Р Е Ш Е Н И Е
Номер 526
от 10.04.2020 г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Бургас, петнадесети
състав, на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година в публично
заседание в следния състав:
Председател:
Лилия Александрова
Членове: 1.
Станимир Христов
2. Диана Ганева
при секретаря К. Л. и прокурор Дарин
Христов като разгледа докладваното от съдия
Христов касационно наказателно административен характер дело номер 259 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Държавна агенция по метрологичен и технически надзор (ДАМТН) – София против Решение № 132/16.12.2019 г., постановено по НАХД № 291/ 2019 г. на Районен съд – Карнобат, с което е отменено Наказателно постановление № НЯСС-180/25.09.2019 г., издадено от заместник – председателя на ДАМТН, с което за нарушениe на чл. 190А, ал. 1, т. 3 от Закона за водите (ЗВ), на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ на Община Сунгурларе е наложена имуществена санкция в размер на 4 000 лева. Иска се от съда да отмени оспорваното решение като незаконосъобразно и неправилно, постановено при нарушение на материалния закон. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН – неправилно решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание касаторът не се представлява.
Ответникът по касация – Община Сунгурларе, редовно уведомен, в съдебно заседание не се представлява. Ангажира писмено становище по оспорването, като твърди, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. Позовава се на факта, че към момента на проверката в процесният язовир няма вода и той е обрасъл с храсти и тревиста растителност. На практика отговорът преповтаря съдържанието на жалбата на общината пред първата съдебна инстанция.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата, като иска от съда да остави в сила обжалваното решение.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок
по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и
реквизити, поради което е процесуално допустима.
Разгледани по същество, жалбата е основателна.
Производството пред Районен съд - Карнобат е образувано по жалба на Община Сунгурларе, представлявана от В.П.в качеството му на кмет, против Наказателно постановление № НЯСС-180/25.09.2019 г., издадено от заместник – председателя на ДАМТН, с което за нарушение на чл. 190А, ал. 1, т. 3 от ЗВ, на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ на Община Сунгурларе е наложена имуществена санкция в размер на 4 000 лева. За да отмени процесното наказателно постановление, районният съд е приел, че е налице неправилно приложение на материалния закон, което обуславят отмяната на процесното наказателно постановление – процесният язовир според първоинстанционният съд не отговаря на легалната дефиниция в § 1, т. 94 от ЗВ, тъй като в него не са съсредоточени води.
Решението на Районен съд – Карнобат е неправилно и
следва да се отмени.
Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е
решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за
валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с
материалния закон съдът следи служебно.
Безспорно е установено, че Община Сунгурларе не е изпълнила предписанията, дадени с Констативен протокол № 06-01-25/19.02.2019 г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ (л. 17 от първоинстанционното дело).
Спори се между страните относно факта, дали обекта, обозначен като язовир „Вълчин“ , находящ се в поземлен имот № 000190 в землището на с. Вълчин, общ. Сунгурларе отговаря на легалната дефиниция за язовир, съдържаща се в § 1, т. 94 от ДР на ЗВ. Дефиницията гласи, че язовир е водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята върху която са изградени. Според § 1, т. 34 от ЗВ воден обект е постоянно или временно съсредоточаване на води със съответни граници, обем и воден режим в земните недра и в естествено или изкуствено създадени форми на релефа заедно с прилежащите към тях земи. Неправилно първоинстанционния съд е приел, че след като във водния обект (като част от язовира) не са съсредоточени води, той не представлява язовир.
На първо място, факта, че спорния обект е язовир се доказва от приложените по административната преписка доказателства – Акт за публична общинска собственост № 51/ 10.10.1998 г. (л. 23 от първоинстанционното дело) и Скица № К02915/29.09.2015 г. (л. 24 от първоинстанционното дело). Довод в подкрепа на твърдението, че въпросния обект съставлява язовир е и твърдението на самия жалбоподател, обективирано в жалбата пред първоинстанционния районен съд, че процесния язовир „Вълчин“ в землището на с. Вълчин, общ. Сунгурларе е отдаден под наем на наемател-ползвател, т.е. самия жалбоподател третира обекта като язовир, отдава го под наем като такъв и получава приходи от това.
На второ място за да бъде даден обект язовир, той не включва само в себе си воден обект, а и други обекти, които в съвкупност представляват язовир. Законодателят не е въвел изискване язовирът през цялото време да е има воден обект, в който са съсредеточени води - напротив допуска се това съсредоточаване да е временно и е напълно възможно към момента на проверката да няма вода. В подкрепа на това твърдение са показанията на свидетеля Александър Борисов Василев, който в съдебно заседание е заявил, че на пролет в язовира е имало малко вода. Съществено в случая е и обстоятелството, че от свидетелските показания става ясно, че над процесния язовир има и друг, който е собственост на друга община.
Като е достигнала до изводи, различни от изложените, първата съдебна инстанция е постановила неправилно решение, което следва да се отмени и в резултата на това процесното наказателно постановление следва да се потвърди..
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка
с чл. 63, ал.1, изречение второ ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХV
състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 132/16.12.2019 г., постановено по НАХД № 291/2019 г. на Районен съд – Карнобат
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НЯСС-180/25.09.2019 г., издадено от
заместник – председателя на ДАМТН, с което за нарушение на
чл. 190А, ал. 1, т. 3 от Закона за водите, на основание чл. 200, ал. 1, т. 39
от ЗВ на Община Сунгурларе е наложена имуществена санкция в размер на 4 000
лева
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.