№ 19
гр. М., 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на двадесети февруари през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Олег Софрониев
Димитрина Николова
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
в присъствието на прокурора А. Евг. И.
като разгледа докладваното от Олег Софрониев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20231600600018 по описа за 2023 година
С присъда на РС Л. от 10.11.2022г. по НОХД № 224/2020г., подсъд. К. Б. А. е признат
за виновен в това, че за времето от 01.06.2014г. до неустановена дата на м.март 2015г. в гр.
Л. и в гр. В., в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна
облага възбудил заблуждение у Л. А. Т. от гр. В., че е събиращ на банкови вземания и
следва тя да изплаща чрез него вноски по действащи кредити, като ги превежда чрез Easy
Pay /„Изипей“/АД, за да ги внася той в съответните институции, и поддържал у Л. А. Т. от
гр. В. заблуждение, като многократно й се обаждал и срещал с нея, за да се правят плащания
за дължимите суми, с което причинил на Л. А. Т. от гр. В. имотна вреда, както следва: 1. За
времето от 01.06.2014г. до 26.02.2015г. в гр. Л. и в гр. В. й причинил имотна вреда в размер
на 5 163,00 лв., както следва: на 20.10.2014г. с разписка чрез Easy Pay / Изипей АД / с
наредител Л. Т. са наредени на получател К. Б. А. сумата от 550,00лв.; на 05.11.2014г. с
разписка чрез Easy Pay / Изипей АД /с наредител Л. Т. са наредени на получател К. Б. А.
сумата от 110,00лв.; на 07.11.2014г. с разписка чрез Easy Pay / Изипей АД /с наредител Л. Т.
са наредени на получател К. Б. А. сумата от 300,00лв.; на 04.12.2014г. с разписка чрез Easy
Pay / Изипей АД / с наредител Л. Т. са наредени на получател К. Б. А. сумата от 690,00лв.;
на 10.12.2014г. с разписка чрез Easy Pay / Изипей АД / с наредител Л. Т. са наредени на
получател К. Б. А. сумата от 640,00лв.; на 15.12.2014г. с разписка чрез Easy Pay / Изипей АД
/ с наредител Л. Т. са наредени на получател К. Б. А. сумата от 200,00лв.; на 05.01.2015г. с
разписка чрез Easy Pay / Изипей АД / с наредител Л. Т. са наредени на получател К. Б. А.
сумата от 175,00лв.; на 06.01.2015г. с разписка чрез Easy Pay / Изипей АД / с наредител Л. Т.
1
са наредени на получател К. Б. А. сумата от 60,00лв.; на 08.01.2015г. с разписка чрез Easy
Pay / Изипей АД / с наредител Л. Т. са наредени на получател К. Б. А. сумата от 120,00лв.;
на 13.01.2015г. с разписка чрез Easy Pay / Изипей АД / с наредител Л. Т. са наредени на
получател К. Б. А. сумата от 300,00лв.; на 15.01.2015г. с разписка чрез Easy Pay / Изипей АД
/ с наредител Л. Т. са наредени на получател К. Б. А. сумата от 58,00лв.; на 19.01.2015г. с
разписка чрез Easy Pay / Изипей АД / с наредител Л. Т. са наредени на получател К. Б. А.
сумата от 380,00лв.; на 21.01.2015г. с разписка чрез Easy Pay / Изипей АД / с наредител Л. Т.
са наредени на получател К. Б. А. сумата от 80,00лв.; на 27.01.2015г. с разписка чрез Easy
Pay / Изипей АД / с наредител Л. Т. са наредени на получател К. Б. А. сумата от 250,00лв.;
на 03.02.2015г. с разписка чрез Easy Pay / Изипей АД / с наредител Л. Т. са наредени на
получател К. Б. А. сумата от 70,00лв.; на 05.02.2015г. с разписка чрез Easy Pay / Изипей АД /
с наредител Л. Т. са наредени на получател К. Б. А. сумата от 500,00 лева; на 10.02.2015 г. с
разписка чрез Easy Pay / Изипей АД / с наредител Л. Т. са наредени на получател К. Б. А.
сумата от 200,00лв.; на 20.02.2015г. с разписка чрез Easy Pay / Изипей АД / с наредител Л. Т.
са наредени на получател К. Б. А. сумата от 200,00лв.; на 26.02.2015г. с разписка чрез Easy
Pay / Изипей АД / с наредител Л. Т. са наредени на получател К. Б. А. сумата от 280,00лв. и
на неустановена дата през месец март 2015г. в гр. Л., в района на автогарата, й
причинил имотна вреда в размер на 4 370,00 лв., както следва: с касов бон № 300100 чрез
„Е.” ЕООД от Л. Т. на К. Б. А. е изплатена сумата от 4370,00лв., като общата стойност на
причинената на Л. А. Т. имотна вреда по време на цялостната престъпна дейност на К. Б. А.
възлиза на 9533,00лв., поради което и на основание чл. 209, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК го е
осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода, като е отложил изтърпяването на
това наказание с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда съдът е осъдил подсъд. К. Б. А. да заплати на гражданската
ищца и частен обвинител Л. А. Т. от гр. В., сумата от 9 533,00лв., представляваща
причинените й с престъпното деяние имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
горната сума, считано от 31.03.2015г. до окончателното изплащане на същата, както и
държавна такса и разноски по делото.
Недоволен от тази присъда е останал К. Б. А., който чрез защитника си адв. П. П. я
обжалва в срок и изцяло, като счита присъдата за незаконосъобразна и неправилна, твърди,
че съдът не е отчел всички правнозначими факти в тяхната съвкупност и поотделно и не е
приложил правилно материалния закон, като неправилно са анализирани писмените и
гласни доказателства. Твърди се също така и че е допуснато съществено процесуално
нарушение при определяне размера на наказанието, като е налице разминаване в
диспозитива на присъдата и мотивите към нея. Моли съда присъдата да бъде отменена и
подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение или
делото да бъде върнато за нова разглеждане на първоинстанционният съд.
Окръжен съд М. е провел разпоредително заседание на 23.01.2023г. и е преценил, че
не следва да се допуска разпит на подсъдимия, както и събиране на нови гласни
доказателства.
2
В открито съдебно заседание прокурора счита присъдата за правилна и
законосъобразна, а доводите наведени в жалбата за неоснователни и моли съда да я
потвърди.
Жалбоподателят К. А. се явява лично и с адв. П. П., поддържа жалбата си и моли
присъдата да бъде изменена и да бъде намалено като размер наложеното му наказание.
Защитата на подсъд. К. А. поддържа жалбата и доводите наведени в нея.
Гражданската ищца Л. Т. счита атакуваната присъда за правилна и законосъобразна и
моли съда да я потвъди.
Окръжен съд М., след като прецени основателността на постъпилата жалба,
законосъобразността, обосноваността на атакувания съдебен акт, събрания по делото
доказателствен материал, становището на страните, както и извършената служебна
проверка, намира за установено следното:
Жалбата е частично основателна. Фактическата обстановка е подробно изяснена от
РС Л.. По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред във възможния обем и
пълнота доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване.
Доказателственият материал по делото, събран в хода на досъдебното производство, както и
по време на съдебното следствие, е анализиран от първоин-станционния съд, задълбочено,
поотделно и в своята съвкупност. Той изяснява по несъмнен начин всички обстоятелства от
съществено значение за правилното решаване на делото по същество - фактът на извършване
на деянието, неговото авторство, механизмът на осъществяването му, субективното
отношение на извършителя към деянието.
На базата на възприетите фактически обстоятелства и въз основа на логич-ния и
безпротиворечив анализ на доказателствения материал първоинстанционният съд, съобразно
обвинението, законосъобразно и обосновано е приел, че от обектив-на и субективна страна
е доказано по несъмнен начин подсъд. К. Б. А. е осъществил състава на престъпление по чл.
209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал.1 НК, като за времето от 01.06.2014г. до 26.02.2015г. в гр. Л. и в гр.
В. е причинил имотна вреда в размер на 5 163,00 лв., както следва: на 20.10.2014г. с
разписка чрез Easy Pay / Изипей АД / с наредител Л. Т. са наредени на получател К. Б. А.
сумата от 550,00лв.; на 05.11.2014г. с разписка чрез Easy Pay / Изипей АД/ с наредител Л. Т.
са наредени на получател К. Б. А. сумата от 110,00лв.; на 07.11.2014г. с разписка чрез Easy
Pay / Изипей АД/ с наредител Л. Т. са наредени на получател К. Б. А. сумата от 300,00лв.; на
04.12.2014г. с разписка чрез Easy Pay / Изипей АД/ с наредител Л. Т. са наредени на
получател К. Б. А. сумата от 690,00лв.; на 10.12.2014г. с разписка чрез Easy Pay / Изипей
АД/ с наредител Л. Т. са наредени на получател К. Б. А. сумата от 640,00лв.; на 15.12.2014г.
с разписка чрез Easy Pay / Изипей АД/ с наредител Л. Т. са наредени на получател К. Б. А.
сумата от 200,00лв.; на 05.01.2015г. с разписка чрез Easy Pay / Изипей АД/ с наредител Л. Т.
са наредени на получател К. Б. А. сумата от 175,00лв.; на 06.01.2015г. с разписка чрез Easy
Pay / Изипей АД/ с наредител Л. Т. са наредени на получател К. Б. А. сумата от 60,00лв.; на
08.01.2015г. с разписка чрез Easy Pay / Изипей АД/ с наредител Л. Т. са наредени на
получател К. Б. А. сумата от 120,00лв.; на 13.01.2015г. с разписка чрез Easy Pay / Изипей
3
АД/ с наредител Л. Т. са наредени на получател К. Б. А. сумата от 300,00лв.; на 15.01.2015г.
с разписка чрез Easy Pay / Изипей АД/ с наредител Л. Т. са наредени на получател К. Б. А.
сумата от 58,00лв.; на 19.01.2015г. с разписка чрез Easy Pay / Изипей АД/с наредител Л. Т. са
наредени на получател К. Б. А. сумата от 380,00лв.; на 21.01.2015г. с разписка чрез Easy Pay
/ Изипей АД/с наредител Л. Т. са наредени на получател К. Б. А. сумата от 80,00лв.; на
27.01.2015г. с разписка чрез Easy Pay / Изипей АД/с наредител Л. Т. са наредени на
получател К. Б. А. сумата от 250,00лв.; на 03.02.2015г. с разписка чрез Easy Pay / Изипей
АД/с наредител Л. Т. са наредени на получател К. Б. А. сумата от 70,00лв.; на 05.02.2015г. с
разписка чрез Easy Pay / Изипей АД/с наредител Л. Т. са наредени на получател К. Б. А.
сумата от 500,00 лева; на 10.02.2015 г. с разписка чрез Easy Pay / Изипей АД/с наредител Л.
Т. са наредени на получател К. Б. А. сумата от 200,00лв.; на 20.02.2015г. с разписка чрез
Easy Pay / Изипей АД/с наредител Л. Т. са наредени на получател К. Б. А. сумата от
200,00лв.; на 26.02.2015г. с разписка чрез Easy Pay / Изипей АД/ с наредител Л. Т. са
наредени на получател К. Б. А. сумата от 280,00лв. и
на неустановена дата през месец март 2015г. в гр. Л., в района на автогарата, й
причинил имотна вреда в размер на 4 370,00 лв., както следва: с касов бон № 300100 чрез
„Е.” ЕООД от Л. Т. на К. Б. А. е изплатена сумата от 4370,00лв., като общата стойност на
причинената на Л. А. Т. имотна вреда по време на цялостната престъпна дейност на К. Б. А.
възлиза на 9533,00лв.
Изводите на съда по същество са обосновани, направени са след събиране и проверка
на всички възможни доказателства. Ето защо присъдата е обоснована и не противоречи на
материалния закон. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на
процесуални правила, водещи до накърняване правата на страните, които биха наложили
отменяване на присъдата.
Фактическата обстановка приета за безспорно установена по делото е следната: „К.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище в гр. С., е небанкова финансова институция, която е с
основен предмет на дейност – отпускане на заеми със средства, които не са събрани чрез
публично привличане на влогове. Същата е оперирала на територията на гр. Л. чрез офис на
ул. „П.” № 2 на основание сключен Договор за търговско представителство №
2091/29.04.2014г. с фирма „С.” ЕООД, със седалище в гр. Л. и адрес на управление: ул. „Б.”
№ **. Дружеството е представлявано от упълномощено лице С.П.Д., с постоянен адрес: гр.
Л., ул. „Б.” № **. Дейността на фирмата по привличане на клиенти – заематели, била
осъществявана чрез кредитни консултанти на основание сключени с тях договори за
сътрудничество.
Подсъд. К. Б. А. е кредитен консултант по силата на сключен Договор за
сътрудничество от 21.06.2014г. със „С.“ ЕООД, със седалище в гр. Л., от една страна като
възложител и К. Б. А. - от друга страна като изпълнител. Задълженията на кредитния
консултант съгласно чл. 4 от договора били да провежда интервюта с кандидатите за
получаване на парични заеми, да изготвя предложения за сключване на договори за заем с
представителя на „С.“ ЕООД – свид. С.Д., под контрола на възложителя да предоставя на
4
третите лица – клиенти, суми по сключени с тях договори за заем, под контрола на
възложителя да събира погасителни вноски по сключени договори за заем, да изготвя
писмени отчети за сключени договори за предоставяне на заем на ежедневна база.
Свид. С.Д. била оправомощена да тегли и превежда парични суми по сметка, открита
в „А.“ АД на името на „К.“ ЕООД, като, когато дружеството отпускало кредит на дадено
лице, сумата се превеждала по тази сметка, Д. я изтегляла и предавала на съответния
кредитоискател. По тази сметка се превеждали и сумите от събраните погасителни вноски
по отпуснатите кредити от страна на „С.|С.“ ЕООД към „К.“.
Свид. Л. Т. сключила с „К.“ ЕООД на 17.07.2014г. договор за паричен заем „Е.“ с №
1160 за сумата от 800лв., като кредитът следвало да се върне на 15 дневни вноски от по
108,42лв. Сумата от 800 лв. била получена от Т. на ръка от сина на С.Д. – В., която сума й
била занесена до гр. В., като първият път получила 400лв., а по-късно – още 400лв. Същата
впоследствие сключила със същото дружество и договор за кредит № 1509/15.09.2014г. с
размер на кредита 1300лв., погасителен план от 9 вноски от по 205,41лв. и една
изравнителна от 206,31лв. и договор за кредит № 2091/19.12.2014г. с размер на кредита
1500лв., погасителен план от 12 вноски от по 203,92лв. Установено е, че и трите договора са
подписани от самата Т. и по този въпрос спор няма.
От показанията на Т. е видно, че в този период е имала кредитни задължения и към
няколко кредитни институции, които не могла да обслужва редовно. На л.163 от ДП, т. 1, е
приложена Справка от ЦКР на БНБ от 11.12.2015г., видно от която е, че Т. е имала
кредитни задължения към различни институции през периода от 01.06.2014г. – 01.05.2015г.,
включително редовно обслужвани кредити с остатъци на редовна главница по тях, най-
големият от които към „Банка ДСК“ с остатък главница над 9000лв. към инкриминирания
период. Видно от справката от ЦКР към БНБ е, че същата имала сключени договор за
кредит с „Банка ДСК“ АД за сумата от 12 300лв. със срок на издължаване 10 години, с „Изи
Финанс“ ЕООД на стойност 200лв., с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД за 1500лв. и с
„Би Ен Джи Кредит“ ООД на стойност 2000лв. Кредитът към „Банка ДСК“ АД е обслужван
с превод на работна заплата, получавана от Община В.. Видно от писмо на „Банка ДСК“ от
25.01.2016г. на л. 177, т.1 от ДП за отпуснатия кредит няма данни за вноски на каса, а само
за превод на работна заплата от Община В.. Към „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ също
няма плащания в процесния период. Останалите кредити до датата на справката не били
обслужвани.
Свид. Ц.Т. – майка на свид. Л. Т., също имала два сключени договора за кредит с
„К.“, без действително Т. да е подписала същите - Договор за кредит с № 1691/16.10.2014г.
за 800,00лв.и Договор за кредит № 2254/24.01.2015г. – за 1200,00лв., приложени по делото в
оригинал. Т. разполагала с личната карта на своята майка /видно от показанията на свид. Т.
в последното съдебно заседание/, която й била дадена от Т. във връзка с внасяне на
осигурителни вноски и др. Свид. Л. Т. предоставила ксерокопие от личната карта на своята
майка, с изписани на него три имена „Ц.Г. Т.“ пред служител на „К.“, за да изтегли кредит
от името на майка си. Това се установява от назначените съдебно-почеркови експертизи,
5
единодушни относно това, че Л. Т. е положила подпис върху приложенията към договор №
1691/15.10.2014г. и че ръкописният текст с трите имена „Ц.Г. Т.“ върху тях е изписан от
нея. Бил сключен цитираният договор за кредит № 1691/15.10.2014г. Впоследствие бил
сключен и вторият договор за кредит от името на Ц.Т.. Двата договора от името на Т. били
сключени с подпис за кредитодател, положен от С.Д., видно от показанията на същата на л.
94, и с подпис за кредитоискател – неустановено по категоричен начин от съдебно-
почерковите експертизи по делото лице.
Подсъд. А., работейки за „К.“ ЕООД и знаейки, че Т. има кредитни задължения към
това дружество и към други банкови и небанкови институции – информация, станала му
известна от данните от ЦКР при БНБ, с която е могъл да се сдобие в кръга на службата си, се
свързал с нея и се представил като събиращ на банкови вземания. Обяснил на Т., че тя има
задължения към различни банкови и небанкови институции и я убедил да започне да прави
погасявания, като превежда по негова сметка съответни суми. Казал й, че в противен
случай лихвите и разноските щели да се увеличат. Съзнавайки своята задлъжнялост към
различни банкови и небанкови институции, Т. започнала да превежда чрез „Изипей“АД
парични средства на името на подсъд. К. Б. А., по негов ЕГН, с убеждението, че той ще
погасява задълженията й към различните кредитори. Видно от представените по
досъдебното производство разписки и от заключението на в.л. И.П., Т. е превела за периода
от 20.10.2014г. до 26.02.2015г. на името на подсъдимия сума чрез „Изипей“ АД в общ
размер от 5953,00лв., като предмет на обвинението не е цялата сума, а само част от нея –
5163лв. Част от внесените суми чрез „Изипей“ не са включени в обвинението, видно от
самите разписки, а и от заключението на вещото лице П..
Свид. С.Д. познавала свид. Л. Т., тъй като Д. работила в други кредитни институции,
от които Т. теглила кредити. Д. узнала за честите контакти на подсъдимия с Т. и това я
провокирало да посети дома на Т. в гр. В.. При това си посещение узнала, че Т. е
превеждала на името на А. различни суми. За това добила пълна представа, получавайки от
Т. вносните бележки, издадени от „Изипей“ АД, които отишла да ксерокопира, след което ги
върнала на Т.. Свид. Д. обяснила на свид. Т., че К. А. я измамил и не е правил погасителни
вноски по кредитите й.
Пострадалата Т. била получила и писма, в които се посочвало, че има кредитни
задължения - както свои, така и на майка си. Обезпокоена от това, Т. потърсила А..
Споделила му за сумите, които се изискват. Той поискал да се срещне с баща й - свид. А.Т.,
като при срещата го предупредил, че ако не се направи плащане, кредитите ще минат през
съда. Поискал от Т. сумата от 4370лв., като заявил, че ще погаси кредитните й задължения
към различните финансови институции. През месец март, 2015г., в района на автогарата в
гр. Л., Т., заедно с родителите си – свид. А.Т. и свид. Ц.Т., предала на подсъдимия сумата от
4370лв. Подсъдимият й издал касов бон, с розов цвят, за предадената му сума. Свид. Ц.Т.,
майка на пострадалата Т., разпитана пкато свидетел в показанията си сочи, че в гр. Л., на
автогарата А. се срещнал с тях тримата – Л., баща й - свид. А.Т. и свид. Цв. Т., като му
предали 4370 лв., за които А. казал, че това са парите, за да се изплати заемът. Било почивен
6
ден. На по-късна дата подсъдимият поискал още 3200лв., като посочил, че ако не ги дадат,
щели да станат 5000лв.. Свид. А.Т., баща на пострадалата Т., сочи твърди, че подсъдимият
искал освен сумата, дадена на автогарата, и още 3200 лв. Подсъдимият казал, че това са
лихви от съда, за това излизат още суми. А. казал, че сумите се искат въз основа на
документ от съда. Родителите на Т. събрали сума от 2500лв., която му предали, а
впоследствие в гр. М. Т. му предала още 700лв.
Правилно и законосъобразно съдът е възприел изцяло, като дадена обективно и
компетентно назначената съдебно - счетоводна експертиза /л. 413-422/, изготвена от вещото
лице И.П.. Съгласно това заключение Л. Т. е сключила три договора за кредит с „К.“ ЕООД:
Договор за кредит № 1160/17.07.2014г. с размер на кредита 800лв., погасителен план от 12
вноски от по 108,42лв.; Договор за кредит № 1509/15.09.2014г. с размер на кредита 1300лв.,
погасителен план от 9 вноски от по 205,41лв. и една изравнителна от 206,31лв. и Договор за
кредит № 2091/19.12.2014г. с размер на кредита 1500лв., погасителен план от 12 вноски от
по 203,92лв. Общо по трите договора, в края на всеки един договор, Т. следвало да изплати
общо сумата от 5796,04лв. Първият договор е погасен изцяло и предсрочно чрез плащане на
три редовни вноски, като е рефинансиран на 15.09.2014г. с подписване на втория Договор №
1509/15.09.2014г. По Договор № 1509 са направени шест редовни вноски и една последна
на 19.12.2014г. в размер на 851,09лв., с която се погасява предсрочно задължението по
кредита, което плащане по същността си съставлява нов кредит - този с номер №
2091/19.12.2014г., т.е. с третия договор се покрива остатъка от задължението по втория
договор. При така направените плащания и сключване на договори, с които са
рефинансирани задължения по предходни договори, то по Договор № 1160/17.07.2014г. е
извършено цялостно погасяване на задължението, т.е. няма задължения за плащане от
кредитополучателя Т.. По същия начин е погасено изцяло задължението на
кредитополучателя Т. и по втория Договор № 1509/15.09.2014г. Непогасеният размер на
кредита по третия Договор № 2091/19.12.2014г. се изчислява на 1825,00лв. Тъй като са
внасяни суми, различни от задължението, и за някои вноски са надвнесени минимални суми,
крайният размер на задължението е 1795,90лв. Плащанията по сключените договори са
извършени касово /в брой/, за което са издавани касови бележки от кочан, с печатна
номерация, отразени в колона 7 и името на издателя /получателя на парите/, отразени в кол.
10 за всяко плащане. Вещото лице сочи, че квитанциите, които са подписани и отчетени от
„К.“, са подписани по всички договори от Л. Т., т.е., че тя е вносителят.
От същото заключение на вещото лице И. П. е видно, че свид. Ц.Т. има сключени два
договора за кредит с „К.“, като получава по тях кредит в общ размер на 2000лв.: Договор за
кредит № 1691/16.10.2014г. за 800лв. и Договор за кредит № 2254/24.01.2015г. – за 1200лв.
Задължението по Договор № 1691/16.10.2014г. е погасявано ежемесечно, за което С.Д. е
издавала касови бележки. Видно от размера на последната вноска на 24.01.2015г. –
361,82лв., същият е погасен предсрочно и изцяло. Сключва се втори договор с №
2254/24.01.2015г. за 1200лв., като с част от отпуснатата сума по втория договор се
доизплаща първият, т.е. налице е рефинансиране. По последно сключения договор има
7
извършено плащане на една месечна вноска от 189,61лв. на 07.03.2015г., за което С.Д.
издала касова бележка № 300305 от същата дата. Остатъкът на задължението по договора, и
изобщо по двата договора, е 1706,49лв. В заключение вещото лице сочи, че Т. е сключила
три кредита, като е получила по тях сума от 3600лв. общо, а е следвало да върне в края им
общо 5796,04лв. с включени договорни лихви и такси. Т. е сключила два договора, като е
получила сума общо 2000лв., а е следвало да върне 3100,40лв., с включени договорни лихви
и такси. т.е. общият размер на задълженията по всички договори, сключени от Т. и Т., се
изчислява на 8906,44лв.. Общо платените суми от Л. Т. по всички договори на двете
кредитополучателки са в размер на 5404,43лв., което плащане е отразено от кредитора.
Общото непогасено задължение на двете кредитополучателки по всички договори е в
размер на 3502,01 лв.. Подсъдимият е получил суми от Т., надхвърлящи този размер -
общо 10 323лв., включващи вноските чрез „Изипей“ АД - общо 5953лв. и предадената в
брой с касов бон № 300100 сума от 4370лв. Някои от вноските чрез „Изипей“ АД,
установени от вещото лице, не са включени в обвинението, а именно: вноски от: 27.01.15г.
– 50 лв., 03.12.14г. – 30 лв. на л. 33, 27.11.14г. – 40 лв. на л. 34, 25.11.1г. – 300 лв. на л. 35,
18.11.14г. – 170 лв. на л. 36 и 10.11.14г. – 200 лв. на л. 37 от ДП, том 1//, като общата
стойност на невключените вноски е 790 лева, видно от преглед на приложените разписки по
ДП, том 1. т.е. инкриминираната сума е само 5163 лв., като реално Т. е превела на
подсъдимия чрез Изипей АД всъщност 5953 лева.
Правилно и законосъобразно съдът е приел, че горната фактическа обстановка е
установена по несъмнен и безспорен начин от показанията на разпитаните в хода на
съдебното производство като свидетели лица, а именно: Л. Т., А.Т., Ц.Т., Г.Н., П.М., Д.М.,
С.Т., Г. И. и С.Д.; от приложените по делото писмени доказателства - разписки на „Изипей“
АД, касов бон № 300100, справка за кредитополучател, справки от „Юробанк България“ АД,
справка от „Пощенска банка“, справка от ЦКР при БНБ, писма от „Би Ен Джи Кредит“
ЕООД, „Париба Пърсънъл Файненс“ АД, „Банка ДСК“ АД, договори за кредит, сключени с
Ц.Т. и Л. Т. и „К.“ ЕООД, протокол за доброволно предаване, списък на предадени кочани
от „К.“, договор за търговско представителство, договор за посредничество и касови бонове
от кочан на „К.“.
При така изяснената и установена фактическа обстановка, съдът правилно и
законосъобразно не е кредитирал обясненията на подсъд. К. А.. Същият ги е подложил на
внимателна преценка с оглед тяхната логичност, последователност, вътрешна
безпротиворечивост и житейска издържаност, както и ги е съпоставил с целия събран по
делото доказателствен материал. Трайно установено в съдебна практика е положението, че
обясненията на подсъдимия имат двойствена правна природа - като те са едновременно
средство за защита и годно доказателствено средство, чиято доказателствена стойност не
може да бъде априори игнорирана при формиране фактическите изводи на съда.
В обяснението си в съдебно заседание /л. 56/ подсъдимият е твърдял следното:
„действително тия 4 хиляди са по нареждане на С.Д., това е направено, за да се затворят два
кредита“. В същите обяснения подсъдимият сочи относно тази сума от 4000лв. и следното:
8
„Тези 4 хиляди лева ги сложих на масата на С.. Едната част да ги вкарам в банката с мойта
лична карта вкарани, другата част ги взе и даде от тези пари заплата на една от
служителките.“ Върху касовия бон, розов на цвят, издаден относно сумата от 4370лв., не е
вписана дата на плащане на сумата от Л. Т.. На л. 361 - 366 от НОХД 195/2017г. от
приложени банкови платежни нареждания е видно, че два пъти са внасяни суми през 2015г.
от подсъдимия по сметка на „К.“ – 1000лв. на 18.03.2015г. и 1500лв. на 20.03.2015г., но не
може да се установи, че тези две вноски са направени след получаването от подсъдимия на
сумата от 4370лв. от Т., както се твърди от подсъдимия, че част от тази сума е внесъл в
банка. Не са събрани и други доказателства да са внасяни по банков път с личната карта на
подсъдимия по сметка на „К.“ други суми, освен посочените, въпреки изисканите по реда
на чл. 62, ал. 4 ЗКИ сведения от посочената от подсъдимия банка. Т.е. твърдението на
подсъдимия, че част от сумата от 4370лв. е внесъл по банков път, както му наредила
управителката С.Д., не е подкрепено от събраните по делото доказателства. Подсъдимият
твърди, че Д. била управител, предоверил се на нея и не получавал отчетни документи,
когато й предавал парични суми от вноски на клиенти. От писмо от „Юробанк България“
АД – ЦУ на л. 250 е видно, че К. Б. А. и С.П.Д. не са извършвани вноски на каса в периода
01.03.2015г.- 31.03.2015г. От писмо от „Юробанк България“ АД – ЦУ на л. 287 е видно, че
С.П.Д. е имала разкрити две сметки в банката, но за периода от 01.03.2015г. – до
31.03.2015г. няма нареждани преводи. От писмо от „Юробанк България“ АД – ЦУ на л. 325
е видно, че К. Б. А. е титуляр на сметка с посочен номер, открита на 14.05.2003г. и закрита
на 11.04. 2016г., но за периода от 01.03.2015г. – до 31.03.2015г. няма движение по същата.
От писмо от „Юробанк България“ АД – ЦУ на л. 434 е видно, че К. Б. А. не фигурира като
титуляр на сметка в „А. - Клон България“ КЧТ с правоприемник „Юробанк България“ АД в
указания от съда период /01.09.201 г. – до 31.03.2015г./. К. Б. А. в искания период фигурира
като титуляр по сметка в „Юробанк България“ АД с посочен номер, открита на 14.05.2003 г.
и закрита на 11.04.2016 г. От сметката не са извършвани парични преводи в полза на други
лица и не е извършвал вноски/преводи на каса в Банката в периода от 01.09.2014 г. – до
31.03.2015 г.
В показанията си от 21.09.2017г., дадени по НОХД № 195/2017г. и прочетени по реда
на чл. 281 НПК /л.234/, свид. П.М., сочи, че Д. прибирала в чантата си сумите, които К. и С.
й отчитали. В тази връзка твърдението на защитата, че подсъдимият е давал всички събрани
пари от вноски по кредитите и С.Д. ги е прибирала в чантата си, не води до извода, че
същият е предавал абсолютно всички събрани суми, без изключение, включително вноските
от Т. чрез „Изипей“ и дадените в брой 4370лв. Дори да е имало такива случаи на прибиране
на суми от Д. в чантата й, не се установява твърдението, че именно и събраните от
пострадалата суми по същия начин са постъпили у Д..
Подсъдимият сочи в обясненията си в съдебно заседание, че обичайната практика е
вноските по кредита да се превеждат на С.Д., като имало начин да се избере – сумите да се
превеждат или на управителката Д., или на него самия, като пострадалата Л. Т. избрала да
превежда вноските именно на А., неясно по какви причини. В същото съдебно заседание,
9
на л. 58, пострадалата твърди точно обратното – че подсъдимият й се обадил по телефона и
й казал, че е събирач на нейните кредити, като така започнала да му превежда суми по
„Изипей“ АД. Съдзът споделя извода на първостепенният съд, че е лишено от логика
твърдението на подсъдимия, че самата Л. Т. направила своя избор на кого да превежда
вноските по кредитите – на името на управителката Д. или на подсъдимия А.. Логично е да
се превеждат вноските по сметка на дружеството и няма резон Т. да избере да ги превежда
на името на подсъдимия, като не са били близки един с друг. С.Д. и Л. Т. са се познавали от
преди, като по-обосновано е Т. да избере да прави преводи на името на Д., вместо на
подсъдимия, но очевидно същият, представяйки се за събирач на дългове, е провокирал тези
й действия. Л. Т. твърди, че познава С.Д. от преди, когато Д. работила в друга кредитна
институция /л.60/. Защитата в последното заседание също набляга на близките отношения
между Д. и Т.. Ето защо твърдението на подсъдимия, че въпреки познанството си със С.Д.,
Л. Т. била избрала на него да превежда вноските, е нелогично и житейски необосновано. В
този смисъл се налага изводът, че не пострадалата е избрала сама, предпочитайки него, да
прави вноските си към „К.“ на негово име, а той е поискал тя да стори това – да му превежда
парични суми, а оттук следва и умисълът същият да получава парични суми от нея, които не
е имал намерение да внася в касата или по сметка на дружеството „К.“, нито пък по сметка
на други кредитни институции. Това, че не е имал намерение да внася тези суми става ясно
от крайния резултат – суми в размера, получен от А., дадени му от Т., не са постъпили в
полза на кредитната институция, нито към други банки и кредитни институции. На л.163 от
ДП, том 1, е приложена справка от ЦКР на БНБ от 11.12.2015г., видно от която е, че Т. е
имала кредитни задължения към различни институции през периода от 01.06.2014г. –
01.05.2015г., включително редовно обслужвани кредити с остатъци на редовна главница по
тях, най-големият от които към „Банка ДСК“ с остатък главница над 9000лв. към
инкриминирания период. Т.е. Т., която е наясно с приблизителния размер на задълженията
си, е предоставяла парични суми на подсъдимия, смятайки, че същият ще погасява всичките
й кредити, а не само към „К.“ ЕООД. Видно от писмо на „Банка ДСК“ АД от 25.01.2016 г.
на л. 177, том 1 от ДП за отпуснатия кредит няма данни за вноски на каса, а само за преводи
на работна заплата от Община В., т.е. няма правени от подсъдимия погасявания. Към „БНП
Париба“ също няма плащания в процесния период /писмо на л. 202, том 1 ДП/. Т.е.
подсъдимият не е внасял вноски по нито един от кредитите на Т..
Относно това, че подсъдимият се е представял за събиращ на вземания по кредити:
Свид. Ц.Т., майка на пострадалата Т. /л.61-62/, сочи, че в гр. Л., на автогарата К. се
срещнал с тях тримата – Л., баща й - свид. А.Т. и свид. Цв. Т., като му предали 4370лв. за
които казал, че това са парите, за да се изплати заемът. Било почивен ден. След това
подсъдимият поискал още 3200лв., като посочил, че ако не ги дадат, щели да станат 5000лв.
Свид. А.Т., баща на пострадалата Т., сочи /л.61/, че подсъдимият искал освен сумата, дадена
на автогарата, и още 3200лв. Видно от показанията на тези свидетели, които съдът правилно
е кредитирал, подсъдимият е твърдял, че се дължат суми от Т. за кредитни задължения и ги е
изисквал, т.е. представял се е за събиращ на вземания по кредити.
10
Относно начина на погасяване на кредитите, отпуснати от „К.“:
Свид. С.Т. сочи, че „разписката се подписва от мен, когато аз й давам пари, тя също
се подписва, че съм й внесла вноската. “ Сочи също, че когато превода става по „Изипей“
АД, парите се превеждат на „К.“, а така също, че когато получа пари по „Изипей“ АД, С. се
подписва на нейния кочан. Т.е. когато вноските се правят по „Изипей“ АД, те се правят на
името на дружеството „К.“ ЕООД, а не е обичайна практика вноските да се правят на името
на кредитния консултант. Тази свидетелка сочи, че само веднъж на клиент от с. Разград е
получавала пари по „Изипей“ АД на свое име. Ето защо се налага изводът, че да се
превеждат вноски по кредити от клиенти по ЕГН и имена на самия кредитен консултант, е
изключение, а не правило в „К.“ ЕООД, т.е. не е било общоприета практика. Подсъдимият
обаче е допуснал такова отклонение от обичайната практика с умисъл да извърши деянието,
като не е имало пречка да предостави на пострадалата Т. сметката на дружеството „К.“
ЕООД, регистрирана в системата на „Изипей“, ако е бил добросъвестен.
От показанията на свид. Г. Н. И., едноличен собственик на „К.“ ЕООД, е видно, че
дружеството е упражнявало дейност по отпускане на необезпечени кредити до 5000лв.
Кредитната институция имала представители в няколко града, включително и в гр. Л. чрез
фирмата „С.“ ЕООД, чиято представляваща била С.Д.. Работата с посоченото дружество
започнала през 2013г. – до края на 2014г. През 2014г. имало много забавени кредити. Имало
единна система, в която се описвали всички кредити и С.Д. по този повод казала, че хората,
на които са отпускали кредит, работят по временна заетост и затова в момента изпитвали
затруднение да плащат, за да покриват кредитите. Заедно с търговския директор на
дружеството - И.Т., отишли до офиса в Л. и поискали отчет от Д. на паричните средства и
на документите в офиса. Оказало се, че много хора нямат изобщо сключени договори към
фирмата. Били са одобрени, парите са били преведени на офиса в Л. от кредитната
институция, но хората казали, че не са усвоявали никакви средства. У кредитната
институция били получени договори, които впоследствие се оказали неистински. Посочва
реда за изтегляне на кредит - когато дадено лице кандидатства за кредит, постъпва
запитване, като С.Д. първа дава одобрение, след което одобрението се дава и от кредитен
инспектор в гр. С.. Ако има съмнение, се прави допитване до търговския директор. Ако и
той се колебае, тогава свид. Г. И. дава разрешението. По трите договора на Л. Т. има
одобрение. Има няколко начина за получаване на парите. Единият - в брой от касата на
дружеството, от представителя, ако има в момента. Свидетелката сочи, че в системата,
когато се вкарват разписките, тогава се пише дали са на ръка получени парите. Имало и друг
начин - в банка или по „Изипей“. Като подпише договора, С.Д. го въвежда в системата.
Погасителният план се изготвя, когато вече е обсъден с кредитополучателя. В
предложението има вече обяснено как трябва да плаща, седмично или месечно, като според
одобрения начин кредитополучателят плаща вноските. Най-често ставало в брой, чрез
касов бон, по банков път на сметка на фирмата и другият начин бил чрез „Изипей“ по
сметка на „К.“. Имало специален ПИН – код на дружеството и парите отиват специално на
фирмата. Такава практика да се превеждат лично парите по сметката на С.Д. или друго лице
11
от офиса нямало. Ако се плати в офиса, се давало на клиента розова бележка, като при свид.
И. /в централата на кредитната институция/ отивала бялата бележка. Свидетелката сочи в
разпита си /л.91/, че няма никаква основателна причина кредитополучателят да внесе
вноската по сметка на консултанта.
Свид. Г.Н. е управител на „К.“ от началото на 2014 г. до април 2017г. В показанията
на същата, дадени по НОХД 195/2017 г. /л.117/, четени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2, пр. 2 в
съдебно заседание от 27.01.2021 г., Н. сочи, че дружеството „К.“ е имало открита сметка в
„Изипей“, като по желание на клиента същият е могъл да погасява кредита си по тази сметка
или на ръка в офиса при С.Д..
От показанията на тези свидетели става ясно, че липсва причина да се внасят на
името на подсъдимия суми чрез „Изипей“ АД при наличие на разкрита сметка на
дружеството „К.“ ЕООД в „Изипей“ АД. Т.е. такава установена практика не е имало и това,
че вноски по кредита чрез „Изипей“ АД са правени лично на името на К. А., се явява
изолиран случай, продиктуван от искането на самия подсъдим преводите на парични суми
да стават от Л. Т. на негово име. От това се извежда и прекия умисъл на подсъдимия за
извършване на престъплението.
От справка на „К.“ /л.116/ вноските по кредита на Ц. Т. по Договор № 1691 са
направени с кода 170 чрез ПКО и като име на кредитен консултант е посочена С.П.Д.. През
месец март, 2015 г. на неустановена дата подсъдимият е получил от пострадалата сумата от
4370лв., който факт същият не отрича. По договора на Ц.Т. последната направена вноска по
него е на 24.03.2015г., 361,82лв. под кода 170 и името на кредитен консултант С.Д.. Не се
установи да е имало още задължения по този договор, т.е. към края на месец март, 2015г.,
когато подсъдимият е получил сумата от 4370лв. от свид. Т., по този договор не е имало
изискуеми суми, за да има основание подсъдимият да търси такива от Л. Т..
Съгласно заключението на вещото лице И.П., изготвила съдебно-счетоводната
експертиза /л. 413-422/ по делото Л. Т. е сключила три договора за кредит с „К.“ ЕООД:
Договор за кредит № 1160/17.07.2014 г. с размер на кредита 800 лева, погасителен план от
12 вноски от по 108,42 лева; Договор за кредит № 1509/15.09.2014 г. с размер на кредита
1300 лева, погасителен план от 9 вноски от по 205,41 лева и една изравнителна от 206,31 лв.
и Договор за кредит № 2091/19.12.2014 г. с размер на кредита 1500 лева, погасителен план
от 12 вноски от по 203,92 лева. Общо по трите договора, в края на всеки един договор, Т.
следва да изплати общо сумата от 5796,04 лв. Първият договор е погасен изцяло и
предсрочно чрез плащане на три редовни вноски, като е рефинансиран на 15.09.2014 г. с
подписване на втория Договор № 1509/15.09.2014 г. По Договор № 1509 са направени шест
редовни вноски и една последна на 19.12.2014 г. в размер на 851,09 лева, с която се погасява
предсрочно задължението по кредита, което плащане по същността си съставлява нов
кредит - този с номер № 2091/19.12.2014 г., т.е. с третия договор се покрива остатъка от
задължението по втория договор. При така направените плащания и сключване на
договори, с които са рефинансирани задължения по предходни договори, то по Договор №
1160/17.07.2014 г. е извършено цялостно погасяване на задължението, т.е. няма задължения
12
за плащане от кредитополучателя Т.. По същия начин е погасено изцяло задължението на
кредитополучателя Т. и по втория Договор № 1509/15.09.2014 г. Непогасеният размер на
кредита по Договор № 2091/19.12.2014 г. се изчислява на 1825,00 лева. Тъй като са внасяни
суми, различни от задължението, и за някои вноски са надвнесени минимални суми,
крайният размер на задължението е 1795,90 лева. Плащанията по сключените договори са
извършени касово /в брой/, за което са издавани касови бележки от кочан, с печатна
номерация, отразени в колона 7 и името на издателя /получателя на парите/, отразени в кол.
10 за всяко плащане. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че не е посочило платеца
на вноските, но сочи, че: “На всички платежни документи, които са приложени, като
платец-вносител навсякъде съществува името на Л. Т.. Тези бележки се намират към делото
и към досъдебното производство.“ На л. 428 от делото вещото лице допълва, че
квитанциите, които са подписани и отчетени от „К.“, са подписани по всички договори от
Л., т.е. тя е вносителят. Вещото лице уточнява, че не е обособила отделна колона в
приложението към експертизата, но е установила, че Л. Т. е вносителят. А от досъдебното
производство е видно, че тези касови бонове се намират в ксерокопие на л.59- 64, том 1 и в
оригинал - на л. 279-284 от том 2 от ДП /сини и една розова на цвят/ с имена на вносител: Л.
А. Т. и имена на приел сумата: К. А.. Това, че тези касови бонове са предадени с протокол
за доброволно предаване от А. в ДП не означава, че същият е внасял сумите – от
показанията на св. Г. И. /л.91 / става ясно, че синият и белият екземпляр от касовите бонове
се намират у „К.“, а розовият е у кредитоискателя, т.е. подсъдимият е могъл в кръга на
службата си да се снабди с тези касови бонове. С тази констатация на вещото лице и от
прегледа на приложените касови бонове се опровергава твърдението на подсъдимия за
правени вноски от него по договорите на Т.. Но дори да се приеме, както твърди защитата,
че са правени действително вноски от А. по кредитите на Т., то не може да се постави знак
за равенство между сумите, внесени по приложените касови бонове и тези суми, преведени
от Т. по „Изипей“ АД плюс дадените на ръка в размер на 4370 лева. Поради това съдът не е
отчел в присъдата вноски от общата сума по обвинителния акт, които подсъдимият да е
внасял за погасяване на кредитите. Видно е, че Т., чрез „Изипей“ АД веднъж е превела сума
от 108,42 лв. /л.288, том 2 от ДП/ на К. А., преди инкриминирания период, и това е
единствената точна сума за вноска по кредит съгласно Приложение на л. 287 от ДП, том 2.
Инкриминираните суми, преведени чрез „Изипей“, са в закръглени размери и освен
посочената вноска от 108,42 лв., която не е предмет на обвинението, няма други такива
преводи, отговарящи на точен размер на погасителна вноска. Т.е. от преведените по
„Изипей“ суми на А. не може да се определи дали и каква точно част са отишли
действително за погасяване на кредитните задължения на Т.. От преведените чрез „Изипей“
парични суми няма документи, които да доказват, че от тези суми са извършени плащания
по кредитите. В допълнение, вещото лице П. сочи, че датата на преводите по „Изипей“,
направени от Т. към А., е по-късна от датата на плащането по кредитите и не може да
направи връзка между вноските по „Изипей“ на името на подсъдимия с вноските по
кредита. Проследява няколко дати, като сочи, че някъде има съвпадение между вноските по
„Изипей“ и вноските по кредита, но не е възможно да се направи сигурна връзка между тях.
13
В този смисъл съдът намира, че след като вещото лице заяви, че платец-вносител навсякъде
съществува името на Л. Т. и това е видно от приложените вноски бележки по ДП, то
твърдението на подсъдимия, че след всяка получена от него сума по „Изипей“ АД е внасяно
по кредита на Т. или Т., се опровергава. Освен това чрез „Изипей“ АД Т. е превела на
подсъдимия вноски в по-голям размер - 5953,00 лева, като предмет на обвинението не е
цялата сума, а само част от нея – 5163 лева. Така, че приспадане за каквито и да било суми,
отишли за погасяване задълженията на пострадалата Т. или на св. Т. – нейната майка, не
следва да се прави и поради това, че са налице надвнесени суми, невключени в
обвинението. В тази връзка твърдението на защитата в последното заседание, че под номера
на А. № 192 са внесени много вноски съгласно съдебно-счетоводната експертиза, вещото
лице П. уточнява в съдебно заседание /л.429/, че в колона 10 в таблицата е записан
получателя на сумата, лицето което е получило парите и издало касова бележка, че е
получило от Л. пари и тази колона 10 съответства на подадената информация от „К.“ към
делото за отчетените погасителни вноски, но Л. Т. е вносител навсякъде. Т.е. това, че
фигурира номера на К. А. № 192 и вноските са отчетени от него, не означава, че е
предоставил паричните средства за погасителните вноски, а само, че е обработил
плащането, документирал е съответната вноска.
Свид. Ц.Т. има сключени два договора за кредит с К., като получава по тях кредит в
общ размер на 2000лв.: договор за кредит № 1691/16.10.2014г. за 800лв. и договор за кредит
№ 2254/24.01.2015г. – за 1200лв. Задължението по договор № 1691/16.10.2014г. е
погасявано ежемесечно, за което С.Д. е издавала касови бележки. Видно от размера на
последната вноска на 24.01.2015г. – 361,82лв. същият е погасен предсрочно и изцяло.
Сключва се втори договор с № 2254/24.01.2015г. за 1200лв. като с част от отпуснатата сума
по втория договор се доизплаща първият, т.е. налице е рефинансиране. По последно
сключения договор има извършено плащане на една месечна вноска от 189,61лв. на
07.03.2015г., за което С.Д. издала касова бележка № 300305 от същата дата. Остатъкът на
задължението по договора, и изобщо по двата договора, е 1706,49лв.. В заключение Т. е
сключила три кредита, като е получила по тях сума от 3600лв. общо, а е следвало да върне в
края им общо 5796,04лв. с включени договорни лихви и такси. Т. е сключила два договора,
като е получила сума общо 2000лв., а е следвало да върне 3100,40лв., с включени договорни
лихви и такси. Т.е. общият размер на задълженията по всички договори, сключени от Т. и Т.
се изчислява на 8906,44 лева. Общо платените суми от Л. Т. по всички договори на двете
кредитополучателки са в размер на 5404,43лв., което плащане е отразено от кредитора.
Общо задължение на двете кредитополучателки по всички договори е в размер на
3502,01лв., което не е погасено. Подсъдимият е получил суми от Т., надхвърлящи този
размер - общо 10 323лв., включващи вноските чрез „Изипей“ АД - общо 5953лв. и
предадената в брой с касов бон № 300100 сума от 4370лв. Някои от вноските чрез „Изипей“
АД, установени от вещото лице, не са включени в обвинението, като общата стойност на
невключените вноски е 790лв.,видно от преглед на приложените разписки по ДП, том 1. Т.е.
инкриминираната сума е само 5163лв., като реално Т. е превела на подсъдимия чрез
„Изипей“ АД всъщност 5953лв. Т.е. след като общо дължимият остатък по всички договори
14
– тези на Л. Т. и на Ц.Т., е 3502,01лв., то няма причина подсъдимият да иска сума почти три
пъти по- голяма от дължимата по договорите, освен ако не цели да осъществи състава на
престъплението измама. От значение е и въпросът за датите, на които са правени вноските
от Т. към подсъдимия чрез „Изипей“ и на ръка – 4370 лв., че не е имало изискуеми от
кредитора „К.“ задължения по договорите именно в този размер, в който са правени
вноските. Както е видно от съдебно-счетоводната експертиза, размерът на вноските от
кредитора са били в съвсем друг размер, за да може някоя от вноските чрез „Изипей“ в полза
на подсъдимия да се съотнесе към съответната вноска по даден кредит. Дори и да се
съберат две вноски – една по договорите на Т., и една по договорите на Т., отново не би се
получил съответният изискуем размер да е равен на размера на вноската, получена от А.
чрез „Изипей“. Т.е. ако подсъдимият е целил да внесе вноска по даден кредит на определена
дата, би поискал от пострадалата именно сума равна на вноска по договор на Т. плюс
вноска по договор на Т.. Вноските са в закръглени суми всички и в произволни размери –
от 58лв, 60 лв. , 380лв,, 250лв, 200лв, 640лв и т.н. Няма резонна причина
кредитополучателят Т. сам да превежда произволни суми, вариращи в най-различни
размери на подсъдимия, без да му е указано от подсъдимия каква сума да внесе. Например
на 20.10.2014г. Т. превежда 550 лв. чрез „Изипей“ АД в полза на подсъдимия, а
същевременно дължимата вноска по неин договор № 1509 е 205,41лв., с падеж 29.10.2014г.
Към този месец октомври 201 г. ако се приеме, че е имало падежирала вноска и по договор
на Ц.Т. с № 1691/16.10.2014г. в размер 121,43лв., също няма как сумата от 550лв. да е била
необходима за погасяване на падежирали вноски по договорите, дори в приблизително
такъв размер. Само за месец декември, 2014г. Т. е направила вноски в полза на А. –
04.12.2014 г. - 690 лв., 10.12.2014г. – 640 лв., 15.12.2014 г. – 200лв, или общо 1530 лв.,
каквито падежирали вноски през този период по всички договори не е имало, не е имало и
някаква забава, за да е необходима такава голяма сума за внасяне в полза на кредитора.
Вещото лице И.П. сочи, че вноските отразени в таблицата прил.1, са правени от Л. Т. като
вносител чрез вноски бележки, а не от подсъдимия. Следователно към датите, на които са
правени вноски чрез „Изипей“ АД в полза на подсъдимия не е имало падежирали и
просрочени задължения на Л. Т. и на Ц.Т. в размерите, в които са правени вноските чрез
„Изипей“. Т.е. не е имало причина сумите да бъдат превеждани от Т. на подсъдимия. Не се
събраха доказателства да са върнати част от сумите от подсъдимия на пострадалата, за да
може да се направи заключение, че същият не е имал намерение да задържи въпросните
суми за себе си, т.е., че не е желаел да причини имотна вреда на пострадалата.
Единичната съдебно-почеркова експертиза, изготвена от вещото лице А.Т. /л.173-
181/ сочи, че копията на подписите, полагани за заемател и кредитоискател от името на
Ц.Т. и ръкописният текст, отразяващ имената на кредитоискателя в свързаните с договор №
1691 от 16.10.2014г. предложение за сключване на договор за паричен заем №
03000231/15.10.2014г., заверено ксерокопие, приложение към договор за предоставяне на
достъп до външна база данни от 15.10.2014г. и ксерокопие на лична карта на Ц.Г. Т., са
копия на подписи и ръкописен текст от Л. Т.. /Тройната експертиза сочи същото/. В съдебно
заседание вещото лице /л.231/ уточнява, че за договор № 1691 не може да се отговори, но на
15
останалите прилежащи документи от името на Ц.Т. текстовете са изписани и подписани от
Л. Т.. В следващо съдебно заседание от 07.10.2021г. /л. 345/ вещото лице Т. сочи, че
Договор за паричен заем № 1691 от 16.10.2014 г., приложен от л. 299-303, подписите за
кредитополучател са положени от Л. Т.. За приложенията към този договор също е
категоричен, че подписите за кредитоискател и ръкописния текст е положен от Л. Т..
Относно трите договора, сключени от името на Л. А. Т., сочи, че са подписани от самата Л.
Т. /л.177- експ. заключение и л. 230 – разпит на в.л./, в която част експертизата се кредитира
с доверие също, като се подкрепя и от обясненията на Т. на л. 347.
Единичната съдебно-почеркова експертиза, изготвена от вещото лице Л.С.,
приложена на л.339- 356, ведно с поясненията в съдебно заседание, сочи, че текстовете от
приложенията към договор № 1691 и подписите от името на Ц.Т. и трите имена „Ц.Г. Т.“ са
изпълнени от Л. А. Т.. Уточнява, че всички ръкописни текстове от Приложенията,
включително и подписите, са изпълнени от Л. Т. по договора от октомври, 2014г. „По
следващия договор няма, не са изпълнени от нея нито подписи на договорите, нито от
приложението към договор №2254, няма нищо от Л..“ Допълва, че Л. има изпълнени
ръкописен текст и подписи само върху приложенията към Договор № 1691. Ръкописните
текстове от приложенията към Договор № 2254 не може да се установи от кой са изпълнени.
Сочи, че подписите от двата договора, всички подписи от името на Ц.Т., и приложенията и
подписите от приложенията към Договор № 2254 вероятно са изпълнени от К. Б. А.. В
допълнителното експертно заключение, изготвено от вещото лице С., приложено на л.360 -
373, се сочи, че подписите за заемател в Договор № 1691/16.10.2014г. и Договор №
2254/24.01.2015 г., са положени от К. А., в която част съдът не кредитира заключението. В
съдебно заседание пояснява, че единствено в съпътстващите документи към договор № 1691
има ръкописни текстове и подписи, изпълнени от Л. Т..
От приетата тройна съдебно-почеркова експертиза е установено следното:
Подписите за кредитоискател /заемател/ в приложенията към договора за паричен
заем за продукта „Е.“ с № 1691/16.10.2014г.: в ксерокопието от личната карта на Ц.Г. Т. с
допълнително нанесена дата 15.10.2014г., в края на Договор за предоставяне на достъп до
външни база данни с дата 15.10.2014 г. и след обозначението „кредитоискател …..подпис“
на гърба на предложението за сключване на договор за паричен заем с номер 03000231, са
изпълнени от Л. А. Т.. Ръкописните текстове от три имена „Ц.Г. Т.“ в ксерокопието на
личната карта на Ц.Г. Т. с допълнително нанесена дата 15.10.2014г., Договор за
предоставяне на достъп до външни база данни с дата 15.10.2014г. и след обозначението
„кредитоискател“ на гърба на предложението за сключване на договор за паричен заем с
номер 03000231, които са към договор за паричен заем № 1691/16.10.2014 г., са изпълнени
от Л. А. Т..
Ръкописните текстове от три имена Ц.Г. Т. в: след обозначението „кредитоискател“
на гърба на предложението за сключване на договор за паричен заем с номер 03000554,
ксерокопието на личната карта на Ц.Г. Т. с допълнително нанесена дата 23.01.2015г.,
Договор за предоставяне на достъп до външни база данни с дата 23.01.2015г., които са
16
приложени към договор за паричен заем № 2254/24.01.2015г., не са изпълнени от Л. А. Т..
Не са изпълнени и от лицата С.Д., К. А., С.Т., В. Д., В. Д. и А.Т..
Подписите за кредитоискател /заемател/ в самите договори - договор за паричен заем
№ 1691/16.10.2014г. и договор за паричен заем № 2254/24.01.2015г. не са положени от Л.
Т.. Не са изпълнени и от лицата С.Д., К. А., С.Т., В. Д., В. Д. и А.Т..
Правилно и законосъобразно съдът е кредитирал с доверие именно тройната
съдебно-почеркова експертиза, тъй като вещото лице Н.В. в съдебно заседание /л.407/ сочи,
че другото вещо лице /изготвило единичната експертиза/ е посочило признаци за съвпадение
на подписи, които признаци имат по-скоро случаен характер, без устойчивост, като В.
допълва, че „той намира в един подпис един елемент и в подписа на К. – подобен елемент,
но, за да се направи съотношение, трябва да има съвпадение не само в качествено, но и
количествено отношение.“ По тройната експертиза вещото лице П.П. обяснява защо
колегата му от предходната единична експертиза не е дал отговор на въпроса относно
числото 4370 /в касовия бон/ , като сочи, че този експерт е пропуснал да изследва находящи
се материали по делото, които помогнало на тримата експерти да стигнат до категорично
заключение, че числото 4370 е изпълнено от К. А.. Така обоснована от вещите лица, за
обективна се явява именно тройната съдебно-почеркова експертиза. След като числото 4370
лева е изписано от подсъдимия, съдът приема, че именно той е изискал от Т. тази сума, а не
както твърди подсъдимият, че свид. С.Д. е изисквала конкретна сума от длъжника Т..
По едни въпрос всички вещи лица са единодушни – че Л. Т. е положила подпис
върху приложенията към договор № 1691/15.10.2014г. и че ръкописният текст с трите имена
„Ц.Г. Т.“ върху тях също е изписан от нея. Констатациите не само на тройната съдебно-
почеркова експертиза, но и констатациите на вещите лица по единичните експертизи,
кореспондират със заявеното в последното съдебно заседание от Ц.Т., че е предоставяла
личната си карта на дъщеря си Л. Т. за внасяне на осигуровки. В този смисъл съдът намира,
че Т. е разполагала с личната карта на своята майка, предоставила е същата в кредитната
институция, за да се опита да изтегли кредит на името на майка си. Ето защо, досежно
твърденията на защитата, че постр. Л. Т., използвайки личната карта на своята майка, Ц.Т., е
опитала да изтегли кредит от името на последната, съдът споделя напълно. Неизяснен
остана фактът кое лице е получило сумите по двата кредита на името на Т. – дали св. Т. или
друго лице. Подписите върху самите сключени договори не се установи да са положени от
Л. Т.. Т. е предоставила личната карта на своята майка веднъж, при искане да изтегли
първия кредит, а втория път – ксерокопието от личната карта е била налично у кредитното
дружество, като вече е използвано от неизвестно лице, за да се сключи вторият договор.
Относно това кое лице е подписало договорите за кредит от името на Ц.Т. като
кредитоискател съдът намира, че не се установи категорично кое е лицето, като не следва да
се приема нито, че това е Л. Т., нито, че е подсъдимият А., като в този смисъл приема за
обективна тройната съдебно-почеркова експертиза. Показанията на Т., че не е предоставяла
личната карта на майка си в „К.“ ЕООД с искане за получаване на кредит, съдът не
кредитира с доверие. Дали Т. е сторила това, използвайки личната карта на своята майка и
17
дали е изтеглила кредити на името на последната, както и дали е получила заемните суми по
тях, т.е. доколко е коректна към своята майка, по никакъв начин обаче не заличават
извършеното от подсъдимия деяние. Дори Т. да е имала намерение да изтегли заем на името
на майка си, дори да го е сторила, дори да е получила заемната сума и по двата договора за
кредит от името на своята майка, то това не променя смисъла на действията на подсъдимия.
След като подсъдимият е получил суми за погасяване на кредитите, независимо чии
кредити, било то реални такива на Л. Т., или на нейната майка, е следвало да внесе сумите
в полза на кредитната институция. И не само – ако ще събира кредити, то следва да събере
необходимата изискуема сума, а не такава вповече – доказа се, че около времето на
съставяне на касовия бон за 4370лв. – през месец март на 2015г., не е имало такава
изискуема от „К.“ сума нито спрямо Т., нито спрямо нейната майка Цв.Т.. А към другите
финансови институции, посочени в писмото на ЦКР на БНБ, изобщо не са внасяни суми от
подсъдимия. Изготвените експертизи досежно това дали Л. Т. е подписвала вместо своята
майка Ц.Т. договорите за кредит, не са ключови за решаването на спора, но следваше да
бъдат изготвени с оглед ненакърняване правото на защита на подсъдимия и с оглед
указанията на въззивната инстанция при предходното разглеждане на делото. Дори да се
приеме, че Т. е вършила свое собствено деяние – ползвайки личната карта на своята майка,
което би могло да съставлява престъпление, това не заличава престъпната дейност на
подсъдимия спрямо пострадалата Т.. В протокола от последното съдебно заседание Л. Т.
посочва, че първо е получила писмата за дължими кредити, оплакала се за това на К. и след
това, по-късно, предала паричната сума на автогарата в гр. Л. /сумата от 4370 лева/. Видно
е, от тази последователност на действията, че подсъдимият се е възползвал от факта, че
пострадалата е получила писма за задължения, обезпокоила се, че дължи парични суми,
като възползвайки се от създалата се ситуация, й поискал 4370 лева. Т.е. възползвал се е от
момента на получаването на въпросните писма, за да поддържа заблуждението на Т..
При така установената по категоричен начин фактическа обстановка, съдът правилно
и законосъобразно е приел, че подсъд. К. Б. А. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК за това, че за времето
от 01.06.2014г. до неустановена дата на м.март 2015г. в гр.Л. и в гр. В., в условията на
продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил
заблуждение у Л. А. Т. от гр. В., че е събиращ на банкови вземания и следва тя да изплаща
чрез него вноски по действащи кредити, като ги превежда чрез Easy Pay /„Изипей“/АД, за да
ги внася той в съответните институции, и поддържал у Л. А. Т. от гр. В. заблуждение, като
многократно й се обаждал и срещал с нея, за да се правят плащания за дължимите суми, с
което причинил на Л. А. Т. от гр. В. имотна вреда, както следва: 1. за времето от 01.06.2014
г. до 26.02.2015 г. в гр. Л. и в гр. В. й причинил имотна вреда в размер на 5 163,00 лева и 2.
на неустановена дата през месец март 2015г. в гр. Л., в района на автогарата, й причинил
имотна вреда в размер на 4 370,00 лв. лева, като общата стойност на причинената на Л.
А. Т. имотна вреда по време на цялостната престъпна дейност на К. Б. А. възлиза на
9533,00лв.
18
Основният състав на престъплението измама е уредено в първата алинея на чл. 209 от
НК. Той урежда въвеждане другиго в заблуждение, с цел деецът да набави за себе си или за
другиго имотна облага, като възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини
нему или другиму имотна вреда. С оглед константната практика на ВКС по тълкуване и
прилагане на разпоредбата на чл .209, ал.1 от НК, за да е налице осъществен състав на
престъплението, се изискват два елемента – деецът изначално да не е имал намерение да
изпълни онова, което е обещал и да не е имал възможност да го направи. Освен това
измамата е имуществено престъпление, засягащо личната собственост на пострадалия, тъй
като деецът с користна цел – да си създаде облага, възбужда у потърпевшия неправилна,
погрешна представа относно определено имуществено право или със същата цел използва
неопитност, заблуждение или неосведоменост. Не на последно място при измамата имотната
вреда настъпва с акта на имуществено разпореждане от страна на пострадалия, извършено
именно под въздействието на формираните от дееца или използваните от него вече
съществуващи неправилни представи за определени факти. Вредата вследствие на това
разпореждане е свързана с намаляване активите /патримониума/ на пострадалия. Не на
последно място измамникът действа вредоносно и в случаите, когато обективно е в
състояние да изпълни поето задължение, но въпреки това още с поемането му не
възнамерява да го стори. В конкретния случай, всички елементи от обективния състав на
престъплението, вменено във вина на подсд. А. са налице. Въз основа на гореобсъдените
гласни и писмени доказателства по делото безспорно се установява, че същият е използвал
наличието на кредитни задължения към различни банкови и небанкови институции на
пострадалата Т. и знанието й, че дължи парични суми по няколко кредита, включително й
знанието й, че Т. е използвала неправомерно личната карта на своята майка, за да изтегли
кредит на нейно име. На следващо място самият подсъдим е създал неправилни представи у
пострадалата, а именно че е лице, занимаващо се със събиране на вземания по кредити на
различни финансови институции. В резултат на всички тези неправилни възприятия,
подсъдимият директно е заявил пред свидетелите А.Т., Ц.Т. и Л. Т. да му се предоставят
конкретни, определени от него, парични суми. Освен това в тези моменти ги е заблуждавал,
че така посочените парични средства ще бъдат внесени от него за погасяване на различните
кредитни задължения на пострадалата Т., като напълно ясно е съзнавал, че това не следва да
бъде сторено, тъй като паричните вноски са се правели обичайно по сметка на К. в Изипей
или в брой срещу издадена разписка на кредитен консултант и много рядко, по изключение,
по ЕГН на самия кредитен консултант в Изипей, а и самият подсъдим изначало не е имал
намерение да внася сумите, а е смятал единствено да се разпореди с тях в свой интерес.
Пряко доказателство за тези действия на подсъдимия са както показанията на разпитаните
по делото свидетели, така и установения най- често практикуван начин на внасяне на
погасителни вноски в полза на „К.“.
Налице е и квалифициращия признак по смисъла на чл.26 от НК. Съгласно
разпоредбата на чл.26 от НК, продължавано престъпление е налице, когато две или повече
деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също
престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща
19
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, като деецът в тези случаи се наказва
съобразно включените в продължаваното престъпление деяния, взети в тяхната съвкупност
и съобразно с причинения от тях общ престъпен резултат, които следва да бъдат
конкретизирани по време, място и начин на извършване. В настоящето производство се
установи че деянията, повече от две, извършени от подсъдимия и представляващи едно и
също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, с
користна цел, с пряко целени, съзнавани и настъпили общественоопасни последици.
Подсъдимият е искал непосредствено настъпването на противоправните последици на
деянията си, което безспорно се доказва преди всичко от свидетелските показания по
делото, описващи целенасочените му действия по възбуждане на заблуждение у
пострадалата относно желанието й решаване на проблеми с кредитните й задължения.
Подсъдимият е предвиждал, че в резултат на неговите лични действия у пострадалата
възниква неправилната представа, че е налице възможност да погаси кредитните си
задължения чрез предаването на определени парични суми именно на подсъдимия. Освен
това подсъдимият напълно е съзнавал, че именно под въздействието точно на тези
неправилни представи се осъществява акт на имуществено разпореждане конкретно в негова
полза, като му се предоставят парични средства. Именно тези парични средства
представляват и облагата, която подсъдимият е желал да получи от тях и съзнавал, че той
ще получи.
Неоснователни са въведените възражения и твърдения в жалбата, същите не са нови
и са обсъдени задълбочено и комплексно от първостепенният съд, като е даден отговор на
всички тях, които настоящата инстанция напълно споделя и не намира за нужно да
преповтаря.
По отношение на наложеното на подсъдимия наказание и различието между
диспозитива на присъдата, където съдът е визирал, че налага наказание от една година и
половина лишаване от свобода и мотивите, където се сочи наказание от една година,
настоящата инстанция намира следното:
Делото се разглежда повторно във въззивна инстанция. Съгласно чл. 335, ал. 2 НПК
съдът отменя присъдата и връща делото на първа инстанция в случайте на чл.348, ал. 3
НПК, освен ако сам може да отстрани допуснатите нарушения или те са неотстраними при
новото разглеждане на делото, а съгласно ал. 3, когато са налице повторно условията на ал.
2, въззивният съд не връща делото за ново разглеждане, а го решава по същество.
Настоящата инстанция намира, че от една страна повторно връщане на делото е
недопустимо, макар и процесуалното нарушение да е отстранимо, а от друга, счита, че то
може да бъде отстранено, като се приеме по- благоприятното за дееца, а именно, че волята
на съда е да му бъде наложено наказанието което е визирано в мотивите на присъдата, а
20
именно една година лишаване от свобода. Това наказание напълно съответства на тежестта
на извършеното деяние, изминалия период от време и личността на дееца, като с нищо не се
нарушават неговите права.
Ето защо и предвид горното, съдът намира, че присъдата следва да бъде изменена
досежно размера на наложеното наказание, като се намали от една година и шест месеца
лишаване от свобода, на една година лишаване от свобода. Не е налице протест, нито жалба
от гражданската ищца, поради което е и недопустимо да бъде утежнявано положението на
подсъд. К. А. само по негова жалба и така определеното наказание следва да бъде отложено
за изтърпяване на основание чл.66 от НК с изпитателен срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила, така както е постановил съда при предходното разглеждане на
делото.
При извършената служебна проверка ОС М. не намира основание за отмяна или
друго изменение на атакувания съдебен акт, поради което го потвърждава в останалата му
гражданска част и по отношение на разноските.
Воден от гореизложените мотиви и на основание чл.334, ал.1, т.3 НПК, окръжният
съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА присъда от 10.11.2022г. по НОХД № 224/2020г. по описа на РС Л. в
ЧАСТТА досежно размера на наложеното наказание на подсъд. К. Б. А., ЕГН **********
като го НАМАЛЯВА на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание
чл. 66 от НК ОТЛАГА изтърпяването му с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в сила.
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 10.11.2022г. по НОХД № 224/2020г. по описа на РС Л.
в останалата й гражданска част и досежно разноските.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
РЕШИ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21