Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 05.08.2022г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание на седми юли две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА
ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 16 890
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск
с правно основание §22 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за
застраховането във връзка с чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./.
Ищецът – Е.Д.Д. твърди, че на 02.07.2014
г., около 13:45 часа лек автомобил марка Мерцедес, модел С 500 с peг. № ********,
движещ се по ул. „******“ с посока от ул. „ Шеварски път“ към бул. „Черни връх“
и в района на № 14, навлиза внезапно с несъобразена скорост в насрещната лента
за движение и блъска пресичащия пътното платно ищец - пешеходец. Посочва, че в
резултат на ПТП ищецът, е получил контузия на мозъка със загуба на съзнание за
няколко минути с оплаквания от силно главоболие, световъртеж, гадене и
повръщане, съпроводено с оток с охлузване в дясна слепоочна област на главата и
окосмяването, охлузвания в дясната предушна област, охлузване на дясната ушна
мида, две охлузвания в дясната половина на гърба, контузия на дясната поясна
област, охлузване на дясната ръка на нивото между втори и трети пръсти,
охлузване на лявата мишница, охлузване на лявата предмишница под лакътя,
кръвонасядания на дясното бедро, охлузване на дясното коляно, кръвонасядане на
дясната подбедрица, оток с кръвонасядане на палеца на десния крак, охлузвания
на лявата подбедрица, кръвонасядане на лявата подбедрица, охлузване с
кръвонасядане в основата на палеца на левия крак. Приет бил за лечение в УМБАЛ
„ Света Анна“ АД - град София в клиника по неврохирургия. Заявява, че след
изписване от болницата, ищецът е продължил лечението в домашни условия около 3
месеца. Същия е спазвал диетичен режим, лечебно - охранителен режим - близо 1
месец не е излизал извън дома си. Ползвал е обезболяващи и успокоителни.
Чувствал се е отпаднал и в стрес от случилото се. Имал е чести и силни пристъпи
на страхова невроза от случилото се, придружени с внезапна аритмия, каквито
оплаквания преди ПТП никога не е имал. Когато се е изправял е чувствал
световъртеж и загуба на равновесие, което е спъвало физическата му активност.
През този период е имал периодични епизоди на тревожност, страдал е от безсъние.
Изпитвал е притеснения дали ще може да продължи висшето си образование, тъй
като не е следвало нито да чете книги, нито да гледа телевизия и е следвало да
се въздържа от влизане в интернет, който е ползвал за учебна подготовка.
Посочва, че относно описания лек автомобил е сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” с ответника. Моли да бъде постановено съдебно решение,
с което се осъди ответникът да му заплати:
- 30 000 лева – представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП, заедно със
законната лихва от 02.07.2014г. до окончателното изплащане на сумата, както и
направените по делото разноски. В последното съдебно заседание по делото
процесуалният представител на ищеца е депозирал списък на претендираните разноски
съгласно чл. 80 от ГПК. /лист 141 от делото/
Ответникът – З. „Б.И.“ АД в депозирания
от него писмен отговор заявява, че не оспорва следните факти:
-
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ относно лек автомобил „Мерцедес С 500“, с рег. № ******** и
- настъпилото на 02.07.2014г. ПТП.
Оспорва механизма на ПТП, като се
поддържа, че то не е причинено виновно от водача на лекия автомобил. Навежда
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,
като твърди, че същият е пресичал без да се увери в собствената си безопасност
и не е съобразил разстоянието до приближаващото се МПС, както и неговата
скорост на движение, като е нарушил чл. 113 и чл.32, ал.2 от ЗДвП. Навежда
възражение за прекомерност на исковата претенция. В случай, че се установи по-
продължителен период на възстановяване – твърди, че същият е в резултат на
неспазване на лекарските нарушения от страна на ищеца и несвързани с процесното
събитие предходни заболявания на това лице, както и хронично – дегенеративни
промени при същото. Моли да се постанови съдебно решение, с което се отхвърли
предявеният иск като му се присъдят направените по делото разноски, включително
и адвокатско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. В последното съдебно
заседание по делото процесуалният представител на ответника е депозирал списък
на претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК. /лист 142 от делото/, в
който е посочен само адвокатски хонорар съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид
доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
С определение постановено на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК съдът е отделил като безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване в настоящото производство следите факти:
- наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ относно
лек автомобил „Мерцедес С 500“, с рег. № ********, към датата на процесното ПТП
със застраховател – ответника и
- настъпване на
процесното ПТП.
По делото на страници
6-7 е представен и приет констативен протокол за ПТП № К 702 от 02.07.2014г.
съставен от дежурен ТПТП – ОПП - СДВР, от който се установява, че на 02.07.2014г.,
около 13:46 часа, лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 500“, с рег. № ********,
управляван от Б.Л.А. *** с посока от ул.“Шеварски път“ към бул. „Черни връх“ и
в района на № 14 поради недостатъчно внимание и предпазливост към узявимите участници
в движението, каквито са пешеходците, реализира ПТП с пресичащите пътното
платно на ул. „******“ от дясно на ляво спрямо посоката на движение на
автомобила Е.Д.Д. и Д.Й.Р., като е посочено, че същите са пострадали.
По делото е
представена и приета Епикриза № 432 по ИЗ 14047 на УМБАЛ „СВЕТА АННА“, от която
се установява, че на 02.07.2014г. ищецът е постъпил в лечебното заведение с
диагноза: мозъчно сътресение. Контузия на лумбалната област в дясно. На 04.07.2014г.
ищецът е изписан от лечебното заведение. /лист 8-9 от делото/
За претърпени от
ищеца неимуществени вреди са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелят
Ц.А.Д.. Свидетелят описва, че познава ищецът от 8 години. За инцидента е научила,
след като се обадили на брат му и същият ден те отишли в болницата. Тогава
ищецът е бил в съзнание, но се е оплаквал от главоболие и гадене, като не е
трябвало да става, защото имал и припадъци. След изписване от болницата му
носили храна, защото той не бил в състояние да излиза и да се движи. Свидетелят
описва, че към момента на ПТП, ищецът бил трети курс студент в УНСС. Заради
инцидента се наложило да прекъсне обучение, защото му било трудно да чете, имал
главоболие. Виждането му било замъглено, преди ПТП носел очила, но след това
диоптърът се увеличил. Година и половина след ПТП ищецът започнал работа.
Работил шест месеца и след това се върнал в университета. Свидетелят описва, че
ищецът все още изпитва страх, когато се качи в кола или когато шофира. Не е ходил
на психолог. Около 3 години след инцидента започнал отново да шофира. След ПТП
се оплаквал от световъртежи, постоянно му било лошо, не е можел да чете, да
гледа телевизия и телефона. Зрението му било проблемно. Приемал е лекарства.
Симптомите му започнали да отшумяват след около 3 години, а физиологическите -
след около 6 месеца.
За установяване
на претърпените от ищеца неимуществени вреди и причинно- следствената им връзка
с пътнотранспортното произшествие на основание чл. 195 ГПК е изслушана
съдебно-медицинска експертиза, неоспорена от страните и чието заключение съдът
кредитира като обективно, компетентно и пълно. В него е посочено, че вследствие
на ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания:
- съчетана
черепномозъчна травма – сътресение на мозъка със загуба на съзнание, без
открита вътречерепна травма;
- охлузване и
оток на меките тъкани на главата в дясната слепоочна област и дясната ушна
мида;
- контузия с
охлузвания и подкожни кръвонасядания в дясната ръка в областта на китката и на
лявата предмишница;
- контузия в тазовата и седалищната
области, повече в дясно.
Вещото лице описва, че при домашни условия
лечението е продължено също с болкоуспокояващи, невролоптици и психолептици до
сега в различни съотношения и дозировки. Вещото лице е посочило, че
01.02.2020г. е извършен личен преглед на ищеца и е установило, че последици от
процесното ПТП за ищеца са, че повече от 4 години има ремитиращи болки в
главата, тялото и крайниците, съчетани със съпътстващи го страхови опасения при
движение в големия град /София/. В проведеното открито съдебно заседание,
вещото лице пояснява, че посоченото от него в експертизата неврофобийно
разстройство представлява страхови изживявания и опасения, ако мине покрай него
кола или като чуе шум, се стряска, страх да пресича улици, една натрапчива
страхова чувствителност има у ищеца. Това нещо подлежи на терапия, но това са
разстройства, които избледняват с времето. Вещото лице заявява, че ищецът не е
предприел целенасочена терапия. Посочва, че от гледна точка на психиатрията
това представлява негова психична характеристика. Допълва още, че има видими
рани след произшествието. Получил е контузия, охлузвания и оток на меките
тъкани на главата, охлузвания в дясната слепоочна област и дясната ушна мида,
контузия, охлузвания и кръвонасядания на дясната ръка и контузия на тазовата
област. Не е имало хирургична намеса - това са охлузвания и оток. Травмата при
ПТП от една страна е физическа, но има и стресово изживяване. Описва, че това
представлява дифузна травма на мозъка, която се проявяват с такива
нервно-функционални разстройства, които граничат между психиатрията и неврологията.
По искане на
ответната страна пред настоящия съдебен състав е разпитан свидетелят Б.Л.А. –
участник в процесното ПТП, водач на лекия автомобил. Свидетелят описва, че
се движил от
зоологическата градина, посока бул. „Черни връх“ . В района на ПТП били
две платна, защото имало ремонт на пътя. Той карал от лявата страна, момче и
момиче тичат между колите и се удрят в предния десен калник на колата. Свидетелят
посочва, че е карал с около 5-10 км.ч., той бил втора колона, имало задръстване
и ремонт. Ищецът и момичето се държали за ръка, пресичат, не се оглеждат и
се удрят отпред в колата. Момчето паднало. Свидетелят сочи, че там където са
пресекли, няма пешеходна пътека. Минавали между колите. Спрял колата, за да
видя как е момчето. Нямало синини и кръв. Момчето било в съзнание, спокоен, твърдял,
че не иска да ходи на лекар. Приятелката му изпаднала в шок. Те тичали, ударили
се и той веднага спрял. Ищецът е паднал на земята, вдигнал го и го качил в
колата. Свидетелят заявява, че е бил в насрещна лента, за което му било
съставен и акт. В дясно имало коли и те минали покрай тях. Направо и наляво
видимостта била перфектна, а на дясно не, защото имало колона от коли. Пресекли
от дясно на ляво. Не ги е наблюдавал как пресичат, не ги е видял преди удара, ударили
се отстрани в десния калник. Тялото на ударения пешеходец се намирало от страни
на автомобила, около предната врата и средата на колата.
По искане на
ищеца е допуснат до разпит по делегация свидетелятД.Й.Р. - очевидец на ПТП.
Свидетелят посочва, че тя и ищецът пресичали на зелен светофар на ул. „******“
на пешеходна пътека тип „зебра“. Огледали се наляво и в момента, в който
стъпили в другото платно, се огледали и на дясно, бял мерцедес ги блъснал. Лекият
автомобил бил навлязъл в насрещното за него движение. Когато отворила
очи, главата й била под лявата страна на спряла кола. Изправила се и погледнала
към Е., той не мърдал. Бил на земята в неподвижно състояние, в рани, с
изхвръкнали обувки, очила и документи. Отишла да го издърпа от предната част на
колата, която го блъснала. От удара, бронята на колата била огъната. Дошла
линейка и ги качила и двамата. Откарали ги в спешното на болница "Св.
Анна". Е. се оплаквал от силно главоболие, имал синини и подутини по
цялото тяло. Е. го качили в интензивно отделение, след което го преместили в
отделение за пострадали от катастрофи. Свидетелят посочва, че лекият автомобил
е навлязъл в насрещната за него лента за движение и там е блъснал първо нея, а
след това Е.. Твърди още, че пешеходецът е пресякъл на пешеходна пътека и на
зелен за него светофар, както и че са се огледали, дори са спрели при навлизане
в другото платно.
Относно
процесното ПТП е издадено наказателно постановление на водача на автомобила за
извършено нарушение по чл. 15, ал. 1 от ЗДвП „не се движи възможно най – вдясно
по платното за движение, пътна лента с очертана маркировка, създава опасност за
движението”– глоба.
По делото е
прието заключение на съдебно-автотехническа експертиза, което не е оспорено от
страните и съдът кредитира като обективно и компетентно. В него вещото лице е
констатира, че свидетелските показания на двамата очевидци – водача на лекия
автомобил и вторият пешеходец, участник в процесното ПТП са коренно
противоположни, неясни и объркани. При проучване на мястото на настъпване на
процесното ПТП вещото лице е установило, че към датата на ПТП в района на ул. „********не
е имало пешеходна пътека. Мястото на настъпване на ПТП е определено от вещото
лице – на около 1 метър вляво от средната разделителна линия. В заключението е
описан най-вероятния механизъм на произшествието:
- на 02.07.2014
г. около 13.45 часа в гр. София по ул. ****** в района на № 14, в посока от ул.
„Шеварски път” към бул. Черни връх в лявата пътна лента, която е за насрещното
движение, се е движил процесният л.а. „Мерцедес С 500“, с per. № ********,
управляван от Б.Л.А. със скорост около 10 км/ч. В същото време на същото място
двама пешеходци пострадалият Е.Д.Д. иД.Й.Р., са се движил напречно ул. ****** в
посока от дясно на ляво. Двамата
пешеходци са преминали между два неизвестни автомобила от образувалата се
колона, от движещи се МПС в посока към бул. Черни връх. Вещото лице предполага,
че когато са излезли от колоната, най-вероятно пешеходците са погледнали
надясно, защото им предстои да пресекат лентата за насрещното движение, от
където се очакват автомобили, затова не са обърнали внимание на приближаващият се
отляво л.а. Мерцедес. Произшествието е настъпило в лентата за насрещно
движение. Вещото лице обосновава извод, че водачът на лекия автомобил не е имал
възможност да спре преди удара и не е могъл да предотврати произшествието. Поради
тези причина е настъпил страничен удара на л.а. Мерцедес с предния десен калник
и тялото на пострадалия пешеходец, който е отблъснат и е паднал в дясно от
автомобила. Последвал е аналогичен удар и с пешеходкатаД.Р.малко по - късно.
Вещото лице сочи, че лекият автомобил „Мерцедес С 500“, с per. № ********, управляван
от Б.Л.А. се е движил в гр. София по ул.****** в района на № 14, в посока от
ул. „Шеварски път“ или Зологическата градина към бул. „Черни връх“ със скорост
от 10 км.ч. Платното за движение на бул.
****** е с 2 пътни ленти по една за всяка посока. Вещото лице приема, че
причините за настъпване на процесното ПТП, са в действията на двамата
участници. Водачът на л.а. Мерцедес е навлязъл в летата за насрещното си
движение, вероятно с цел да се придвижи по-бързо. С това си действие, той е
изненадал пешеходците, защото след като се преминали през колоната от
автомобили са навлезли в лентата за насрещното движение, което е в посока към
Зоологическата градина и са насочили вниманието си да огледат пространството
надясно в посоката, от където се очаква да се появят автомобили. От друга
страна - пострадалият пешеходец е пресичал платното за движение на място,
където не е обозначено, нито е маркирана за движение на пешеходци, а при
преминаването си през колоната от автомобили не е бил достатъчно внимателен и
не е огледал пространството и в двете посоки.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
Относно предявените искове
с правно основание § 22 от ПЗР на КЗ във връзка с чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./
Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./
увреденият, спрямо който причинителят е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя на причинителя на вредите. За да се уважи
така предявения иск в изпълнение на задължението си по чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е указал на ищеца, че негова доказателствена тежест е да установи
настъпването на следните факти:
1. механизъм на настъпилото ПТП,
2. причинна връзка между описаното ПТП и
описаните в исковата молба увреждания;
3. претърпени вреди от ищеца – описаните
в исковата молба;
4. предприетите действия от ищеца за
възстановяване от причинените травми от процесното ПТП,
5. здравословно състояние на ищеца към
настоящия момент – възстановен ли е напълно от причинените травми или има
трайни настъпили увреждания, които не могат да бъдат преодолени.
Предвид направените от ответника
възражения в отговора, в доказателствена тежест на тази страна е да установи
настъпването на следните обстоятелства:
- поведението на ищеца непосредствено
преди настъпване на процесното ПТП,
- разстоянието между лекия автомобил и
пешеходеца, към момента, когато същият е стъпил на пътното платно,
- скоростта на движение на лекия
автомобил и неговия спирачен път при тази скорост,
- допуснати от ищеца нарушения на
лекарските предписания, които са му дадени да спазва по време на
възстановителния период и
- предходни заболявания и хронично –
дегенеративни промени у ищеца.
Не се спори от страните относно фактът
на настъпване на процесното ПТП, а относно неговия механизъм и причина за това.
Съгласно приетата по делото и неоспорена от страните авто – техническа
експертиза, причините за настъпване на процесното ПТП, са в действията на
двамата участници. Водачът на л.а. Мерцедес е навлязъл в лентата за насрещното
си движение, а пострадалият пешеходец е пресичал платното за движение на място,
където не е обозначено, нито е маркирана за движение на пешеходци, а при
преминаването си през колоната от автомобили не е бил достатъчно
внимателен и не е огледал пространството
и в двете посоки.
От представените по делото медицински
документи и заключението на съдебно – медицинска експертиза се установява
причинените на ищеца телесни увреждания:
- съчетана
черепномозъчна травма – сътресение на мозъка със загуба на съзнание, без
открита вътречерепна травма;
- охлузване и
оток на меките тъкани на главата в дясната слепоочна област и дясната ушна
мида;
- контузия с
охлузвания и подкожни кръвонасядания в дясната ръка в областта на китката и на
лявата предмишница;
- контузия в тазовата и седалищната
области, повече в дясно.
мозъчно
сътресение и контузия на лумбалната област в дясно.
От същите документи се установяват и
предприетите действия за възстановяването му: три дневен болничен престой, след
което спазване на лечебно – охранителен двигателен режим за 3 седмици. В
заключението си вещото лице е посочило, че по данни на ищеца, същият е бил три
месеца на домашен режим за възстановяване при своите родители в гр. Сливен.
Това е в противоречие със събраните свидетелски показания, според които ищецът
е живял сам след ПТП в гр. София и за него са се грижили брат му и приятелката
му, като са го посещавали в дома му. Няма представени никакви документи, от
които да се установи кое е наложило такъв период на възстановяване, след като
съгласно епикризата е посочен период на спазване на определен режим 3 седмици,
както и на какво се дължат в този 3 месечен период болки в крайниците и тялото
на ищеца, след като същият няма ортопедични травми, а съгласно вещото лице –
охлузвания и оток. С оглед на така установените несъответствия съдът приема, че
периодът на физическото възстановяване след процесното ПТП за ищеца е 3
седмици, така както е посочено в издадената относно това лице епикриза. Относно психическото здраве на ищеца източник
е единствено дадените от него сведения при прегледа на вещото лице – невролог –
ремитиращи болки в главата и страхови преживявания при движение в голям град.
Относно тези си оплаквания същият не е предприел никакви медицински мерки за
възстановяване. Съдът счита, че не е доказан фактът, че същият е приемал
различни медикаменти невролептици и психолептици /такива няма отбелязани в
епикризата/ – които не са посочени като вид, количество и период на приема. Съдът
не кредитира разпитаният свидетел за претърпените неимуществени вреди от ищеца
в частта, в която същият е посочил, че ищецът е имал припадъци /вещото лице е
посочило единствено, че е имало еднократна загуба на съзнание при настъпване на
ПТП/, затруднения в четенето, замъглено виждане, увеличаване на диоптъра на
ищеца, световъртежи в период на първите 6 месеца. Относно тези, описани от
свидетеля, последствия от травмите от ПТП, освен посочените свидетелски
показания, няма никакви други събрани доказателства. Предвид този факт и
обстоятелството, че нито се твърди да са предприети от ищеца мерки за тези
последици, нито има представена медицинска документация или да е посочено от
вещото лице като възможна последица от причинените травми, съдът приема, че не
е установено, че същите са в причинно – следствена връзка с уврежданията
претърпени от ПТП.
При така изложеното настоящият съдебен
състав приема, че ищецът е доказал всички описани по-горе факти, за които носи
доказателствена тежест, поради което следва да се приеме, че е възникнала
отговорност за ответника да заплати обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП.
Обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/ принцип за справедливост, което означава съдът
да съобрази всички установени факти по делото и съответната икономическа
обстановка в страната. В конкретния случай това са вида, характера и тежестта
на травмите, възрастта на ищеца към момента на настъпване на увреждането – 21г.,
лечебния и възстановителен период: шок от инцидента, около месец е следвало да
спазва домашен режим, около двама месеца – възстановяване от охлузванията и
отоците по тялото и 3 години, в които е изпитвал страх при движение в големия
град, ремитиращи болки в главата, за които няма специално назначена терапия, както
и обстоятелството, че ищецът е възстановен от получените физически травми, съдът
намира, че сумата от 10 000 лв., представлява справедливо обезщетение по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите от ПТП. Обезщетението в този
размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за
справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици, настъпили за
ищеца в резултат на непозволеното увреждане. При определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се основава на доказателствата по делото и на
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС на НРБ съгласно което понятието
„справедливост“ не е абстрактно понятие и то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред
вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при
телесните увреждания са характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания.
Относно възражението за съпричиняване по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
За да е налице
съпричиняване по смисъла на чл.51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да
е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал
виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов
текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като
неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване от ответника,
който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на пострадалия, дори и
такова което не съответства на предписано в закона, може да бъде определено
като съпричиняване на вреда по смисъла на закона. Само това поведение на
пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би
могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос
ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки
за възникване на вредите.
В конкретния
случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел възражение за
съпричиняване по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като е посочил, че ищецът е пресичал без да се увери в собствената си
безопасност и не е съобразил разстоянието до приближаващото се МПС, както и
неговата скорост на движение, като е нарушил чл. 113 и чл.32, ал.2 от ЗДвП.
Настоящият
съдебен състав намира същото за основателно. Съгласно
приетата по делото и неоспорена от страните авто – техническа експертиза,
причините за настъпване на процесното ПТП, са в действията на двамата
участници. Прие се, че пострадалият пешеходец е пресичал платното за движение
на място, където не е обозначено за движение на пешеходци, а при преминаването
си през колоната от автомобили не е бил достатъчно внимателен и не е огледал пространството
и в двете посоки.
Съдът не
кредитира показанията на свидетеляД.Р.в частта относно, това, че с ищеца са
пресичали на зелен за тях светофар, както и на пешеходна пътека тип „Зебра“. В
приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза, вещото лице описва, че в
протокола за ПТП е посочен конкретен адрес – ул. „******“ № 14 като до месец
април на 2015г. на ул. „******“ не е имало маркирана пешеходна пътека.
С оглед
изложеното, настоящият съдебен състав намира за доказано наведеното в отговора
на исковата молба възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия, като определя 50% размера на съпричиняване с колкото следва да
бъде намалено и определеното по-горе обезщетение – или крайния размер на
обезщетението за неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП следва да
бъде определен на 5 000 лв.
Относно искането за присъждане на законна лихва
Прякото право на увредения, установено със закона
- чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, възниква едновременно с
правото на деликтно обезщетение от деликвента и е функционално обусловено от
него, поради което застрахователят отговаря в обема, в който отговаря и
причинителят на вредата. Това означава, че отговорността му е ангажирана и за
законната лихва върху присъденото обезщетение от датата на настъпилото
непозволено увреждане /02.07.2014г./.
Предвид
основателността на главния иск до сумата от 5 000 лева следва да се уважи и
акцесорната претенция за законна лихва за забава върху посочената главница,
считано от датата на деликта – 02.07.2014г. до окончателното й изплащане.
Относно направените по
делото разноски
При
този изход на делото разноски се дължат на двете страни съобразно уважената и
отхвърлената част от исковете, както и предвид заявеното в депозираните списъци
по чл. 80 от ГПК.
Ищецът
в представения по делото списък на претендираните от него разноски е вписано
единствено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. В
представените два договора за правна защита и съдействие /л. 31 и л. 113 от
делото/ няма вписване на размер на договорено адвокатско възнаграждение,
включително и че същото е договорено на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Предвид така констатираното от съда, следва да бъде оставено без уважение
искането на ищеца за присъждане на процесуалния му представител на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., тъй като от документите по
делото не се установява между страните да е уговорено безплатно предоставяне на
правна помощ.
Ответникът
също е претендирал присъждане на разноски за настоящото производство:
2 400 лв. – адвокатско възнаграждение и 100 лв. – депозит за свидетел. Процесуалният
представител на ищеца е направил възражение относно размера на претендираното
адвокатско възнаграждение от ответника – 2 400 лв. с ДДС, съгласно представения
договор за правна защита и съдействие /л. 54/.Съгласно чл. 7, ал. 2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и размера на
предявения иск, минималният размер на адвокатското възнаграждение за настоящото
производство е 1 716 лв. с ДДС. При съобразяване на този факт, броя на
проведените открити съдебни заседания и фактическата и правна сложност на
делото, съдът счита, че така направеното възражение на ответника за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение за
основателно и приема, че адвокатско възнаграждение на ответника следва да бъде
намалено на 2 000 лв. Предвид така приетото ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски, съразмерно на
отхвърлената част от иска, в размер на 1 666, 67 лв.
С
тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД,
ЕИК:******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Е.Д.Д., ЕГН: **********,***
– чрез адвокат Л.Г. на основание §22 от
ПЗР на КЗ във връзка с чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ на сумата от 5 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от настъпило ПТП на 02.07.2014г., за което е
съставен констативен протокол №К702 от 02.07.2014г. от дежурен служител при ПТП
– ОПП - СДВР, ведно със законната лихва върху нея, считано от 02.07.2014г. до
окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 5 000 лв. до 30 000
лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Е.Д.Д., ЕГН: **********,***
– чрез адвокат Л.Г. да заплати на З. „Б.И.” АД, ЕИК:******, със седалище и
адрес на управление:*** на основание чл.78, ал. 3 ГПК на сумата от 1 666,
67 лв.
Решението може
да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ: