Решение по дело №365/2019 на Районен съд - Харманли

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

№

 

гр. Харманли  06.ІІ.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Харманлийският районен съд в открито заседание на четиринадесети януари, две хиляди и двадесета година в състав

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселин Коларов

 

 

Предявен е иск за установяване съществуване на вземане, с правно осно-вание чл.422 от Гражданско процесуалния кодекс .

 

Ищеца „Водоснабдяване и Канализация -Сливен” ЕООД,чрез пълномощника адв. Н.К. АК Сливен, твърди че имало открита партида за недвижим имот, находящ се в гр. Нова Загора, обл. Сливен, ул. „...” № .."..". Този имот бил свързан към водопреносната мрежа и към него ежемесечно се извършвали доставки на питейна вода. Титуляр на тази партида за процесния период бил ответницата С. М.

Твърди се , че доставената и консумирана питейна вода се отчитала по тази партида от представител на ищеца и стойността на изразходваното количество се фактурирала. След фактурирането за титуляра на партидата възниквало задължение в тридесет дневен срок от издаването на фактурата да погаси задължението си, съгласно Общите условия на ВиК оператора, които намирали приложение по отношение на всички потребители. Ако не стори това последният изпада в забава и съответно дължи и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за страната за съответния период.

Сочи се, че Общите условия на ВиК оператора са издадени на основание Наредба № 4 от 14.ІХ.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (последно Изм., ДВ, бр. 102 от 12.ХІІ.2014г., в сила от 12.ХІІ.2014г.). Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и Канализация-Сливен” ООД гр. Сливен, били приети с Решение № ОУ-09 от 11.VІІІ.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „Новинар”, бр.196 на 21.VІІІ.2014г. и вестник „Сливенски новини”, бр. 34 на 05. ІХ.2014г,. в сила от 05.Х.2014г.

Проц.представител на ищеца твърди, че ответницата не е заплатила стойността на доставената и консумирана питейна вода, както и отведената такава, за периода 01.ІХ.2017г. - 30.ІХ.2017г., независимо от възникналото задължение съгласно чл.33 ал. 2 от „Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор- ВиК Сливен” одобрени с Решение № ОУ-09 от 11.VІІІ.2014г. на ДКЕВР, а именно, „Потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране”. Сочи се , че в чл. 44 от същите било предвидено, че „При неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на В и К оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора”, поради което дружеството претендирало, както главница, така и мораторна лихва в размер на законната лихва за страната, считано от датата на падежа за всяка една дължима сума, до датата на завеждане на молбата за издаване на заповед за изпълнение в съда.

Предвид възникналото задължение ищцово дружество предприело действия за събиране на дължимите суми, като подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и по повод на което било образувано ЧГД № 1849/2018г. по описа на РС Нова Загора. По това дело въз основа на извлечения от сметки  била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника и ответник по настоящия иск за заплащане цената на доставената и консумирана питейна вода за периода 01.ІХ.2017г. - 30.ІХ.2017г. ведно с дължимата мораторна лихва. В законоустановения срок постъпило възражение/наличието на хипотезата на чл.47 ал.5 вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, което породило правния интерес у ищеца от предявяване на иск за установяване на вземането.

Твърди се, че за периода 01.ІХ.2017г. - 30.ІХ.2017г. ищцовота дружество доставяло питейна вода в недвижимия имот, за който има открита партида на името на ответника и съответно за него е възникнало задължение да заплати доставената и консумирана питейна вода. Тъй като не е сторил това в установените с Общите условия на ВиК оператора срокове, ответника дължал на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД сумата както следва:   главница -191.76лв. представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода 01.ІХ.2017г. - 30.ІХ.2017г., мораторна лихва върху главницата – 19.18лв. натрупана към дата 01.ХІ.2018г. или общо сумата от 210.94лв. Освен тези суми ответника дължал на ищцово дружество и разноските, сторени в заповедното производство възлизащи на 26.00лв.

Моли съда да постанови решение с което да приеме за установено, че ответника дължи на ищеца сумата в размер на 210.94лв., от които главница – 191.76лв. представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода 01. ІХ.2017г. -30.ІХ.2017г. в имот находящ се в гр. ...., обл. С, ул. „...” № .."..", мораторна лихва 19.18лв. натрупана към дата 01.ХІ.2018г., ведно със за.-конната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.

Претендира се присъждане на разноски по заповедното и исковото произ.-водство .

 

В законоустановения едномесечен срок ответника С. М. не е депозирала отговор на исковата молба. Не са представени доказателства и не направени доказателствени искания.

 

В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител.

Ответницата редовно призована – не се явява не се представлява .

 

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 1849 /2018 г., по описа на Районен съд – Нова Загора, в полза на ищеца „Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД гр. Сливен е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против  длъжника С.А.М. за сумите както следва: 191.76лв.– главница, за неплатено задължение по доставена питейна и отведена канална вода за имот, находящ се в гр. ... ул.”...” ...  с Абонатен № 51944,  за периода 01.ІХ.2017г.- 30. ІХ.2017г., сумата от 19.18лв. - лихва за забава начислена към 01.ХІ.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.ХІ.2016г. до окончателното изплащане на главницата, както и разноски в размер на 26 лв. Заповедта заизпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК. С Разпореждане № 191 /24.І.2019г. съда е указал на заявителя възможносттта да предяви иск за установяване на вземането си. В указания от съда срок е предявен настоящия иск за установяване на вземането си. Предвид така установените обстоятелства, предявения иск се явява процесуално допустим.

По делото не се спори, че  ответницата е титуляр на правото на собственост върху имот, находящ се в .. ул.”...” ...  с Абонатен № 51944, и е била страна в облигационно правоотношение, по силата на което ищцовото дружество е имало задължение да доставя в обекта ВиК услуги, а ответницата, като техен потребител, е имала задължение за заплащането им.

 По делото от страна на ищеца е представена заверена като препис ксерокопие от фактура № 000 8182151/ 30.ІХ.2017г. от която се установява, че за периода 01. ІХ.-30.ІХ.2017г. по партидата на ответницата - Клиент с № 51944 Нова Загора, е извършена доставка на вода, таксувана в общ размер на 191.76лв. и с начислена лихва в размер на 24.59лв. – обща сума за плащане -216.35лв.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :

В производството по чл. 422 ГПК взискателят следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането. В случая се твърди, че вземането произтича от възникнало между страните облигационно правоотношение по договор за доставка на вода и ползване на ВиК услуги.

От страна на ответницата не оспорва дължимостта на вземането.

С оглед изложеното по-горе, съдът приема, че предявеният по чл. 422 от ГПК  се явява основателен и доказан за претендираните сума  от 210.94лв., от които главница – 191.76лв. представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода 01. ІХ.2017г. -30.ІХ.2017г. в имот находящ се в гр. Нова Загора, обл. Сливен, ул. „Оборище” № 1"а", мораторна лихва 19.18лв. натрупана към дата 01.ХІ. 2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.ХІ.2018г. до окончателното изплащане на задължението.

При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените в заповедното производство  разноски а именно 26лв. внесена държавна такса . Предвид липсата на доказателства за заплатена държавна такса по предявения установителен иск и с оглед на неговия изход следва ответницата да бъде осъдена да заплати в полза на държавата по сметка на РС Харманли държавна такса в размер на 25 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

 

            Р      Е      Ш      И      :

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на С. А.М.ЕГН .... от гр. ...., че вземането на „Водоснабдяване и Канализация -Сливен ” ЕООД ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. С.ул. .. № ..., представлявано от С. Р., за сумата 210.94лв. :  главница – 191.76лв. представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода 01. ІХ.2017г. -30.ІХ.2017г. в имот находящ се в гр. ..., обл. С., ул. „...” № ..., и мораторна лихва 19.18лв. натрупана към дата 01. ХІ.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.ХІ.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1311/ 21.ХІ.2018г. по ч.гр.д. № 1849 /2018 г., по описа на Районен съд – Нова Загора - СЪЩЕСТВУВА .

 

ОСЪЖДА С. А.М. ЕГН .. от гр. .., да заплати на „Водоснабдяване и Канализация -Сливен ” ЕООД ЕИК ... гр.Сливен, сумата от 26лв. внесена държавна такса - направени деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 1849 /2018 г., по описа на Районен съд – Нова Загора, която сума е включена в издадената от съда Заповед № 1311/ 21.ХІ.2018г.. 

 

ОСЪЖДА С. А. М. ЕГН ... от гр. ...., да заплати в полза на държавата по сметка на РС Харманли сумата от 25 лв. държавна такса по исковото производство.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен  срок, от връчването му на страните.

 

 

                                                                                           Районен съдия: ........................