№ 1582
гр. София, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в публично заседание на пети декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Мария Яначкова
Десислава Б. Николова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20221000500187 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Столична община с вх.№ 365855 от
29.11.2021 г. срещу решение № 266326 от 01.11.2021 г. по гр. д. № 3011/2020 г. по
описа на Софийски градски съд в осъдителните части, с които ответникът е осъден да
заплати на Н. Л. Т. обезщетение за неимуществени вреди от 40000 лева и за
имуществени вреди от 2788,27 лева по исковете с правно основание чл.49 от ЗЗД.
Представеното на 13.12.2021 г. „Допълнение по въззивна жалба“ не се обсъжда от
съда, тъй като е подадено след срока за въззивно обжалване, изтекъл на 29.11.2021 г.
В жалбата се излагат доводи за липса на основание за ангажиране
отговорността на ответника поради липса на вина и противоправност в действия и
бездействия на служители на ответника. Счита, че решението е необосновано по
отношение извода за наличие основание за ангажиране отговорността на ответника и
по отношение приетия размер на справедливо обезщетение. Не се оспорват конкретни
фактически констатации, направени в обжалваното решение. Прави се искане за отмяна
на решението в осъдителните части, евентуално за намаляване обезщетението за
неимуществени вреди.
Ответницата оспорва жалбата в писмено становище.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК и е
допустима.
1
Съдът като прецени доводите на страните, прие следното:
Н. Л. Т. е предявила срещу Столична община искове за заплащане на
сумата 80000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди и на 2788,27
лева – обезщетение за имуществени вреди, причинени от увреждане на здравето,
станало на 21.12.2018 г. при спъване в необезопасена дупка върху тротоара пред
магазин за бижута на ул.“Граф Игнатиев“ в гр.София. Твърди, че в резултат на
уврежданията - счупвания на лявата мишница – лъчева, лакътна кост и хумерус, рани
по коляното, търпяла значителни болки и страдания, а възстановяването продължило
няколко месеца, като включвало операция за кръвна репозиция на счупшните кости с
поставяне на метални плака и винтове; домашно лечение, рехабилитация; разходи за
лечение. Събитието се отразило негативно на здравето й – болки при натоварване и
промяна на времето.
Предявените искове са с правно основание чл. 49 от ЗЗД.
Ответникът ги оспорва изцяло като счита, че не са доказани, както и че
ищцата трябвало да забележи неравността на тротоара. Оспорил е и размера на иска за
неимуществени вреди като прекомерен.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства прие за установено
следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Фактическата обстановка по делото е изяснена от първоинстанцонния съд
въз основа на подробен анализ на представените доказателства и настоящата
инстанция я възприема при условията на чл.272 от ГПК. Необосновано е твърдението
във въззивната жалба, че приетите от съда факти били основани на предположения и
противоречиви доказателства. Обстоятелствата относно настъпването на инцидента,
при който ищцата е получила процесните увреждания, са изяснени при пълно и главно
доказване чрез показанията на свидетелката Е. Б., а възприетите от съда факти не се
оспорват във въззивната жалба. Установява се, че ищцата е паднала при движение по
тротоара на ул.“Граф Игнатиев“, по която се извършвал ремонт. Представените от
ответника доказателства в подкрепа на твърдението му, че настилката на тротоара в
процесния участък е без неравности и дупки, не опровергават възприетия от съда
извод, доколкото представените снимки са от по-късен период след събитието.
По въпросите за наличието на основание за ангажиране отговорността на
ответника – наличие на вреда за ищцата, която е в причинна връзка с виновно
противоправно поведение на лица, натоварени от ответника да поддържат в изправност
общинските пътища, неоснователно се спори във въззивната жалба с довод, че липсва
противоправност в поведението на негови служители. Не се спори, че дупката, в която
се е спънала ищцата, е била необезопасена и се е намирала на общински път в
гр.София. Не се спори, че тротоарът, на който е паднала ищцата, е публична общинска
собственост. По силата на чл.11, ал.1 от ЗОбС Столична община дължи поддържането
2
му в добро и безопасно състояние. Не се спори също така и за вида и характера на
получените от ищцата увреждания и за възстановяването на същата. Установи се
падането на ищцата да е причинено от спъване в дупка на тротоара. Обстоятелството е
установено чрез показанията на свидетелката Б., която сочи, че вървяла редом с
ищцата и я видяла да пада, опитвайки се да прескочи дупка на тротоара, стъпвайки на
незалепена плочка. Съдът намира за неоснователно оспорването във въззивната жалба,
че гласните доказателства за настъпване на вредоносния резултат били противоречиви
и предполагаеми. Показанията на свидетелката Б. са подробни, логични и
последователни, отразяват лични и непосредствени възприятия на свидетелката,
поради което и тази инстанция ги кредитира и основава на тях извода си за механизма
на падане на ищцата. При така установената обстановка съдът намира, че служители
при ответната община не са изпълнили задълженията да осигурят безопасно състояние
на тротоара в процесния участък. Това неизпълнение е противоправно, защото е в
нарушение на посочената норма от ЗОбС. Ето защо е налице основание за ангажиране
отговорността на Столична община. Правното основание на тази отговорност е чл.49
от ЗЗД, в хипотезата на която норма не се съдържа елемента вина
Основателно е оплакването, че при обсъждане обема и интензитета на болките,
страданията и неудобствата, преживени от ищцата по причина на увреждането, съдът е
определил завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът е
обосновал изводите си на заключението на съдебно-медицинската експертиза,
установяващо вида и характера на увреждането, проведеното лечение,
възстановителния период и последиците за здравето на ищцата, за да приеме сумата
40000 лева за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. При
определяне размера на обезщетението от значение са обстоятелства като вида и
тежестта на причиненото на ищцата телесно увреждане; продължителността на
лечебния и възстановителния период – общо 3 месеца възстановителен период,
болнично лечение - 8 дни за операция и фиксация на счупването; интензитета на
търпените от ищцата болки и страдания – непосредствено след травмата първите две
седмици след операцията и първия месец на раздвижването болките са били с по-голям
интензитет; през останалия период на възстановяване - умерени болки, а след това –
спорадични при промяна на времето и натоварване; възрастта на ищцата към
настъпване на инцидента - 57 години; допълнителните негативни психични
изживявания /освен болките от нараняванията/ – затруднение в самообслужването,
нужда от чужда помощ; последиците за здравето на ищцата и прогнозите за бъдещото
й здравословно състояние – възстановяването не е пълно – намален е обемът на
движения в лявата лакътна става. Възможно е при интензивно натоварване и промени
във времето ищцата да изпитва болка, която постепенно ще изчезне. При съобразяване
на посочените обстоятелства и на обществено-икономическите условия в страната към
настъпване на увреждането настоящата инстанция приема, че справедливото
3
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, съобразено с
действителния им обем, следва да се определи на 15000 лева.
Предвид частично несъвпадане изводите на въззивния съд с тези на
първоинстанцонния съд в обжалваното решение, последното трябва да бъде отменено в
частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищцата обезщетение над 15000 лева
до 40000 лева и за посочената разлика искът следва да бъде отхвърлен, а в останалата
част решението следва да бъде потвърдено.
По разноските. За оказана безплатна помощ по чл.38, ал.1 от ЗА, на адв. Д. се
дължи възнаграждение за предоставената на ищцата правна помощ пред първата
инстанция съответно на уважената част от иска. При материален интерес пред първата
инстанция 82788,27 лева, възнаграждението е в размер 3013,64 лева, а съответно на
уважената част от исковете, на адв.Д. се дължи сумата 647,52 лева за работата й пред
първата инстанция. Следователно обжалваното решение следва да се отмени в частта, с
която ответникът е осъден да заплати на адв.Д. възнаграждение над 647,52 лева.
На отмяна подлежи и частта от решението, с която ответникът е осъден да
заплати държавна такса над 711,53 лева и разноски за възнаграждение на вещо лице
над 42,97 лева. Общо в полза на съда се дължат 754,50 лева. За разликата над тази сума
до 1822 лева решението, с което общината е осъдена да заплати държавна такса и
деловодни разноски следва да се отмени.
Дължимите на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в
първоинстанционното производство съразмерно с отхвърлената част от иска са в
размер 78,51 лева, от които 48 лева са присъдени с обжалваното решение, влязло в
сила в тази част. Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника още 30,51
лева за разноски пред първата инстанция. За разноските пред въззивната инстанция на
ответника се дължат 58,43 лева, а на адв.Д. 753,98 лева.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 266326 от 01.11.2021 г. по гр. д. № 3011/2020 г. по описа
на Софийски градски съд в частта, с която Столична община е осъдена да заплати на Н.
Л. Т. сумата над 15000 лева до 40000 лева за обезщетение на неимуществени вреди,
както и в частта, с която Столична община е осъдена да заплати на адв.К. Д.
възнаграждение над 647,52 лева до 1567,10 лева и в полза на Софийски градски съд
държавна такса и разноски над 754,50 лева до 1822 лева, и постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Л. Т. срещу Столична община иск за заплащане
на обезщетение за причинени неимуществени вреди над 15000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част, с която Столична
4
община е осъдена да заплати на Н. Л. Т. обезщетение за неимуществени вреди от 15000
лева и за имуществени вреди от 2788,27 лева.
Осъжда Н. Л. Т. да заплати на Столична община разноски пред двете инстанции
в размер на 88,94 лева (осемдесет и осем 0,94) лева.
Осъжда на основание чл.38, ал.2 от ЗА Столична община да заплати на адв.К. Д.
възнаграждение за предоставена на ищцата безплатна правна правна помощ в размер
753,98 (седемстотин петдесет и три 0,98) лева.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването
му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5