№ 19110
гр. София, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.А
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20231110132245 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.341 и сл. от ГПК, образувано по искова молба с
правно основание чл.34, ал.1 от ЗС, за делба на съсобствен недвижим имот от ищеца К. Х.
Г., с ЕГН ********** против ответника А. Х. Г., с ЕГН ********** от гр. ***, с искане да се
допусне и реално извърши след това делба на съсобствения на страните, недвижим имот.
Ищецът К. Х. Г., ЕГН **********, твърди, че с ответника А. Х. Г., ЕГН **********, са
съсобственици на следния недвижим имот:
- ТАВАН-АТЕЛИЕ, находящо се в жилищна или вилна сграда, с идентификатор *** в
гр.***, на ***, на трети етаж, със застроена площ от 110 / сто и десет/ кв.м., състоящо се от :
АТЕЛИЕ И СЕРВИЗНО ПОМЕЩЕНИЕ, при съседи на обекта- на същия етаж- няма; под
обекта: ***, над обекта- няма, заедно с прилежащите ид.части от общите части на сградата,
построена в източната- лицева част на дворното място и правото на строеж върху същото
място с идентификатор:***, цялото с площ от 500 кв.м при съседи по нотариален акт: ***,
И.М., Н.П. и П.А..
Ищецът К. Х. Г., ЕГН **********, твърди, че с ответника са придобили процесния
имот, въз основа на наследствено правоприемство от родителите им - Е.И.Г., починала на
27.11.2020 г., и Х.А.Г., починал на 07.07.2022 г., при квоти от по ½ ид. за всяка от страните.
Поради невъзможност за доброволна делба на общото за страните имущество, ищеца моли
съдът да допусне и извърши делба на процесния имот при следните квоти - ½ ид. ч. за
ищеца и ½ ид.ч. за ответника. Моли процесният имот да му бъде възложен в дял, а
1
ответникът- да получи парично уравнение за дела си.
С исковата молба ищецът прилага писмени доказателства, като моли за тяхното
приемане по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. Х. Г., ЕГН **********, депозира отговор на
исковата молба, чрез адв. А. Д., с който моли да бъде допусната делба по отношение на
процесния имот при посочените квоти. Твърди, че е изпратил до ищеца покана за преговори
за постигане на спогодба и извънсъдебно поделяне на процесния делбен имот, както и за
плащане на обезщетение за лишаването му от ползване в размер на половината от пазарния
наем за същия, считано от 13.03.2023 г.- датата на получаване на нотариалната покана. Сочи,
че ищецът е направил признание на обстоятелството, че не допуска ответника в процесния
имот, като е оспорил претенцията му за обезщетение. Моли до окончателното извършване на
делбата ищецът да заплаща обезщетение за лишаване от ползването на имота по отношение
собствената на ответника ½ ид.ч. от имота. Излага готовност за постигане на спогодба.
С отговора на исковата молба ответникът прилага писмени доказателства. Моли за
допускането на един свидетел, при режим на довеждане, от чиито показания да се установи
обстоятелството около ползването на имота. Прави искане за допускане на съдебно-
оценителна експертиза, която да даде отговор на поставените в отговора задачи относно
определяне средния пазарен наем на делбения имот.
В съдебно заседание, страните не се явяват лично, представляват се от надлежно
упълномощени представители, в лицето на адв. Б. за ищеца и адв. Д. за ответника, които
поддържат съответно ИМ и ОИМ, като изразяват становище, за допускането на делбата от
съда, при посочените от ищеца в ИМ квоти от по ½ ид.ч. за всеки от съделителите.
След преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото
доказателства, доводите и становищата на страните и на осн. чл.235 от ГПК, съдът
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото няма спор, а се установява и от приетите писмени доказателства, че
страните са съсобственици на процесния недвижим имот при равни квоти от по ½ ид.ч. за
ищеца и за ответника.
Страните са наследници на Е.И.Г. /починала на 27.11.2020 г./ и Х.А.Г. /починал на
07.07.2022 г./, които са били собственици на процесния Таван-Ателие, по силата на
пристрояване и надстрояване /обективирано в н.а. № ***/03.08.1998 г. на нотариус И.Н./,
извършено на собствената им жилищна сграда, която към датата на пристрояването същите
са притежавали, въз основа на делба и реализирано строителство за втори жилищен етаж на
сградата, и въз основа на договор за прехвърляне на собствеността върху първи жилищен
етаж, срещу задължението за издръжка и гледане.
След смъртта на Е. и Х. Г.и, техни единствени наследници по закон, респ.
собственици по наследство на процесния имот Таван-Ателие в гр. ***, се явяват ищеца и
ответника, при равни права.
Към настоящия момент няма данни имота да е обременен с ограничени вещни права
2
или някой от съсобствениците да се е разпоредил с притежаваната от него идеална част от
същия.
Събрани са по делото гласни доказателствени средства, чрез показанията на
свидетелите А. /водена от ищеца/ и П. /водена от ответника/, от които се установява, че след
смъртта на родителите им, отношенията между двамата братя са влошени, същите не се
срещат и не общуват. Свидетелите твърдят, че повода за причината за обтегнатите
отношения е именно подялбата на процесния имот, както и останалите в наследство
движими вещи /картини, книги и др. вещи, притежавани от Х. Г., които били с висока
материална и сантиментална стойност/. От показанията на свидетелите става ясно, че след
погребението на Х. Г. /починал след съпругата си, на 07.07.2022 г./ таванския етаж, в който
живеели наследодателите до смъртта си, бил необитаем и в лошо състояние, установено и
от вещото лице, изговило приетата СОцЕ.
Не се установява по делото, някой от страните, да ползва процесния имот по
предназначението му или да реализира доход от същия, отдавайки го под наем на трети
лица. От показанията на св. А. се установява, че след погребението на бащата Х. Г.,
ответника А. Г. е забранил на брат си /ищеца К. Г./ да се качва в негово отсъствие на
таванския етаж, като същевременно прекъснал и комуникацията между тях, като не вдигал
телефона и отказвал срещи помежду им за разрешаване на въпросите с подялбата на
останалото в наследство имущество. Според св. А., ищеца не ползвал таванския етаж, но
имал желание да разчисти същия, тъй като още «като се влезе от стълбището в сградата и
се носи смрад….всичко седи непокътнато вече две години…. след смъртта на родителите
им». Съдът кредитира показанията на свидетелката А., които преценени в светлината на
разп. На чл.172 от ГПК, с оглед евентуалната им заинтересованост предвид близките
отношения с ищеца /св. е тъща на ищеца/ счита за обективни, конкретни, ясни и
непротиворечиви, основани на преки впечатления на свидетелката, които като цяло
кореспондират и с останалите доказателства по делото, в т.ч. показанията на водената от
ответника свидетелка П..
По делото е безспорно, че първия и втория жилищен етаж в сградата на *** са
притежание на ищеца К. Г., както и че таванския етаж няма самостоятелен вход, т.е. за да се
достигне до него трябва да се премине през вътрешното стълбище на къщата. Последното
обяснява защо ищеца отказвал достъп до къщата на брат си в негово отсъствие, тъй като
както се сочи в нотариалната покана от 16.03.2023 г. изпратена от ищеца до ответника,
първия е отказва достъп до имота на ответника, тъй като «му няма доверие и ако е под
въздействието на алкохол е възможно, макар непреднамерено да възникне пожар, който да се
разпространи и върху другите етажи…», като ищеца се притеснявал за здравето на децата
си, които живеели под непрекъснат стрес и напрежение, че не се знае като се приберат някой
ден какво може да заварят.
Видно от цитираната по-горе нотариална покана от 16.03.2023 г., изпратена от ищеца
в отговор на получената такава, изпратена му от ответника, ищеца е предложил на
ответника да се яви пред нотариус Б., където да му връчи ключ от външната страна на
3
къщата /тъй като само по този начин може да се осигури вход към таванския етаж/, на която
покана няма данни ответника да се е отзовал.
Свидетелката П., водена от ответника, с показанията си също не установява ищеца да
ползва еднолично имота, същата не твърди да се е качвала догоре и да има преки
впечатления относно обитаването на имота. Установява с показанията си единствено, че е
помогнала на ответника и жената, с която същия живее на семейни начала, да пренесат от
дома на ищеца, приготвените от съпругата на последния, кашони с книги и документи, за
което дори подписали предавателен протокол. Тези вещи, св. П. твърди да са взели от
гаража на къщата, а не от тавана.
В хода на производството и двете страни заявяват, че не желаят съда да им възлага
ползването на таванския етаж до окончателното приключване на делбата, но ответника
продължава да поддържа искането си за осъждане на ищеца да му заплаща обезщетение за
лишаването му от ползване на имота, съобразно притежаваната от него част от същия.
Именно и това се оказва спорния по делото въпрос, а именно по привременната мярка по
чл.344, ал.2 от ГПК.
Прието по делото е и заключение по съдебно-оценителна експертиза, което съдът
кредитира изцяло, видно от което средния месечен пазарен наем за процесния имот към
датата на изготвяне на заключението възлиза на 330 лв., респ. За ½ ид.ч. от имота,
припадащата се част е 165 лв.
Други доказателства за релевантни за иска факти не са представени, респ. приети по
делото.
От правна страна:
Съгласно чл. 34, ал.1 от Закона за собствеността, всеки съсобственик може, въпреки
противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или
ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.
В настоящият случай, безспорно се установи, че ищеца и ответника са съсобственици
на делбения имот (представляващ ТАВАН-АТЕЛИЕ, находящо се в жилищна или вилна
сграда, с идентификатор *** гр.***, на ***, на трети етаж, със застроена площ от 110 / сто и
десет/ кв.м., състоящо се ог : АТЕЛИЕ И СЕРВИЗНО ПОМЕЩЕНИЕ, при съседи на обекта-
на същия етаж- няма; под обекта: ***, над обекта- няма, заедно с прилежащите ид.часги от
общите части на сградата, построена в източнага- лицева част на дворното място и правото
на строеж върху същото място с идентификатор:***, цялото с площ от 500 кв.м при съседи
по нотариален акт: ***, И.М., Н.П. и П.А., като ищецът и ответника притежават равни квоти
– по ½ ид.ч. от имота, придобити по наследствено приемство, след смъртта на
наследодателите им Е.И.Г. и Х.А.Г..
Тъй като няма до момента постигнато съгласие за доброволна подялба на
съсобствения имот, всяка от страните има право и интерес да поиска съда да ги подели, като
в конкретния случай инициативата за съдебната делба е предприел ищеца К. Г..
Искът, предвид горното се явява допустим, като не се установява обекта на делбата
4
да е от естество и с предназначение, несъвместимо с делбата, т.е. не са налице
ограниченията на чл.34, ал.1 от ЗС.
С оглед приетите доказателства се явява и основателен.
Безспорно се установи в хода на съдебното дирене, че страните в производството К.
Х. Г. и А. Х. Г. са единствените собственици към момента на процесния недвижим имот,
като всеки един от тях притежава по ½ ид.ч. от него, т.е. имат равни права. Съгласно чл.5,
ал.1 от ЗН, децата на починалия /каквито са страните по делото/ наследяват по равни части.
В първата фаза на делбата, с решението по нейното допускане, съдът следва да се
произнесе по въпросите между кои лица, за кои имоти и при какви квоти ще се извърши
делбата. Приетите по делото доказателства дават отговор на всички тези въпроси, поради
което съдът приема, че предявения в настоящото производство иск за делба на съсобствения
недвижим имот, подробно описан в исковата молба и по-горе в настоящото решение, се
явява основателен и доказан, поради което следва да се уважи, като делбата следва да се
допусне между страните по делото, които се явяватсъсобственици на процесния недвижим
имот, при равни квоти, съответно от по ½ ид.ч. за всяка от тях.
По искането по чл.344, ал.2 от ГПК:
Съгласно чл. 344, ал. 2 ГПК, в решението, с което се допуска делбата, или по-късно,
ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по
искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до
окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите
срещу ползването.
Следователно, с посочената разпоредба се урежда привременна мярка, с
постановяването на която се цели уреждане на отношенията между съделителите по повод
ползването на имотите, допуснати до делба, през време на висящността на делбеното
производство. Фактическото основание за допускане на мярката в една от двете форми е
някой от съделителите да ползва имота в обем, надхвърлящ квотата му в съсобствеността. В
случая, не се установи, въпреки противното твърдение на ответника, че ищеца К. Г. изобщо
използва процесния имот, още по-малко в по-голям обем от притежаваната от него идеална
част.
Напротив, установи се по делото, че съсобствения имот е негоден за ползването му по
предназначение и същия не е обитаван от никоя от страните, нито от трети лица, допуснати
от ищцовата страна да използват същия. Установи се, че достъпа на ответника до таванския
етаж е ограничен по обективни причини, тъй като същия се осъществява от вътрешно
стълбище, което обслужва собствените на ищеца първи и втори жилищен етаж, в които той
живее постоянно със семейството си. Видно от изявлението на ищеца, обективирано в
нотариална покана от 16.03.2023 г. /която не се оспорва по съдържание от ответника/ той е
поканил ответника да му предаде ключ от външната врата на къщата, даваща достъп освен
до таванския етаж, но и до собствените му жилищни етажи, но при условие, че съсобствения
имот ще се посещава от ответника в присъствие на ищеца, предвид изложените опасения за
5
целостта на жилищната сграда като цяло, в която се намира и процесния имот.
Ответникът не твърди и не доказва да се е отзовал на тази покана, следователно и сам
не е проявил инициатива да получи възможност да посещава, респ. използва съсобствения
имот.
С определението от 26.01.2024 г. съдът е възложил в доказателствена тежест на
ответника да докаже обстоятелството, че делбеният имот се ползва изцяло единствено от
ищеца, който го е лишил от ползване на същия, съобразно правата му, както и какъв е
размерът на средния месечен наем.
В случая, по делото безспорно е установено наличието на съсобственост между
страните по отношение на процесния недвижим имот, но не се установява понастоящем
същия трайно да се използва от ищеца. Последният е категоричен, че е препятствал достъпа
на ответника до имота само в негово отсъствие, като е заявил готовност да му предаде ключ
от външната врата на жилищната сграда, на която покана пък ответника не се е отзовал, с
което си бездействие сам се е поставил в ситуация да не може да ползва имота.
Основателността на този вид претенция е обусловена от установяване фактическото
ползване на делбения имот от някой от съделителите в обем, надхвърлящ квотата му в
съсобствеността, като в случая е видно, че ищеца също като ответника не ползва процесния
имот, макар да има достъп до него, тъй като живее постоянно на първия и втория жилищен
етаж от жилищната сграда, в която се намира и процесния Таван-Ателие.
В случая, при съобразяване на гореизложеното и доколкото по делото не се установи,
че К. Г. използва имота, за който е отправено искането по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК,
еднолично и в обем надхвърлящ правото му на собственост върху имота, съдът намира, че
искането за постановяване на привременна мярка, заявено от ответника А. Г., е
неоснователно и като такова не следва да бъде уважено.
С оглед на изложеното и при установеното приложно поле на чл. 34 ал.1 от ЗС, във
връзка с чл. 341 и сл. от ГПК, и на осн. чл.235, ал.2 от ГПК, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ДОПУСКА ДО ДЕЛБА между К. Х. Г., ЕГН **********, твърди, че с ответника А. Х. Г.,
ЕГН ********** и двамата от гр. ***, при квоти от по ½ ид.ч. за всеки от тях,
съсобствения им недвижим имот, придобит по наследствено приемство от наследодателите
Е.И.Г., починала на 27.11.2020 г. и Х.А.Г., починал на 07.07.2022 г. и представляващ:
ТАВАН-АТЕЛИЕ, находящо се в жилищна или вилна сграда, с идентификатор ***
гр.***, на ***, на трети етаж, със застроена площ от 110 / сто и десет/ кв.м., състоящо се ог :
АТЕЛИЕ И СЕРВИЗНО ПОМЕЩЕНИЕ, при съседи на обекта- на същия етаж- няма; под
обекта: ***, над обекта- няма, заедно с прилежащите ид.части от общите части на сградата,
построена в източната- лицева част на дворното място и правото на строеж върху същото
място с идентификатор:***, цялото с площ от 500 кв.м при съседи по нотариален акт: ***,
6
И.М., Н.П. и П.А..
Решението не е окончателно и подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7