Р Е Ш Е Н И Е № 260085/8.10.2020г.
гр. Ямбол, 08.10.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ямболски
районен съд, гражданско отделение, XVII-състав, в публично заседание на тридесети септември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМЧО ДИМОВ
при секретаря Е. В., като разгледа докладваното от съдията
докладчик гр.д.№ 990 по описа на ЯРС за 2020
г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е
образувано по предявен от Гаранционен фонд – С. против Р.К.К., с ЕГН **********,***,
иск, с който се претендира на основание КЗ, ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 2200.40 лв., представляваща изплатено от Гаранционен
фонд по щета № ***г. обезщетение, ведно
със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба, до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски по делото и
юрисконсултско възнаграждение. Твърди се, че Гаранционен фонд, на основание
чл.288, ал.1, т.2, б. А от КЗ /отм./, чл.557, ал.1, т.2, б. А от КЗ /нов/, е
изплатило по щета № *** г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 2200.40
лв. за увредения при ПТП, настъпило на 28.02.2016 г. в с. К., - л.а. Мазда, с
ДК № ***, твърди се с молбата, че виновен за катастрофата е ответникът, който,
управлявайки л.а. Пежо 307 с ДК № ***, при движение по ул.***, пред дом ***губи
контрол над управлението на автомобила и
удря правомерно паркирания лек автомобил Мазда с ДК № ***, като по този начин
причинил ПТП. Твърди се, че ответника е управлявал увреждащия автомобил без
действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на
ПТП-то, в нарушение на чл.260 от КЗ /отм./, сега чл.490 от КЗ. В исковата молба
ищецът твърди, че е поканил ответника да възстанови платеното от ищеца
обезщетение, но и до днес ответникът не е погасил задълженията си. С последното
по същество ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на иска, предмет
на разглеждане в настоящото производство.
В срока по чл.131 от ГПК,
ответникът не е депозирал писмен отговор, не взема становище по исковата молба,
не се явява в с.з. и не прави искане делото да се гледа в негово отсъствие.
С писмено становище преди с.з.,
ищецът сочи, че поддържа предявените искове, няма нови доказателствени искания,
прави се искане за постановяване на неприсъствено решение, в случай, че са
налице предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК. Поддържа се, че иска е
допустим, основателен и доказан. Претендират се разноските.
Съдът
като взе предвид становището на ищеца и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Съдът
е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.288, ал. 12, от КЗ /отм./, вр.
чл.45 от ЗЗД, чл.558, ал.7 от КЗ /нов/.
Искът е допустим като предявен от и
срещу процесуално легитимирани страни при наличието правен интерес за ищеца и
липсата на отрицателни процесуални предпоставки за предявяване на иска и срещу
надлежен ответник.
По
делото са ангажирани писмени доказателства, а именно: Протокол за ПТП с
бланков№ *** и рег. № ***от 28.02.2016 г., писмо от ОД на МВР гр. Я до
Гаранционен фонд С. с вх. № *** от 28.04.2016 г., Справка от базата данни на
Информационен център към Гаранционен фонд, на база подадени данни от
застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите от 24.03.2016 г., Уведомление за имуществени вреди от
02.03.2016 г., Доклад за щета за имуществени вреди № *** ***г., Заключителна
техническа експертиза за щета № *** от 10.09.2016 г., Техническа експертиза по
щета № ***, опис на претенция № *** г.
от дата 09.03.2016 г., снимков материал, подреден във фотоалбум на стр. 13-18,
свидетелство за регистрация Част I, авизо местен превод за сумата от 2200.40 лв. за обезщетение по щета № ***,
регресна покана с изх. № *** г., ведно с обратна разписка № ***, молба с изх. №
*** г., ведно с обратна разписка от 20.05.2020 г. с нечетлив номер.
Съдът намира, че са налице условията предвидени в разпоредбата на чл.238,
ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Ответникът
не е представил отговор на исковата молба, не се e явил в първото заседание по
делото и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. От
своя страна ищецът чрез процесуалния си представител е поискал постановяване на
неприсъствено решение против ответника.
На следващо място съдът намира, че са налице и материалноправните
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение – чл.239, ал.1 ГПК. На
страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа
и от неявяването им в съдебно заседание.
Наведените в исковата молба факти обосновават в достатъчна степен основателността
на исковата претенция и се подкрепят от представените писмени доказателства
досежно факта на дължимостта на търсената сума, причинителя на вредата, определеното
обезщетение и изплащането му на увреденото лице, което предпоставя встъпването
на ищеца в правата на увредения срещу причинителя на вредата.
Ето защо, съдът намира предявения
иск за вероятно основателен, поради което постановява настоящото решение,
основаващо се на наличието на предпоставките за постановяване на неприствено
решение, без да мотивира решението по същество.
Исковата претенция следва да се уважи
изцяло, така както е предявена.
По разноските:
По делото от ищеца е направено
искане за присъждане на юрисконсулстко възнаграждение. Разноските за юрисконсултско възнаграждение
по делото следва да бъдат определени от съда съобразно разпоредбата на чл.78,
ал.8 ГПК. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
към която препраща чл.37 от Закона за правната помощ, за защита по дела с
определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. Съдът като
взе предвид фактическата и правна сложност на делото, определя дължимо
юрисконсулско възнаграждение в размер на 100
лева.
Предвид изхода на делото, ищецът има право на разноски в пълен размер, като с оглед
представените доказателства за заплатена държавна такса в размер на 88,02 лева
и определеното от съда юрисконсулстко възнаграждение в
размер на 100 лева, в негова полза следва да се присъди сумата от 188,02 лева.
По изложените
мотиви и на основание
чл.238 ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА на
основание чл.45 ЗЗД и чл.288, ал.12 от кодекса за застраховането /отм./ сега
чл.558, ал.7 от Кодекса за застраховането,
Р.К.К. с ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на Гаранционен Фонд С., ул.*** представляван заедно от изпълнителните
директори Б. М. и С. С. сумата от 2 200,40 /две хиляди и двеста лева и
четиридесет стотинки/ лева, представляваща изплатено от Гаранционен фонд по
щета № *** год. обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба – 22.05.2020 год., до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 188,02 лева,
представляваща разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от същото да се връчи на
страните.
ОТВЕТНИКЪТ разполага със защита
срещу решението, съобразно чл. 240 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: