№ 5453
гр. София, 31.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Частно гражданско дело №
20241110161129 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК вр. 411, ал. 2 ГПК.
Съгласно чл. 417, ал. 1, т. 10 ГПК когато ценната книга, въз основа на която се иска
издаване на заповед за изпълнение, обезпечава вземане, произтичащо от договор сключен с
потребител, то към нея следва да се приложат договорът и приложимите към него общо
условия. Нормата е създадена с цел да обезпечи задължението на заповедният съд да
извърши служебната проверка за наличието на неравноправни клаузи, арг. чл. 411, ал. 2, т.
3 ГПК вр. чл. 7, ал. 3 ГПК. В този смисъл е константната практика на СЕС по тълкуването на
Директива 93/13 ЕИО, а именно Решение от 07.11.2019 г. по съединени дела C‑419/18 и
C‑483/18 и Определение от 26.11.2020 г. по дело C‑807/19. Член 6, параграф 1 и член 7,
параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно
неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкуват в смисъл, че
когато националният съд, сезиран с искане за издаване на заповед за изпълнение,
предполага, че това искане се основава на съдържаща се в договора за потребителски
кредит неравноправна клауза по смисъла на Директива 93/13, посочените разпоредби не са
пречка той да може без възражение от страна на потребителя да изиска допълнителна
информация от кредитора, за да провери евентуалната неравноправност на тази клауза.
Член 1, параграф 1, член 3, параграф 1, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в
потребителските договори трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна
уредба като разглежданата в главните производства, която с цел да се обезпечи погасяването
на вземане, произтичащо от договор за потребителски кредит, сключен между продавач или
доставчик и потребител, позволява в договора да се уговори задължение за
кредитополучателя да издаде бланков запис на заповед и която поставя законосъобразността
на издаването на такъв запис в зависимост от предварителното сключване на менителнично
споразумение, в което се определят правилата, по които записът може да бъде попълнен, при
условие — което трябва да се провери от запитващата юрисдикция — че тази уговорка и
това споразумение съответстват на членове 3 и 5 от посочената директива и на член 10 от
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година
относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на
Съвета.
Воден от горното, Софийски районен съд, 24 състав:
ОПРЕДЕЛИ:
1
ОТХВЪРЛЯ, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК вр. чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, вх. № 325305/15.10.2024 г.,
подадено от ДРУЖЕСТВО, срещу М. А. А..
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Препис да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2