Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 12.02.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на пети ноември две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.ЛОРА
ДИМОВА
при секретаря К. Лозева, като
разгледа докладваното от младши съдия Димова въззивно гр. дело № 2813 по описа за 2019 г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 544807 от 26.11.2018
г. по гр.д. № 41299 по описа за 2015 г. на Софийски районен съд, 60-ти състав “З.к.У.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** е
осъдено да заплати на “Застрахователна
компания О.” АД – Никозия, Република Кипър, номер на регистрация НЕ71103, чрез
“ЗК О. - клон България” КЧТ с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление *** - 142А по иска с правно основание
чл. 213 КЗ /отм./ сумата от 5 384,
94 лв., представляваща остатък от регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 5 359, 94 лв. и обичайни разноски в размер на 25
лв. по имуществена застраховка „Каско“, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 14.07.2015 г. до окончателното изплащане на
дължимата сума; по иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 559,
22 лв., представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за
периода от 16.05.2014 г. до датата на подаване на исковата молба в съда на
14.07.2015 г. и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК „ЗК Уника“ АД е осъдена
да заплати на „ЗК О. Л.“ АД чрез „ЗК О. – клон България“ КЧТ сумата от 765, 70
лв. разноски в производството.
Против така постановеното
решение е постъпила е въззивна жалба с вх. № 5204004/11.12.2018 г. от
ответника в първоинстанционното производство “ЗК Уника” АД, подадена чрез
юрисконсулт Г.А.с приложено пълномощно. Съдържат се оплаквания за недопустимост
и неправилност на решението. Според въззивника първоинстанционното решение било
недопустимо, тъй като липсва реквизитът, предвиден в чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК,
а именно банкова сметка, ***илите суми. Оплакванията за неправилност се
основават на доводите, че по делото не се доказвала по безсъмнен начин вината
на застрахования при жалбоподателя водач, не били доказани претендираните щети,
тъй като липсвал снимков материал и изготвената експертиза не била изчерпателна.
Счита, че изплатената сума от 8 997, 56 лв. напълно кореспондира с
действителния размер на щетите. Иска се отмяна на атакуваното решение и
отхвърляне на предявения иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не
е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна от “ЗК О.”
АД чрез “ЗК О. - клон България” КЧТ.
С разпореждане на
съдия-докладчкът по делото от 25.10.2019 г., като е съобразено Решението от
01.08.2019 г., постановено по искане № 656/2018 г. по описа на Окръжен съд –
Никозия, с което е издадено разпореждане за заповядване и разрешаване на
ликвидацията на “ЗК О.” АД, чиито клон е “ЗК О. - клон България” КЧТ, за
ликвидатори на дружеството са назначени официалния получател /официалният
представител на Република Кипър/ и П.Н.са дадени нарочни указания за
представяне на доказателства за учредена представителна власт на лицата,
извършеащи процесуални действия от името на дружеството в настоящото
производство, която да е учредена от назначените ликвидатори на дружеството. В
изпълнение на дадените указания по делото е постъпила молба от “ЗК О.” АД чрез
“ЗК О. - клон България” КЧТ, с която процесуалният представител на ищеца
юрисконсулт Н.К.е представил пълномощно, удостоверяващо надлежно учредената му
представителна власт.
В проведеното на 05.11.2020 г.
открито съдебно заседание въззивникът „ЗК Уника“ АД не изпраща представител.
Постъпила е молба от 30.10.2020 г., с която се поддържа въззивната жалба ,
претендират се разноски за юрисконсултско възнараждение в размер на 300 лв. и
при условията на евентуалност се прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК по
отношение на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар.
Въззиваемата страна от “ЗК О.”
АД чрез “ЗК О. - клон България” КЧТ не изпраща представител.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е
сезиран с искова молба вх. № 12848/14.07.2015 г. на “ЗК О.” АД чрез “ЗК О. -
клон България” КЧТ, подадена чрез юрисконсулт Н.К.против „ЗК Уника“ АД, с която
са предявени обективно кумулативно съединени искове осъдителни искове, както
следва: главен иск за заплащане на сумата от 4 422, 56 лв., представляваща
невъзстановено изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка, ведно с направените обичайни разноски за неговото определяне в
размер на 25 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и акцесорен иск за
заплащане на сумата от 529, 30 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата
от 4 422, 56 лв. за периода
от 16.05.2014 г. до датата на завеждане на исковата молба. Ищецът твърди, че на
09.01.2014 г. по вина на Г.С.А., управлявал “Рено Меган” с рег. № ******,
настъпило пътно-транспортно произшествие, при което бил увреден застрахования
по имуществена застраховка при него л.а. „Ауди А6” с рег. № ******, за което
бил съставен Протокол за ПТП № 1558731. Във връзка с настъпилото
застрахователно събитие в дружеството на
ищеца е заведена щета и след извършване на оценка на щетите е определена оценка
в размер на 18 300 лв. Изплатеното е застрахователно обезщетение в размер
на 17 814, 69 лв. с оглед извършено прихващане на сумата от 485, 31 лв.,
представляваща заплатени III-та и IV-та вноска по застрахователната премия, направени
били и ликвидационни разноски в размер на 25 лв. Автомобилът Рено Меган” с рег.
№ ******, управляван от виновния водач бил застрахован по задължителна
„Гражданска отговорност“ в дружеството на ответника. С изплащането на
застрахователно обезщетение по имуществената застраховка за “ЗК О.” АД чрез “ЗК О. - клон България” КЧТ
встъпил в правата на увредения водач срещу причинителя на вредите или срещу
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. С нарочна
регресна покана, получена на 15.04.2014 г., „ЗК Уника“ АД е поканено от
застрахователя по имуществената отговорност да възстанови изплатеното
застрахователно обезщетение в общ размер на 18 300 лв. В отговор на
поканата ответникът признал като действителна стойност на вредите сумата от
8 997, 56 лв., която е заплатил на ищеца, а разликата от 9 302, 44
лв. не била заплатена. Като се позовал на разпоредбата на чл. 22 от Приложение
№ 1 към чл. 15, ал. 4 от Наребда № 24 от 08.03.2006 г. ищецът претендирал
заплащането на 75 % от заплатеното на пострадалия обезщетение от 18 300
лв., а именно сумата от 13 725 лв., от която извънсъдебно била погасена
сума в размер на 8 997, 56 лв. Поради което предявил исковете, както
следва: главница 4 4222, 56 лв. и мораторна лихва – 529, 30 лв. В хода на
производството ищецът увеличил размера на предявените искове на основание и в
открито съдебно заседание на 31.05.2017 г. първоинстанционният съд допуснал на
основание чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК
изменение на размера на иска, такова е допуснато и в открито съдебно заседание,
проведено на 27.11.2017 г. като искът с
правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ окончателно да се счита за предявен
за сумата 5 384, 94 лв. – представляващ остатък от регресното вземане, от
които 5 359, 94 лв. – изплатено застрахователно обезщетение и 25 лв. –
ликвидационни разноски, а искът с правно основание ч. 86, ал. 1 ЗЗД да се счита
за предявен за сумата от 559, 22 лв.
В срока по чл. 131, ал.1 вр. чл.
133 ГПК ответното дружество „ЗК Уника“ АД е подало отговор на исковата молба
чрез юрисконсулт Калин Раковски, в който претенциите на ищеца се оспорват по
основание и размер. Твърди се, че от представените доказателства не се
установява механизмът, по който е настъпило процесното ПТП, поради което не
може да се направи извод за вина на застрахования при него водач. Не се
установяват и какви точно щети са причинени на увредения автомобил и защо е
призната претенцията за „тотал щета“. Ответникът твърди, че заплатил доброволно
част от претенцията на ищеца на принципа „екс грация“. Оспорва основателността
на претенцията за заплащане на мораторна лихва.
С определение от 17.02.2017 г.,
постановено по реда на чл. 140 ГПК първоинстанционният съд е признал за
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че по време на
настъпване на застрахователното събитие е съществувал валиден договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключен с
ответното дружество по отношение на л.а. „ Рено Меган“ с рег. № ******, че
поканата за доброволно изпълнение на регресната претенция е получена от
представител на ответника на 15.04.2014 г., че ищецът е заплатил на собственика
на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на 17 814, 69
лв. и прихванал разликата от 485, 31 лв. с дължими III-та и IV-та вноски по застрхователната премия , както и че по регресната претенция
на ищцовото дружество ответникът е заплатил сума в размер на 8 997, 56 лв.
По делото е приложен като
доказателство Протокол за ПТП № 1558731, съставен след посещение на мястото на
произшествието на 09.01.2014 г. от мл.автоконтрольор Д.Н.при ОД-СДВР. Посочено
е, че на 09.01.2014 г., около 21.20 ч. се е осъществило ПТП в гр. София на
кръстовището на ул. „Трети март“ и ул. „Моргаш“, като л.а. „Рено Меган“ с рег.
№ ****** се е движил по ул. „Трети март“ в посока от ул. „Морава“ към кв.
„Ботунец“ и на кръстовището с ул. „Моргаш“ поради неспазване на знак „Б2“ реализира
ПТП с движещия се срещу знак „Б3“ 3 л.а. „БМВ Х5“ с рег. № ******, който се отклонява вляво и се удря в
л.а. „Ауди А6” с рег. № ******, който от удара се измества и пада в канавката.
Протоколът е подписан от участниците в произшествието Г.С.А., управлявал л.а.
„Рено Меган“ с рег. № ****** и Д.Х.Г., управлявал л.а. „Ауди А6” с рег. № ******, както и съставилото го
длъжностно лице. Посочено е, че по отношение на Г.С.А. е взето административно
отношение.
По реда на чл. 186 ГПК по делото е приложена административно-наказателната
преписка, свързана с възникналото на 09.01.2014 г. ПТП, включваща издадения Акт
№ ********* за установяване на административно нарушение, издаден срещу Г.С.А.
за това, че на 09.01.2014 г. около 21.20 ч. в гр. София по ул. „Трети март“с
посока ул. „Морава“ към кв. Ботунец управлявал л.а. Рено Меган“ с рег. № ******, като на
кръстовището с ул. „Моргаш“ поради неспазване на правилата за предимство при
наличие на пътен знак „Б-2“ не пропуска и реализира ПТП с движещия се срещу
пътен знак Б-3 л.а. „БМВ Х5“ с рег. № ******, който вследствие на удара се
отклонява вляво и удря отсреща спрелия автомобил л.а. „Ауди А6” с рег. № ******, който от удара се
измества и пада в канавката. Актът е подписан от водача Г.С.А., който е
посочил, че няма възражения. Приложено е издадено Наказателно постановление №
818/2014 г., връчено на виновния водач А.на 22.12.2014 г. и влязло в сила на
30.12.2014 г. В преписката се съдържа скица на произшествието към Протокол №
1558730 и Протокол № 1558731. Приложени са декларации от водачите – участници в
произшествието от Д.Х.Г., управлявал л.а. „Ауди А6” с рег. № ******, от И.Г.Б.,
управлявал л.а. л.а. „БМВ Х5“ с рег. № ****** и от Г.С.А., управлявал
л.а. „Рено Меган“ с рег. № ******.
Приета като доказателство е застрахователна полица за сухопътни превозни
средства без релсови превозни средства № 28281320066662070000992 за
съществуващото правоотношение по имуществена застраховка между ЗК О.” АД чрез “ЗК О. - клон България” КЧТ и Х.Х.Г.,
собственик на л.а. „Ауди А6” с
рег. № ******, от която се установява, че срокът ѝ за валидност е от
01.08.2013 г. до 31.07.2014 г., а застрахователната сума на автомобила е
18 300 лв. и действащите Общи условия по застраховката.
Във връзка с изплатеното застрахователно обезщетение по имуществената
застраховка са приложени уведомление за настъпило застрахователно събитие от
10.01.2014 г., опис-заключение по щета № 1420001207000016 от 20.01.2014 г.,
опис-заключение по щета № 1420001207000016 от 03.02.2014 г., опис на претенция
№ 142000120700016/10.01.2014 г., проформа фактура от 04.02.2014 г., издадена от
„А. к.“ ЕООД, опис-заключение по претенция, ведно с подробно описание на
разходите за труд и материали и ликвидационен акт по щета № 1420001207000016, в
който е отразено заключение за заплащане на застрахователно обезщетение в
размер на 18 300 лв. с прихващане на трета и четвърта вноска по
имущестената застраховка, а крайната сума по щета била в размер на 17 814,
69 лв. Приложено и преводно нареждане за плащане по сметка на Х.Х.Г. сумата от
17 814, 69 лв.
Прието като доказателство е
свидетелство за регистрация – част I,
върху което е отразено, че е прекратена регистрацията на л.а. „Ауди А6” с рег. № ******, поради
тотална щета, считано от 18.02.2014 г., както и удостоверение с рег. №
144134001416, издадени от МВР – Пътна полиция гр. София, в уверение на това, че
описани лек автомобил е бил собственост на Х.Х.Г..
Приета като доказателство е регресната покана с изх. № ЗК1905/10.04.2014 г.
от ЗК О.” АД чрез “ЗК О. - клон
България” КЧТ до ЗК „Уника“ АД, ведно с известие за доставяне, от което е
видно, че е получена на 15.04.2014 г.
По делото са прието
съдебно-автотехническа експертиза и допълнителна автотехническа експертиза, от
чиито заключения се потвърждава механизма на произшествието, описан от
длъжностните лица в съставените и приложени като доказателства Протокол за ПТП
и акт за установяване на административно нарушение. Вещото лице е достигнало до
извод, че съществува причинно следствена връзка между установения механизъм и
вредите, които са нанесени на л.а.
„Ауди А6” с рег. № ******. Посочило е, че средните пазарни стойности на
причинените вреди и необходимите средства за ремонт са изчислени в размер на
13 726, 10 лв., а средната пазарна стойност на лек автомобил марка „Аудо“,
модел „А6“ към 10.01.2014 г, е 16 360 лв. В допънителното заключение в
отговор на поставена задача експертът е посочил, че увредата по двигателя двигателния отсек по л.а. „Ауди А6” с рег. № ******
не са взети предвид от застрахователя по имуществената застраховка, ходовата
част на автомобила също е изключена от анализа, тъй като според вещото лице
автомобилът е бил достатъчно увреден за достигане на критериите за тотал щета и
не се е налагало по-нататъшно изследване. При преценка на документите по делото
експертът е достигнал до извод, че стойността на запазените части на л.а. „Ауди
А6” с рег. № ****** възлиза на 2 002, 50 лв. в открито съдебно заседание
вещото лице е уточнило, че е уверило лично на място, че ул. „Моргаш“ е път с
предимство. Посочило е, че „О.“ в приложените документи е посочил само видимите
щети, без да има разглобяване на автомобила, поради което и след установяване
на част уврежданията на определена стойност са спрели да оценяват, защото е
била налице тотал щета.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля Г.С.А.. Той си спомня за процесното
произшествие, осъществило се през 2014 г. Сочи, че на Т-образно кръстовище
поради мъгла не видял колата, движеща се от ляво и се блъснал в нея, вследствие
колата „БМВ“ се ударила в друг автомобил „Ауди“, койро идвало отсреща и
пропаднал в канавката на пътя. При предявяване на протокола за ПТП свидетеля
потвърждава, че той се е подписал под участник № 1, както и че улицата, по
която той се е движил „Трети март“ е път без предимство, а останалите участници
в движението са се движили по път с предимство.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е допустима –
същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е
ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Предявените обективно съединени осъдителни
искове искове са с правно основание чл. 213
КЗ /отм./ вр. §22 ПЗР КЗ във вр. чл. 86 ЗЗД – за присъждане на суброгационно
вземане на ищеца, възникнало с плащането на застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка на л.а.
„Ауди А6” с рег. № ****** за вреди, настъпили в резултат на ПТП,
настъпило на 09.01.2014 г. в гр. София, причинено виновно от водача на л.а. “Рено
Меган” с рег. № ******, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането и за заплащане на
обезщетение за забава на претендираната сума.
В конкретния случай
постановеното по делото решение е валидно и допустимо. Оплакванията и доводите
на жалбоподателя, че първоинстанционното решение е недопустимо поради липса на
реквизит по чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК, а именно посочване на банковата сметка,
по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин за
плащане е несъстоятелно. Съдебното решение е недопустимо, когато съдът е
разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата по см. на чл. 14 ГПК, разгледал
е спор, който не е подсъден на съответния съд, разгледан е непредявен иск или
се е произнесъл при ненадлежно упражнено право на иск – нередовна искова молба,
липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна
процесуална предпоствка за възникването и надлежното упражняване на правото на
иск / в този смисъл Решение № 437 от 10.04.2012 г. по гр.д. № 1209.2010 г. по
описа на ВКС, I г.о., Решение №
43/20.03.2014 г. по гр.д. № 1283/2012 г. по описа на ВКС, III г.о., Решение № 121/22.10.2018 г. по гр.д. №
4368/2017 г. по описа на ВКС, II г.о. и др./. Липсата на посочения реквизит действително представлява
процесуално нарушение, но същото може да се отнесе към евентуална порочност на
решението, свързана с необходимостта за допълването му, но не и да доведе до
обезсилването му. От друга страна със списъка на разноските, приложен в
последното открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд по делото от
27.11.2017 г. е приложено от ищеца банково удостоверение за банковата му сметка
и ответникът при добросъвестно процесуално поведение може безпроблемно да
изплати присъдените от първоинстанционния съд суми.
По правилността и доколкото настоящият
казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС, следва да се
обсъдят релевираните във въззивната жалба доводи за неправилност на решението в
обжалваната част.
Регресното право на
застрахователя по имуществена застраховка „Каско“ възниква в момента, в който е
удовлетворил застрахования и оттогава вземането му става изискуемо. В настоящия
случай регресното право на ищеца - застраховател по имуществена застраховка „Каско“,
е упражнено срещу застрахователя по риска „Гражданска отговорност“ на
делинквента.
Уважаването на предявения
регресен иск по чл. 213 КЗ /отм./ е обусловено от установяването на три групи
факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения и
плащането по него на обезщетение за настъпили вреди в срока на
застрахователното покритие, както и направени от застрахователя разноски за
определяне размера на застрахователното обезщетение; 2/ възникнали права на
увредения срещу причинителя на вредите на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да в пряка причинно-следствена връзка с поведението на
виновното и противоправно поведение на делинквента; и 3/ наличие към момента на
настъпване на ПТП на валиден договор за застраховка "Гражданска
отговорност" между делинквента и ответното дружество.
Настоящият състав приема, че в
конкретния случай по делото са установени всички предпоставки, обусляващи
уважаването на иска за присъждане на регресното вземане в ползва на
застрахователя по имуществена застраховка и в този смисъл решението на
първоинстанционния съд е правилно. Изложени са подробни и обосновани мотиви по
отношение на всички елементи от фактически състав на възникването на регресното
право, като събраните доказателства са обсъдени в съвкупност и в тяхната
взаимовръзка, като са разгледани и анализирани всички твърдения и доводи на страните,
поради което настоящият състав намира, че е излишно да преповтаря задълбочените
мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Съгласно трайната и
последователна казуистична практика на ВКС, обективирана в множество решения,
сред които Решение № 268/21.11. 2011 г. по гр.д. 191/2011 г. по описа на ВКС,
II г.о., Решение № 50 от 22.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1441/2018 г., I г.
о., ГК, Решение № 157 от 17.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1741/2018 г., IV г.
о. и др., възможността по чл. 272 ГПК не изключва задължението на въззивния съд
да изложи свои мотиви по същество на спора, в които да даде отговор на
направените пред него оплаквания. Ето защо и настоящият състав дължи да се
произнесе по релвираните във въззивната жалба оплаквания за липса на установена
вина на застрахования по риска „Гражданска отговорност“ водач, както и по
отношение на щетите, подлежащи на обезщетяване, респ. размера на обезщетението.
Съгласно чл. 45, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, щом като тези вреди са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Вредата може да бъде причинена в резултат на
извършени виновни действия или бездействия. А според чл. 45, ал. 2 ЗЗД Във
всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на
противното. В случая ответника не представя никакви доказателства, които да
опровергаят вината на застрахования при него водач за настъпването на
процесното произшествие. Напротив при съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, включително и при съобразяване на показанията на самия водач Г.С.А.,
се установява, че именно неговото поведение, изразяващо се в несъобразяване с
правилата за движение по пътищата и непропускане на движещия се по път с
предимство л.а. „БМВ Х5“ с рег. № ****** е в причинно следствена връзка с
настъпилото произшествие и причинените вреди. Въззивникът не излага никакви
конкретни доводи, обосноваващи различен извод, поради което и с оглед събраните
доказателства липсва основание за
възприемане на различен извод по отношение на вината на застрахования при него
водач Г.С.А..
Що се отнася до установените по
делото щети по л.а. и крайното заключение
на застрахователя по имуществена застрховка на л.а. „Ауди А6” с рег. № ******, че се касае за
тотал щета, следва да се подчертае, че отново във въззивната жалба на ответника
се съдържат единствено бланкетни оплаквания. Не става ясно какво точно оспорва
застрахователя по Гражданска отговорност. От друга страна настоящият състав
приема изводите на вещото лице, обективирани в изготвената от него САТЕ за
компетено дадени и ги кредитира с доверие. Експертът е посочил каква е средната
пазарна цена на автомобила към момента на произшествието, като се е обосновал с
извършени изследвания на пазара и сделките, сключвани от автокъщи, посочил е и
каква е стойността на запазените части на автомобила, както и стойността на
увредените части по л.а. „Ауди
А6” с рег. № ****** и стойността, необходима за отремонтирането му и
тези изводи не са оспорени от ответника пред първоинстанционния съд. Липсата на
снимков материал, върху която акцентира въззивника, не може да обуслови за
непълнота или неточност на заключението, доколкото експертът е изготвил
заключението при съобразяване на приложените по делото писмени документи и с
оглед своята професионална компетентност и практика.
По отношение на доброволното
заплащане на сумата от 8 997, 58 лв., за която пред въззивна инстанция „ЗК
Уника“ АД твърди, че изцяло кореспондира с действителния размер на щетите
следва да се отбележи, че частичното плащане на регресното вземане може да се
възприеме като извънсъдебно признание на елементите от фактическия състав на претенцията
по чл. 213 КЗ /отм./, но при липса на такива твърдения, въззивният съд не дължи
произнасяне. Не може да се възприеме тезата на въззивника, че сумата покрива
изцяло нанесените щети по автомобила, доколкото не са наведени никакви конкретни
твърдения кои увреждания се признават от застрахователя по Гражданска
отговорност, нито са събрани доказателства каква е сумата, необходима за
тяхното отстраняване. Напротив от събраните пред първоинстанционния съд
доказателства – писмени документи – описи по щета и приетите по делото
заключения на вещото лице по изслушаната основна и допълнителна САТЕ,
кредитирани с доверие и от настоящия състав, се установява, че видимите щети на
автомобила са в такъв размер, че обуславят обявяването на тотал щета, без да е
необходимо разглобяването на л.а.
„Ауди А6” с рег. № ****** и установяване на всички нанесени увреждания.
Експертът изрично е посочил, че при достигане на коефициент, обуславящ
приложението на тотал щета, застрахователите не изследват останалите вреди по
автомобила, като той с оглед механизма на произшествието е посочил, че са нанесени
в ходовата част и двигателя на автомобила.
При така възприето съдът приема,
че в случая се доказват всички предпоставки, обуславящи основателността на
предявения положителен установителен иск за признаване дължимостта на
регресното вземане, поради което решението на Софийски районен съд е правилно и
следва да бъде потвърдено.
По отношение на акцесрония иск с
правно основание чл. 86 ЗЗД, настоящият състав намира, че уважаването му е обусловено
от наличие на покана до застрахователя по гражданска отговорност за заплащане
на суброгационното вземане и изпадането на последния в забава. По делото се
установява, че поканата е изпратена до „ЗК Уника“ и е получена от служител на
ответника на 15.04.2014 г. Тези обстоятелства не се оспорват от ответника,
както и обстоятелството, че в законоустановения срок не е погасил
претендираното вземане, поради което настоящият състав намира претенцията за
основателна. Размерът ѝ се установява, че чрез компютърна програма, с
достъп до която съдът разполага, поради което изводът на първоинстанционния
съд, че акцесорният иск е основателен и доказан в пълен размер е правилен.
При така възприетото следва да
бъде направено заключението, че решението на първоинстанционния съд е правилно
и следва да бъде потвърдено.
Разноски по делото не се дължат,
доколкото правоимащата с оглед изхода на производството въззиваема страна
“Застрахователна компания О.” АД –чрез “ЗК О. - клон България” КЧТ не е
поискала такива.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 544807 от
26.11.2018 г. по гр.д. № 41299 по описа за 2015 г. на Софийски районен съд, 60-ти
състав .
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване по арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2