември
две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА
ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Антоанета Атанасова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 17137 по описа на съда за 2018 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск от „Е.П.”
АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, с които се претендира да бъде прието за
установено по отношение на К.А.П., ЕГН: **********, с адрес *** 29-16, че
съществува вземането посочено в издадената по ч.гр.д. № 10201/2018 г. на ВРС
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 1439,09 лв. /хиляда четиристотин тридесет и девет лева и 09ст./,
представляваща сума за ел.енергия, консумирана и незаплатена в обект с абонатен
№**** находящ се в гр.В., с клиентски №***, за която в периода от 19.01.2018 г.
до 21.05.2018 г. са издадени следните фактури: ФП0261899480/19.01.2018 г. на
стойност 343,82 лв., ФП0263195014/20.02.2018 г. на стойност 330,14 лв.,
ФП0264222461/20.03.2018 г. на стойност 262,39 лв., ФП0265379905/19.04.2018г. на
стойност 325,15 лв., ТП3301367753/14.05.2018 г. на стойност 19,00 лв.
ФП0266757420/21.05.2018 г. на стойност 158,59 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.06.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 28,30 лв. /двадесет и осем
лева и 30ст./, представляваща мораторна лихва за заплащане на горното
задължение, начислено от датата на падежа на всяка фактура до 14.06.2018 г.
Ищецът
излага, че ответника К.А.П., е клиент на "Енерго - Про Продажби" АД,
с клиентски номер кл.№: ****, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на
потребление, заведен с абонатен номер Аб. № ****, находящ се на адрес: гр/с. В..
Тези облигационни отношения се регламентират от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на Е.ОН България Продажби АД и Общи условия за
продажба на електрическа енергия на „Е.П." АД, които са приети на
основание чл. 98а от Закона за енергетиката и са одобрени от Държавната комисия
за енергийно и водно регулиране(КЕВР към момента).
Ищецът
твърди, че към датата на подаване на заявлението в съда по чл.410 от ГПК,
ответницата не е погасила задължението си за сумата от 1439,09 лв. /хиляда
четиристотин тридесет и девет лева и 09ст./, представляваща сума за ел.енергия,
консумирана и незаплатена в обект с абонатен №*** находящ се в гр.В., с
клиентски №***, за която в периода от 19.01.2018 г. до 21.05.2018 г. Сочи, че ответницата е изпаднала в забава след настъпване
падежа на съответната фактура ,без да е необходимо изпращане на изрична покана
за заплащане на дължимите суми, като сроковете са регламентирани в чл.28,ал.5
от ОУПЕЕ.Претендира
разноски.
В
едномесечния срок за отговор ответникът,чрез назначения от съда особен
представител не изразява становище.По същество изразява становище за
неоснователност на иска.
Третото лице
помагач, Р.М.А. не изразява становище.
Съдът,
след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, намира следното от фактическа и правна страна.
По частно гражданско дело № 10201/2018 г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника К.А.П., ЕГН:**********, с адрес: ***
да заплати на заявителя/кредитора „Е.П.” АД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление:*** сумата от 1439,09 лв. /хиляда четиристотин тридесет и
девет лева и 09ст./, представляваща сума за ел.енергия, консумирана и
незаплатена в обект с абонатен №*** находящ се в гр.В., с клиентски №***, за
която в периода от 19.01.2018 г. до 21.05.2018 г. са издадени следните фактури:
ФП0261899480/19.01.2018 г. на стойност 343,82 лв., ФП0263195014/20.02.2018 г.
на стойност 330,14 лв., ФП0264222461/20.03.2018 г. на стойност 262,39 лв.,
ФП0265379905/19.04.2018г. на стойност 325,15 лв., ТП3301367753/14.05.2018 г. на
стойност 19,00 лв. ФП0266757420/21.05.2018 г. на стойност 158,59 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
29.06.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 28,30 лв.
/двадесет и осем лева и 30ст./, представляваща мораторна лихва за заплащане на
горното задължение, начислено от датата на падежа на всяка фактура до
14.06.2018 г., както и сумата от 79,35 лв. /седемдесет и девет лева и 35ст./,
сторени съдебно-деловодни разноски в заповедното производство за заплатена
държавна такса от 29,35 лв. /двадесет и девет лева и 35ст./ и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лв. /петдесет лева/, на основание чл. 78, ал.
1 и 8 ГПК, вр. чл.26 от Наредба за заплащане на правната помощ.
По
делото е представена справка, извлечения фактури по кл. №********** към
13.11.2019г., видно от която на 05.02.19г. са погасени задълженията по
процесните фактури ФП0261899480/19.01.2018 г. на стойност 343,82 лв.,
ФП0263195014/20.02.2018 г. на стойност 330,14 лв., ФП0264222461/20.03.2018 г.
на стойност 262,39 лв., ФП0265379905/19.04.2018г. на стойност 325,15 лв.,
ТП3301367753/14.05.2018 г. на стойност 19,00 лв. ФП0266757420/21.05.2018 г. на
стойност 158,59 лв.
От заключението на ССЕ
прието от съда се установява, че съществуват просрочени, неплатени задължения
по фактури, издадени периода от 19.01.2018 г. - 21.05.2018
г. за консумирана ел. енергия от страна на ответника за обекти на потребление,
гр.В. в общ размер на 1439,09 лв., от които 1420,09
лв. за ползвана електро енергия и 19,00 лв. за възстановяване
на ел. захранването. Периодът, за който се отнася задължението е от 03.12.2017
до 01.05.2018г. и е по фактури издадени в периода 19.01.2018г. -
21.05.18г. По данни от системата на „Енерго Про "
АД към 13.08.2019г. партида с кл.№ ***
и аб. № **** се води на К.А.П., ЕГН **********. Данните в софтуера на дружеството са на екран от
20.10.2006г. Собственика на дружеството е променен 2006г. Към датата на
проверката няма искане за прекратяване на договора и ли неговата отмяна. По
фактури издадени в периода 19.01.2018г. -
21.05.18г. на титуляра с кл.№ ***,
абонатен № *** за електромер 1127031700246350
е в размер на 1439,09 лв. Периодът
на консумация е 03.12.2017 до 01.05.2018г. Размерът на мораторната лихва до 14.06.2018
върху фактурите, за които е установено в т.1 от задачата, че са незаплатени,
считано от датата на падежа за всяка една от тях за клиентски кл.№ ***,
абонатен № *** е 28,30 лв. Към датата на проверката 13.08.2019г. по счетоводни данни на „Енерго
Про Продажби"-АД експертизата констатира, че ответникът не е платил
главницата и лихвите по процесиите фактури. Експертизата констатира, че
задължението по процесиите фактури е начислено по цени на ел.енергията
утвърдени от ДКЕВР за процесния период с Решение №
Ц-19 от 01.07.2017 г. и Решение №
Ц-11 от 01.07.2018 г
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
иск е при условията на чл.418 1л.1,т.2 от ГПК, когато заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК.
Искът е с правно основание чл.422 вр. чл.415
от ГПК и има за предмет да се установи съществуване на вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК. За успешното
провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже твърдението си,
че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за изпълнение.
За успешното провеждане на иска в тежест на
ищеца е да докаже твърдението си, че с ответника са се намирали в договорни
отношения за доставка на електроенергия, т.е. че последният е материалноправно
легитимиран да получи процесната сума. От своя страна при установяване
наличието на твърдяната облигационноправна връзка от страна на ищеца, той носи
тежестта да докаже осъществяването на релевантните за възникване на вземането
предпоставки и неговия размер.
Основният въпрос е дали между страните към датата на начисляване на задълженията по
процесните фактури по между им е имало
договорни отношения за доставка на електроенергия за обект на
потребление с адрес: гр.В., с
клиентски №***.
От представена по делото справка по партида на К. П., то процесния имот с адрес в гр.В. е продаден на Р.А.
на 27.06.2016г.,чрез публична продан.
Съгласно
разпоредбата на чл.4, ал.1 от ОУ на Договора за снабдяване и
разпределение на ел.енергия, потребител на ел. енергия за битови нужди е физическо
лице - собственикът или ползвател на имот, присъединен
към електроразпределителната мрежа на „Енерго про-мрежи” АД, което ползва
ел.енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от „Енерго про-продажби“ АД.
Обобщено
принципът е, че потребената в обекта ел. енергия се заплаща от собственика, но
само ако са налице всички предпоставки, посочени в Общите условия.
Предвид
ангажираните доказателства ответницата К. П., считано от 27.06.2016г. е престанала да бъде потребител на
ел. енергия, съобразно даденото легално определение на това понятие в §
1, т. 42 от ДР на ЗЕ /в редакцията ДВ, бр. 74 от 2006 г., действала към
датата на прехвърляне на собствеността/, според което потребител на енергия е
физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа
енергия за домакинството си. Както е прието в решение № 205 от 28.02.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 439/2018 г., ІІІ г. о., при действието на Закона за енергетиката,
когато правото на собственост върху електроснабден имот е прехвърлено, старият
собственик на имота, на когото е била доставяна електрическа енергия за битови
нужди, не дължи цената на доставената енергия за периода, който следва изгубването
на собствеността. Съгласно чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ длъжник на цената е
новият собственик. С оглед така даденото разрешение и задължен за заплащане на
начислената ел. енергия с процесните фактури, отчетена за периода следващ
изгубване на собствеността, е новият собственик на имота, не й ответницата К.П..
Имотът
с адм. адрес ***, с клиентски №*** е прехвърлен чрез
публична продан още през 2016г. Поради което К.П. не се легитимира, като
задължено лице за доставената ел.енергия през процесния период 19.01.2018 г. до 21.05.2018 г. Ищецът не ангажира доказателства,
кога е извършен въвода във владение на новия собственик и какви са били
задълженията към момента на въвода.
Ответницата
К.П. не е прехвърлила собствеността лично, за да може да й се вмени в
отговорност задължението по чл. 17, т. 3 ОУДПЕЕ,съгл. което потребителят се задължава да съобщава на
ищцовото дружество в 30-дневен срок в писмена форма за всяка промяна в данните
по чл. 12, ал. 1 от общите условия, както и за промени, свързани със
собствеността относно обекта, в който се доставя електрическа енергия. От
момента на влизане в сила на постановлението за възлагане на недвижимия имот
собственик на имота, за който е начислена процесната сума за доставена ел.вода,
е собственост на друго лице.
В
конкретния случай се установява и не се спори, че на 27.06.2019 г.правото на
собственост върху недвижимия имот е прехвърлено на трето лице чрез публична
продан търг, поради което ответницата Р.А. е загубила качеството на клиент на
ищцовото дружество и след тази дата не дължи заплащане на доставената в обекта
ел. енергия.
Като
последица от изхода на спора по главни иск, неоснователни са претенциите и за
обезщетение за забавено изпълнение на осн. чл. 86 ЗЗД.
Предвид неоснователност на иска, на осн. чл.78 ал.3 от ГПК следва да се присъдят разноски в полза но ответника, но липсват
доказателства за извършването на такива.
С оглед приключване
на производството, следва да се изплати възнаграждение на особения представител
на ответника в размер на 332,72 лв., от внесения депозит от ищеца.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Е.П.” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** иск да бъде прието за
установено по отношение на К.А.П., ЕГН **********, с адрес *** 29-16, че
съществува вземането посочено в издадената по ч.гр.д. № 10201/2018 г. на ВРС
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 1439,09 лв. (хиляда четиристотин тридесет и девет лева и девет стотинки), представляваща сума за ел.енергия,
консумирана и незаплатена в обект с абонатен №*** находящ се в гр.В., с
клиентски №***, за която в периода от 19.01.2018 г. до 21.05.2018 г. са
издадени следните фактури: ФП **********/ 19.01.2018 г. на стойност 343,82
лв., ФП **********/ 20.02.2018 г. на стойност 330,14
лв., ФП **********/ 20.03.2018 г. на стойност 262,39
лв., ФП **********/ 19.04.2018г. на стойност 325,15 лв.,
ТП **********/ 14.05.2018 г. на стойност 19,00 лв.
ФП0266757420/21.05.2018 г. на стойност 158,59 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 29.06.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 28,30 лв. (двадесет и осем лева и тридесет стотинки),
представляваща мораторна лихва за
заплащане на горното задължение, начислено от датата на падежа на всяка фактура
до 14.06.2018 г., като неоснователен.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ в полза на адв. К.С.С., възнаграждение
в размер на 332,72 лв. (триста тридесет и два лева и седемдесет и две стотинки)за
осъществено процесуално представителство, в качеството му на особен
представител на К.А.П., ЕГН: **********, за която сума е внесен депозит от
насрещната страна.
РЕШЕНИЕТО е постановено при учестието на трето лице
помагач Р.М.А., ЕГН ********** на страната на „Е.П.” АД ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му, пред Варненски окръжен
съд.
СЪДИЯ В
РАЙОНЕН СЪД: