Присъда по дело №575/2022 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 24
Дата: 13 октомври 2022 г.
Съдия: Добринка Димчева Кирева
Дело: 20225620200575
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 8 септември 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 24
гр. Свиленград, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
СъдебниВеселина Ив. Иванова

заседатели:Соня Д. Кирякова
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
и прокурора М. Н. С.
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Наказателно дело от общ
характер № 20225620200575 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
І. ПРИЗНАВА подсъдимата П. Л. Т. с ЕГН **********, родена на
************г.в гр.Плевен, българка, българска гражданка живуща в
гр.**************, неомъжена, със средно образование, работи като
администратор, неосъждана
за ВИНОВНА в това, че:
На 08.11.2019г. в гр.Свиленград с цел да набави за себе си имотна облага
възбудила и поддържала заблуждение у Д. В. М. от гр.Свиленград,че ще
сключат договор за наем на апартамент ,находящ се в гр.Банско в комплекс
„Четирилистна детелина“ и с това й причинила имотна вреда в размер на 600
лева представляващи наема на апартамента за два месеца- престъпление по
чл. 209, ал.1 от НК
1
поради което и на основание чл.209 ал.1 от НК вр.с чл.54 от НК я
ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от
12/дванадесет/ месеца, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК НАМАЛЯ така
определеното наказание „Лишаване от свобода” с една трета като ОПРЕДЕЛЯ
окончателния размер на наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” на 8
(осем) месеца.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така
определеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години.
УВАЖАВА предявения на основание чл.84 ал.1 от НПК граждански иск,
като ОСЪЖДА подсъдимата П. Л. Т. с ЕГН **********, родена на
************г.в гр.Плевен, българка, българска гражданка живуща в
гр.**************, неомъжена, със средно образование, работи като
администратор, неосъждана ДА ЗАПЛАТИ на гражданският ищец Д. В. М. с
ЕГН ********** от гр. *********************, сумата от 600лева
/шестстотин лева /, представляваща обезщетение за причинените й от
престъплението имуществени вреди ,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от 08.11.2019 година до окончателното й изплащане.
ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство -Разписка на Easy Pay с
№0700009924590502/ 08.11.2019г.в оригинал ,след влизане в сила на
присъдата ДА СЕ ВЪРНЕ на учреждението което го е предало ,а именно:
„Изипей“АД, като надлежно заверено копие от разписката да се приложи по
делото.
ОСЪЖДА подсъдимата П. Л. Т. с ЕГН **********, родена на
************г.в гр.Плевен, българка, българска гражданка живуща в
гр.**************, неомъжена, със средно образование, работи като
администратор, неосъждана ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в размер на
50,00лева/ петдесет лева / , съобразно уважения размер на гражданския иск,
която сума да внесе по сметка на Pайонен съд Свиленград в полза на Висшия
Съдебен Съвет-гр.София .
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимата П. Л. Т. с ЕГН
**********, родена на ************г.в гр.Плевен, българка, българска
гражданка живуща в гр.**************, неомъжена, със средно образование,
работи като администратор, неосъждана , ДА ЗАПЛАТИ по Републиканския
бюджет, вносими по сметка на ОД на МВР- Хасково, направените по делото в
2
Досъдебното производство разноски за извършени експертизи в общ размер
на 105,82 лв. и по бюджета на Съдебната власт сумата от 5 лв. – държавна
такса в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист, вносими по
сметка на Районен съд – Свиленград.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен Съд-
Хасково в 15-дневен срок, считано от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към присъдата по НОХД № 575/2022г. на РС- Свиленград

С Обвинителен акт по Досъдебно производство №15/2020година по
описа на РУ-Свиленград и пр. преписка с вх. № ТОС-1782/2019г. по описа
на Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград /преди РП Свиленград/,
Милена Славова –Прокурор при Районна прокуратура – Хасково, ТО
Свиленград повдига обвинение на:
Подсъдимият *************** с ЕГН **********, родена на
30.01.1995г.в гр.Плевен, българка, българска гражданка живуща в
гр.****************, неомъжена, със средно образование, работи като
администратор, неосъждана ,за това, че-На 08.11.2019г. в гр.Свиленград с
цел да набави за себе си имотна облага възбудила и поддържала заблуждение
у *************** от гр.Свиленград,че ще сключат договор за наем на
апартамент находящ се в гр.Банско в комплекс „Четирилистна детелина“ и с
това й причинила имотна вреда в размер на 600 лева представляващи наема на
апартамента за два месеца- престъпление по чл. 209, ал.1 от НК.
След изслушване на страните по въпросите предвидени в чл.248,ал.1 от
НПК ,и след конституиране на пострадалата *************** от
гр.Свиленград в качеството на граждански ищец и приемането за съвместно
разглеждане на предявеният от нея граждански иск срещу подсъдимия по
постъпила от пострадалия писмена молба,в която е взето и отношение по
въпросите предвидени в чл.248 от ГПК, съдът на основание чл. 248, ал. 6 от
НПК се е произнесъл по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК,и впредвид
изявлението на защитата и подсъдимият , на основание чл. 252, ал. 1 от НПК
се пристъпи незабавно след приключване на разпоредителното заседание към
разглеждане на делото по реда на глава 27,чл.371,т.2 от НПК.
В съдебно заседание подсъдимият *************** и защитникът му
адв.Петър Димитров заявяват,че подс. *************** признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт, като дават
съгласието си в хода на съдебното следствие да не се събират доказателства
за тези факти.
Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и изразява становище за
липса на процесуални пречки делото да бъде разгледано по реда на глава
ХХVІІ от НПК /чл.371,т.2/– съкратено съдебно следствие.
На основание чл.372,ал.1 от НПК съдът разясни правата на подсъдимият
по чл.371 от НПК и го уведоми,че съответните доказателства от досъдебното
производство и направеното от него самопризнание по чл.371,т.2 от НПК ще
се ползва при постановяване на присъдата.
Подсъдимият *************** заяви, че разбира в какво е обвинена и
че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като е съгласна да не се събират доказателства за тези
1
факти.
На основание чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК, Съдът, след като взе
предвид, че самопризнанието на подсъдимият се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства, с Определение обяви, че ще ползва
самопризнанието му, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на Обвинителния акт.
Участващият в делото прокурор поддържа обвинението, както
относно фактическата обстановка, така и относно правната квалификация на
деянието. Счита, че събраните писмени и гласни доказателства по безспорен
начин установяват обвинението с оглед процедурата пред съда. При
определяне на наказанието моли съда да наложи на подсъдимият наказание
определено при условията на чл.54,ал.1 от НК,а именно „Лишаване от
свобода” в размер на около 1година , след което наказанието да се редуцира
съгласно предвиденото в чл.58а,ал.1 от НК, което наказание на основание
чл.66 от НК да бъде отложено за срок от три години,като излага съображения
в тази насока. Пледира също съда да уважи предявеният граждански иск
срещу подсъдимият,а що се отнася до разноските по делото ,моли съда да ги
възложи в тежест на подсъдимата,а вещественото доказателство-да се върне
на учреждението,като копие от него да остане приложено по делото,но след
влизане в сила на присъдата.
По същество адв.Петър Димитров пледира на подсъдимият да бъде
наложено наказание в минимален размер,което да бъде редуцирано с 1/3.
Взема становище и по основателността на предявения граждански иск,като
счита същият за основателен.
Подсъдимият при упражняване правото си на лична защита се
придържа към изложеното от неговия защитник, а в дадената му възможност
за последна дума заявява, че съжалява за стореното и ще направи всичко
възможно да възстанови вредите на пострадалата. Моли съда да и наложи по
ниско наказание,което да бъде отложено с изпитателен срок,посочен от
защитникът й.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, които
анализирани поотделно и в съвкупност, дават основание на съда да приеме
за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата ***************,която живеела в гр.Варна и приятеля -
св.*********** У наели апартамент находящ се в гр.Банско в комплекс
„Четирилистна детелина“ собственост на св. ****************.
Макар да имали устна уговорка за наема, условията и наемната цена се
разбрали да подпишат и писмен договор. С бланка за такъв се сдобили и
същия бил подписан от ************ и подс. *************** и бил
изпратен на св.********, който обаче не го подписал предвид наличието на
грешки и различни от уговореното между тях.
Съгласно действителната уговорка през м. септември 2019г.
2
св.******** отдал под наем въпросния апартамент срещу месечен наем от 250
лева на подс. *************** и приятеля ѝ ************.
Св.******** никога не бил разрешавал преотдаване на имота на трети
лица от подс. *************** или от св.У и подобна уговорка не била
правена.
Подс. *************** и св.У живели около месец във въпросния
апартамент, но се скарали и св.У се изнесъл като се прибрал в дома си.
Подс. *************** останала без приятеля си и работа, тъй като
била уволнена, нямала никакви средства и решила да замине при майка си в
Испания. За целта решила да измами някого, като се престори, че дава под
наем апартамента в, който живеела под наем. Въпреки, че нямала право на
това, тъй като нито била собственик на въпросния апартамент, нито имала
пълномощия за това от собственика –св.********, подс. ***************
пуснала обява в интернет в сайта alo.bg, че отдава апартамент находящ се в
гр.Банско в комплекс „Четирилистна детелина“, а именно апартамента
собственост на св.********.
Обявата видяла св. *************** от гр.Свиленград, която на
08.11.2019г. преди обяд се свързала с подс. *************** и двете
започнали кореспонденция по интернет и по телефон, при която подс.
*************** уверила, пострадалата М, че няма никакви проблеми с
апартамента. За поддържане на заблуждението у М пратила и снимки от
апартамента и от ключове за същия уверявайки я, че ще може да го ползва
необезпокоявано и безпроблемно, но поискала да бъде изпратена сумата от
600 лева представляваща предплата за наема на апартамента за два месеца.
На 08.11.2019г. в 12.59 часа св.*************** превела по „Изи пей“
така уговорената сума от 600 лева от гр.Свиленград, която сума била
изтеглена от подс. *************** в гр.Велинград още същия ден и около
20 минути след като била преведена от пострадалата.
Още същия ден обаче, късно вечерта подс. *************** се
свързала с пострадалата по телефона и обяснила, че не може да отдаде
апартамента, тъй като се скарала с приятеля си. Не могла да обясни на св.М,
защо не може да върне парите, които същия ден били пратени и тя била
взела. На св.У, обаче с когото поддържала връзка, подс. *************** се
„похвалила“, че е „измамила“ някакво момиче с обещание, че ще отдаде
апартамента, в който живели под наем и с парите щяла да замине за Испания.
След телефонния разговор, който провели и след отказа на подс.
*************** да върне, св. *************** разбрала, че е измамена и
лично сигнализирала органите на МВР, а в последствие подала и писмена
жалба за това в РУ-Свиленград, тъй като въпреки обещанията от страна на
подсъдимата и понастоящем парите ѝ не били възстановени.
Предвид последното по случая била извършена проверка, а в
последствие било образувано настоящото наказателно производство.
3
Видно от заключението на вещото лице по назначената графологична
експертиза/л.141-142 от ДП/ –подписът положен долу вляво след
текста“Подпис/Signature“ и ръкописен текст „**********“ долу вляво след
текста „Клиент/Customer“ в Разписка на Easy Pay с №0700009924590502/
08.11.2019г. са изпълнени от подсъдимата .
Разпитана на досъдебното производство подс. *************** не се
признава за виновна по предявеното обвинение и дава обяснения като
напълно отрича да е мамила пострадалата, както обяснява че е дала парите на
приятеля си –************ и не ги е вземала тя.
От приетата справка за съдимост на подс. *************** се
установява ,че същата към периода на извършване на настоящото
престъпление не е била осъждана и не е била освобождавана от наказателна
отговорност с налагане на адм.наказание по реда на чл.78а от НК .
Видно от приложената характеристика на подс. ***************/л.76 от
ДП/,същата се ползва с добро име сред живущите,няма събрани данни
относно противообществени прояви извършени от нея и няма криминална
регистрация.
Установява се от приложената към ДП декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние/л.148 от ДП/,че подсъдимата е
майка на едно малолетно дете,не получава трудово възнаграждение,получава
детски добавки в размер на 40лева и не притежава на свое име недвижими
или движимо имущество,включително и МПС.
С оглед процедурата по която бе разгледано самото съдебно
производство, самата фактическа обстановка, както и извършеното
престъпление от подсъдимият се доказа по безспорен и категоричен начин от
всички събрани и приобщени по делото писмени и гласни
доказателства,които съдът кредитира,като логични,последователни, вътрешно
непротиворечиви и кореспондиращи се помежду си. При анализа на
събраните доказателства обсъдени поотделно и в съвкупност и въз основа на
които съдът постанови присъдата, които съдът възприе като
непротиворечиви и логични : копия от документи, писма и отговори ,
постановление за назначаване на експертиза, протоколи за вземане на
сравнителни образци, справки от мобилни оператори и пр. справка за
съдимост, декларация за семейно и материално положение,характеристика и
т.н. както и от свидетелските показания на *************** ; *********** У
; ************* и **************** .
Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са
събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са
безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се,
поради което Съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да
налагат, обсъждането им от Съда, извън вече изложения аргумент за
безпротиворечивостта им. Поради изложеното и Съдът прие, че направеното
от страна на подсъдимия признание относно всички релевантни факти по
4
обвинението, кореспондира и се подкрепя от събраните
безпротиворечиви доказателства, като на основание императивната
разпоредба на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва тези самопризнания за
изграждането на фактически и правни изводи при постановяване на
Присъдата.
Всички доказателства и доказателствени средства в своята съвкупност
установяват по категоричен начин времето, мястото и начина на извършване
на престъплението, както и авторството на подсъдимият. Показанията на
всички свидетели са непротиворечиви и се покриват напълно с фактическата
обстановка, такава каквато е описана в обвинителния акт. Всички тях съдът
намира за незаинтересовани и непредубедени свидетели, като показанията им
съдът кредитира изцяло.
Следва да се отбележи,че подсъдимият се признава за виновен и
признава всички изложени обстоятелства в обвинителния акт ,като в съдебно
заседение изразява съжаление за случилото се. Кореспонденцията на така
направеното от подсъдимият признание на тази част от инкриминираната
фактология със заявеното от свидетелите, окончателно потвърждава извода за
доказаност на инкриминираната измама осъществена от подсъдимият/така
както е посочено в обвинителния акт/ и липсата на необходимост от подробна
аргументация относно доказателствената обезпеченост на този фактически
сегмент от подложените на доказване събития. Съобразявайки събраните
доказателства по делото и вземайки впредвид реда по който премина
съдебното следствие ,съдът прие че деянието осъществено от подсъдимият по
начина описан в обвинителният акт се доказа по безспорен и категоричен
начин .
От така изложената по-горе фактическа обстановка могат да се
направят следните правни изводи:
При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до
единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимият е
осъществил фактическия състав на престъплението по чл.209 ал.1 от
Наказателния кодекс.
За да е налице измама по този текст от НК, е необходимо деецът
умишлено да въведе в заблуждение лицето, от което се стреми да получи
имотна облага, че ще му извърши някаква услуга или ще му достави
определени стоки, или ще извърши някакво правно действие без същият да
има намерение да се заеме с изпълнението на поетия ангажимент, защото с
поемането на задължението да извърши определеното действие той цели само
да си набави имотна облага. Следователно престъплението измама ще бъде
извършено, когато са налице следните изисквания: 1) користна цел, 2)
възбуждане на заблуждение у някого или поддържане на такова с тази цел и
3) настъпване на имотна вреда за заблудения и имотна облага за подсъдимия.
Ето защо за осъществяването на престъплението от значение е намерението
на извършителя за изпълнението на поетото задължение при получаването на
5
сумите. За да е налице престъплението по чл. 209, ал.1 НК, е необходимо
измамливите действия на дееца да са повлияли на волята на пострадалия,
поставяйки го така, че от своя страна да извърши действия, които му
причиняват имотна вреда и които не би извършил без заблуждението, в което
е въведен. Преследваната цел - имотна облага, трябва да съществува към
момента, когато се начева изпълнителното деяние - възбуждане или
поддържане на заблуждението.
Несъмнено в инкриминирания период, подс. *************** е
осъществил престъплението „измама“, визирано в основния състав на чл.209,
ал.1, от НК, тъй като чрез своите действия, представяйки се пред
пострадалата ,че отдава под наем имот- апартамент находящ се в гр.Банско в
комплекс „Четирилистна детелина“, е формирала неправилни представи у св.
***************, относно определени факти от действителността – че
подсъдимата има правото по закон да отдаде под наем горепосочения
недвижим имот, което не е било обективно вярно и възможно за подс.
***************, тъй като същата,нито е била собственик на процесния
апартамен,нито е било налице изрично упълномощаване от страна на
собственика спрямо нея,да я овластява да предоставя недвижимият му имот
под наем на трети лица .
От всичко това следва правния извод, че са на лице проявните форми на
изпълнителното деяние по чл.209, ал.1, от НК, а именно възбуждане и
поддържане на заблуждение у пострадалата *************** в процесния
период посочен в обвинителния акт .Налице са и останалите признаци,
съставляващи обективната страна на престъплението измама, пострадалата
*************** се е разпоредила на 08.11.2019 год. с материални ценности
/пари на обща стойност-600.00 лева / нейна собственост , въз основа на
предварително формираната и поддържана невярна представа, в резултат на
което същите са получени от подсъдимата, която се е обогатила за сметка на
пострадалата ***************. Между инкриминираното деяние и
настъпилия престъпен резултат е на лице пряка причинно-следствена връзка.
Несъмнено действията на подс. *************** са показателни по
въвеждането в заблуждение на пострадалата ***************, убеждавайки я
първоначално по интернет и по телефон във възможността да наеме
процесния недвижим имот под наем ,като продължила да поддържа това
заблуждение у пострадалата през процесния ден, като за целта е изпратила
снимки от апартамента и от ключове за същия уверявайки я, че ще може да го
ползва необезпокоявано и безпроблемно. Тези твърдения и това поведение на
подсъдимата са създали невярна представа у свид. ***************, че
подсъдимата има законовото право да се разпорежда с отдавания от нея под
наем апартамент.
Подс. *************** е била напълно наясно, че никога не е имала
възможността и намерението да изпълни поетите ангажименти към св.
*************** да й отдаде под наем -апартамент находящ се в гр.Банско в
6
комплекс „Четирилистна детелина“,доколкото не е била упълномощена от
собственика на имота да го преотдава,като въпреки това е създала неверни
представи у пострадалата,че срещу определена сума/месечен наем от
300лева/, ще наеме апартамента ,поради което пострадалата на датата
посочена в обвинителния акт е дала парите , а подсъдимата се е обогатила
неправомерно с тях.
И тъй като у подс. *************** изначално е липсвало намерение да
даде под наем обитавания от нея апартамент за сумата от общ размер на 600
лева/наем за два месеца/ и не е имала никаква възможност да изпълни
договореното със свид. ***************, за което въпреки всичко е получила
600.00 лева, всичко това дава основание да се направи категоричният извод,
че *************** е извършила наказателноправна измама.
При така установената фактическа обстановка, следва да се приеме, че
от обективна и субективна страна подс. *************** е осъществил
състава на престъпление по чл.209, ал.1 от НК, тъй като на 08.11.2019г. в
гр.Свиленград с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и
поддържала заблуждение у *************** от гр.Свиленград,че ще сключат
договор за наем на апартамент ,находящ се в гр.Банско в комплекс
„Четирилистна детелина“ и с това й причинила имотна вреда в размер на 600
лева представляващи наема на апартамента за два месеца- престъпление по
чл. 209, ал.1 от НК.
Подсъдимият има качеството на наказателно отговорно лице , тъй като
същият е пълнолетно и вменяемо лице.
Причините за извършеното деяние се коренят в подценяване на
обществената му опасност от страна на подсъдимият и ниската правна
куртура.
Налице е противоправност и наказуемост на деянието, които са
обективни елементи от състава на престъплението, както и причинна връзка
между изпълнителното деяние и настъпилите обществено-опасни последици.
Горното резултатира в доказаност на елементите от състава на повдигнатото
обвинение, за което следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на
дееца.
Подсъдимият *************** с ЕГН **********, родена на
30.01.1995г.в гр.Плевен, българка, българска гражданка живуща в
гр.****************, неомъжена, със средно образование, работи като
администратор, неосъждана.
С оглед така приетата фактическа, съдът прие, че от обективна страна
подсъдимият на 08.11.2019г. в гр.Свиленград с цел да набави за себе си
имотна облага възбудила и поддържала заблуждение у *************** от
гр.Свиленград,че ще сключат договор за наем на апартамент ,находящ се в
гр.Банско в комплекс „Четирилистна детелина“ и с това й причинила имотна
вреда в размер на 600 лева представляващи наема на апартамента за два
7
месеца- престъпление по чл. 209, ал.1 от НК .
От субективна страна подсъдимият е извършил деянието виновно, при
условията на пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза 1-ва от НК.
Разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на извършеното от
него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и
са искал тяхното настъпване. Винаги при преценката на вината, която е
психическо отношение на дееца към деянието и общественоопасните
последици, изразено в умисъл или непредпазливост е необходимо да се
реализират действията на дееца, реализирани в обективната действителност.
Защото по тях следва да се определи и психическото отношение на
подсъдимия към деянието и общественоопасния резултат. В конкретния
случай от събраните по делото доказателства се установява, че в съзнанието
си подсъдимият е имала изградени представи относно общественоопасния
характер на деянието ,относно общественоопасните последици и е искал
тяхното настъпване,т.к. подсъдимият не е имал намерение действително да
отдаде на пострадалата горепосоченият имот за сумата от 300лева на месец,
нито пък е правил постъпки в тази насока,като например да говори с
действителния собственик на имота и т.н.. Разбрала, че е успяла да я заблуди
и че пострадалата й е повярвала, че ще и отдаде процесния имот под наем ,
подсъдимият е продължил да поддържа у същата заблуждение, че ще и даде
имота под наем,като ключовете ще й бъдат предоставени на рецепцията,в
резултат на което пострадала и е изпратила поискания двумесечен наем в общ
размер на 600лева и с това и причинил имотна вреда в общ размер на 600
лева.
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимият
съдът взе предвид, от една страна, степента на обществена опасност на
деянието, а от друга, степента на обществена опасност на дееца и подбудите
за извършването му.
Отчете се също като смекчаващи вината обстоятелства:
обстоятелството,че подсъдимата има едно малолетно дете,за което следва да
полага грижи,както и че същата е неосъждана,към датата на настоящото
деяние.
Като отегчаващи – съдът констатира -липсата на доказателства за
въстановяване на вредите, поради което настоящият състав счете,че така
констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са достатъчни за
да могат да обусловят прилагането на разпоредбата на чл.55 от НК съобразно
чл.58,ал.4 от НК,според която в случаите,когато едновременно са налице
условията по ал.1-3 /на чл.58а/ и условията на чл.55,съдът прилага само
чл.55,ако е по благоприятен за дееца. От самото съдържание на чл. 58а НК
ясно личи, че неговото приложение всякога предпоставя развитие на
съдебното производство по реда на гл. 27 НПК. Следователно, единствено
когато делото законосъобразно се разглежда в рамките на диференцираната
8
процедура на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2
НПК, само тогава чл. 58а НК ще се яви приложимият закон за определяне на
наказанието предвид изискванията и на чл. 373, ал. 2 НПК,което е безспорно
налице в настоящият случай.От друга страна както се посочи по- горе съдът
счете,че така констатираните отговорността обстоятелства не са достатъчни
за да могат да обусловят прилагането на разпоредбата на чл.55 от НК и следва
при индивидуализиране на наказанието ,съобразно чл.58а,ал.1 вр.с чл.54 от
НК съдът да определи наказание при баланс на оттегчаващите и
смекчаващите вината обстоятелства.
Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства, с
оглед тежестта на всяко едно и в тяхната съвкупност и доколкото за
извършеното престъпление законодателят е предвидил наказание -лишаване
от свобода от 1година до 6 години и съобразно чл.58а,ал.1 във вр.с вр.с
чл.54 от НК съдът й определи наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за
срок от 12месеца като на основание чл.58а,ал.1от НК намали така
определеното наказание-Лишаване от Свобода с 1/3, а именно 4 месеца ,и я
осъди на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 8 месеца.
След преценка на съдебното минало на подсъдимият и като съобрази
разпоредбата на чл.66,ал.1 от НК , Съдът прие, че са налице основанията за
приложението на чл.66,ал.1 НК по отношение на подсъдимия , тъй като
същият не е осъждана към датата на извършване на настоящото деяние и
наложеното й наказание е до три години, с което са изпълнени формалните
условия на закона. От друга страна, предвид приетите смекчаващи
отговорността обстоятелства – по-горе обсъдени, както и преценката за
индивидуалната й обществена опасност, с отдаване приоритет на личната
превенция, съдът се прие, че за постигане целите на наказателната репресия
не е наложително подсъдимият да изтърпява ефективно това наказание. С
това са удовлетворени релевантните предпоставки от ФС на чл. 66,ал.1 НК,
поради което на посоченото правно основание и съобразно по-горе
изложените правни съображения, съдът отложи изпълнението на
наложеното на подсъдимия наказание от 8 месеца Лишаване от свобода с
ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от 3години.
Последният е равен на минималния предвиден в закона, като в този му
размер е съобразен с превеса на смекчаващите и оттегчаващите
отговорността обстоятелства. Така индивидуализираното наказание , по вид,
продължителност и начин на изтърпяване, по убеждение на настоящата
инстанция, се явяват справедлива и адекватна санкция и достатъчна по обем
принуда да постигане целите на наказанието, дефинирани в чл.36 НК.
Определеното при горепосочените съображения наказание , Съдът
намира за една адекватна на извършеното престъпление санкция и
необходима за постигане на предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да
се поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави,
да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме
9
възможността да върши други престъпления, да се въздействува възпитателно
и предупредително върху другите членове на обществото.
Относно веществените доказателства
Съдът констатира,че по делото е приобщено като веществено
доказателство Разписка на Easy Pay с №0700009924590502/ 08.11.2019г.в
оригинал ,предоставена от „Изипей“АД с изрично искане след приключване
на производството да им бъде върната,поради което съдът постанови
вещественото доказателство -Разписка на Easy Pay с №0700009924590502/
08.11.2019г.в оригинал ,след влизане в сила на присъдата ДА СЕ ВЪРНЕ на
учреждението което го е предало ,а именно: „Изипей“АД, като надлежно
заверено копие от разписката да се приложи по делото.
По гражданският иск и разноските по делото
По несъмнен начин /описан по-горе в мотивите/, в хода на проведеното
съдебното следствие пред първоинстанционният съд се доказа, извършеното
престъпление от подсъдимият, от което произтичат имуществените вреди
предмет на предявената гражданска претенция от пострадалата ,както и факта
на настъпването му. Доказа се, че това събитие има характер на престъпление
по смисъла на чл.209, ал.1 НК, че е извършено виновно от подсъдимият,
срещу който е насочен гражданския иск и настъпилата вреда се намира в
пряка и непосредствена връзка с деянието му. Предвид това, че основание на
гражданския иск в наказателния процес е деянието на подсъдимият, предмет
на обвинението,съдът прие, че са налице всички елементи за уважаването на
му в пълен размер за посочената в него сума. С установените по безспорен
начин действия на подсъдимият ,съдът прие,че той е причинил имуществени
вреди по недопустим и незаконен начин и увредил имуществото на
пострадалата ,като физическо лице , което бе конституирано в качеството му
на граждански ищец в процеса, поради което и на основание чл.45 от ЗЗД би
следвало подсъдимият да понесе деликтна отговорност.
На репариране в конкретният случай подлежат имуществените вреди на
пострадалият от извършеното спрямо него престъпление. Предвид тези
обстоятелства и при съблюдаване критерия за справедливост на чл.52 от ЗЗД
съда прие, че описаните имуществени вреди най-пълно биха се възмездили с
размер на претендираното обезщетението 600лв.,поради което го уважи
изцяло.
Що се касае за акцесорното искане за законна лихва от датата на
увреждането/08.11.2019г./, съдът прие също за напълно основателно, тъй
като според чл.114 ал.3 от ЗЗД вземането за непозволено увреждане е
изискуемо от деня на извършването ,когато дееца е известен още тогава, а
причинителя се смята в забава и без покана според чл.84 ал.3 от ЗЗД,като
именно такава претенция бе отправена ,поради което искането в тази част
също бе уважено от съда по изложените по- горе доводи.
Предвид признаването на вината на подсъдимият по повдигнатото му
10
обвинение и съобразно чл.189,ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимата да
заплати държавна такса в размер на 50,00 лева,съобразно уважения размер на
гражданския иск, която сума да внесе по сметка на Pайонен съд Свиленград в
полза на Висшия Съдебен Съвет-гр.София ,както и осъди подсъдимата да
заплати по Републиканския бюджет, вносими по сметка на ОД на МВР-
Хасково, направените по делото в Досъдебното производство разноски за
извършени експертизи в общ размер на 105,82 лв. и по бюджета на Съдебната
власт сумата от 5 лв. – държавна такса в случай на служебно издаване на
Изпълнителен лист, вносими по сметка на Районен съд – Свиленград.

Водим от изложеното съдът постанови присъдата си.


Районен съдия:.................



11
Съобщи за изтекли лични данни