Р Е Ш Е Н И Е
№ 29.06.2019 година град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на двадесет и седми юни две
хиляди и деветнадесета година.
В публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ
Секретар: ЦВЕТЕЛИНА
ДОКОВСКА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,
а.н.дело № 1447 по описа за 2019 година,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 43-0000014
от 14.03.2019 година на и.д. Началник ОО”АА” град Стара Загора, с което на ЕТ „П.П.
***, ЕИК *********, на основание чл.96г, ал.1, предложение второ от Закона за
автомобилните превози е наложено административно наказание – „имуществена
санкция” в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение по чл.7а, ал.2,
предложение трето от Закона за автомобилните превози, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара
Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
М
О Т И В И :
Обжалвано е наказателно
постановление № 43-0000014 от 14.03.2019 година на и.д. Началник ОО”АА” град
Стара Загора, с което на ЕТ „П.П. ***, ЕИК *********, на основание чл.96г,
ал.1, предложение второ от Закона за автомобилните превози е наложено
административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 3000 /три хиляди/
лева за нарушение по чл.7а, ал.2, предложение трето от Закона за автомобилните
превози.
В
жалбата и постъпилото писмено становище се излагат съображения за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли съда същото
да бъде отменено изцяло.
Въззиваемият,
редовно и своевременно призован не изпраща представител и не взема становище по
основателността на подадената жалба.
Старозагорският
районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за
установено следното:
Жалбата
е ОСНОВАТЕЛНА.
На
ЕТ „П.П. ***, ЕИК ********* е съставен Акт за установяване на административно
нарушение № 244697 от 20.02.2019 година, за това, че на посочената дата, около 12.00
часа в град Стара Загора, при извършване на комплексна проверка на фирмата се
констатирало следното нарушение: на дата 17.07.2018 година с автобус марка
„МАН”, с регистрационен № СТ 7566 РА, включен към списъка към Лиценз /ЕО/ №
1329 управляван от водача Любчо Колев Леков, видно от пътен лист серия А № **********
и тахографски лист на водача, лицензирания превозвач е осъществил превоз на пътници
с водач, който не отговаря на изискванията за психологическа годност, видно от
направената справка в информационната система на ИА „Автомобилна
администрация”. Срокът на валидност на Удостоверението за психологическа
годност на горепосочения водач е изтекъл на 24.06.2018 година, няколко дена
преди превоза. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.7а, ал.2,
предложение трето от Закона за автомобилните превози. При съставяне на акта не е
използвано правото на възражение, включително и това по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз
основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено
обжалваното наказателно постановление, в което нарушението е описано и е
квалифицирано така, както е в акта. На дружеството на основание чл.96г, ал.1,
предложение второ от Закона за автомобилните превози е наложено административно
наказание – „имуществена санкция” в размер от 3000 лева.
При
съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно по следните
съображения:
Съдът
счита, че при реализиране на административно-наказателната отговорност са
нарушени императивните разпоредби на чл.42, т.3 и т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Както в обстоятелствената част на акта за установяване на административното
нарушение, така и в обстоятелствената част на обжалваното наказателно
постановление, липсва конкретика относно датата и мястото на извършване на
нарушението. Не става ясно административно наказващия орган коя дата на
административното нарушение приема. Същото се отнася и за мястото на извършване
на административното нарушение. Датата и мястото на извършване на
административното нарушение са съществени елементи, обуславящи
индивидуализацията на деянието, и липсата на конкретика по отношение на тях
води до незаконосъобразност на реализираната административно-наказателна
отговорност.
От
друга страна, като нарушена е посочена разпоредбата на чл.7а, ал.2, предложение
трето от Закона за автомобилните превози, която правна норма вменява изисквания
към лицензираните превозвачи /какъвто несъмнено е жалбоподателят/, че могат да
осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на
изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни
превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, които
изисквания са определени с Наредбите по чл.7, ал.3 и чл.12б, ал.1 от същия
закон и по чл.152, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата. Така посочената
като нарушена правна норма сама по себе си не съдържа индивидуализация на
изпълнително деяние на административно нарушение. Тя е едно общо правило за
поведение, което препраща към съответния подзаконов нормативен акт. В случая
това е Наредба № 33/1999 година за обществения превоз на пътници и товари на територията
на Република България. В конкретния случай обаче нито в АУАН, нито в
обжалваното НП е конкретизирана тази Наредба като нарушена и съответно кои от
нейните правни норми са относими към общото правило за поведение, формулирано в
чл.7а, ал.2, предложение трето от Закона за автомобилните превози.
На
следващо място съдът намира, че в разглеждания случай, предвид това, че
административното нарушение би могло да се приеме, че е извършено за първи път,
е приложима нормата на чл.28, буква „а” от ЗАНН, дори да се приеме, че е налице
съставомерно бездействие. В разглеждания случай няма изложени мотиви от
административно наказващия орган защо не може да бъде приложена нормата на
чл.28 от ЗАНН, каквото е изискването на закона. Съдът намира, че в разглеждания
случай прилагането на чл.28 от ЗАНН се явява адекватна мярка, като следва да се
укаже на превозвача, че при последващи проверки, ако се установят подобни
неизпълнения от негова страна, то следва да се приложи цялата строгост на
закона, тоест в разглеждания случай може да се наложи извода, че макар и
формално по характер, нарушението се явява маловажен случай и наказващият орган
е следвало да предупреди задълженото по закон лице, а не да го санкционира.
Предвид
гореизложеното обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно
и като такова следва да бъде отменено.
Воден
от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: