Решение по дело №52/2022 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 52
Дата: 29 октомври 2024 г.
Съдия: Пламен Пенов
Дело: 20224300900052
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 6 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Ловеч, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на шестнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:П. ПЕНОВ
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от П. ПЕНОВ Търговско дело № 20224300900052
по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от С. М. К.
против Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, с която е предявен иск по
чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ за заплащане на сумата от 200 000 лв.,
претендирана като обезщетение за неимуществени вреди (морални) от
смъртта на М.С.Б. (негова дъщеря), на ведно със законната лихва за периода от
02.02.2022 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се навеждат твърдения, че на 08.07.2017 г., около 17:00
часа, по път ЛОВ 1604, при км. 1+200,80, в землището на с. А., при
управление на лек автомобил марка „Крайслер“ модел „Вояджер“, с рег. №
******, водачът А.Е.В. нарушил правилата за движение по пътищата
(управлявал автомобила със скорост, несъобразена с конкретните пътни и
атмосферни условия, релефа на местността, състоянието на пътя и превозното
средство, характера и интензивността на движението и условията на
видимост) навлязъл в платното за насрещно движение и се ударил в лек
автомобил марка „Фиат“ и модел „Мултипла“, като при реализираното ПТП
била причинена смъртта на М.С.Б. (дъщеря на ищеца), пътувала в лекия
автомобил Фиат Мултипла. Твърди се, че във връзка с причиняване на
процесното ПТП е образувано ДП № 460/2017 г. по описа на РУ МВР – Ловеч,
че по същото А.Е.В. е привлечен в като обвиняем за настъпването на ПТП.
Посочва се, че
Посочва се, че починалата М.С.Б. е дъщеря на ищеца С. М. К., че
последният понася изключително тежко нейната загуба, че е дълбоко
опечален от нейната нелепа загуба и все още не я приема. Твърди се, че след
смъртта на дъщеря му, ищецът станал е затворен и тревожен, страдал от липса
на апетит, станал е мрачен и некомуникативен, трудно влизал в контакт с
околните и не желаел да общува с хората извън близкия кръг, нямал спокоен
сън и започнал да изпитва постоянно чувство на тревожност. Посочва се, че
ищецът и починалата му дъщеря М. са имали здрава и щастлива връзка, че
отношенията им се основавали на обич, уважение и подкрепа, че ищецът се
1
гордеел с дъщеря си и я обичал безрезервно, че тя била близка с ищеца, че с
нея той споделял щастливите си моменти и несгодите си. Твтрди се, че след
смъртта на дъщеря му, ищецът станал вглъбен, отчужден, лесно раним и
изнервен, че страданието му градирало ежедневно, че загубата на дъщеря му е
довела до отсъствие на емоционално присъствие, опора в живота и надежда за
сигурност в бъдеще.
Твърди се, че по време на ПТП-то, управляваният от А.Е.В. лек
автомобил марка „Крайслер“ модел „Вояджер“, с рег. № ****** имал
действаща задължителна застраховка „гражданска отговорност“ (ГО) на
автомобилистите, съгласно полица G0 № 56930*** (валидна от 04.03.2017г. до
03.03.2018г.), издадена от дружеството ответник. Ищецът твърди че на
02.11.2021 г. заявил претенцията си пред застрахователя, представяйки всички
документи, с които разполага, но последният не изплатил търсеното
обезщетение.
В писмения отговор на исковата молба от ответника се правят
правоизключващи и правонамаляващи възражения. Правоизкщчващите и част
от правонамаляващите са основани на оспорвания относно: наличие на
елементите на фактическия състав за възникване деликтната отговорност на
А.Е.В. (застрахования при ответника), вкл. авторството на деяниято и неговата
противоправност; механизма и обстоятелствата, свързани с настъпването на
процесното застрахователно събитие, вкл. липсата на техническа възможност
за водача на застрахования при ответника автомобил да предотврати
инцидента; на обстоятелствата, от които може да се изгради извод за
възникване на твърдяните морални болки и страдания (липса на съвместно
съжителство и емоционална връзка между ищеца и починалата му дъщеря) и
определяне на обезщетение в претендираните размери. От ответника се прави
и правонамаляващо възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата М.С.Б., основано на твърдения возене в превозното средство
(Фиат Мултипла) без ползване на предпазен колан. От ответника се прави и
правопогасяващото възражение за изтекла петгодишна погасителна давност, с
начало датата на вредоносното събитие 08.07.2017 г.
Ищецът С. М. К. взема участие е производството лично и чрез
процесуалния представител по пълномощие адв. Т. Н., който поддържа иска,
излага доводи за неговата основателност, моли за присъждане на
застрахователно обезщетение в претендирания размер, както и на адвокатско
възнаграждение. В представени по делото писмени бележки пълномощникът
доразвива съображенията за основателност на иска и за присъждане на
обезщетения в искания размер.
Ответникът „ЛЕВ ИНС“ АД не взема участие в производството по
делото, но в писмено становище от процесуалния представител по
пълномощие юрисконсулт М.В., която навежда съображения за
неоснователност на предявения иск и моли за отхвърлянето му и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно в тяхната
съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
С влязла в сила присъда № 2/12.01.2023 г., по НОХД № 419/2022 г. на
ОС Ловеч, А.Е.В. е признат за виновен в това, че на 08.07.2017 г., на път ЛОВ
1064 при км. 1+200, в близост до с. А., Община Л., при управление на лек
автомобил марка „Крайслер“, модел „Вояджер“ с peг. № ****** в посока на
2
движение от с. Ч. към с. А., нарушил правилата за движение по пътищата,
като се е движил със скорост 79,06 км/ч, несъобразена с релефа на местността
и предстоящ остър десен завой (чл. 20, ал. 2, изр. 1-во, пр. 2-ро ЗДвП), по
непредпазливост причинил смъртта на М.С.Б., както и средна телесна повреда
на Т. Х. Х. - престъпление по чл. 343, ал. 4, във вр. с ал. 3, б. „б“, пр. 1, във вр.
с ал. 1, б. „в“, пр. 1, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
От заключението на комплексната съдебно медицинска и
автотехническа експертиза съдът приема за установено, че лекият автомобил
марка „Фиат“, модел „ „Мултипла“, с ДК № ****** (участвал в ПТП, в който
пътувала пострадалата М.С.Б.) е производство 2000 г., шест местен е (три
места отпред и три отзад) и е оборудван с инерционни предпазни триточкови
колани на предните три и на задните три седалки. Отпред автомобилът е
оборудван с два еърбега - пред водача (във волана) и в арматурното табло
(пред пътника до него), като при настъпване на ПТП двата налични еърбега са
се отворили (данните за това се идентифицират от експерта от протоколите за
оглед от досъдебното производство). На мястото, където пострадалата М.С.Б.
е седяла (отзад, в средата), е имало обезопасителен колан, като по време на
пътуването й в превозното средство тя е била с поставен колан. От
заключението се установява, че М.С.Б. е получила множество травматични
увреждания – тежка гръдна травма (счупени гръдна кост и двустранно ребра с
разкъсване на пристенната плевра и излив на значително количество кръв в
двете гръдни половини, разкъсване на белите дробове), тежка коремна травма
(разкъсване на слезка, наложило оперативното и отстраняване, разкъсване на
капсулата на черния дроб), данни за масивна кръвозагуба (анемични вътрешни
органи и бледи послесмъртни петна, както и петна на Миняков под ендокарда
на лявата камера), лентовидно кръвонасядане на гръдния кош разположено
отгоре на долу и от лявото рамо към дясната част на корема, че травматичните
увреждания са резултат на тъпа травма от голяма сила, че според вида и
разположението им, уврежданията отговарят да са причинени от удар, силно
притискане на тялото и неговото сътресение при рязката промяна на посоката
и скоростта на движение при челния удар с другия автомобил. Локализацията
на травмите, довели до смъртта на М.С.Б. (през корема и гърдите), от една
страна, а от друга, липсата на увреждания в областта на главата, налагат извод
за поставен обезопасителен колан, при което положение тялото на
пострадалата, бидейки фиксирано към облегалката на задната седалка, при
челния удар между автомобилите не му е било позволено да бъде отхвърлено
напред и най-голямото натоварване са понесли частите на тялото от
фиксиращия го предпазен колан. Причината за смъртта на М. Б. е острата
кръвозагуба, което следва от находките при аутопсията (масивен излив на кръв
в гръдните кухини и корема, от разкъсани бели дробове и счупени ребра с
разкъсване на пристенната плевра, както и нарушената цялост на коремните
органи - слезка и черен дроб), като смъртта е обективна и закономерна
последица от получените травматични увреждания, а последните – от
настъпилото ПТП. Ползването на колан от М. Б. се потвърждава и от
показанията на свидетеля Т. Х. Х., който като появил се на мястото на ПТП,
непосредствено след настъпването му, е очевидец на последиците му и на
позицията на всеки от пътуващите в лек автомобил марка „Фиат“, модел
„Мултипла“, като за пострадалата посочва, че тя се намирала на задната
седалка с поставен колан.
От показанията на И. А. П., Ч.Г.К. и М.В.Н., на последните две ценени с
по-висока критичност, оглед обстоятелствата по чл. 172 ГПК (свидетелят К. е
3
майка на ищеца, а свидетелят М. негова съпруга) се установява, че
свидетелката И. А. П. е бивша съпруга на ищеца и че от брака му с нея имат
две деца – Ч. и М. (пострадалата при ПТП), че от 1986 г. двамата са разведени
и че децата останали да живеят с тяхна майка (св. П.). От показанията се
установява, че след развода С. М. К. преустановил контактите си с първата си
съпруга и с децата Ч. и М., престанал да се интересува от тях и спрял да дава
издръжка, за което И. П. търсела съдействие от институциите (образувала
съдебни и изпълнителни производства), като плащанията били принудителни
и мотивирани, с вдигане на наложените му запори. При прекратяване на брака
децата били в ниска възраст (М. на девет готини, а Ч. с три години по-малка от
нея), те били отгледани единствено от майка им, която се грижела за тях без
подкрепата на баща им докато навършат пълнолетие. Докато живеела с майка
й и след навършване на пълнолетие, както и когато била студентка в С. и
извън страната (Ф.), бащата С. М. К. не се интересувал от М. Б., нямал
представа за нея и нейния живот. Още преди развода с И. П., С. М. К. е имал
отношения с настоящата му съпруга М.Н., с която впоследствие създал ново
семейство, от която има двама синове - единият роден 1985 г., а другият 1993
г. (според св. Н.). В тази връзка съдът не дава вяра на показанията на
свидетелите Ч.К. и М.Н., според които С. М. К. и неговата майка (св. К.) са
полагали грижи за децата му от първия брак Ч. и М., че двете момичета са
живеели в дома на баба им по бащина линия и че те били отвлечени от майка
им, заради което връзката с баща им била прекъсната. Показанията в тази
насока не се кредитират не само заради заинтересоваността на свидетелите
Ч.К. и М.Н., продиктувана от раздялата на ищеца с първата му съпруга, но и
защото те не се подкрепят от нито едно друго доказателство по делото,
съдържащо данни за подобен житейски сюжет или свидетелстващо за
описаното от свидетелите отношение между бащата и неговите дъщери (напр.
за заявени от бащата претенции пред съд относно упражняване на лични
контакти с децата, за доброволно даване на издръжка, за сигнализиране на
институции по повод отвличането на децата от майката и въвличането им от
нея в религиозни култове и практики и пр.). Изолирани са показанията на
свидетелката М.Н. за отглеждане и подпомагане на Ч. и М. от баща им С. М.
К., за доброволно давана от него издръжка и за установени добри контакти
между нейните синове (от брака й с ищеца) и дъщерите на ищеца. Напротив, в
показанията си свидетелката не е в състояние да сподели никакви съществени
и значими подробности не само относно М., но и за живота на другото дете Ч.,
което свидетелства за липсата на изградени отношения между дъщерите на
ищеца и членовете на нейното семейство, включващо ищеца С. М. К. и
двамата им синове.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с иск по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ, предявен от С. М.
К. против Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди (морални) в размер на 200 000 лв. от
смъртта на М.С.Б. (негова дъщеря), ведно със законната лихва за периода от
02.02.2022 г. до окончателното им изплащане.
Прекият иск по застраховка „Гражданска отговорност“ е средство за
репариране от застрахователя на вредите (имуществени и неимуществени), за
които застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице (чл. 432, ал. 1 КЗ).
По задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите обект на застраховане е гражданската отговорност на
4
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят (чл. 477, ал. 1 КЗ). При настъпване на застрахователното събитие,
застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите е длъжен да покрие отговорността на застрахования за
причинените на трети лица вреди, обхванати от застрахователното покритие
по чл. 493 КЗ.
Изначалният въпрос по конкретното дело е дали ищецът С. М. К. е
претърпял неимуществени вреди от смъртта на М.С.Б., за чието репариране се
претендира застрахователно обезщетение. Установените поделото факти
налагат отрицателен отговор. Изключването на такива неимуществени вреди
следва от липсата на съвместно съжителство и изградена емоционална връзка
между ищеца и починалата му дъщеря. Пострадалата е изоставена от ищеца в
ниска възраст (когато тя е била на 9-10 години), тя и сестра й са отгледани от
майка им, баща им не е давал доброволно издръжка, не контактувал с тях, не
се интересувал от тяхното израстване и развитие, по никакъв повод не се
появявал в живота им, включително и след навършване на пълнолетие. При
развода ищецът е заживял с друга жена (настоящата му съпруга), от която има
още две деца, като нито той, нито членовете на новото му семейство, са
общували с пострадалата М. и нейната сестра, нито се интересували от
тяхното съществуване. Животите на всеки от двамата (на ищеца и този на
пострадалата от детските й години до нейната смърт) са протекли напълно
самостоятелно, независимо и разделно, без никакво споделяне, без изграждане
на хармонични отношения и създаване на емоционална привързаност. С оглед
на това съдът отрича изживени от ищеца неимуществени вреди от смъртта на
М.С.Б., подлежащи на обезвреда. Обратното разбиране би означавало
априорно признаване на неимушествени (морални) вреди, само въз основана
качеството родител, без отчитане на конкретните факти и обстоятелства от
живота на ищеца и на отношенията му с пострадалата до нейната смърт,
изключващи възникването на такива вреди.
В този смисъл ищецът С. М. К. няма качеството увредено лице, което
има право на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от моторно
превозно средство (чл. 478, ал 2 КЗ), и след като не е материалноправно
легитимиран да претендира неимуществени вреди от смъртта на М.С.Б.
(негова дъщеря) искът му срещу застрахователя е неоснователен само на това
основание.
С оглед неоснователността на иска, ищецът ще следва да заплати на
ответника сторените разноски съобразно отхвърлената част (чл. 78, ал. 3
ГПК). Ответникът е сторил разноски в общ размер на 901,32 лв. (депозити за
призоваване на свидетели и изготвяне на експертизите, такси съдебни
удостоверения), които следва да се заплатят от ищеца, предвид отхвърляне на
иска в пълен размер. Заради осъщественото процесуално представителство на
ответника от юрисконсулт и заявената претенция за възнаграждение по чл. 78,
ал. 8 ГПК, такова следва да се присъди в искания размер от 360 лв.,
ненадхвърлящ максималния такъв за съответния вид дело, определен според
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Отчитайки освобождаването на ищеца от заплащане на държавна такса
и разноски (чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК) и с оглед неоснователността на предявения
иск, ответникът не следва да бъде осъждан да заплаща такси и разноски,
5
които остават в тежест на съда (чл. 78, ал. 6 ГПК).
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. М. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***
против ЗК „Лев Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А иск по чл. 432, ал. 1,
вр. чл. 477 КЗ за заплащане на сумата от 200 000 лв., ведно със законната
лихва за периода от 02.02.2022 г. до окончателното й изплащане, претендирана
като застрахователно обезщетение за неимуществени вреди (морални) от
смъртта на М.С.Б. (негова дъщеря), причинена от ПТП, настъпило на
08.07.2017 г. с лек автомобил марка „Крайслер“ модел „Вояджер“, с рег. №
******, управляван от А.Е.В., чиято отговорност е застрахована при
ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
ОСЪЖДА С. М. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. *** да заплати на ЗК
„Лев Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А сумата 901,32 лв., представляваща
сторени по делото разноски съразмерно отхвърлената част от иска, както и
сумата от 360 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение по чл. 78,
ал. 8 ГПК.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Велико Търново, в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
6