Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………….…
21.11.2018 г.
гр. С.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното
съдебно заседание на първи ноември през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16884 по описа за 2017 г., за
да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал.1 изр. 1 от ЗЗД.
Производството е образувано по иск на М.К.Б.-К., предявен срещу З. „Е.И.“ АД, с правно основание чл. 226, ал.1
от КЗ (отм.) за сумата от 30 000,00 лева - застрахователно обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от травматичните увреждания в резултат на ПТП
настъпило на 13.08.2017 г., около 17:40 часа, в град С., в района на километър
93+000, срещу безнзиностанция „Лукойл“, по причина на протИ.правното поведение
на водача на лек автомобил „Мерцедес ЦЛК" с per. №*******, ведно със
законната лихва 13.08.2017 г. до окончателното й изплащане и разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор. Не оспорва, че е
застраховател по задължителната застраховка ГО. Посочва, че извънсъдебно е
заплатил обезщетение в размер на 20000 лв. за претърпените от ищцата болки и
страдания, с което напълно е овъзмездил същите. Твърди, че описаните от ищцата
увреждания не са в пряка причинноследствена връзка с процесното ПТП, не търпи
неудобства от битов характер, оспорва движението й към настоящия момент да е
невъзможно и да не може да стъпва на оперирания крайник.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:
По делото е представен Констативен протокол от 13.08.2017 г., изготвен от
мл. инсп. Теофилов към СДВР, в който са отразени констатации около 17:40 часа
на същата дата в гр. С., на ПП-1.6 в района на километър 93+000 (срещу бензиностанция
„Лукойл“) да е настъпило ПТП между л.а. „Мерцедес“, модел „ЦЛК“, рег.*******,
управляван от А.Д.Д.и л.а. „Пежо“, модел „406“, рег. № *******, управляван от Б.С.М..
Не се спори, че процесното ПТП е в резултат на протИ.правните действия на
водача Антони Д..
Образуваното наказателно производство по пр. пр. 29616/2017 г. на СРП е
прекратено с постановление от 24.10.2017 г. В мотивната част е отразено, че
пострадалите са получили леки телесни повреди по смисъла на чл. 130 НК, а М.К.Б.-К.
е направила волеизявление, че желае наказателното производство спрямо Д. да
бъде прекратено.
На 18.09.2017 г. ищцата е поискала от ответника изплащане на сумата от
50000 лв. С уведомление от 06.10.2017 г. й е отговорено, че за претърпените
неимуществени вреди ще бъде изплатена сума от 20000 лв.
В приетите епикризи от ВМА МБАЛ С. е отразено, че ищцата е била на лечение
в периода 13.08.2017 г. – 23.08.2017 г. и 23.08.2017 г. – 29.08.2017 г. с
водеща диагноза „фрактура феморис декс. ин партис дисталис, интраартикуларис
мултифрагментоза.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля И. И. К.,
син на ищцата, чийто показания съдът обсъжда по реда на чл. 172 ГПК. Свидетелят
сочи, че вечерта на 13.08.2017 г. се е притеснил, че майка му все още не се
прибира от гостуване при лелята на свидетеля. Позвънил й и тя му отговорила, че
е в Спешно отделение на ВМА. Същата вечер свидетелят е видял в болницата –
изглеждала уплашена, оплаквала се от болки в крака. Според свидетеля ищцата не
помни детайли от самата катастрофа. При наместването на крака свидетелят чувал
отвън как ищцата крещяла от болка. След два дни последвала операция, при която
й поставили метални импланти. В болницата ищцата престояла две седмици,
свидетелят я посещавал почти всеки ден. Тя се оплаквала от силни болки. След
изписването първия месец ищцата не можела да става. Купили й санитарен стол,
направили рампи на праговете за банята и хола, за да може да се придвижва със
стола. Първият месец не можела сама да се изкъпе и да отиде до тоалетна. След
това започнала да използва за около половин година проходилка. Продължила да не
излиза навън. След 7-мия-8-мия месец от катастрофата започнала да излиза навън
с проходилка до около 9-тия или 10-тия месец, след това започнала да използва
бастун. Оплаквала се от болки – че не може да стои дълго права, тъй като след
15 минути започва да я боли крака. В началото използвала обезболяващи средства,
предписани й от лекар. Нуждае се от помощ, за да се качи на лек автомобил. Не
използва градския транспорт, включително и в момента. Придвижва се сама с
бастун, но не може да си вдигне крака, за да се качи на трамвай или автобус.
Трудности изпитва дори при качване на стълби. Използва наличен парапет, но има
нужда от опората на друго лице. Свидетелят подчертава, че седмица по-рано
(показанията са дадени в съдебно заседание на 01.11.2018 г.) ищцата се опитала
отново да се качи на автобус, но не могла. Върнала се е към изпълнение на
обичайните домакински задължения след като е започнала да се придвижва
по-активно с проходилката. И с днешна дата се оплаква от болки при натоварване
на крака, в легнало положение споделя да не я боли толкова.
Видно от приета и неоспорена Съдебно-медицинска експертиза, изготвена от
вещото лице д-р Н.И.Ц., Според първоначалния оглед и епикризите на ищцата, тя е
получила многофрагментно счупване на дясната бедрена кост в долната трета и
контузия в областта на гръдния кош. Многофрагментно счупване означава счупване
на костта на повече от два фрагмента, в случая бедрената кост в долната и трета
е била счупена на повече от 4 фрагмента на протежение от около 15 см. От
кожните изменения на двете подбедрици, установени на извършения преглед на
8.10.2018, може да се предположи и контузия на двете подбедрици. При приема в
болницата увреденото бедро е поставено на директна скелетна тракция - т.е.
поставена е скоба с метална игла, прекарана през проксималната тибия, свързана
с тежест, за да се разтегли и относително обездвижи счупената бедрена кост.
След предоперативна подготовка на 15.08.2017 г. пострадалата е била оперирана -
извършено е наместване на счупването на бедрената кост и остеосинтеза
(фиксиране на счупването) с титаниева плака. Една седмица след операцията е
започната рехабилитация с изправяне на болната и приучаването и да ходи без да
стъпва на оперирания десен долен крайник. При този вид счупване и при така
извършената остеосинтеза на пациента не се позволява да натоварва оперирания
крайник, докато не се видят убедителни рентгенови данни за костно срастване. В
случая с ищцата, съдейки от рентгенографията на 21.02.2018, периодът на
ненатоварване е продължил около 6 месеца. Характерно за многофрагментните
супвания е, че част от фрагментите остават без адекватно кръвоснабдяване, което
води до забавено зарастване на счупването. От последните рентгенографи,
извършени на 1.08.2018 и 13.09.2018 се вижда, че все още няма пълно зарастване
на счупването на дясната бедрена кост. Оптимистичен белег, че зарастването ще
настъпи е подобрението във всяка следваща рентгенография. Последствия от това
са болките при ходене, отокът на бедрото и подбедрицата, хипотрофията на
бедрената мускулатура и ограничените движения в дясното коляно, налагащи
използването на бастун при ходене. Така че, лечението все още не е приключило.
Вещото лице посочва, че бедрената кост е най-голямата дълга тръбеста кост в
човешкия организъм. Счупването й на няколко фрагмента предизвиква изключително
силна болка, води до значителна кръвозагуба, като може да доведе и до шоково
състояние. Според експерта ищцата е претърпяла изключително силни болка и
страдание след ПТП-то. Първите дни в болницата и следоперативно се е налагала
постоянна аналго-седация за подтискане на болката. Значителна болка и страдание
е търпяла около две седмици до спадането на следоперативния оток и ранното
раздвижване. По време на отбременяването (ходенето без стъпване на оперирания
крайник) за около 6 месеца, болката постепенно е отслабвала. В момента болката
и страданията са със слаб интензитет, свързани с ограничената възможност за
натоварване и нуждата от помощно средство (бастун) за предвижване. Пълното
зарастването на получената фрактура още не е настъпило и може да продължи до
втората година след травмата, което ще ограничава двигателната способност на
ищцата. След срастване на счупването може да се наложи оперативно отстраняване
на металната плака, свързано с допълнителни болка и страдание.
В съдебно заседание вещото лице допълва, че все още няма пълно костно
срастване, поради което ищцата не може да натовари оперирания крак без помощно
средство. Не може да се определи точно кога ще настъпи пълното възстановяване,
приблизителната прогноза е за около общо 2 години, считано от увреждането. Възможно
е и да не настъпи такова пълно зарастване. Това се дължи на липсата на
захранване на всички костни фрагменти, което на свой ред зависи от много
фактори и от организма на пострадалия. Възрастта не е основния фактор. До
извод, че няма страстване се достига, когато няма динамика – т.е. от една до
друга рентгенова снимка няма положителни данни за костно срастване. В случая
такива данни има – т.е. с всяка следваща снимка състоянието на ищцата е
по-добро, поради което експертът формира извод за тенденция за пълно срастване.
Ако се констатира обаче, че някой от фрагментите не се кръвоснабдява, ще е
необходимо лечение, като най-често се прави остеопластика. След нея изцяло се
възвръщат функциите, но отново е необходим период на зарастване. Прогнози
отсега не могат да се дадат.
Вещото лице акцентира, че ищцата е спазвала напълно дадените й предписания
от лекари, лечението й е проведено своевременно и на съвременно нИ.. Приема за
достоверни показанията на свидетеля – че ищцата не може да си вдигне крака и да
се качи в автобус или трамвай. Това е така, тъй като при нея все още тече
процес на костно срастване и тя има болка и ограничение на подвижността на
коляното. Следва да се отчете и друг фактор – че ищцата 9 месеца не е натоварвала този крак, което води до
слабост на мускулатурата, а отделно следва да се има предвид и теглото на
ищцата (вещото лице я определя като „едра“). Това са фактори, които се влияят
взаимно.
По иска по чл. 226 от КЗ:
Въз основа на така събраните по делото доказателства съдът приема, че в
срока на действие на задължителната застраховка „ГО” е настъпило
застрахователно събитие, което е покрит риск по нея. Между страните няма спор процесното
ПТП да е настъпило по вина на водача, застрахован при ответника. Не се спори,
че от страна на ответника на ищцата е определено обезщетение в размер на 20000
лв.
От представените по делото медицински документи и заключението на Съдебномедицинската
експертиза се установява, че ищцата е претърпяла описаните в исковата молба
травматични увреждания. Следователно искът е доказан по основание.
Относно размерът, съдът съобрази указанията дадени с Постановление №
4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС.
Съдът отчита, че причинените увреждания са били съпроводени с интензивни
болки в първите две седмици след увреждането, Същите са довели до неудобства в
ежедневието, необходимостта от помощ от трети лица през първия месец, 6 месеца,
през които ищцата не е напускала дома си, както и необходимостта от използване
на помощно средство за придвижване –и с днешна дата. За период около 6 месеца
болката е отслабнала. Установи се с днешна дата да не е настъпило пълно
срастване, но според прогнозата на вещото лице такова се очаква за период около
2 години от инцидента. Събраните данни показват положителни данни за настъпване
на пълно костно срастване. Същевременно съдът отчита и че за придвижването си
на дълги разстояние ищцата се нуждае от ползване на лек автомобил, доколкото
ползването на градски транспорт е препятствано поради невъзможност за сгъване
на крака до степен, при която да изкачи стъпалата в превозното средство.
По-голяма част от градския транспорт в гр. С. не отговаря на изискванията за
достъпност в това отношение.
Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и
характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на
увреждане, продължаващият и към постановяване на решението възстановителен
процес с очакване за настъпване на пълно костно срастване, както и ефектът, който
оказват върху начина на жИ.т на ищеца, съдът намира, че справедлИ.то
обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза на сумата от 35000.00
лева. При съобразяване на представените доказателства ответникът да е заплатил
на ищцовата страна сумата от 20000 лв., искът следва да бъде уважен за
главницата от 15000 лв., ведно със законната лихва, считано от 13.08.2017 г. до
окончателното й изплащане. За разликата над сумата от 15000 лева до размера от 30 000,00
лева следва да се отхвърли.
По разноските.
С оглед изхода на настоящото дело право на разноски имат и двете страни.
Неоснователно е възражението за прекомерност за адвокатското възнаграждение
на ищцовата страна, същото е определено при съобразяване на чл. 7, ал. 2, т. 4
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
съобразно уважената част от иска същото следва да се присъди в размер на 715 лв.
Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 100 лв., депозит за Съдебномедицинска експертиза в
размер на 150 лв., т.е. общо 250 лв. Съобразно отхвърлената част от иска следва
да се присъдят разноски в размер на 125 лв.
Ответникът следва да се осъди да заплати в полза на бюджета на Софийски градски
съд сумата от 600,00 лева – държавна такса, съразмерно на уважената част от
исковете.
При тези мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.К.З. „Е.И.“, ЕИК ******** да заплати на М.К.Б.-К., ЕГН **********:
- на основание чл. 226 от КЗ (отм.)
сумата от 15 000,00 лева – застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в следствие на претърпяно
застрахователно събитие, настъпило на 13.08.2017 г., около 17:40 часа, в гр. С., в района на км. +93 (срещу
бензиностанция „Лукойл“), по причина на протИ.правното поведение на водача на
лек автомобил „Мерцедес" с peг. №*******, ведно със законната лихва 13.08.2017
г. до окончателното й изплащане КАТО
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата до пълния предявен размер от 30 000,00
лева.
ОСЪЖДА З.К.З. „Е.И.“, ЕИК ********, да заплати на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от
600,00 лева – държавна такса за производството съразмерно на уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА З.К.З. „Е.И.“, ЕИК ******** да заплати на адв. С.К.Н.-К., САК,
адрес: ***, на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗАдв. адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото в размер на 715
лв.
ОСЪЖДА М.К.Б.-К., ЕГН ********** да
заплати на З. „Е.И.“, ЕИК
********, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК сумата от 125 лева –
разноски за първоинстанционното разглеждане на делото съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: