Решение по дело №1733/2018 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			28.03.2019
					Дупница

 

Номер                                     Година                                    Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	II гр. отделение

 

Районен съд – Дупница                                                                                        състав

	13.03.		2019

 

на                                                                                      Година

 

Иван Димитров

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

      1.

Светлана Стефанова

       2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Гражданско		1733		2018

 

                                дело №                          по описа за                    г.

 

„БНП Париба Пърсънъл Файненс“, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“, С.А. – клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к."Младост – 4“, Бизнес парк – София, сгр.14, представлявано от Димитър Димитров - заместник управител, чрез юрисконсулт Ц.С., е предявило срещу И.Б.И., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.9 и сл. от ЗПК. Искането е за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца: 1043, 73 лв. - главница по револвиращ кредит; 296, 04 лв. - договорна лихва по кредита за периода от 01.06.2016 г. до 11.10.2017 г.; 52, 98 лв. - обезщетение за забава за периода от 11.10.2017 г. до 11.04.2018 г., или общо дължима сума 1392, 75 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане. Претендират се и разноски.

Ищецът твърди, че се е намирал с ответника в договорни правоотношения, тъй като при сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер PLUS-11328089 И.Б.И. е дал съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта МаstегСаrd. На 28.04.2016 г. той е активирал предоставената кредитна карта № Саrd-12950204, с максимален кредитен лимит в размер на 1500 лв. Този лимит представлява револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции - теглене в брой от банкомати АТМ, плащания чрез терминални устройства (РОS) и др., осъществени чрез издадената му кредитна карта.

Върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания период, съгласно определения годишен лихвен процент. Съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива  величина, съобразно  усвоената сума, до пълното погасяване на задължението.

Ответникът е преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.06.2016 г., когато е последното плащане по нея, като балансът е в размер на минус 1339, 77 лв.

Към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, задължението на ответника по кредитната карта е в размер на 1392, 75 лв., представляващо използваната главница в размер на 1043, 73 лв., както и договорна лихва от 01.06.2016 г. (първа пропусната вноска) до 11.10.2017 г. (дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) върху използваната сума в размер на 296, 04 лв. Ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 52, 98 лв. за периода от 11.10.2017 г. (датата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) до 11.04.2018 г. (датата на завеждане на делото).

За защита на интересите си ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч. гр. д. № 735/2018 г. по описа на ДнрС. Впоследствие получил указания по чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, чрез назначения му особен представител. Оспорва се сключването на описания договор за кредит и получаването на сумата по него, размера на задължението за главница и за лихва. Твърди се липса на предпоставките за предсрочна изискуемост на вземанията.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,  прие за установено следното:

Ищецът е представил оформени в един документ договор за потребителски кредит с номер PLUS-11328089 и договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта от 23.06.2015 г., сключени между него и И.Б.И.. Договорът за кредитна карта е безсрочен, като за ползването на определения кредитен лимит е дължима годишна лихва, както и такса за ползване на кредитната карта. Съгласно чл.18 от договора, кредитополучателят изплаща задълженията си с месечни погасителни вноски, чиито минимален размер е определен с приложението към договора. Съгласно чл.20, при неплащане на една или повече месечни вноски кредиторът блокира картата до заплащане на всички дължими суми; при неизпълнение на това задължение на кредитополучателя до два месеца от последното плащане, намира съответно приложение чл.5 от договора с номер PLUS-11328089: дължимо е обезщетение за забава, като при просрочване на две вноски, от падежа на втората вземането става предсрочно изискуемо в пълния му размер.

Съгласно приложението към договора за кредитна карта, кредитният лимит е 1500 лв., лихвеният процент е 35 % годишно, ГПР – 44, 90 %, месечната такса – 4 лв., минималната погасителна вноска – 60 лв. Представено е месечно извлечение по кредитна карта от 01.10.2017 г., в което се сочи дължима сума по предходно извлечение – 1370, 08 лв., начислена лихва, застрахователна премия и месечна такса за обслужване в общ размер на 29, 69 лв., липса на плащания от ответника и нов общ размер на задължението 1399, 77 лв.

 Ищецът е представил и покана до ответника с дата 17.10.2017 г. за заплащане на вземането в пълния му размер, предвид преустановените плащания на погасителните вноски, получена от ответника на 06.11.2017 г., видно от представената товарителница.

Приложено е ч.гр.д. № 735/2018 г. по описа на ДнРС, по което са дадени указания по реда на чл.415, ал.1 т.2 ГПК и са приложени доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 735/2018 г. по описа на РС – Дупница. В тежест на ищеца е да докаже съществуването на вземането – сключването на договора за кредит, предаването на сумата по него, както и поемането на задължение от ответника да върне посочената в договора сума; следва да установи размера на задълженията на ответника за главница и лихва.

В подкрепа на оспорванията, свързани със сключването на договора за револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта, ответникът не е ангажирал доказателства. Поради това, с оглед на положените подписи за ответника в представените от ищеца документи, съдът приема за безспорно установено сключването на процесния договор за револвиращ потребителски кредит. Следователно е неоснователно оспорването на сключването на договора.

Основателно е възражението във връзка с наличието на предпоставките за предсрочна изискуемост на вземането, уговорена в чл.5 от договора с номер PLUS-11328089. Въпреки разпределената с доклада по делото доказателствена тежест на ищеца да установи размера на дължимите суми за главница и лихва, не са направени доказателствени искания в тази насока, респ. – не е установено както твърдяното активиране на кредитната карта от ответника на 28.04.2016 г., така и извършените с нея транзакции и направените погасителни вноски.  

Представеното с исковата молба месечно извлечение по кредитна карта от 01.10.2017 г. е частен документ, изхождащ от ищеца, поради което при направеното от ответника оспорване не установява размера на дължимите по процесния договор плащания; от извлечението не се установява датата на активиране на картата, извършените с нея транзакции и направените погасителни вноски. Относно твърдяната дата на преустановяване на плащанията - 01.06.2016 г., ищецът не е представил доказателства. Поради това по делото не е установено кога и в какъв размер е възникнало непогасено задължение на ответника по издадената му кредитна карта, респ. - просрочване на две погасителни вноски, обуславящо настъпване на предсрочна изискуемост на вземането по смисъла на чл.5 от договора с номер PLUS-11328089.

Поради това, въпреки връчването лично на ответника на покана за изпълнение, по делото не е установено осъществяването на фактите, относими към настъпване на предсрочната изискуемост и претендираното вземане не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното от заявителя основание.

На следващо място, в исковата молба липсват изложени обстоятелства във връзка с установяването дължимостта на вноските по договора, неплатени до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, т.е. отделно от позоваването на предсрочната изискуемост на цялото вземане. Липсва и разграничение на падежиралите вноски по размер, като искането е формулирано за цялото вземане. Поради това и с оглед на диспозитивното начало в процеса не е налице основание за установяване съществуването на вземането за вноските с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /в този смисъл Решение № 123 от 9.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2561/2014 г., II т. о., ТК/.

По изложените съображения предявеният иск за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца вземане, възникнало на основание неизпълнение на договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта МаstегСаrd от 23.06.2015 г. с общо дължима сума 1392, 75 лв., следва да се отхвърли, като неоснователен.

Воден от горното, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за признаване за установено по отношение на И.Б.И., ЕГН **********, че дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“, С.А. – клон България, ЕИК ********* вземане, възникнало на основание неизпълнение на договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта МаstегСаrd от 23.06.2015 г. с общо дължима сума 1392, 75 лв., от които: 1043, 73 лв. - главница; 296, 04 лв. - договорна лихва по кредита за периода от 01.06.2016 г. до 11.10.2017 г.; 52, 98 лв. - обезщетение за забава за периода от 11.10.2017 г. до 11.04.2018 г.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.

                                      

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: