Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе,
02.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, V–ти граждански
състав, в
публично съдебно заседание на осми юни две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА
при секретаря Миглена Кънева,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№
7052 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове
с правно основание чл. 178, ал.1, т.3 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът А.В.П. твърди,
че работи в Първо РУ при ОДМВР - гр. Русе, като заема длъжността „старши
полицай". През периода 27.11.2016 г. - 27.11.2019 г. изпълнявал служебните
си задължения на смени, всяка с продължителност 12 часа - дневни и нощни,
съгласно месечни графици, при сумарно отчитане на работното време. На основание
чл.187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР била 8 часа дневно и 40 часа седмично. Надвишаването
нормата на работни часове за периода следвало да се заплати допълнително.
Според нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители се определяли с наредба на
министъра на вътрешните работи. В процесния период
действала Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., чл.3, ал.3 от която бил идентичен с
този на чл.3, ал.3 в двете предходно действащи наредби-Наредба №
81213-407/11.08.2014 г. и Наредба № 81213-592/25.05.2015 г. Съгласно тези
текстове, при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22.00 и 06.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24-часов период. Наредба № 81213-407/11.08.2014 г. била отменена с
приемането на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., обн.
в ДВ бр.40/02.06.2015г, в сила от 01.04.2015 г. и отменена с Решение №
8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм.д.№ 5450/2016 г.,
влязло в сила от датата на постановяването и обнародването му. В периода от
отмяната на Наредба № 81213-407/11.07.2016 г. до издаването и обнародването на
Наредба № 8121з-776 /02.08.2016 г. отново изрично било предвидено в подзаконов
нормативен акт основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с
коефициент 1.143, тъй като приложима била Наредба № 81213-407. В чл.31, ал.2 от
Наредба № 81213-407/11.08.2014 г. изрично било предвидено, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и
06:00 ч. за отчетния период се умножавал по 0.143. В следващите две наредби
липсвала изрична регламентация за преизчисляване аналогична на чл.31, ал.2 от
Наредба № 8121з-407. Доколкото в нея било посочено, че отново се касае за
сумарно отчитане на работното време, но не бил посочен алгоритъм за
преизчисляване, то налице била празнота и следвало да се приложи по аналогия КТ
и по-специално да намери субсидиарно приложение чл.
9, ал. 2 от общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата,
съгласно който при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на съотношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Тъй като нормалната продължителност на седмичното работно време през
нощта при 5-дневна работна седмица било до 35 часа, то нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна седмица била до 7
часа и коефициентът бил равен на 1.143. Счита, че за целия процесен
период е налице правно основание за преобразуването на изработените от него
часове нощен труд в дневен с коефициент 1.143. За този
период ищецът положил 1825 часа нощен труд, които, преобразувани към дневен
труд, преизчислен с коефициент 1.143, били 25,98 часа. Преизчисляването на
нощния към дневен труд водело до разликата от общо 258,687 часа, за които
следвало да получи допълнително възнаграждение, възлизащо след направеното
изменение на претенциите на 1824,10 лв. Претендира ответникът да бъде осъден да му
заплати посочената сума, ведно със законната лихва от завеждане на исковата
молба, 242.03 лв. обезщетение за забава от датите, на които сумите са станали
изискуеми, до датата на подаване на исковата молба, както и направените по
делото разноски.
Ответникът,
в отговора на исковата молба, счита претенциите на ищеца за неоснователни и недоказани. Страните по делото били обвързани от служебно правоотношение, регламентирано
от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение. В него нямало
препращаща норма, която да даде основание да се прилагат субсидиарно
както разпоредбите на КТ, така и издадените въз основа на КТ подзаконови
нормативни актове. При хипотезата на извънреден труд, положен при сумирано
отчитане на работното време при работа на смени, според практиката на ВКС,
приложима била изричната уредба в специалния закон, поради което нямало
основание за субсидиарно приложение на КТ. Чл. 9, ал.
2 от НСОРЗ бил неприложим за служебните правоотношения по ЗМВР, доколкото в
последния ясно било разписано, че нормалната продължителност на дневното и
нощното време е 8 часа. Оспорва и твърдяните от ищеца нощни смени, а от там и положените като
нощен труд часове. В справка УРИ 336р-30497/19.12.2019 г. били отразени и
изплатени коректно положените от него часове нощен труд - 1817 часа. Освен това
през процесния период ищецът ползвал и отпуски поради временна неработоспособност, през
които не можел и не е изпълнявал служебните си задължения. Поради това, ако се приеме претенцията за основателна, то размерът й
следва да бъде редуциран съобразно действително положения от ищеца труд. С
оглед характера на служебното правоотношение на ищеца относно изчисляването и
заплащането на положения от него труд, следвало да се прилагат специалните
правила на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове..
Съобразявайки
становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение
и приложимият закон, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото не се спори, че страните са в
служебно правоотношение, като ищецът
заема длъжността „старши полицай“ в група „Охрана на обществения ред“ към
сектор „Охранителна полиция“ на Първо РУ-Русе при ОДМВР-Русе, при режим на труд
на смени - дневна и нощна /от 22 до 6 часа/ с продължителност 12 часа, при
сумирано изчисляване на работното време. А.П. е държавен служител и приложимият
закон, уреждащ този вид обществени отношения, е ЗМВР, който е специален по
отношение на ЗДСл – арг. от чл. 142, ал. 1 ЗМВР.
Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители в
МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения,
между които, съгласно чл.178, ал.1, т.3 от закона, е и възнаграждението за
извънреден труд. Редът за организацията и разпределението на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство и др. се определят на
основание чл.187, ал.9 ЗМВР от министъра на вътрешните работи. В периода, за
който се претендира възнаграждението за извънреден труд, в действащата Наредба
№ 81213-776 от 29.VІІ.2016 год. липсва норма, аналогична на чл.31, ал.2 от
отменената Наредба № 8121з-407 от 11.VІІІ.2014 год. за преобразуване на
часовете положен нощен труд с коефициент 0,143. При липса на изрична законова
регламентация следва субсидиарно да се приложат
разпоредбите на чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Противното разрешение би довело до
неравностойно положение на държавните служители в системата на МВР спрямо
останалите държавни служители, така също и спрямо работниците и служителите по
трудово правоотношение, които получават допълнително възнаграждение за
извънреден труд. В този смисъл е и решение № 311 от 8.ХІ.2019 год. на ВКС по
гр. д. № 1144/2018 год. То е с предмет заплащане на други допълнителни
възнаграждение на държавни служители от системата на МВР, но дава принципно
разрешение на въпроса за субсидиарното приложение на
друг закон при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР. Посочено е, че
положителният отговор на въпроса за приложение на субсидиарни
разпоредби е в съответствие с основния правен принцип за равенство и
недопускане на дискриминация, закрепен в чл.6 от Конституцията и чл.14 от
ЕКЗПЧОС.
От представените
писмени доказателства по делото и приетото заключение на съдебно-икономическата
експертиза се установява, че за процесния период: 27.11.2016
г. - 27.11.2019 г. ищецът е положил 1 809 часа нощен труд или 226 броя
смени, които не са превръщани от работодателя с коефициент по чл. 9, ал.2 НСОРЗ,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време. При това преобразуване, полученият извънреден труд, който не е
заплатен на ищеца, възлиза на 258.687 часа, на обща стойност 1 824.10 лв., при
часовата ставка по чл.187, ал.5 и 6 от ЗМВР, изчислена на база 50 на сто
увеличение върху основната заплата. Според експертното заключение, мораторната лихва за забавено плащане върху размера на така определеното
допълнително възнаграждение възлиза на 242.03 лв.
По изложените
съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния
период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се
явява доказана по основание и размер. Възнаграждението за извънреден труд е
било дължимо от работодателя заедно с останалото трудово възнаграждение, поради
което с неплащането му ответникът е изпаднал в забава, за която дължи
обезщетение в размер на законната лихва, което, според неоспореното заключение
на вещото лице, възлиза на 242,03 лв., какъвто е и размерът на предявения иск с
правно основание чл. 86 ЗЗД след направеното изменение по реда на чл.214 ГПК.
Полученото от ищеца
възнаграждение за положен нощен труд от 0,25 лв. за час е на основание
разпоредбата на чл. 179, ал.1 ЗМВР и се явява специфично допълнително трудово
възнаграждение (както и това за научна степен, за време на разположение и др.),
а не компенсация за положен извънреден труд, каквато работодателят дължи след
трансформацията на основание чл. 9, ал. 2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Поради това не би могло да бъде
споделено виждането на ответника, че с присъждането на допълнително
възнаграждение на ищеца за положен извънреден труд, същият ще бъде компенсиран
„двойно“. Плащането на това допълнително възнаграждение следва да бъде кумулирано със заплащането на извънреден труд след
трансформацията на часовете нощен труд в дневен.
По изложените
съображения предявените искове като основателни следва да бъдат изцяло уважени.
При този изход на
спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца се дължат деловодни разноски, но
тъй като липсват доказателства за направени такива по делото, не му се
присъждат.
В тежест на
ответника, на основание 78, ал. 6, вр.с чл. 83, ал.1, т.1 ГПК, следва да се възложи и
държавната такса по дело в размер на 122,96 лв., както и направените разноски
от бюджета на съда за назначаване на вещо лице в размер на 200 лв.
Мотивиран така съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Русе, представлявана от
директора Теодор Атанасов Атанасов, да заплати на А.В.П.,
с ЕГН **********,***, сумите: 1824.10 лв.,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 258.687
часа за периода 27.11.2016 г. – 27.11.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от 27.11.2019 г. до окончателното й изплащане и 242.03 лв.
обезщетение за забава за периода 01.01.2017 г. - 26.11.2019
г.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Русе, представлявана от
директора Теодор Атанасов Атанасов, да заплати по
сметка на Районен съд – Русе 122,96 лв.
държавна такса и 200 лв. разноски по делото.
Решението подлежи
на въззивно въззивно
обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: