Решение по дело №259/2020 на Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер    526                   от 10.04.2020 г.            град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Бургас, петнадесети състав, на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Лилия Александрова

 Членове: 1. Станимир Христов

                   2. Диана Ганева

 

при секретаря К. Л. и прокурор Дарин Христов като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело номер 259 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Държавна агенция по метрологичен и технически надзор (ДАМТН) – София против Решение № 132/16.12.2019 г., постановено по НАХД № 291/ 2019 г. на Районен съд – Карнобат, с което е отменено Наказателно постановление № НЯСС-180/25.09.2019 г., издадено от заместник – председателя на ДАМТН, с което за нарушениe на чл. 190А, ал. 1, т. 3 от Закона за водите (ЗВ), на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ на Община Сунгурларе е наложена имуществена санкция в размер на 4 000 лева. Иска се от съда да отмени оспорваното решение като незаконосъобразно и неправилно, постановено при нарушение на материалния закон. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН – неправилно решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание касаторът не се представлява.

Ответникът по касация – Община Сунгурларе, редовно уведомен, в съдебно заседание не се представлява. Ангажира писмено становище по оспорването, като твърди, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. Позовава се на факта, че към момента на проверката в процесният язовир няма вода и той е обрасъл с храсти и тревиста растителност. На практика отговорът преповтаря съдържанието на жалбата на общината пред първата съдебна инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата, като иска от съда да остави в сила обжалваното решение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е  процесуално допустима.

Разгледани по същество, жалбата е основателна.

Производството пред Районен съд - Карнобат е образувано по жалба на Община Сунгурларе, представлявана от В.П.в качеството му на кмет, против Наказателно постановление № НЯСС-180/25.09.2019 г., издадено от заместник – председателя на ДАМТН, с което за нарушение на чл. 190А, ал. 1, т. 3 от ЗВ, на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ на Община Сунгурларе е наложена имуществена санкция в размер на 4 000 лева. За да отмени процесното наказателно постановление, районният съд е приел, че е налице неправилно приложение на материалния закон, което обуславят отмяната на процесното наказателно постановление – процесният язовир според първоинстанционният съд не отговаря на легалната дефиниция в § 1, т. 94 от ЗВ,  тъй като в него не са съсредоточени води.

Решението на Районен съд – Карнобат е неправилно и следва да се отмени.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Безспорно е установено, че Община Сунгурларе не е изпълнила предписанията, дадени с Констативен протокол № 06-01-25/19.02.2019 г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ (л. 17 от първоинстанционното дело).

Спори се между страните относно факта, дали обекта, обозначен като язовир „Вълчин“ , находящ се в поземлен имот № 000190 в землището на с. Вълчин, общ. Сунгурларе отговаря на легалната дефиниция за язовир, съдържаща се в § 1, т. 94 от ДР на ЗВ. Дефиницията гласи, че язовир е водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята върху която са изградени. Според § 1, т. 34 от ЗВ воден обект е постоянно или временно съсредоточаване на води със съответни граници, обем и воден режим в земните недра и в естествено или изкуствено създадени форми на релефа заедно с прилежащите към тях земи. Неправилно първоинстанционния съд е приел, че след като във водния обект (като част от язовира) не са съсредоточени води, той не представлява язовир.

На първо място, факта, че спорния обект е язовир се доказва от приложените по административната преписка доказателства – Акт за публична общинска собственост № 51/ 10.10.1998 г. (л. 23 от първоинстанционното дело) и Скица № К02915/29.09.2015 г. (л. 24 от първоинстанционното дело). Довод в подкрепа на твърдението, че въпросния обект съставлява язовир е и твърдението на самия жалбоподател, обективирано в жалбата пред първоинстанционния районен съд, че процесния язовир „Вълчин“ в землището на с. Вълчин, общ. Сунгурларе е отдаден под наем на наемател-ползвател, т.е. самия жалбоподател третира обекта като язовир, отдава го под наем като такъв и получава приходи от това.

На второ място за да бъде даден обект язовир, той не включва само в себе си воден обект, а и други обекти, които в съвкупност представляват язовир. Законодателят не е въвел изискване язовирът през цялото време да е има воден обект, в който са съсредеточени води  - напротив допуска се това съсредоточаване да е временно и е напълно възможно към момента на проверката да няма вода. В подкрепа на това твърдение са показанията на свидетеля Александър Борисов Василев, който в съдебно заседание е заявил, че на пролет в язовира е имало малко вода. Съществено в случая е и обстоятелството, че от свидетелските показания става ясно, че над процесния язовир има и друг, който е собственост на друга община.

 

Като е достигнала до изводи, различни от изложените, първата съдебна инстанция е постановила неправилно решение, което следва да се отмени и в резултата на това процесното наказателно постановление следва да се потвърди..

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка  с чл. 63, ал.1, изречение второ ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 132/16.12.2019 г., постановено по НАХД № 291/2019 г. на Районен съд – Карнобат

и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НЯСС-180/25.09.2019 г., издадено от

заместник – председателя на ДАМТН, с което за нарушение на чл. 190А, ал. 1, т. 3 от Закона за водите, на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ на Община Сунгурларе е наложена имуществена санкция в размер на 4 000 лева

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

           

                                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                      

                                                                             

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                             2.