Присъда по дело №4788/2017 на Районен съд - Варна

МОТИВИ по НОХД № 4788/2017 год. по описа на ВРС, тридесет и седми наказателен състав:

 

 

 

Варненска районна прокуратура е обвинила :

К.К.К. в това, че : На 14.10.2016 г. в гр. Варна, държал без надлежно разрешително високорисково наркотично вещество – марихуана с нетно тегло 1,62 гр. и активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 5,43 % на стойност 9,72 лв., като случая е маловажен.

 

Престъпление по чл.354а., ал.5 във връзка с  ал.3  от НК.

 

Р.В.В. в това, че : На 14.10.2016 г. в гр. Варна, без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество – кокаин с общо количество 9,87 гр. със съдържание на активен, наркотично действащ компонент – кокаин 47,35 %,  на стойност 1579,20 лева.

 

Престъпление по чл. 354 а ал. 3 от НК.

 

 

Прокурорът поддържа обвинението и в с.з., като счита, че обвинението спрямо подсъдимия К. и подсъдимия В. е доказано по несъмнен и безспорен начин, така както е описано в обстоятелствената част на обвинителния акт. Счита, че са налице множество свидетелства за наличието на умисъл у подсъдимия К.К. и подсъдимия Р.В. в държането на инкриминираните наркотичните вещества, като в тази връзка следва да се кредитират показанията на полицейските служители. С оглед на това моли съда да признае подс. Р.В. за виновен и да му наложи наказание лишаване от свобода към минималния размер предвиден в закона както и предвиденото наказание глоба, следва да бъде зачетено времето на предварителното му задържане под – домашен арест, както и да бъде  осъден да заплати направените по делото разноски. На основание чл.68 от НК следва да  се приведе наказанието на подсъдимия наложено му по НОХД № 4515/2015 год. по описа на РС – Варна. По отношение на подс.К.К. моли съда да приеме, че са налице предпоставките на чл.78а. от НК за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание – глоба в размер на хиляда лева.

 

Подсъдимият К.К.К. не се признава за виновен, но дава обяснения в съдебно заседание, като заявява, че когато го задържали полицаите и са направили обиск в домът обитаван от него е заявил:“аз знаех, че има тревичка в един буркан“, „…казах, че е моя“. Моли съда да го признае за невинен и да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Защитникът на К. също пледира за оправдателна присъда, като основните аргументи са, че подзащитният му няма никакво касателство към намерения в апартамента наркотик. Моли съда да приеме, че подс. К.К. е невинен, счита, че не са събрани безспорни доказателства за извършено от него деяние, поради което да го оправдае.

 

          Подсъдимият Р.В.В. се признава за виновен, дава обяснения в съдебно заседание, като заявява, че е закупил наркотика за свои лични нужди .Моли съда да го признае за виновен и да бъде му наложи наказание - глоба. Защитникът на В.  пледира, че е приложима разпоредбата на чл.354а., ал.5 от НК, поради което следва да му бъде наложено наказание – глоба, като основните аргументи са, че подзащитният му е сравнително млад човек, понастоящем не употребява наркотици, грижи се за своята болна баба ежедневно, полага необходимите усилия за социална адаптация като работи във фирма за дограма – „Гала пласт“.

.

Варненският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

К.К.К. е род. на *** ***, българин, с българско гражданство, със средно образование, неженен, неосъждан, работещ.

Р.В.В. е род. на  *** г. в гр.***, живущ ***, българин, с българско гражданство, със средно образование, неженен, осъждан, работещ.

 

Двамата подсъдими живеели в гр.Варна. По отношения на тях започнали експлоатация на СРС. Чрез използване на оперативни източници, служителите на ОД МВР – Варна придобили реална представа за дейността им. С оглед доказване на престъпната дейност на подсъдимите, полицейските служители взели решение да предприемат и конкретни действия спрямо тях.

На 14.10.2016 год. им станало известно, че св.А.Б. ще предаде наркотично вещество – кокаин на подсъдимия В.. Те се срещнали около 16.00 часа в ж.к. „Младост“ в гр.Варна, до сградата на магазин „Пикадили“. Тази среща станала известна на полицейските служители и те също отишли на това място. На срещата св.Б. пристигнал с такси, след това се качил в микробус, управляван от подсъдимия В., където му и предал наркотичното вещество – кокаин. След сделката В. подкарал микробуса, като след известно време спрял за да слезе от него свидетеля. Полицейските служители продължили наблюдението по отношение на подсъдимия, като взели решение при първа възможност да пристъпят към задържането му. Това станало възможно в района на бензиностанция „Бенита“ на ул.“Девня“. Там подали сигнал за спиране на подсъдимия В., той спрял автомобила и бил задържан. Полицейските служители, между които и св.Т. го попитали дали има наркотик в него, при което той им отговорил положително, като предал полиетиленов плик, в който в две отделни пакетчета било наркотичното вещество.Св.Б. непосредствено след сделката също бил задържан, като у него също били намерени наркотични вещества – кокаин.

Било предприето претърсване и изземване от жилището, обитавано от подсъдимия К.К., при което била иззета намерената там тревиста маса, поставена в буркан, както и други вещи.

 

 

По делото е назначена комплексна  съдебно дактилоскопна и физикохимична експертиза, видно от заключението по която:

 

Бялото прахообразно вещество, съдържащо се в един брой полиетиленов плик, в който в две отделни пакетчета се намирало изследваното вещество, предаден с протокол за доброволно предаване от Р.В.В.  с дата 14.10.2016 год., представлява кокаин с нетно тегло - 9,87  грама.  Определеното съдържание на кокаин, в обекта  е  47,35 %. От приложения от  досъдебното производство протокол за оценка на наркотични вещества, изготвен от разследващия полицай на основата на Постановление на Министерския съвет № 23 от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, е видно, че същият несъмнено няма характеристиките на съдебно – оценителна експертиза, но въпреки това настоящият състав на ВРС даде вяра на установената в него стойност, като прие да го цени като писмено доказателство, тъй като предвид съществуването в правния мир на Постановление на Министерския съвет № 23 от 29.01.1998г. за определяне на стойността на установеното у обвиняемия наркотично вещество не се изискват специални знания, доколкото се касае за извършването на прости аритметични действия при което е определена стойността на наркотичното вещество, а именно -  1579,20 лв.

 

Кокаинът има наркотично действие, няма легална употреба, пазар и производство и е поставен под вътрешен и международен контрол /забрана/ по Списък 1 на Конвенцията на ООН за упойващите /наркотични/ вещества, ратифицирана от Р България, като Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

В закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите,  кокаинът е включен в Приложение № 1 към чл. 3, ал.2 "Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина".

 

По делото е назначена комплексна съдебно дактилоскопна и физикохимична експертиза, видно от заключението по която се установява, че веществото съдържащо се във ВД. №1, иззето при претърсване и изземване на 14.10.2016 год. в жилище, находящо се в гр.Варна, ул.“Георги Мамарчев“ № 7, ет.1, обитавано от подсъдимия К.К. –  1 бр. буркан, в който се намира  найлоново пликче със суха зелена тревиста маса и прозрачно целофаново пликче, съдържащо суха зелена тревиста маса. Сухата тревиста зелена маса съдържаща се и в двете пликчета представлява части от растението – „Херба Канабис Индика сатива“, известно като – марихуана, съдържащ активен компонент – тетрахидроканабинол и в двете пликчета - 5,43 %. Нетно тегло  на посочената марихуана е съответно – 1,40 грама и 0,22 грама, общо – 1,62 грама в двете пликчета.

 

Горната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на писмените доказателства, заключенията по назначените експертизи, показанията на разпитаните по делото свидетели, обясненията на подсъдимия К., доколкото не противоречат на останалия доказателствен материал. Всички те в своята съвкупност очертават идентична фактическа обстановка и сочат, че има извършено престъпление и негов автор е  именно подсъдимия  К.. 

 

Анализът на писмените и гласните доказателствени средства налага следния правен извод по отношение на подсъдимият К.К.К.:

 

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия К., дадени в с.з. в частта, че когато е бил задържан от органите на полицията не е знаел за какво става въпрос, като в тази им част обясненията на подсъдимия са изолирани и неподкрепени от никакви други доказателства. Още повече, че той сам е показал  и предал на полицаите буркана, в който се намира наркотичното вещество.

 

Съдът кредитира показанията на св.С.С., майка на подсъдимия В., относно обстоятелствата, че понастоящем синът й не употребява наркотици, работи и се грижи за своята баба, която е в изключително тежко здравословно състояние. Същата е с апарат за дишане и изисква специални грижи и двадесет и четири часово наблюдение.

 

Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите  Д.И. и К.Т., дадени в хода на съдебното производство, тъй като същите са последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондиращи с останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства.

 

Пред полицейските служители подсъдимия К.К.К. заявил, че веществото е негово, представлява наркотик – марихуана и е за лична употреба - /обяснение - л.160, том. 1 от ДП-373/2016 г. на ОД МВР – Варна/.

 

След преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл. 14 от НПК- поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че подсъдимият К.К.К. е осъществил състава на чл. 354а, ал.5, във връзка с ал.3 от НК, като на 14.10.2016 год. без надлежно разрешително е държал високо рисково наркотично вещество - марихуана.

 

Обвинението се подкрепя от: протокол за претърсване и изземване, фотоалбум, протокол за тестване и запечатване на наркотично вещество, справка съдимост, характеристична справка, от комплексната съдебно дактилоскопна и физикохимична  експертиза, показания на св.Д.И., св.К.Т., св.Б., св.С..

 

Обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи опазването на общественото здраве.

 

Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 354а. НК, може да бъде осъществявано при няколко форми. Една от формите е държане /чл. 354а, ал. НК и  чл. 354а., ал.3 НК.

 

От обективна страна деянието е осъществено посредством активни действия по фактическо държане на наркотично вещество – марихуана. Няма значение какво е намерението на дееца, като той може да държи предмета за себе си или за трето лице. В този смисъл решения по НД № 462/2011 г., ВКС, ІІІ НО и решение по НД 100/2012 г., ВКС, ІІІ НО. Съдът намира, че от събраните в хода на наказателното производство доказателства може да се направи единствения възможен извод, че именно подсъдимият е автор на инкриминираното деяние. Аргументи в тази насока са, че наркотичните вещества са намерени в жилище, което се обитава основно от него. Съгласно правната теория и съдебната практика косвените доказателства могат да послужат за база за постановяване на осъдителна присъда – самостоятелно или в съчетание с преки доказателства - / в този смисъл са и Реш. №263/28.05.2013 год. по н.д. № 787/2013 год. І н.о. ВКС, Реш. № 524/04.06.2013 год. по н.д. № 3007/2013 г. на І н.о. ВКС, Реш. № 1044/07.02.2006 год. по н.д. № 475/2005 г. на І н.о. ВКС и др./ Намирането на наркотици в помещение, обитавано от подсъдимия, навежда на единствения възможен извод, че държател е именно подсъдимия. Освен това по делото липсват данни други лица да са посещавали жилището и да са престоявали краткотрайно или продължително време в помещението, в което са намерени наркотиците, което обуславя единствения възможен извод, че подсъдимият е автор на инкриминираното деяние. / в този смисъл Реш. № 145/11.05.2015 год. по н.д. № 210/2015 год. на ІІ н.о ВКС/.

Липса на надлежно разрешение за осъществяване на посочената дейност – В ЗКНВП е предвидена изрична забрана за производството, преработването, търговията, съхраняването, вноса, износа, реекспорта, транзита, пренасянето, превозването, предлагането, придобиването, използването и притежаването на наркотични вещества.

 

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимия К.К.К. е съзнавал, че извършва дейността по отношение на съответния предмет на престъпление и осъществява тази дейност без да има надлежно разрешение за това. Съзнавал е, че не следва да държи наркотичното вещество, тъй като това е забранено от закона, но въпреки всичко е насочил действията си към държането на кокаина, т.е. искал е и целял настъпването на съставомерните последици.

 

За престъпленията, регламентирани в чл. 354а. от НК, като своеобразен вид посегателство против човешкото здраве и живот, с оглед техния интензитет, обективиран в честотата на престъпните прояви и насоченост към лица в незряла възраст се приема, че сочат сериозна социална нетърпимост и неправомерност на деянието, с оглед на общественоопасния резултат и спецификата на инкриминирания предмет - високорискови и рискови наркотични вещества. Предвид горното се приема, че би могла да е налице маловажност на престъпния акт само когато извършеното, оценено съобразно комплекса от фактори, правнозначими за тежестта на противоправното посегателство и личните качества на дееца, представлява по-ниска степен на обществена опасност и морална укоримост, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Количеството на инкриминирания наркотик не би могло да се приеме за единствения меродавен и изключителен критерий, предопределящ извод за маловажност.

 

Предвид събраните по делото доказателства съдът намира, че се касае за не висока степен на обществена опасност както на деянието, свързана с държане на високорисково наркотично вещество, така и на дееца, който видно от съдебното му минало е неосъждан както следва:

 

Съдът намира, че нормата на чл. 9, ал.2 от НК е неприложима, тъй като съгласно константната съдебна практика, за да е приложима тази норма следва деянието, независимо от своя вид и насоченост на престъпното посегателство, формално да осъществява признаците на престъпление, но поради своята малозначителност да не е общественоопасно или неговата обществена опасност да е явно незначителна. Малозначително е онова деяние, което въобще не може да окаже отрицателно въздействие или то е лишено от значение по начин, че не застрашава реално съществуващите отношения, поради което не е обществено опасно или обществената му опасност е в такава ниска степен, че не е достатъчна, за да бъде определено извършеното като престъпление.В конкретния случай, както е посочено по-горе, се касае за престъпление, рефлектиращо върху човешкото здраве и живот, поради което не би могло да се приеме, че същото няма някакъв обществено значим отрицателен ефект, още повече, че е извършено от лице, което доказано е разпространявало наркотични вещества. Нормата на чл.9, ал.2 от НК не разграничава престъпленията с оглед на паричната равностойност на предмета на престъпно посегателство, като в конкретния случай се касае за висока степен на обществена опасност както на извършеното, така и на дееца с оглед данните за предходната му съдимост.

 

Предвид горното съдът намира, че не са налице предпоставките за приложение както на чл. 9, ал.2 от НК, така и на чл. 354а., ал.5 от НК./ в този смисъл Р.№ 306/22.06.09 г. на ВКС, Р.№ 247/08.06.2009 г. на ВКС, Р № 556/19.06.2007 г. на ВКС, Р. № 287/ 26.04.2007 г. на ВКС, Р.№ 82/ 14.02.2007 г. на ВКС и др./

За смекчаващи отговорността обстоятелства съдът намира количеството и ниската стойност на предмета на престъпно посегателство, младата възраст на подсъдимия, добрите характеристични данни за подсъдимия като личност извън образователния процес.

Отегчаващо вината обстоятелство не е констатирано.

Причината за извършване на престъплението се свеждат до незачитане на нормите, охраняващи човешкото здраве и незачитане на обществените отношения свързани с контрола над наркотичните вещества и прекурсорите.

С оглед изложеното, съдът счита, че с деянието подсъдимия К. е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.354 А ал.5,вр. ал.З от НК, тъй като на 14.10.2016 г. в гр. Варна, държал без надлежно разрешително високорисково наркотично вещество – марихуана с нетно тегло 1,62 гр. и активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 5,43 % на стойност 9,72 лв., като случая е маловажен.

 

При индивидуализация на наложеното наказание на подс. К., отчитайки младежката му възраст, ниската стойност и количеството на предмета на престъпление, като отегчаващи отчита високата степен на обществена опасност на деянието, съдът наложи на подс. К. наказание по чл.354а, ал.5 във вр. с ал.3 от НК при условията на чл.78а. от НК, а именно -  Глоба  размер на 1000 лева. С така определеното наказание на подс. К.  съдът счита, че ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и ще въздейства предупредително и възпиращо спрямо него  да не върши  престъпления.

 

Съдът намира за безспорно установена въз основа на писмените доказателства, заключенията по назначените експертизи, показанията на разпитаните по делото свидетели, обясненията на подсъдимия В., доколкото не противоречат на останалия доказателствен материал. Всички те в своята съвкупност очертават идентична фактическа обстановка и сочат, че има извършено престъпление и негов автор е  именно подсъдимия  В.. 

Анализът на писмените и гласните доказателствени средства налага следния правен извод по отношение на подсъдимият Р.В.В.:

 

Съдът кредитира обясненията на подсъдимия В., дадени в с.з. в частта, че закупения от него наркотик – кокаин е за негова лична употреба, като в тази им част обясненията на подсъдимия са подкрепени от събраните по делото доказателства. Още повече, че той сам е показал  и предал на полицаите  наркотичното вещество.

 

Съдът кредитира показанията на св.С.С., майка на подсъдимия В., относно обстоятелствата, че понастоящем синът и не употребява наркотици, работи и се грижи за своята баба, която е в изключително тежко здравословно състояние. Същата е с апарат за дишане  и изисква специални грижи и двадесет и четири часово наблюдение.

 

Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите Д.И. и К.Т., дадени в хода на съдебното производство, тъй като същите са последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондиращи с останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства.

 

След преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл. 14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че подсъдимият Р.В.В. е осъществил състава на чл. 354а, ал.5, във връзка с ал.3 от НК, като на 14.10.2016 год. без надлежно разрешително е държал високо рисково наркотично вещество - кокаин.

 

Обвинението се подкрепя от: протокол за претърсване и изземване, фотоалбум, протокол за тестване и запечатване на наркотично вещество, справка съдимост, характеристична справка, от комплексната съдебно дактилоскопна и физикохимична  експертиза, свидетелските показания на св.Д.И., св.К.Т., св.Б., св.С..

 

Обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи опазването на общественото здраве.

         От обективна страна деянието е осъществено посредством активни действия по фактическо държане на наркотично вещество – кокаин. Няма значение какво е намерението на дееца, като той може да държи предмета за себе си или за трето лице. В този смисъл решения по НД № 462/2011 г., ВКС, ІІІ НО и решение по НД 100/2012 г., ВКС, ІІІ НО.

         Съдът намира, че от събраните в хода на наказателното производство доказателства може да се направи единствения възможен извод, че именно подсъдимият е автор на инкриминираното деяние. Всички доказателства са безпротиворечиви и водят до единствения възможен извод, че има престъпление и то е извършено виновно от подсъдимия. Предвид това съдът намира, че обвинението спрямо подсъдимият В. за държане на наркотично вещество - кокаин с общо нетно тегло 9,87 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент  47,35 %, за доказано по несъмнен начин, тъй като той е установил трайна фактическа власт върху тях без да е имал надлежно разрешение.

           Подсъдимият закупил кокаина малко преди да бъде задържан от органите на полицията, поради което и същият не успял да го употреби. Намереното количество вещество има наркотично действие и няма легална употреба, пазар и производство и е поставено под вътрешен и международен контрол - забрана по списък І на Конвенцията на ООН за упойващите вещества, ратифицирана от България като Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Съгласно цитирания закон, кокаинът е включен в Приложение №1 към чл.3 ал.2 - “Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина.” Т.е. представлява високорисково наркотично вещество по смисъла на чл.354а, ал.3 т.1 от НК. Съдът намира обаче, че настоящият случай се явява маловажен по смисъла на чл.93, т.9 от НК, като счита, че отказа на държавното обвинение да се квалифицира деянието на подсъдимият под този състав на престъпление не може да се основе единствено на обстоятелството, че В. е осъждан. Видно от свидетелството за съдимост, действително по отношение на подсъдимият е налице влязла в сила присъда, по реда на чл.198, ал.3 от НК. С нормата на чл.354а от НК се регулират значими обществени отношения, свързани със здравето на гражданите и преди всичко на младите хора във връзка с употребата на наркотичните вещества. Според практиката на ВКС и маловажните престъпления от този вид следва да имат определена степен на обществена опасност, която да прави оправдано третирането им като престъпления. В конкретния случай при така установената по-горе фактическа обстановка, а именно, че подс. В. е държал кокаин на стойност 1579,20 лв. с намерение да го ползва за себе си, конкретното засягане на защитените от престъплението обществени отношения е много по- ниска, с оглед данните за личността на подсъдимия. Подсъдимият сочи, че преди този случай отдавна не бил употребявал наркотични вещества. По делото няма данни за престъпления, свързани с незаконно разпространение на наркотични вещества от страна на В.. От друга страна, не са регистрирани престъпни прояви на подс.В., които да са били повлияни или мотивирани от употребата на наркотици. Нещо повече, видно от показанията на св.С. в съдебно заседание В. се грижи за своята болна баба ежедневно, същият полага необходимите усилия за социална адаптация като работи във фирма за дограма –„Гала пласт“.

         Съдът намира, че с оглед смекчаващите отговорността обстоятелства, настоящият случай разкрива по-ниска степен на обществена опасност от останалите случаи от този вид. В тази връзка като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да бъде взето предвид направеното от подсъдимия самопризнание и съдействието на органите на полицията. Същият предал доброволно количеството наркотично вещество, като още на място при извършената му полицейска проверка заявил на полицейските служители, че носи в себе си такова. След това го предал доброволно като разказал как го е придобил. В съдебно заседание обяснява, че го е закупил за лична употреба. С оглед множеството смекчаващи отговорността обстоятелства, като единствено отегчаващо е обремененото му съдебно минало, съдът намира, че престъплението следва да бъде преквалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.354а, ал.5 във вр. с ал.3 т.1 от НК. С оглед горното подс. Р.В.В. следва да бъде оправдан в това да е извършил деянието по основния състав по чл.354а, ал.3 т.1 от НК.

         При индивидуализация на наложеното наказание на подс. В., отчитайки изразеното съжаление за извършеното, добрите характеристични данни, съдействието на досъдебното производство, а като отегчаващи отчита обремененото му съдебно минало и високата степен на обществена опасност на деянието, съдът наложи на подс. Р.В. наказание по чл.354а, ал.5 във вр. с ал.3 т.1 от НК – „Глоба“  към максималния размер, а именно 4 000.00 /четири хиляди/  лева.

          С така определеното наказание на подс. Р.В.В. съдът счита, че ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и ще въздейства предупредително и възпиращо спрямо него да не върши престъпления.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 189, ал.3 НПК, съдът осъди подсъдимите да заплатят солидарно сумата в размер на  779.18 лева разноски по сметка на  ОД  МВР – Варна.

 

Водим от горните съображения съдът е постановил и присъдата си.

 

 

 

                                                            РАЙОНЕН  СЪДИЯ :