О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ ........
гр.Шумен, 26.05.2023г.
Административен съд - град Шумен, в закрито заседание
на двадесет и шести май две хиляди двадесет и трета година, в следния състав:
Председател:
Снежина Чолакова
Членове: Росица Цветкова
Бистра Бойн
като
разгледа докладваното от административен съдия Сн.Чолакова КАНД № 45 по описа за 2023г.
на Административен съд – град Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 248 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК), във вр.с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във вр.с чл.63д от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано
е по молба рег.№ ДА-01-1049/26.04.2023г. по описа на ШАдмС, депозирана от
Началник на група в сектор «Пътна полиция» при ОДМВР-гр.Шумен, депозирана чрез
процесуален представител И.С. – главен юрисконсулт, съдържаща искане за
изменение на Решение № 59 от 07.04.2023г., постановено по КАНД № 45/2023г. по
описа на ШАдмС, в частта за разноските, посредством редуциране на присъденото в
полза на М.Ю.Б. адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на
1200 лева, поради неговата прекомерност.
С
атакуваното решение Административен съд – гр.Шумен е отменил изцяло обжалваното пред него Решение
№ 409 от 05.12.2022г., постановено по
АНД № 1436 по описа за 2022г. на Районен съд – град Шумен, като вместо това се е произнесъл по съществото на
спора, отменяйки изцяло Наказателно постановление № 20-0869-000125 от
04.02.2020г., издадено от Началник група
към ОДМВР – гр.Шумен, сектор «Пътна полиция» Шумен, с което за нарушение
по чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание
чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП на М.Ю.Б. с ЕГН **********, с адрес *** са
наложени административни наказания «глоба» в размер на 200 /двеста/ лева и
«лишаване от право да управлява МПС» за срок от 6 /шест/ месеца. Със същото
решение съдът е осъдил Областна дирекция на МВР – гр.Шумен да заплати на М.Ю.Б., сумата от 1600 (хиляда и шестстотин)
лева, представляваща деловодни разноски за двете съдебни инстанции, в т.ч. 400
лева адвокатско възнаграждение, присъдено за процесуално представителство пред въззивната
съдебна инстанция и 1200 лева адвокатско възнаграждение, присъдено за процесуално
представителство пред касационната съдебна инстанция.
С молбата за
изменение на съдебното решение в частта за разноските Началникът на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР-гр.Шумен е отправил искане за намаляване размера на
присъденото адвокатско възнаграждение за касационното производство от 1200 лева
на 400 лева, на основание чл.63д, ал.2 от ЗАНН, поради неговата прекомерност. В
тази връзка е наведено твърдение, че наказващият орган е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение с придружителното писмо, с което
жалбата на М.Б. срещу НП е изпратена в Районен съд-гр.Шумен, като въпросното
искане се отнася за всички инстанции в производството по ЗАНН, което в случая
се е развило в две съдебни инстанции.
Ответникът по искането – М.Ю.Б., е депозирал отговор на молба по чл.248, ал.2
от ГПК, във вр.с чл.144 от АПК с рег.№ ДА-01-1214/16.05.2023г., съдържаща
становище за неоснователност на заявеното искане за редуциране на присъденото в
негова полза адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в
касационната инстанция.
Контролиращата страна - Окръжна
прокуратура - гр.Шумен, в срока по чл.248, ал.2 от ГПК не е изразила становище
по допустимостта и основателността на искането за изменение на съдебното
решение в частта за разноските.
Като прецени доводите на
молителя и насрещната страна, както и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, Шуменският административен съд установи
следното:
Молбата е подадена в срока
по чл. 248, ал. 1, предл.2 от ГПК (т.е. в едномесечен срок от постановяване на
окончателния съдебен акт), поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата
е неоснователна, предвид следните
съображения:
С решението, чието изменение
в частта за разноските се иска, касационната инстанция е отменила решение на
Районен съд-гр.Шумен, с което е потвърдено обжалвано пред него наказателно
постановление, като е отменила и самото наказателно постановление, като
незаконосъобразно. Със същото решение съдът е осъдил ОДМВР-гр.Шумен да заплати
на М.Ю.Б. деловодни разноски в размер общо на 1600 лева, представляващи
договорени и платени адвокатски възнаграждения за процесуално представителство
пред двете съдебни инстанции, съответно на стойност 400 лева за въззивното
производство и 1200 лева за касационното производство. За да присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 1200 лева за касационната инстанция съдебният състав
е приел, че не е налице основание за редуциране размера на същото до минималния
такъв, регламентиран в Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради липса на направено възражение за прекомерност.
По силата на разпоредбата на
чл.63д, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния
съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат
е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от
Закона за адвокатурата. В случая с молба рег.№ 9746 от 21.07.2022г.
по описа на ШРС, адресирана до Председателя на Районен съд – гр.Шумен, от
страна на наказващия орган е отправено искане да бъде постановено решение по
чл.63, ал.2, т.5 и ал.9 от ЗАНН, с което да бъде потвърдено оспореното НП, като
законосъобразно; на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, съобразно изхода на делото,
в полза на ОДМВР-гр.Шумен да бъдат присъдени деловодни разноски за
юрисконсултско възнаграждение; а ако жалбата бъде уважена изцяло или частично,
и жалбоподателят е представляван от адвокат, за който е заплатен хонорар над
минималните размери, на основание чл.63д, ал.2 от ЗАНН присъдените разноски за
бъдат намалени, като прекомерни. Систематическото и логическо тълкуване на
направеното искане води до извода, че същото се отнася за съдебното
производство пред въззивната инстанция, тъй като писмото е адресирано до
Председателя на Районен съд-гр.Шумен и искането за присъждане на разноски,
респективно възражението за прекомерност на заплатеното от насрещната страна
адвокатско възнаграждение, е обвързано и се явява последица от основното
искане, отправено до районния съд – да бъде постановено решение по чл.63, ал.2,
т.5 и ал.9 от ЗАНН, потвърждаващо обжалваното наказателно постановление. Този
извод следва и от разпоредбата на чл.81 от ГПК, субсидиарно приложим в
съдебните производства по ЗАНН на основание чл.63в от ЗАНН, във вр.с чл.144 от АПК, доколкото според цитираната законова разпоредба, във всеки акт, с който
приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за
разноски. От цитирания текст и от факта, че съдът дължи произнасяне относно
разноските по делата само в случай на изрично искане от страна по делото,
следва и, че искането за присъждане на разноски, респективно възражението за
прекомерност, следва да се правят във всяка една съдебна инстанция. И доколкото
в настоящото касационно съдебно производство от страна на наказващия орган не е
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено
от М.Б. на неговия процесуален представител адв.Т.г.п.от АК-Благоевград за процесуално
представителство пред касационната съдебна инстанция, най-късно до приключване
на последното съдебно заседание в тази инстанция, правото да бъде отправено
възражение с описаното съдържание е преклудирано. Изложеното обосновава извода,
че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, договорено и
заплатено от касационния жалбоподател за касационната съдебна инстанция, се
явява неоснователно и като такова подлежи на отхвърляне.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователно искането на Началника на Сектор Пътна полиция при ОДМВР-гр.Шумен за
изменение на Решение № 59 от 07.04.2023г., постановено по КАНД № 45/2023г. по
описа на ШАдмС, в частта досежно присъдените разноски, изразяващо се в намаляване
на присъденото в тежест на ОДМВР – гр.Шумен адвокатско възнаграждение в размер
на 1200 лева, заплатено от М.Ю.Б. за
процесуално представителство пред касационната съдебна инстанция.
На основание чл.248, ал.3,
изр.второ от ГПК, във вр.с чл.144 от АПК, във вр.с чл.63в от ЗАНН определението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:................................... ЧЛЕНОВЕ: 1............................
2............................