Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, …...08.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав, в публично съдебно заседание на девети юли двехиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ГЕОРГИЕВА
С. УГЛЯРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 11827
по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
решение от 07.03.2019г. на СРС, ГО, 43 състав по гр.д. № 53898/2016г. е осъден А.И.А. да заплати на Е.Б.В.
на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата 21 000
лв. - обезщетение за пропуснати ползи според пазарния наем за времето, през
което ответникът противоправно бездействал, неотстранявайки причините за
възникналите течове за периода 01.10.2011г. – 24.06.2016г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 26.09.2016г. до окончателното изплащане,
като е отхвърлен иска за сумата над 21 000 лв. до пълния предявен размер
от 24 966 лв.; осъден е А.И.А. да заплати на Б.Б.В. на основание чл. 45,
ал. 1 ЗЗД сумата 1050 лв. -
обезщетение за пропуснати ползи според пазарния наем за времето, през което
ответникът противоправно бездействал, неотстранявайки причините за възникналите
течове за периода 25.06.2016г. – 25.09.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 26.09.2016г. до окончателното изплащане, като е
отхвърлен иска за сумата над 1050 лв. до пълния предявен размер от 1 314 лв и е
осъден ответника А.И.А. да заплати на Б.Б.В.
на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата 2
500 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди през периода
25.06.2016г. -25.09.2016г. , съставляващи разноските за отстраняване на
нанесени щети по тавана на коридор, стая и баня, вследсвие течове от
апартамента на ответника в жилището на ищеца, находящо се в гр. София, ж.к. ********вх.
********ап. 7, ведно със законната лихва от 26.09.2016г. до окончателното
изплащане, като е отхвърлен иска за сумата над 2500 лв. до пълния предявен
размер от 6000 лв. С решението са присъдени разноски съобразно изхода на спора.
Въззивникът – ответник А.И.А. обжалва решението
в частта за уважаване на исковете, с оплаквания за неправилност и
необоснованост, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон. Твърди, че по делото не е доказано,
включително и от заключението на приетата СТЕ, кога са възникнали процесните
течове, в какво се изразява извършения луксозен ремонт на жилището на ищците и
точния момент на изрършването му. Сочи, че по делото не е доказано настъпване
на вреди, като съдът неправилно е кредитирал показанията на разпитаната
свидетелка В. В., без да съобрази нейната заинтересованост. Отделно поддържа,
че показанията на разпитаната свидетелка В.С.също са житейски нелогични и
неправдоподобни и по делото не е доказано, че за целия процесен период ищците
са претърпели вреди под формата на неполучен наем, като реално и сигурно
събитие, поради течовете в апартамента им. Сочи се, че ищцата Е.В. живее в
чужбина и по делото не е доказано дори намерение за отдаване на имота под наем.
Твърди се, че не е налице противоправно поведение на ответника, а проблемът е в
общата сградна инсталация и причина за течовете е нуждата от подмяна на цялата
ВиК на етажната собственост. С оглед така заявените доводи, въззивникът моли
съда да отмени решението и да отхвърли предявените искове с правно основание
чл. 45, ал.1 ЗЗД, с присъждане на разноски.
Въззиваемите – ищци оспорват жалбата в
депозиран писмен отговор. Поддържат, че исковете са основателни и доказани. Молят
съда да потвърди решението в обжалваната част като правилно и и
законосъобразно. Претендират разноски.
Решението в отхвърлителната част е
влязло в сила, като необжалвано.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение в
обжалваната част е валидно и допустимо. По същество е частично неправилно.
По исковете с правно основание чл. 45 ,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетения за пропуснати ползи, представляващи
неполучен пазарен наем за периода общо 01.10.2011г. -25.09.2016г.:
Фактическият състав
на регламентираната в чл.45, ал.1 ЗЗД деликтна отговорност включва наличието на
следните елементи: деяние, вреда /имуществена или неимуществена/, причинна връзка
между деянието и вредата, противоправност и вина. В случаите на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното /чл.45, ал.2 ЗЗД/, като останалите
елементи от фактическия състав подлежат на доказване от претендиращия
обезщетението за вреди ищец, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест.
По делото не е спорно и установено, че
за процесния период 01.10.2011г. – 24.06.2016г. ищцата Е.В. се легитимира като
собственик на процесния ап. 7, находящ се в гр. София, ж.к. ********вх. ********а за останалия период от 25.06.2016г.
– 25.09.2016г. – ищецът Б.В. е придобил правото на собственост. Ответникът е
етажен собственик на ап. 10, находящ се в същия вход, над апартамента на
ищците.
В настоящия случай въззивният съд намира за правилен и
обоснован извода на първоинстанционния съд, с който е прието, че от събраните
по делото писмени и гласни доказателства се установява наличието на
противоправно действие и бездействие на ответника, изразяващо се в преместване
на кухненската мивка и обособяване на кухненски бокс в неговия апартамент точно
над дневната на апартамента на ищците и липса на предприет неотложен ремонт на
неговата баня, чрез смяна на хоризонтални водопроводни тръби, полагане на
фаянсови плочки по стените и теракотени по пода, смяна на тоалетна чиния, мивка
и смесителни батерии, които действия и бездействия са причина за теч в
апартамента на ищците – неоспорено заключение на СТЕ и констативен протокол от
13.09.2016г., подписан от комисия на ЕС,
с председател домоуправителят на ЕС. Налице е доказана причинно - следствена
връзка между неизпълнение на задължението на ответника да направи ремонт в
собствената си баня и течове, причинили щетите в апартамента на ищците. Заключението
на СТЕ не е оспорено от двете страни в процеса и липсва основание да не бъде
кредитирано, каквито са доводите в жалбата.
Съгласно заключението на СТЕ, стойността на наложителните
ремонтни дейности в жилището на ищците възлиза на сумата 2500 лв., за която СРС
е уважил иска.
По отношение на оплакванията във въззивната жалба досежно извършени
процесуални нарушения от СРС във връзка с доклада, въззивният съдебен състав е
изложил подробни съображения за неоснователност на същите в определение от
31.10.2019г., които не намира основание да ревизира.
Съдът намира за
основателни доводите в жалбата, че по делото не са доказани вреди под формата
на пропуснати ползи.
Съобразно правната доктрина и мотивите на ТР № 3/12.12.2012г.
на ВКС, пропуснатата полза представлява неосъществено сигурно увеличаване на
имуществото на кредитора, т.е. реална, а не хипотетична вреда. Настъпването й
не се презумира, а следва да бъде доказано в процеса. Мотивите на цитираното ТР
са съответно приложими, независимо, че касаят пропуснатите ползи при
договорната отговорност, тъй като принципните постановки, свързани с характера
на вредата и начина на установяването й, са приложими във всички случаи на
имуществено увреждане – така Решение № 347/06.03.2018г. по гр.д. № 34/2017г. на ВКС, ІV ГО.
Сигурна възможност за увеличаване на имуществото е налице,
когато на база доказани факти и при обичайно развитие на нещата, при отчитане
на особеностите на всеки конкретен случай, може да се направи обоснован извод,
че в патримониума на ищеца е могла да настъпи положителна промяна – така решение
№ 282/27.10.2015г. по гр.д. № 1506/2015г. на ВКС, ІV ГО. В цитираното решение е
прието, че фактическият състав на отговорността за обезщетяване на непозволено
увреждане не предвижда като предпоставка собствениците да са изразили намерение
и да са положили усилилия да отдадат процесния търговски обект под наем, а
предпоставка за уважаване на иска е доказване по делото, че противоправното
действие или бездействие на ответника е довело до лишаване на ищеца от
възможността да ползва търговския обект по предназначение.
За да уважи
исковете, СРС се е позовал на мотивите на решение № 102/23.04.2014г. по гр.д. №
6423/2013г. на ВКС, І ГО, като е приел, че не е необходимо ищците да доказват,
че са опитвали да отдадат конкретния обект под наем. В цитираното решение
се сочи, че елемент от доказването на
предмета на иска по чл. 45 ЗЗД е лишаването от възможността на ищеца да ползва
процесния търговски обект по предназначение.
Настоящият
състав намира, че мотивите на двете горецитирани решения на ВКС от 2015г. и
2014г. не са съответно приложими по настоящото дело, тъй като казусите са
различни от фактическа страна. В двете цитирани решения на ВКС доказването на
вреди под формата на попуснати ползи по чл. 45 ЗЗД не е обвързано от доказване
на конкретни наемни правоотношения, тъй като се касае за търговски обекти, за
които собствениците им са пропуснали възможността да получат граждански
плодове, поради противоправни действия, нарушаващи директно ползването по предназначение на съответния търговски
обект – поставен фургон в имота на ищеца /решение по гр.д. № 1506/2015г. на
ВКС/, респ. прекъсване на водопроводно отклонение и заваряване на водопроводна
шахта /решение по гр.д. № 6423/2013г. на ВКС/.
В случая
по делото се претендира обезщетение за пропуснати ползи от неполучени
граждански плодове на жилищен имот, чието предназначение не е да получава търговска
печалба, а да задоволява жилищни нужди. Ето защо установените по делото
противоправни действия и бездействие на ответника сами по себе си не
установяват невъзможността на ищците да ползват имота си по предназначение.
Основателно е оплакването в жалбата, че категорично липсват доказателства за
нереализиран наем от имота на ищците за целия процесен период, като показанията
на разпитаната по делото свидетелка В.С.не налагат различен извод. Свидетелката
въобще не установява договаряне за сключване на договор за наем с някой от
ищците, а с майката на ищцата Е.В., респ. с трето за делото лице.
Не може
да се приеме, че установените от заключението на вещото лице щети в апартамента
на ищците са от естество процесното жилище въобще да не може да се използва по
предназначение – за жилищни нужди, респ. ищците да са пропусанли възможността
да получават граждански плодове за имота, още повече за целия процесен период 5
години преди предявяване на исковата молба. Предвид изложеното, по делото е
доказано само наличието на претърпени загуби в размер на сумата 2500 лв. – стойността
на необходимите СМР за ремонта на имота на ищците, но не и претендираните
пропуснати ползи, които да са в пряка причинноследтвена връзка с противоправно
поведение на ответника.
Поради частичното несъвпадение
на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, обжалваното
решение на СРС следва да бъде отменено в обжалваната част за уважаване на
исковете за сумите 21 000 лв. и 1050 лв. и вместо него постановено друго
за отхвърлянето им, а в частта за уважаване на иска до размера на сумата 2500
лв. решението следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на
спора, решението следва да бъде отменено и в частта за присъдените в полза на
ищците Е.Б.В. и Б.Б.В. разноски за разликата над сумата 295. 17 лв. до пълния
присъден размер от 2 887. 13 лв., а в полза на ответника следва да бъдат
присъдени допълнително разноски за първоинстанционното производство в размер на
сумата 409. 85 лв.
При този изход на
спора, на всяка от страните следва да бъдат
присъдени претендираните и доказани разноски за въззивното производство, както
следва:
Въззивникът –ответник претендира разноски за държавна такса в размер на
496 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. Възражението на
въззиваемите по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното
възнаграждение е основателно, като същото следва да бъде намалено до сумата
1300 лв., съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото и
минималния размер по чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба № 4/2004г. /1266. 50 лв./ Ето
защо на жалбоподателя следва да се
присъдят общо разноски за въззивната инстанция в размер на 1613. 11 лв. ,
съобразно уважената част на жалбата.
На въззиваемия Б.В. следва да се присъдят разноски в размер на 56 лв. –
адвокатско възнаграждение за въззивното производство, при общ претендиран и доказан размер от 550 лв.,
който е под минималния и не следва да бъде намаляван, по възражението на
въззивника по чл. 78, ал. 5 ГПК. На въззиваемата Е.В. не се следват разноски,
съобразно изхода на спора.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 07.03.2019г. на СРС, ГО, 43 състав по гр.д. №
53898/2016г.
в частта, с която е осъден А.И.А. да заплати на Е.Б.В. на основание чл. 45, ал.
1 ЗЗД - сумата 21 000 лв., а на Б.Б.В. – сумата 1 050 лв., както и в частта, с
която са присъдени разноски в полза на ищците Е.Б.В. и Б.Б.В. за разликата над сумата 295.
17 лв. до пълния присъден размер от 2 887.
13 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Е.Б.В., ЕГН ********** срещу
А.И.А., ЕГН ********** иск
с правно основание чл. 45, ал.
1 ЗЗД за заплащане на сумата 21 000 лв. - обезщетение за пропуснати ползи за периода 01.10.2011г.
– 24.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
26.09.2016г. до окончателното изплащане и предявения от Б.Б.В., ЕГН ********** срещу А.И.А., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 1 050
лв. - обезщетение за пропуснати
ползи за периода 25.06.2016г. – 25.09.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 26.09.2016г. до окончателното изплащане, като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 07.03.2019г. на СРС, ГО, 43 състав по гр.д. №
53898/2016г. в
останалата обжалвана част, с която е
осъден А.И.А. да заплати на Б.Б.В. на
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата 2 500 лв.
ОСЪЖДА
Е.Б.В., ЕГН ********** и
Б.Б.В., ЕГН ********** да
заплатят на А.И.А., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал.
3 ГПК, сумата, 409. 85 лв. – допълнително
разноски за първоинстанционното производство /извън присъдените 143. 68 лв./,
както и сумата 1613. 11 лв. – разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА
А.И.А., ЕГН ********** да заплати на Б.Б.В., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 56 лв. –
разноски за въззивната инстанция.
Решението на СРС в
отхвърлителната част е влязло в сила, като необжалвано.
Решението в частта досежно
отхвърляне на иска на Е.Б.В. за сумата 21 000 лв. и в частта за потвърждаване
на решението за уважаване на иска на Б.Б.В. до размера на сумата 2500 лв. подлежи
на касационно обжалване в 1 - месечен срок от съобщенията до страните, при
условията на чл. 280, ал.1 и 2 ГПК, в останалата част не подлежи на обжалване,
на основание чл.280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.