Р Е Ш
Е Н И
Е № 260 013
гр.
Пловдив, 28.01.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският
апелативен съд, първи
търговски състав, в открито
заседание на двадесети
януари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
С участието на секретаря Цветелина Диминова, като разгледа докладваното от съдията Костадинова в.т. дело № 612/2020 год. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е въззивно – по
чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 81 от 24.07.2020 година, постановено по т. дело №
235/2019 година по описа на Окръжен съд – Хасково, е осъдено „Д.З.“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление ***, на основание чл.226 ал.1
от КЗ /отм./ , да заплати на К.К.Н., ЕГН
**********,***, с адрес за призоваване град Х., бул. „Б.“ № ..., ет. ..., офис ...,
адвокат К.К.Г., сума в размер на 20 000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди – болки и страдания, търпени в резултат на травматично
увреждане – многофрагментно счупване на дясна подбедрица, дължимо по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за настъпило на 24.12.2014 година
застрахователно събитие – ПТП, станало по вина на М. Е. К. при управление на
лек автомобил „Ф. П.“ с рег. № ..., ведно със законната лихва, считано от
24.12.2016 година до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен
предявения иск в останалата му част – за разликата до пълния предявен размер от
50 000 лева. Отхвърлен е искът по
чл. 226 ал. 1 от КЗ / отм./ за обезщетение за имуществени вреди в размер на
2000 лева, претендирани като разходи за проведено дентално лечение.
С цитираното решение, което е
изменено и допълнено с определение по
чл. 248 от ГПК № 260049 от 23.09.2020
година, съдът е разпределил отговорността на страните за разноски
съобразно уважената и отхвърлена част по следния начин: Осъдено е „Д.З.“ АД, ЕИК ..., да заплати на Адвокатско
дружество „Г. и М.", код по БУЛСТАТ ..., със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от адвокат К.К.Г., сума в размер на 1130 лева възнаграждение за адвокат за осъществено
процесуално представителство на ищеца К.К.Н.,
ЕГН **********, на основание чл.38,
ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, извършено от К.К.Г. ***, с адрес на
кантората - гр.Х., бул."Б." № ..., ет...., офис ...; осъдено е „Д.З.“ АД да заплати сумата в размер на 115.38 възнаграждение
за вещо лице по допуснатата съдебно медицинска експертиза по сметка на Окръжен
съд – Хасково; осъден е К.К.Н., ЕГН **********, да заплати на „Д.З.“ АД сума в размер на
334.61 лева, от които 150 лева -
възнаграждение за юрисконсулт и 184.61 лева - възнаграждение за вещо лице по
допуснатата съдебно - автотехническа експертиза, съразмерно на отхвърлената
част от иска.
Определението по чл. 248 от ГПК №
260049 от 23.09.2020 година не е обжалвано от страните.
Срещу първоинстанционното решение
№ 81 от 24.07.2020 година, постановено по т. дело № 235/2019 година по описа на Окръжен съд –
Хасково е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство К.К.Н.
в частта, с която е отхвърлен предявения от него иск за неимуществени вреди за
разликата над 20 000 лева до 40 000 лева, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 24.12.2016 година до окончателното й изплащане.
Във въззивната жалба се поддържа
оплакване за незаконосъобразност на решението в обжалваната част като постановено в нарушение на принципа за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Твърди
се, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение е в занижен размер и
не съответства на степента на претърпените от ищеца неимуществени вреди –болки,
страдания и неудобства, както и тези, които ще изпитва до края на живота си,
свързани с многофрагментното счупване на подбедрицата, проведеното
оперативно и медикаментозно лечение и
вътрешно протезиране, срокът на неработоспособност, използването на помощни
средства и необходимостта от чужда помощ за ежедневните битови и хигиенни
нужди. Твърди се също, че не били отчетени причинените контузии на главата,
гръдния кош и корема, както и фрактурата на два зъба от горната челюст – 14-ти
и 12-ти, която вероятно му била причинена и за която били представени документи
по делото. При тези оплаквания във въззивната жалба е посочено, че
справедливият размер на обезщетението следвало да се определи на 50 000
лева, а не на 40 000 лева, както е прието от първоинстанционния съд.
Втората група оплаквания касаят
неправилното определяне от първоинстанционния съд на процента съпричиняване на
50 %, вместо на действителните такива според жалбоподателя 20 %. Твърди се, че употребата на алкохол от страна
на пострадалия не може да бъде отчетена като съпричиняване както поради липсата
на такава забрана в ЗДвП за пешеходците, така и поради обстоятелството, че
ответникът не е въвел своевременно, в
преклузивните срокове, такова възражение за съпричиняване. Не било установено и
твърдението, че ищецът е пресичал на неправилно място. Според жалбоподателя
съпричиняването на ищеца се изразявало само в несъобразяване с приближаващия с
превишена скорост автомобил, поради което процентът на съпричиняване е 20%.
При тези оплаквания е формулирано
искане за отмяна на решението в
отхвърлителната му част за разликата от 20 000 лева до 40 000
лева и за присъждане на допълнително обезщетение за неимуществени вреди в този
размер ведно със законната лихва от 24.12.2016 година до окончателното
заплащане на сумата. Претендирани са и разноски за двете инстанции, включително
адвокатско възнаграждение.
Срещу въззивната жалба е подаден
писмен отговор от ответника „Д.З.“ АД с изразено становище за нейната
неоснователност и с искане за потвърждаване на решението в обжалваната част и
за присъждане на разноски -
юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Жалбоподателят не е направил нови
доказателствени искания пред въззивната инстанция.
С молба вх. № 262526 от
18.11.2020 година ответникът „Д.З.“ АД е представил изпълнителен лист, издаден въз основа на
решението по т. дело № 235/2019 година
на ОС – Хасково в необжалваната
му част – за присъденото обезщетение от 20 000 лева, ведно със
законната лихва от 24.12.2016 година, покана
за доброволно изпълнение по образуваното въз основа на този изпълнителен
лист изпълнително дело № ... на ЧСИ с
рег. № ... и платежно нареждане от
12.10.2020 година за сумата от 30859,10 лева за погасяване от страна на
ответника на задълженията по това изпълнително дело. Изброените доказателства са неотносими към
спора, с който е сезиран въззивната инстанция, те касаят изпълнението на
първоинстанционното решение в частта, в която не е обжалвано и е влязло в сила,
поради което въззивният съд не следва да ги обсъжда.
Апелативният съд, като се запозна
със събраните по делото пред първоинстанционния съд доказателства и доводите на страните, приема
следното:
Въззивната жалба е процесуално
допустима, подадена е в срока по чл. 259 от ГПК от лице, имащо право на
въззивно обжалване, а именно от ищеца в първоинстанционното производство против
решението в отхвърлителната му част
частично.
Разгледана по същество,
въззивната жалба е неоснователна.
Пред Окръжен съд – Пловдив по т. дело № 200/2016 година, е предявен иск с правно основание чл.
226 ал. 1 от Кодекса за застраховането / отм./ – прекия иск на увредения срещу
застрахователя.
В исковата молба на К.К.Н. против „Д. З.“ АД са изложени следните
обстоятелства, имащи отношение към предявения иск за неимуществени вреди, решението по който е предмет на въззивното
обжалване:
Твърди се, че ищецът като пешеходец е пострадал при ПТП,
станало на 24.12.2014 година в град Д., причинено от М. Е. К. при управлението на лек автомобил
марка „Ф. П.“ с рег. № .... За процесното ПТП, при което на ищеца била
причинена средна телесна повреда, М. К.
била призната за виновна в нарушаване на правилата за движение по пътищата – чл. 20 ал. 2 и чл.
21 ал. 1 от ЗДвП с решение № 118/02.07.2015 година, постановено по НАХ дело №
359/2015 година на РС - Димитровград. Твърди се, че при това ПТП на ищеца са
причинени наранявания по цялото тяло – множество охлузвания по лицето, ръцете и
корема , както и множествено счупване на подбедрицата, закрито. След ПТП ищецът
бил на болнично лечение през периода от 24.12.2014 година до 26.12.2014 година
в МБАЛ „С. Е.“ ЕООД. След това на 26.12.2014 година бил транспортиран и приет в
друга болница – МБАЛ „ П. Д. Р.“ ООД град П., където останал до 02.01.2015
година. На 28.12.2014 година била извършена оперативна
интервенция с открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация. След
02.01.2015 година ищецът продължил лечението си в домашни условия, при спазване
на диетичен и хранителен режим. Придвижването му през следващите три месеца по
предписание на лекарите се извършвало само с помощни средства. Това налагало да
му бъде оказвана постоянна помощ от близките
за ежедневните битови и хигиенни нужди.
Той изпитвал силни болки, поради което непрекъснато приемал обезболяващи.
Болките постепенно намалявали интензитета си, но се засилвали при влошаване на
времето и физическо натоварване, а
движенията в областта на фактурата били ограничени. На 25.06.2015 година ищецът отново бил приет
на болнично лечение заради фрактурата на подбедрицата поради зачервяване и
невъзможност да движи крака си, като били отстранени имплантираните уреди от
тибията и фибулата. Болничният престой
продължил до 28.06.2015 година, след което бил изписан с назначено
медикаментозно лечение и необходимост от контролни прегледи.
Освен описаните увреждания в
обстоятелствената част на исковата молба ищецът е посочил, че при ПТП му е
причинена фрактура на два зъба от горната челюст – 14-ти и 12-ти, поради което
се е подложил на лечение, включващо кореново лечение на тези два зъба, щифтово
изграждане на зъби 22-ри и 23-ти и изработване на 16 броя фиксирани мостови
конструкции.
Посочено е, че в резултат на ПТП
здравословното състояние на ищеца се е влошило, което е дало отражение и на
психиката му – оплаквал се от понижено настроение, тревожност, връщане към
спомена за злополуката, нарушения на съня и вниманието, притеснения, че няма да
се възстанови напълно и ще бъде в тежест на близките си.
За така описаните увреждания,
причинени му при ПТП, ищецът е претендирал обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 50 000 лева и за имуществени вреди, свързани със
стоматологичното лечение, в размер на 2000 лева, ведно със законната лихва от
24.12.2016 година – три години преди завеждане на иска, до окончателното
изплащане на сумите.
От събраните по делото
доказателства – представената медицинска документация, приетата
съдебно-медицинска експертиза и показанията на разпитаната свидетелка М. Н. –
съпруга на ищеца, се установява, че при процесното ПТП на К.Н. са причинени
охлузвания по лицето, ръцете и корема, както и многофрагментно счупване на
дясната подбедрица. Това са уврежданията, описани в епикризата, издадена от
МБАЛ – Д., където ищецът е престоял през периода от 24.12.2014 година до
26.12.2014 година. В нея е отразено, че той няма ясен спомен за случилото
се. В МБАЛ – Д. е извършено закрито
наместване на счупванията на подбедрицата без вътрешна фиксация. През периода
от 26.12.2014 година до 02.01.2015 година е проведено лечение на ищеца в МБАЛ
„П. Д. Р.“ ООД в град П. заради болка, оток, деформация и кръвонасядане
в областта на дясната подбедрица и почти невъзможни активни и пасивни движения.
Ищецът е претърпял оперативна интервенция, извършено е открито наместване на
счупването с вътрешна фиксация със заключващ пирон. През периода от 25.06.2015
година до 28.06.2015 година ищецът отново е бил на болнично лечение в МБАЛ „Е.“ град П., където по оперативен начин
е извършено частично отстраняване на
имплатираните метални тела от костта
заради палпаторна и функционална болезненост в областта на дясната подбедрица и
наличие на оток и възпаление.
В заключението на вещото лице е
посочено, че периодът на имобилизация при счупване на подбедрицата е 3 – 3,5
месеца, а неработоспособността е 5-6 месеца за нефизически труд и 7-8 месеца за
физически труд. Ищецът е бил в състояние на принудително обездвижване за период
от около шест месеца до снемане на металната протеза. Болките при такова
счупване според вещото лице са силни, затихващи с времето.
Ищецът не е представил по делото
писмени доказателства, установяващи състоянието на крака му след отстраняването на металната протеза.
Свидетелката М. Н. установява, че
след катастрофата ищецът е изглеждал много зле, имал е кръв по лицето, целият
бил син и кракът му бил счупен на две места. След проведеното лечение на крака
в болницата в град П. ищецът продължил да се лекува вкъщи. Около един месец той
бил на инвалиден стол, а след това започнал да се движи с помощта на патерици
за около три месеца. През целия този период ищецът имал нужда от чужда помощ и
съпругата му била непрекъснато до него, като се наложило да напусне работата
си, за да се грижи за него. Тя не работила около шест месеца, след което
започнала нова работа. Свидетелката установява, че ищецът е изпитвал много
болки, вдигал температура, биели му ежедневно инжекции срещу съсирване на
кръвта. През първия месец той изобщо не бил в състояние да се обслужва сам, да
се изкъпе, да си сготви и почисти, а всичко това вършела съпругата му. Тя
установява, че при операцията през месец юни е отстранен импланта от крака на
ищеца, което се наложило, тъй като кракът започнал да се зачервява и да се
подува при по-дълго стоене. Все още обаче не бил премахнат пирона. През първият
месец след ПТП ищецът отслабнал с 10 килограма. И до момента ищецът се
страхувал да пътува, влошило се здравословното му състояние, свързано с
диабета, който имал, повишили се стойностите на кръвната захар и се наложило да
му сменят лекарствата, а освен това започнал да вдига и кръвното налягане.
Преди ПТП ищецът бил здрав, трудолюбив, разхождал се, работел в пароцентрала,
ходел и на село заедно със съпругата си, където също работел. След ПТП ищецът се върнал на същата работа, но напуснал, тъй
като трябвало да пътува от Д. и да изминава по много километри. След това
ищецът вече не работел, изморявал се много бързо и не смеел да започне работа,
бил отпаднал и изморен, схванат, болели го мускулите и кракът при натоварване и
при промяна на времето. Според свидетелката ищецът е бил в отпуск по болест шест месеца след
ПТП. Представено е по делото удостоверение от работодателя на ищеца „К.“ ООД, от което е видно, че той е бил в
отпуск по болест през периода от 26.12.2014 година до 01.06.2015 година / с
издадени пет болнични листа, първият от които за 38 дни и четири за по 30 дни/.
Що се отнася до твърденията за
причинени неимуществени вреди – болки и страдания, дължащи се на фрактури на
два зъба от горната челюст – 14-ти и 12-ти, съдът намира, че същите не са
установени със събраните по делото доказателства. Следва да се посочи, че тези
фрактури са описани в обстоятелствената част на исковата молба, касаеща
претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от проведеното
дентално лечение. Тази претенция е отхвърлена от първоинстанционния съд и решението в тази му част е влязло в сила,
доколкото ищецът К.Н. не го е обжалвал. Липсват конкретни обстоятелства, че
твърдените фрактури на двата зъба освен имуществени вреди, изразяващи се в
заплатеното лечение, са причинили на
ищеца и болки и страдания. Дори обаче да се приеме, че претендираното обезщетение
за неимуществени вреди включва и такива,
дължащи се на фрактурите на 14-ти и 12-ти горни зъби, по делото липсват
доказателства такива фрактури да са налице и още по-малко да са причинени на
ищеца при процесното ПТП, станало на 24.12.2014 година. Свидетелката М. Н. депозира показания за
паднали зъбни мостове след ПТП, дължащи
се на удара, но не и за счупени зъби и то конкретно за тези, посочени в
исковата молба. От нейните показания е видно, че известно време след
катастрофата ищецът е провел лечение при стоматолог, включващо вадене на зъби и
слагане на нови мостове.
Фрактурата на 14-ти и 12-ти горни
зъби не се установява и от представените от ищеца писмени доказателства.
Представен е амбулаторен лист без номер и дата от д-р С. Д., от който е видно, че е проведено кореново лечение на
посочените 14-ти и 12-ти зъби, но не е отразена фрактура. Останалите манипулации, описани в този
амбулаторен лист, касаят други зъби, различни от посочените от ищеца като счупени,
а именно щифтово изграждане на зъби 22-ри и 23-ти и изработване на 16 броя
фиксиращи мостови конструкции. Писмените
обяснения на д-р Д., приложени на стр.
66 от първоинстанционното дело, според които описаното по-горе лечение на
зъбите е проведено в началото на 2015 година,
не могат да бъдат ценени, доколкото става дума за свидетелски показания,
дадени не по предвидения за това ред в ГПК.
Освен това в едната си част, в която е посочено, че множеството травми и
фрактурирани зъби на горната челюст се дължат на ПТП, обясненията не пресъздават преки впечатления на д-р Д., а
са преразказ на чутото от ищеца, което е още едно основание да не бъдат ценени.
Не на последно място трябва да се посочи, че по делото са представени ксеро-копия от страници от здравноосигурителната книжка
на ищеца, от които е видно, че за първи път д-р С. Д. е избран за семеен
стоматолог на ищеца на 12.05.2015година, т.е. след посочения от самия лекар в писмените обяснения период
на проведеното лечение на зъбите в началото на 2015 година.
В приетата по делото
съдебно-медицинска експертиза също е посочено, че липсват медицински документи, установяващи
фрактура на 14-ти и 12-ти гони зъби на ищеца, причинната им връзка с ПТП и с
манипулациите на зъбите, описани в амбулаторния лист без номер и дата на
издаване.
При така установената по делото
фактическа обстановка съдът намира, че при определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди следва да бъдат съобразени причинените на ищеца охлузвания
на главата, гръдния кош и корема, както и многофрагментното счупване на дясната
подбедрица и свързани с тях болки и страдания. Досежно фрактурите на 14-ти и 12-ти горни зъби на ищеца съдът
намира, че те не са сред вредите, за
които ищецът е претендирал обезщетение за
неимуществени вреди с исковата молба, а и не е установено по делото те да са настъпили и да са в пряка причинна връзка с процесното ПТП от 24.12.2014 година. При това
положение съдът намира, че тези
увреждания не следва да бъдат
съобразявани при определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Съобразявайки причинените
увреждания, които са в пряка причинна връзка с ПТП, продължителността на
болките и страданията, вида на проведеното лечение, отражението им
върху начина на живот на ищеца,
върху трудовата му ангажираност и върху психическото му състояние, както и обстоятелството, че първоначално
болката, дължаща се на счупения крак е била силна и че се проявява и до момента при определени обстоятелства, съдът намира, че
справедливият размер на обезщетението е 40 000 лева. От една страна става дума
да мъж, който е бил активен и е работел до ПТП, на когото след ПТП се е
наложило да разчита на чужда помощ за справяне с ежедневните битови и хигиенни неща за период
от около три-четири месеца, през който съпругата му е напуснала работата си, за
да се грижи за него. Установена е промяна
в начина на живот и трудовата
ангажираност на ищеца - невъзможност да извършва
работата си, превръщането му от активен
и деен мъж в такъв, който се страхува да пътува, който е отпаднал и се уморява
бързо. От друга страна обаче по делото
няма данни след периода с описаните по-горе операции, свързани с фиксиране на
счупването на крака и с последващо премахване на металната протеза, ищецът да
се е нуждаел и да се нуждае към момента
от някакво лечение или от спазване на определен режим. Няма твърдения и
доказателства за неблагоприятна прогноза от счупването на дясната подбедрица.
Освен с обсъдените по-горе обстоятелства, свързани с характера,
силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, размерът на обезщетението от 40 000 лева е
съобразен и с конкретните икономически
условия в страната и общественото
разбиране за справедливост, ориентир за
което са нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите. До 01.01.2010 година
нормативно определените минимални размери на лимитите са нараствали
непрекъснато и почти ежегодно, като от 25 000 лева за всяко събитие са достигнали
до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева –
при две или повече лица. След тази дата са определени значително по –високи
размери. § 27 от ПЗР на Кодекса за застраховането / отм./ предвижда лимит за
едно събитие на имуществени и
неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт от 1 000 000 лева
при едно пострадало лице и от 5 000 000 лева при две или повече пострадали лица. Съгласно чл. 266 от КЗ / отм., в сила от
11.06.2012 година/, приложим към настоящия случай, задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите се сключва за следните минимални
застрахователни суми: за неимуществени и имуществени вреди вследствие на
телесно увреждане или смърт - 2 000 000
лв. за всяко събитие при едно пострадало лице и
10 000 000 лв. за всяко събитие при две или повече пострадали лица. Сега
действащият Кодекс за застраховането, влязъл в сила на 01.01.2016 година, в чл. 492 предвижда лимит за неимуществени и имуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт – 10 000 000 лв. / а след изменението
с ДВ бр. 101/2018 година – 10 420 000 лева/ за всяко събитие, независимо от
броя на пострадалите лица. Лимитите, макар и само индиция, а не абсолютен
критерий за икономическите условия в страната
и общественото разбиране за справедливост, имат значение и следва да
бъдат съобразявани при определяне на размерите на обезщетението за неимуществени вреди, което становище се
застъпва и в съдебната практика.
Обезщетението е присъдено от
първоинстанционния съд ведно със законната лихва, считано от 24.12.2016 година,
т.е. три години преди завеждане на исковата молба, до окончателното му изплащане. В тази му част решението е съобразено със
законовата уредба по отменения КЗ, според която застрахователят дължи законна лихва върху обезщетението от датата
на увреждането, като самата акцесорна претенция на ищеца е съобразена и с чл. 111 б. „в“ от ЗЗД и лихвата е
претендирана за период три години преди завеждане на исковата молба. Решението в частта за дължимата законна лихва
не е обжалвано от ответника. В становището си вх. № 262526 от 18.11.2020
година, представено пред въззивната инстанция, ответникът е поискал при
произнасяне по акцесорния иск за лихва да бъде отчетена разпоредбата на чл. 6
от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Н. с. от 13.03.2020 година до
датата на влизане в сила на изменението на този текст / 09.04.2020 година/. Това искане не следва да бъде разглеждано от
настоящия съдебен състав, на първо място
поради това, че е преклудирано, заявено е, без да има подадена въззивна жалба
от ответника в съответния срок. Освен това
разпоредбата на чл. 6 от цитирания закон, обн. в ДВ бр. 28/2020 година,
в сила от 13.03.2020 година, изменена с ДВ бр. 34/2020 година, в сила от
09.04.2020 година, е неприложима в
настоящия случай. Според нея до отмяна на извънредното положение не се прилагат
последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти,
включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като
предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи. Тази
разпоредба касае изпълнението на
задължения, чиято изискуемост е настъпила и е съществувала през посочения
период.
Освен размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, спорен между страните пред въззивната инстанция е и въпросът за размера
на съпричиняването от страна на
пострадалия ищец.
Възражението на ответника,
направено в преклузивния срок – с отговора на исковата молба е, че ищецът в
качеството си на участник в движението – пешеходец, също е нарушил правилата да
движение по пътищата, като е предприел неправилно пресичане на пътното платно
на неопределено за това място и без преди това да се огледа и съобрази с конкретната пътна обстановка и с
останалите участници в движението, като по този начин е допринесъл съществено
за настъпването на ПТП и негативните последици от същото.
Съобразявайки своевременно
направеното възражение за съпричиняване, съдът намира за неоснователни
оплакванията във въззивната жалба, свързани с това, че употребата на алкохол от
страна на ищеца не е въведена своевременно в процеса като възражение за
съпричиняване и не следва да бъде вземана предвид. Сама по себе си употребата
на алкохол от пешеходците не е забранена от ЗДвП. Неоглеждането и несъобразяването с конкретната
пътна обстановка и останалите участници
в движението обаче, които са въведени като възражение своевременно, могат да се
дължат на различни причини, включително на употребата на алкохол от пешеходеца
и в този смисъл съдът намира, че не е
необходимо употребата на алкохол да бъде въведена като самостоятелно
възражение, а при произнасянето си съдът следва да съобрази всички установени
по делото факти и обстоятелства, относими към изпълнението, респ.
неизпълнението на задължението на пешеходеца, установено в чл. 113 ал. 1 т.
1 от ЗДвП и чл. 165 ал. т. 2 от ППЗДвП, преди да навлезе на платното
за движение, да се съобрази с разстоянията до приближаващите се пътни превозни
средства и с тяхната скорост на движение.
В случая от показанията на
разпитаната свидетелка М. Н. се установява, че ищецът е споделил с нея, че изобщо не помни как се е озовал на мястото на
ПТП и какво се е случило. Последните му спомени са, че е пил бира в заведение
близко до дома си и си е тръгнал, но не знае как е объркал посоката и вместо
към вкъщи е тръгнал в другата посока, където е станало и ПТП. Самата свидетелка
обяснява, че ищецът не за първи път изпада в такова състояние, че и друг път му
се е случвало да губи ориентация, което тя обяснява със заболяването му от
диабет и с хапчетата, които приема.
Самият ищец, изслушан в хода
на досъдебното производство № 838/24.12.2014 година на РУП – МВР Д. е заявил пред разследващия
полицай, че от време на време се обърква и забравя и няма спомен за това как се
е озовал на мястото на ПТП и какво се е случило. Тези обяснения на ищеца,
дадени пред орган на досъдебното производство, могат да бъдат ценени в хода на
настоящото дело, доколкото съдържат признание на неблагоприятни факти за него,
а и не противоречат на останалите събрани по делото доказателства.
По делото е установено с
представените към приложеното досъдебно производство доказателства, че към
момента на ПТП ищецът е бил под въздействие на алкохол, чиято концентрация в
кръвта е била 2,31 промила. Това количество алкохол в кръвта според вещото лице
води до средна към тежка степен на алкохолно опиянение, имащо за последица
неадекватно поведение.
В допълнение следва да се посочи, че във
въззивната жалба е налице признание от страна на ищеца, че е налице
съпричиняване от негова страна, изразяващо се в несъобразяване с приближаващия
се автомобил.
С обсъдените до тук доказателства
безспорно е установено, че ищецът е
съпричинил ПТП, като не е изпълнил установените в чл. 113 ал. 1 т. 1 от ЗДВП и чл. 165 т. 2 от
ППЗДвП задължения да се съобрази с разстоянията до приближаващото се МПС и с
неговата скорост за движение. Конкретните причини за неизпълнение на тези задължения бяха обсъдени по-горе.
Със събраните по делото
доказателства е установено, че ищецът не е пресичал пътното платно на пешеходна
пътека по смисъла на § 6 т. 54 от
Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата, с което е нарушил
чл. 113 ал. 1 от ЗДвП. В цитираната разпоредба е посочено, че пешеходни пътеки
са и продълженията на тротоарите и банкетите на платното за движение.
Твърденията на ищеца, че мястото на което е пресичал, е именно продължение на
тротоара на платното за движение се опровергава от заключението на приетата по
делото съдебна автотехническа експертиза. От нея е видно, че мястото, на което е пресичал
ищецът, не е нито пешеходна пътека, нито
продължение на тротоара, а е на
разстояние пет- шест метра от тях. С оглед мястото на удара вещото лице е
посочило, че най-вероятно става дума за предприето перпендикулярно пресичане на
пътното платно в зоната на У – образно кръстовище, в посока от ляво на дясно
спрямо посоката на движение на лекия автомобил.
Нарушенията, допуснати от М. К. в
качеството й на водач на лекия автомобил, с който е причинено ПТП, са
установени по задължителен за настоящия съд начин съгласно чл. 300 от ГПК с влязлото
в сила решение № 118 от 02.07.2015
година по НАХ дело № 359/2015 година по описа на Районен съд – Димитровград. С
него е прието, че противоправното поведение на М. К. се изразява в нарушаване
на правилата за движение по пътищата по
чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, а
именно в неспазване на изискването при
избиране скоростта на движението водачите да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие и да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението, както и на изискването за
движение със скорост до 50 километра в час в населено място / при установено
движение със скорост около 60-70 километра в час/.
Съобразявайки конкретните
нарушения на правилата за движение от водачката на МПС, посочени по-горе и от ищеца в качеството на пешеходец, изразяващи
се в пресичане на нерегламентирано място, в неадекватно състояние, без да се
съобрази с приближаващото се МПС и с неговата скорост, съдът намира, че приносът на двамата за
настъпване на ПТП е равен – по 50%.
Оплакванията във въззивната жалба за неправилно определяне на процента
съпричиняване са неоснователни.
По изложените съображения съдът
намира, че първоинстанционното решение в обжалваната част като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на ответника разноски за въззивната инстанция. Претендираните
такива са за юрисконсултско възнаграждение. Юрисконсултско възнаграждение се
дължи съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК, като
неговият размер се определя по реда на чл. 37 ал. 1 от Закона за правната
помощ в размерите, посочени в чл. 25 от
Наредбата за заплащане на правната помощ. В случая съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лева на основание чл. 25 ал. 1 от НЗПП, които
следва да бъдат заплатени от К.Н. на „Д.З.“
АД.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 81 от 24.07.2020 година, постановено
по т. дело № 235/2019 година по описа на Окръжен съд – Хасково, В
ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е отхвърлен иска на К.К.Н., ЕГН
**********,***, с адрес за призоваване град Х., бул. „Б.“ № ..., ет. ..., офис ...,
адвокат К.К.Г. против „Д.З.“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление ***, по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./, за обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания, причинени му при ПТП, станало на 24.12.2014 година по вина на М. Е. К. при
управление на лек автомобил „Ф. П.“ с
рег. № ..., за
разликата от 20 000 лева до 40 000 лева, ведно със законната лихва, считано от
24.12.2016 година до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
К.К.Н.,
ЕГН **********,***, с адрес за призоваване град Х., бул. „Б.“ № ..., ет. ...,
офис ..., адвокат К.К.Г. да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление ***, разноски за въззивното производство в размер на 200 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.