Р Е Ш Е Н И Е  №

              

                                                    гр. София, 10.04.2017г.

                                              

                                            В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

           

 

Софийски  градски съд, Търговско отделение, VI-23 състав, в открито заседание на двадесет и трети март две хиляди и седемнадесета година, в състав: 

 

                                                                        Председател: Анна Ненова

                                                                                          

при участието на секретаря Й.П., като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 6143 по описа за 2016г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 230 от ЗЗД и   чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът „К.И.“ ЕООД твърди, че с ответника „П.Ю.“ ЕАД  са сключили Договор за наем на обект КС № 171 от 14.10.2010г. с предмет паркинг с площ от 1450 кв.м., находящ се на територията на Пазар „Красно село“, ул.“Дебър“, гр. София. Срокът на договора е бил три години, считано от 01.11.2010г., а договорената наемна цена - 7 220 лева месечно без ДДС. На 14.12.2010г. е било сключено допълнително споразумение към договора. Въпреки уговореното, ответникът не е предал паркинга за ползване. Паркингът е бил зает от предходен наемател. Обстоятелството няма отношение към отговорността на ответника и ищецът претендира сумата от 93 600 лева обезщетение за претърпени за периода от 15.07.2011г. до 14.07.2012г.  вреди (пропуснати ползи) поради договорното неизпълнение на задължението на ответника да предаде наемния имот, изразяващи се от пропуснатата печалба от експлоатацията на търговския обект, която е гарантирана с оглед местоположението на паркинга – в района на един от най-оживените кооперативни П.в гр. София – по 7 800 лева на месец. Сумата се формира като разлика от месечния приход, намален със средномесечния размер на разходите за експлоатация на паркинга. С допълнителното споразумение към договора за наем са били възстановени платените суми за първи наем с ДДС и гаранционен депозит за добро изпълнение, но то няма връзка със задължението на ответника да предаде наемния имот.

Ищецът се позовава на предходно постановено решение № 1769 от 06.08.2015г. на Апелативен съд – гр. София, Търговско отделение, 6 състав, по т.д. № 1229/2015г., влязло в сила като недопуснато до касация  съгласно Определение № 598 по т.д. № 3610/2015г. на ВКС, ТК, І т.о., във връзка с т.д. № 2818/2011г. на Софийски градски съд, по което са били претендирани вреди от неизпълнението по договора за предходен период – от 01.11.2010г. до 14.07.2011г.

Ищецът претендира и лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба – 15.07.2016г. до окончателното плащане. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът „П.Ю.“ ЕАД  не оспорва, че между страните е бил сключен договор за наем и допълнителното споразумение.  Възразява обаче, че не е налице неизпълнение. Допълнителното споразумение от 14.12.2010г. е било подписано поради обстоятелството, че предишният наемател „Д.2.“ ЕООД не е  освободил наемния имот и с подписването на споразумението страните са предоговорили клаузата по основния договор, свързана със задължението за предаване на наетия имот. Ищецът се е съгласил, че ще бъде лишен от ползването на имота и реализирането на приходи. Не се е възползвал и от правото си да определи краен срок, да иска изпълнение или прекратяване на договора. 

Допълнително ответникът е предприел всички необходими действия за освобождаване на наемния имот, включително е имало издаден на 20.07.2012г. изпълнителен лист за опразване на имота. Невъзможността на ответника за изпълнение не може да му се вмени във вина.

Ответникът възразява още, че претендираните пропуснати ползи не са достатъчно определени, както и не е достатъчно сигурно получаването в патримониума на ищеца на приходите.

Прави възражение за изтекла погасителна давност на исковете по чл. 111, ал. 1, б.“б“ от ЗЗД.

Ответникът също претендира направените по делото разноски.

Подпомагащата страна на ответника „Д.2.“ ЕООД не е дала становище по исковете.

            Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, възприема от фактическа страна следното:

На 14.10.2010г. между страните е бил сключен писмено Договор за наем на обект КС № 171 от 14.10.2010г., съгласно който ответникът, като наемодател, е отдал, а ищецът, като наемател, е наел обект -  паркинг с площ от 1450 кв.м., находящ се на територията на Пазар „Красно село“, ул.“Дебър“, гр. София. Обектът е трябвало да се ползва за търговски нужди – като паркинг (чл. 1 и чл. 2 от договора). Договорът е влизал в сила от 01.11.2010г. и е бил за срок от три години (чл. 3). Договорената наемна цена е била 7 220 лева месечно без ДДС (чл. 4), платима за първия месец при подписване на договора, като в 20 дневен срок е бил дължим и гаранционен депозит в размер на двумесечния наем без ДДС за добро изпълнение на договора (чл. 8, ал. 2 от договора). Ответникът е трябвало да предостави обекта на ищеца с приемо-предавателен протокол, а ищецът е имал право да ползва сам или чрез търговски помощник предоставения му под наем обект за времето на валидността на договора по предназначението, за което е бил нает (чл. 10 и чл. 12 от договора). В този смисъл е представеният по делото договор за наем, сключването на който не и спорно между страните.

Наемният имот не е бил предаден за ползване в уговорения срок, тъй като не е бил освободен от предходния наемател – дружеството „Д.2.“ ЕООД.

За изваждането на наемателя от имота е бил воден иск по чл. 233, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД от ответника, за което са били образувани гр.д. № 53264/2010г. на Софийския районен съд, Първо гражданско отделение, 29 състав, и гр.д. № 16085/2011г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ”А” въззивен състав. Въз основа на въззивното решение е бил издаден и изпълнителен лист от 20.07.2012г. за опразване на имота и образувано изпълнително производство.

За предоставяне ползването на обекта ищецът е бил поканен  едва през месец април 2013г., съгласно покана изх. № 108/05.04.2013г. на ответника. Тези обстоятелства се установяват от представените съдебни решения по делата за опразване, покана изх. № 108/05.04.2013г., както и констативен протокол от 04.11.2010г. на нотариус Р.Д. (акт 43, том Х, рег. № 31704).

„Д.2.“ ЕООД е ползвало наемния имот и през времето от 15.07.2011г. до 14.07.2012г., включително При фактическа възможност да бъдат обособени 70 паркоместа на територията на паркинга (така допълнителното заключение на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза), за процесния период „Д.2.“ ЕООД е реализирало печалба, по счетоводни данни,  от 11 207. 07 лева. Това е съгласно основното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, извършила проверка на място по счетоводните документи на подпомагащата страна – месечни отчети на приходи по касов апарат, описи на дневни и месечни постъпления от касов апарат и от абонамент, издадени фактури от абонамент, ведомости за заплати, годишни оборотни ведомости по счетоводни сметки към 31.12.2011г. и 31.12.2012г., справки с натрупване по сметки за разходи, отчет за приходи и разходи, счетоводни справки с разбивки по пера. Счетоводството при „Д.2.“ ЕООД е било водено редовно.

Съгласно заключението на вещото лице, приходите по касов апарат с отчет от автомобили, ползвали почасово паркиране при цена от 1 лв/час, са били 56 767. 12 лева (среднодневно са паркирали 154 коли) и 2 375 лева абонамент – съответно за товарен автомобил 60 лева и 50 лева за лек автомобил, или общо приходите са били 59 142. 12 лева. Разходите за заплати, осигуровки и външни услуги, включително наем, са били 47 935. 05 лева.               

Междувременно на 14.12.2010г. между страните е било сключено допълнително споразумение към договора за наем, съгласно което  ответникът е върнал на ищеца внесения гаранционен депозит, както и първия платен наем, без дължимост на лихви. Наемът е трябвало да се заплаща считано от предаване на обекта с приемо-предавателен протокол, когато да се внесе и гаранцията. Останалите клаузи на наемния договор са оставали непроменени.

С Решение № 1769 от 06.08.2015г. на Апелативен съд – гр. София, Търговско отделение, 6 състав, по т.д. № 1229/2015г., влязло в сила като недопуснато до касация  съгласно Определение № 598 по т.д. № 3610/2015г. на ВКС, ТК, І т.о., на ищеца е било присъдено обезщетение за пропусната полза за периода от 01.11.2010г. до 14.07.2011г. – пряка и непосредствена последица от неизпълнението на задължението за предаване на наемния имот по договора от 14.10.2010г., със законната лихва от 14.07.2011г. до окончателното плащане на присъдената като обезщетение сума от 40 375 лева. 

 При така възприетото от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Страните са били обвързани от договора за наем от 14.10.2010г., съгласието за който е било постигнато изрично. Съгласно договора, ответникът се е задължил да предостави ползването на  обект – паркинг на Пазар „Красно село“, ул.“Дебър“, гр. София, за търговски нужди на ищеца – търговец. И за времето от 15.07.2011г. до 14.07.2012г. договорът за наем е бил в сила и е обвързвал страните, но ползването на наемния имот не е било предоставено. Ищецът е бил лишен от ползването на паркинга и поради това - от възможността да реализира печалба от експлоатацията на обекта.  Това неосъществено увеличаване на имуществото на ищеца (пропусната полза) е пряка и непосредствена последица от неизпълнението на ответника  на задължението му да предостави ползването на наемния имот и е било предвидимо към момента на сключването на договора с оглед уговореното ползване, поради което на ищеца е било дължимо обезщетение за претърпяната вреда – пропусната полза (чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82, вр. чл. 230 от ЗЗД).

Същевременно по делото е установено сигурното увеличение на имуществото на ищеца при ползването на паркинга. Съгласно възприетото от фактическа страна, ползвалото обекта през процесния период дружество „Д.2.“ ЕООД е реализирало печалба от ползването (от 11 207. 07 лева, по счетоводни данни), както и поради е отказвало да напусне обекта. Налице са установени обстоятелства  (проведено доказване) от ищеца, съгласно възприетото по ТР № 3/2012 от 12.12.2012г. по тълк. дело № 3/2012г. на ОСГТК на ВКС, съответно постановените в същия смисъл Решение № 1 от 27.02.2008г. по т.д. № 148/2007г., Решение № 186 от 13.03.2007г. по т.д. № 963/2006г., Решение № 156 от 29.11.2010г. по т.д. № 142/2010г., Решение № 172 от 11.12.2013г. по т.д. № 588/2012г. и др., съгласно които пропуснатите ползи от кредитора трябва да имат качеството на реалност и сигурност. Твърдението на ищеца, че би получил доход чрез използването на паркинга за осъществяване на търговска дейност и този пропуснат доход за него е вреда, която е подлежала на обезщетяване от ответника, е  основателно, съответно неоснователно е възражението на ответника за липсата на сигурен доход при изпълнение на договора за наем.

Неоснователно е също възражението на ответника, че с Допълнителното споразумение от 14.12.2010г. страните са предоговорили клаузата по основния договор, свързана със задължението за предаване на наетия имот. По това споразумение няма такава клауза, а единствено по общо съгласие на страните е бил върнат първия платен наем и гаранцията, с оглед избягване на възможните спорове между страните относно дължимостта на тези суми и лихви за забава. Било е уговорено и че ищецът не  дължи внасянето на гаранция и плащане на наем докато ползване не му бъде предоставено. Липсвали са уговорки относно задължението на ответника да предостави наемния имот за ползване, съответно уговорки относно последиците от неизпълнението на това задължение. Напротив, всички останали клаузи от договора за наем са били потвърдени като непроменени съгласно споразумението.    

Без значение е, че ищецът е можел да иска реално изпълнение на задължението на ответника да предаде имота (чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД) или да развали наемния договор (чл. 87, ал. 1 от ЗЗД). От преценката на ищеца е зависило как да упражни правата си по договора за наем във връзка с договорното неизпълнение на ответника, което е продължавало и през процесния период.

Не се касае и за обективна невъзможност за неизпълнение, нито за обстоятелства, които да изключват вината на ответника при неизпълнението. 

Обезщетение по чл. 79, ал. 1,пр. 2 от ЗЗД е било присъдено на ищеца и за предходния период от действие на договора – до 14.07.2011г.. Настоящият съдебен състав не е обвързан с съдебното решение на Софийския апелативен съд по т.д. № 1229/2015г., но фактическите и правни изводи на този съд по влязлото в сила решение са индикиращи обстоятелства и за настоящото дело, доколкото то е постановено при сходни обстоятелства.   

Основателно обаче е възражението на ответника за изтекла погасителна давност  по чл. 111, б.“б“ от ЗЗД.

Претендираното по делото вземане има обезщетителен характер и е приложим специалният давностен срок по чл. 111, б.”б” от ЗЗД (така напр. и Решение № 60 от 08.09.2010г. по т.д. № 763/2008г. на ВКС, ТК, І т.о и Решение № 82 от 02.06.2015г. по т.д. № 1799/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.).

 Съгласно  разпоредбата на чл. 111, б.”б” от ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор. Вземането, което е без срок, е изискуемо с възникването му (чл. 69, ал. 1 от ЗЗД) и от възникване на вземането за обезщетение или неустойка  започва да тече погасителната давност относно тези вземания (чл. 114, ал. 1 от ЗЗД).

В случая краят на периода на претендираното обезщетение за договорно неизпълнение е 14.07.2012г. Не се установяват, нито се твърдят обстоятелства по спиране и прекъсване на давността относно вземането   и към 14.07.2015г. давността относно  претендираното вземане е изтекла изцяло. Предявеният по делото иск е от 15.07.2016г. и е погасен по давност.

Или искът на ищеца по чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 230 от ЗЗД  следва да бъде отхвърлен като погасен по давност, с акцесорната претенция за лихви за забава по  чл. 86, ал. 1 от ЗЗД (чл. 119 от ЗЗД).

При отхвърляне на иска като погасен по давност, не е необходимо допълнителното излагане на съображения относно основателността на главния иск по размер, така както той е заявен за 93 600 лева, съответно следва ли да бъдат ограничени вредите на ищеца до размера от 11 207. 07 лева, така както счетоводно е отразена печалбата на подпомагащата страна при ползването на паркинга на Пазар „Красно село“, ул.“Дебър“, гр. София през процесния период или следва да бъде съобразено и поведението на подпомагащата страна във връзка с освобождаването на имота, липсата на събрани доказателства относно реалния отчет на приходи по касов апарат, липсата на разлика в тези приходи по месеци, предходния присъден размер на обезщетението за ищеца и т.н.

Неоснователно е и искането на ищеца за присъждане на разноски по делото по чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Такива, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, се дължат на ответника.

Ответникът установява разноски за платено възнаграждение за вещо лице от 400 лева и 8350 лева разноски за адвокат по договор за правна защита и съдействие от 12.08.2016г.

Разноските за вещо лице следва да бъдат присъдени изцяло.

По отношение на разноските за адвокат от ищеца се възразява, че са прекомерни (чл. 78, ал. 5 от ГПК). Възражението е основателно. Преди настоящото дело за предходен период е било водено сходно съдебно производство между страните, с уважаване на исковете на ищеца, като основното възражение по настоящото производство е за погасяване на предявените искове по давност, срещу което и ищецът фактически не е развил никакви правни доводи и възражения. При тези обстоятелства делото няма фактическа и правна сложност, която да обосновава заплащането на такъв размер на адвокатското възнаграждение. Същевременно делото е приключило на първа инстанция в разумен срок – 8 месеца, с проведени единствено три открити съдебни заседания (две с даване ход на делото при редовно призоваване на страните), като по същество единствено са били допуснати и представени писмени доказателства и изслушана експертиза – основно и допълнително заключение. При това платеното адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено наполовина и на ответника се присъдят 4 175 лева, или общо 4 575 лева общо направени разноски.   

При направеното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът съобразява минималния размер на адвокатското възнаграждение при редакцията на Наредба № 1 от 2004г. за минималните адвокатски възнаграждения към датата на приключване на устните състезания по делото, когато е направено възражението за прекомерност на платеното от ответника адвокатско възнаграждение (така Определение № 782 от 12.12.2014г. по ч.т.д. № 3545/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.). Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата в действащата редакция, минималното възнаграждение в настоящия случай е 3 338 лева, при интереса от иска, определен съответно на неговата цена от 93 600 лева. Т.е. определеното за ответника като дължимо адвокатско възнаграждение е с по-висок от минималния размер.  

Воден от горното съдът

 

 

                                                           Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ предявените от „К.И.“ ЕООД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, офис № 9,  срещу „П.Ю.“ ЕАД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 230 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 93 600 лева обезщетение за претърпени за периода от 15.07.2011г. до 14.07.2012г.  вреди (пропуснати ползи) поради договорното неизпълнение на задължението на „П.Ю.“ ЕАД да предаде наемния имот по Договор за наем на обект КС № 171 от 14.10.2010г., със законната лихва за забава от 15.07.2016г. до окончателното плащане на сумата от 93 600 лева и с присъждане на разноските по делото по чл. 78, ал. 1 от ГПК. 

ОСЪЖДА „К.И.“ ЕООД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, офис № 9,  да заплати на „П.Ю.“ ЕАД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата  от 4 575 лева (четири хиляди петстотин седемдесет и пет лева) разноски по делото.  

В производството по делото е участвало като трето лице подпомагаща страна на „Пазари Ю.“ ЕАД – дружеството „Д.2.“ ЕООД, с ЕИК *********** и със седалище и адрес на управление ***.    

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                  Съдия: