РЕШЕНИЕ
№ 1303
гр. София, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание
на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стою Хр. Згуров
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Гражданско дело №
20211100111824 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото е предявеният от Н. И. И. срещу ответното
дружество ЗД „Б.И.“ АД, осъдителен иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ,
относно осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 26 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от охлузване на главата, кръвонасядане на
лява буза, охлузване на дясна подбедрица и изкълчване на дясна раменна
става, болки, както и стрес от злополуката, настъпили в следствие на ПТП от
29.05.2021г., причинено по вина на Х. Г. Н.- водач на лек автомобил марка
„Пежо“, модел „307“, с рег. № *******, чиято гражданска отговорност на
водач на МПС е била застрахована от ответното дружество, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 08.09.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението.
Ищецът основава претенцията си твърденията, че в вследствие пътно-
транспортно произшествие, настъпило на 29.05.2021г. около 15:30 часа в
гр.София, на кръстовището между бул.Шипченски проход и ул.А. Жендов,
по вина на водача на застрахованото по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ МПС марка и модел „Пежо 307“ с рег.№ *******,
който при извършване на маневра „завой наляво“ не пропуска движещия се
насреща и направо лек автомобил марка и модел „Ауди А3“ с рег.№******* в
който на задната седалка по средата пътувал ищецът. В следствие на това
произшествие Н. И. е претърпял неимуществени вреди, които е претендирал
1
от ответното дружество с молба от 07.06.2021г., но обезщетение не е било
изплатено, поради което то се претендира по съдебен ред, ведно със законната
лихва считано от датата, на която застрахователят е следвало да извърши
плащането на претендираното обезщетение -08.09.2021г.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв постъпи
от страна на ответника ЗД „Б.И.“ АД, който оспорва предявените искове
сочейки, че водачът на лек автомобил марка „Пежо“, модел „307“, с рег. №
******* няма вина за настъпването на произшествието, евентуално че
вредите са настъпили при съпричиняването им от страна на пострадалия,
който се е возил в лек автомобил марка и модел „Ауди А3“ с рег.№*******
без поставен предпазен колан. Възразява, че уврежданията на пострадалия не
са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с произшествието, счита
претендираното обезщетение за прекомерно.
В съдебното заседание ищецът не се яви лично, той беше представляван
от пълномощника му адв.О., който поддържа иска, моли съда да го уважи
изцяло, претендира за разноски по делото и за възнаграждение по чл.38, ал.2
ЗА, като релевира и възражение за прекомерност на заплатеното в полза на
процесуалния представител на ответника адвокатско възнаграждение.
Ответното дружество беше представлявано в съдебното заседание от
адв.Н., която оспорва иска, моли съда да го отхвърли и претендира за
разноски по делото.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора,
събраните доказателства по делото и изявленията на страните в съдебно
заседание, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С доклада на делото, съдът обяви за безспорни в отношенията между
страните и ненуждаещи се от доказване в процеса обстоятелствата, че
водачът управлявал лек автомобил с марка „Пежо“, модел „307“, с рег. №
******* е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответника, със срок на действие обхващащ датата на настъпване на
процесното ПТП.
2
От показанията на свидетелите В. и Т., които съдът въпреки
заинтересоваността на първата, и доколкото не противоречат на изводите на
вещите лица по приетата комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза кредитира, се установи, че след катастрофата ищецът бил откаран
в болница, където той бил в шок и изпитвал много силна болка. След това в
продължение на два месеца бил с шина и изпитвал затруднение да използва
дясната си ръка. След това още 2-3 месеца е продължил рехабилитационния
период на раздвижване на ръката. Понастоящем при лошо време ищецът все
още изпитва болки в ръката. Произшествието е настъпило на кръстовище в
близост до зала „Универсиада“, като друг автомобил отнел предимството на
този, в който свидетелят и ищецът пътували. Кръстовището било със
светофари, като както този за автомобила, в който пътували те, така и този за
автомобила, който завивал и им отнел предимството, светели зелено.
В частта им относно това, че ищецът бил два месеца с гипс и, че по
време на инцидента той бил с поставен предпазен колан, съдът не кредитира
показанията на свидетелите В. и Т., защото противоречат на изводите на
вещите лица и на останалите доказателства по делото.
От показанията на свидетеля Н., който е управлявал МПС марка и модел
„Пежо 307“ с рег.№ ******* към момента на инцидента се установи, че той е
потеглил при зелен сигнал на светофара и е предприел завиване наляво на
кръстовището, но много късно е забелязал движещия се насреща и направо
лек автомобил марка „Ауди“, поради което между двата автомобила настъпил
удар.
Съгласно приетото заключение на вещите лица по изслушаната
комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, претърпените
увреждания от ищеца са луксация (изкълчване) на дясна раменна става,
контузия и охлузване на дясна подбедрица, охлузване на главата и
кръвонасядане на лявата буза. Тези травми са получени от него в причинно-
следствена връзка с процесното произшествие, за настъпването на което вина
има водачът на управлявал МПС марка и модел „Пежо 307“ с рег.№ *******,
поради това, че е навлезнал в траекторията на движение на автомобила, в
3
който се е намирал ищецът, и то на разстояние, което е по-малко от
разстоянието на опасната зона за спиране на лек автомобил марка и модел
„Ауди А3“ с рег.№*******.
Получената луксация на дясна раменна става е довела до трайно
затруднение на движенията на десния горен крайник за срок от 2 месеца, а от
контузията на дясната подбедрица са причинени само болки и страдания. По
спешност и под анестезия е било извършено наместване на раменната става на
ищеца, като крайникът е бил обездвижен с мека бинтова превръзка за срок от
1 месец, а охлузванията са били почистени и превързани. Охлузванията на
дясната подбедрица са зараснали за срок от 2 седмици. Оздравителният
период по отношение на луксацията на раменната става е продължил 2
месеца, като в този период ищецът е търпял болки и страдания, като най-
интензивни те са били през първите 2-3 седмици непосредствено след
злополуката, както и 2-3 седмици по време на провежданото раздвижване на
дясната раменна става. Извън тези периоди, ищецът е търпял само
периодично явяващи се болки при обща преумора и при настъпването на
рязка промяна на времето. По-късно той е търпял само единични болки при
продължително движение и преумора, тъй като всяко едно изкълчване е
съпроводено с частично разкъсване на ставната капсула. Тези болки са
отзвучали бързо след употребата на аналгитици. Наред с търпените болки до
края на втория месец след инцидента, ищецът не е могъл да движи десния си
горен крайник, което е затруднявало движението и обслужването му в
ежедневието. Една година след злополуката, общото състояние на ищеца е
възстановено Охлузванията на дясната подбедрица са зараснали окончателно
и без дълбоки козметични дефекти, изкълчената става е била наместена
анатомично и движенията й са вече в пълен обем и сила. Към настоящия
момент при ищеца няма невъзстановени увреждания и в бъдеще не се очакват
някакви негативни последствия или усложнения от процесните увреждания.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
В производството по делото се установи, че ищецът е претърпял
4
процесните увреждания, представляващи луксация (изкълчване) на дясна
раменна става, контузия и охлузване на дясна подбедрица, охлузване на
главата и кръвонасядане на лявата буза, свързаните с тях болки и страдания,
както и стрес от злополуката, които са настъпили в причинно-следствена
връзка с процесното произшествие, вината за настъпването на което е на
водач, чиято гражданска отговорност към датата на събитието е била
застрахована от ответното дружество.
Съгласно комплексната експертиза, ищецът не е бил с поставен
предпазен колан, при което, ако е бил с такъв той не би претърпял тези
увреждания, а други в областта на ребрата. Предвид това, съдът счита за
основателно възражението на ответника, че ищецът с поведението си е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, като в случая приносът
му според съда се равнява на 20%.
Неимуществените вреди, представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, които не биха могли да бъдат възстановени,
поради което предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, е
заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната
норма на чл. 52 ЗЗД - по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г.
понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие.
То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне, на
размера на обезщетението. В случая, следва да се вземе предвид
обстоятелството, че търпените страдания от Н. И. в първите няколко седмици
са се отличавали с висок интензитет-представлявали са средна телесна
повреда, продължили са около 2 месеца с по-нисък интензитет и до 1 година с
ниска интензивност и спорадичност на болките, в зависимост от влиянието на
околната среда. Понастоящем ищецът е напълно възстановен и не е налице
негативна перспектива по отношение на здравословното му състояние във
връзка с процесните увреждания.
Относимо обстоятелство при определяне размера на обезщетението е и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането с цел
5
формиране на обществено-оправдана мяра за справедливост / решение №
99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение №
66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, при
определяне на паричният еквивалент на вредите.
Въз основа на тези обстоятелства съдът намира, че справедливото
обезщетение, което следва да се присъди в полза на ищеца, с което да бъдат
обезщетени всички претърпени от него неимуществени вреди,
представляващи болки и страдания от луксация (изкълчване) на дясна
раменна става, контузия и охлузване на дясна подбедрица, охлузване на
главата и кръвонасядане на лявата буза, както и претърпян стрес от
злополуката, е в размер на 12 000 лв.
Предвид това, че ищецът пътувайки в автомобила без предпазен колан
сам е допринесъл за настъпването на вредите и приносът му съдът определя
на 20%, то в негова полза следва да бъде присъдено обезщетение в размер на
80 % от 12 000 лв. или сумата от 9600 лв., а искът за сумата от над 9600 лв.
до 26 000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съгласно чл.429, ал.2, т.2 и ал.3 КЗ, застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност“ дължи лихва за забава от датата на уведомяването
от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на
чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
В производството по делото не се установи кога и дали застрахованият е
уведомил застрахователя за настъпването на събитието, но беше установено,
че увреденото лице е предявило застрахователната си претенция пред
застрахователя на 07.06.2021г. Предвид това, не е налице пречка, главницата
да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от 08.09.2021г., т.е.
така като ищецът претендира.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдените направените от него разноски по делото за внесен депозит за
6
вещите лица и за призоваването на свидетел, изчислени съразмерно с
уважената част от иска, които възлизат на 166,15 лв.
На основание чл.38, ал.2 ЗА в полза на адвокат В. В. О., ЕГН
********** следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, изчислено
съразмерно с уважената част от иска, в размер на 483,69 лв.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответното дружество съразмерно с
отхвърлената част от иска следва да бъдат присъдени разноски по делото за
внесени депозити за вещи лица и свидетел, както и за заплатено адвокатско
възнаграждение, което съдът предвид релевираното възражение за
прекомерност, и поради ниската правна и фактическа сложност на спора
намира за основателно, при което възнаграждението следва да бъде
редуцирано от 1500 лв. до минимума от 1310 лв. Така в полза на ответното
дружество следва да бъде присъдени разноски по делото в общ размер на
927,23 лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 384 лв.,
представляваща дължима държавна такса за образуване на делото върху
уважения размер от иска.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ******* да заплати на Н. И. И. с ЕГН
********** сумата от 9 600 лв. /девет хиляди и шестотин лева/,
представляващи дължимо обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от охлузване на
главата, кръвонасядане на лява буза, охлузване на дясна подбедрица и
изкълчване на дясна раменна става, както и стрес от злополуката, настъпили
в следствие на ПТП от 29.05.2021г., причинено по вина на Х. Г. Н.- водач на
7
лек автомобил марка „Пежо“, модел „307“, с рег. № *******, чиято
гражданска отговорност на водач на МПС е била застрахована от ответното
дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
08.09.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. И. И. с ЕГН ********** срещу ЗД
„Б.И.“ АД, ЕИК *******, иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ, в ЧАСТТА
относно осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от над 9600 лв.
до 26 000 лв., представляваща дължимо обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
охлузване на главата, кръвонасядане на лява буза, охлузване на дясна
подбедрица и изкълчване на дясна раменна става, болки, както и стрес от
злополуката, настъпили в следствие на ПТП от 29.05.2021г., причинено по
вина на Х. Г. Н.- водач на лек автомобил марка „Пежо“, модел „307“, с рег. №
*******, чиято гражданска отговорност на водач на МПС е била застрахована
от ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумата от над 9600
лв. до 26 000 лв., считано от 08.09.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ******* да заплати на Н. И. И. с ЕГН
********** сумата от 166,15 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ******* да заплати на адвокат В. В. О.,
ЕГН ********** сумата от 483,69 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА Н. И. И. с ЕГН ********** да заплати на ЗД „Б.И.“ АД,
ЕИК ******* сумата от 927,23 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ******* да заплати по сметка на
Софийски градски съд сумата от 384 лв., представляваща дължима държавна
такса за образуване на делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Апелативен съд-София.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8