ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3218
гр. Бургас, 23.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно частно
гражданско дело № 20222100502062 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.413, ал.2 ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”България” № 49, бл.53Е, вх.В, подадена
чрез ю.к.Радина Илиева, против разпореждане № 12942 от 02.11.2022 г. , постановено по
ч.гр.д.№ 6980/2022 г. по описа на РС-Бургас, инкорпорирано в издадената по същото дело
Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с № 3249/02.11.2022 г., с което е отхвърлено
заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника Н. С. А. от гр.Б., жк.“М. р.“, бл.*, вх.*,
ет.*, ап.*, за заплащане на сумата от 141.78 лв. – договорна лихва (възнаграждение) за
периода от 20.10.2021 г. до 05.10.2022 г., дължима по договор за потребителски кредит №
*** от 29.03.2021 г., сумата от 98.95 лв. – възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“,
сумата от 237.50 лв. – възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“, сумата от 76.22
лв. – лихва за забава за периода от 21.06.2021 г. до 05.10.2022 г. и сумата от 5.92 лв. – лихва
за забава за периода от 05.10.2022 г. до 27.10.2022 г.
С жалбата постановеното разпореждане счита за неправилно и незаконосъобразно в
обжалваните части. Според жалбоподателя, заповедният съд не е следвало да извършва
преценка за валидност на сделката, от която заявителят черпи права, като в случая БРС е
превишил правомощията си и е нарушил съдопроизводствените правила. Оспорени са като
неправилни изводите на съда за наличието на предпоставки по чл.411, ал.2 и ал.3 ГПК за
отказ да се издаде заповед за изпълнение за исканите суми и за недействителност на
процесния договор по чл.22 и чл.23 ЗПК, за което са изложени подробни съображения.
Моли въззивния съд да отмени разпореждането и да постанови издаването на заповед за
изпълнение за претендираните със заявлението вземания. Претендират се разноските по
настоящото дело – 15 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на
насрещната страна.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба, събраните по
1
делото доказателства и разпоредбите на закона, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което
има правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Производството по ч.гр.д.№ 6980/2022 г. по описа на РС-Бургас е образувано по
подадено от „Профи кредит България” ЕООД заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против Н. С. А. (Г.), за заплащане на
следните суми, дължими по договор за потребителски кредит № *** от 29.03.2021 г.: 434.36
лв. – неплатена главница, 141.78 лв. – неплатено договорно възнаграждение за периода от
20.10.2021 г. до 05.10.2022 г., 98.95 лв. – неплатено възнаграждение за допълнителна услуга
„Фаст“, 237.50 лв. – неплатено възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“, 76.22 лв.
– лихва за забава от 21.06.2021 г. (датата на изпадане на длъжника в забава) до 05.10.2022 г.
(датата на предсрочна изискуемост), 5.92 лв. – лихва за забава за периода от 05.10.2022 г. до
27.10.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 28.10.2022 г. до
изплащане на вземането, както и направените по делото разноски от 25 лв. за платена
държавна такса и 180 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
В заявлението е посочено, че претенцията произтича от сключен между страните
Договор за потребителски кредит № *** от 29.03.2021 г. и закупени допълнителни услуги.
По силата на договора на длъжника е отпусната заемната сума, а същият се е задължил да
върне договорената като общо задължение сума за срок от 24 месеца, с месечна вноска по
погасителен план от 48.13 лв. и падеж на всяко 20-то число на месеца, дължи и договорно
възнаграждение за изтегления кредит, като неизплатеното такова е в размер на 141.78 лв. за
периода 20.10.2021 г. до 05.10.2022 г. С договора страните са постигнали съгласие за
предоставяне на допълнителни услуги, по които длъжникът също дължи възнаграждение,
изискуемо с подписването му и разсрочено за срока на договора, на равни месечни вноски и
добавено към месечните вноски за погасяване на кредита, като неплатеното такова е в
размер на 98.95 лв. – възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ и 237.50 лв. –
възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“. Посочено е, че длъжникът е заплатил
само 4 погасителни вноски и е изпаднал в забава, поради което съгласно уговорките в ОУ
кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 05.10.2022 г., за което длъжникът е уведомен.
Поради това, кредиторът претендира неплатените задължения по договора и лихва за забава
в размер общо от 82.14 лв. за периода от датата на изпадане на длъжника в забава –
21.06.2022 г. до 27.10.2022 г., както и законна лихва от подаване на заявлението до
изплащане на вземането.
Първоинстанционният съд е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с №
3429/02.11.2022 г. за главницата от 434.36 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано
от 28.10.2022 г. до окончателното плащане, както и съдебни разноски от 10.92 лв. за платена
държавна такса, съразмерно с уважената част от заявлението и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
С постановеното по делото разпореждане № 12942 от 02.11.2022 г., обективирано в
издадената заповед за изпълнение, БРС е отказал издаване на заповед за изпълнение за
следните вземания: сумата от 141.78 лв. – договорна лихва (възнаграждение) за периода от
20.10.2021 г. до 05.10.2022 г., дължима по договор за потребителски кредит № *** от
29.03.2021 г., сумата от 98.95 лв. – възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“, сумата
от 237.50 лв. – възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“, сумата от 76.22 лв. –
лихва за забава за периода от 21.06.2021 г. (датата на изпадане на длъжника в забава) до
05.10.2022 г. (датата на предсрочна изискуемост), и сумата от 5.92 лв. – лихва за забава за
периода от 05.10.2022 г. до 27.10.2022 г.
2
За да отхвърли заявлението за посочените вземания, районният съд е приел, че
договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1,
т.10 и чл.10, ал.1 ЗПК – не е ясно как е формиран ГПР, а отделно от това клаузите за
заплащането на тези суми са нищожни на основание чл.19, ал.5 ЗПК, тъй като в ГПР
очевидно не са включени всички разходи – възнагражденията за услуги „Фаст“ и „Флекси“,
с добавянето на които той става по-висок от предвидения в ал.4 от същата разпоредба
размер. Прието е, че клаузата за договорна лихва е недействителна и на самостоятелно
основание – чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави, тъй уговорения
ГЛП от 41 % значително надвишава трикратния размер на законната лихва. Поради това, на
основание чл.23 ЗПК потребителят дължи единствено чистата стойност на кредита, ведно с
лихва за забава от подаване на заявлението.
Въззивният съд намира обжалваното разпореждане за частично неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, при разглеждане на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, съдът служебно извършва проверка дали искането не е в
противоречие със закона или с добрите нрави. В случая, процесният договор за кредит, от
който произтича вземането, е сключен при действието на ЗПК, поради което съдът е
задължен служебно да следи за спазването на неговите разпоредби. Ето защо, БРС правилно
е извършил проверка относно валидността на договора, не е налице превишаване на
правомощията на заповедния съд и липсва нарушение на съдопроизводствените правила,
като изложените в този смисъл възражения на жалбоподателя са неоснователни.
В тази връзка, въззивният съд не споделя изводите на БРС за недействителност на
договора за потребителски кредит на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 и чл.10, ал.1 ЗПК,
като изложените за това доводи в жалбата са основателни. Съгласно разпоредбата на чл.22
ЗПК, договорът за кредит е недействителен, когато при сключването му са нарушени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК. В случая, представеният
договор за кредит съдържа необходимата информация посочена в чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20
ЗПК: посочена е отпуснатата сумата по кредита – 500 лв. и общия размер на кредита –
730.19 лв., както и условията за усвояването му; лихвения процент по кредита – фиксиран
годишен лихвен процент от 41 %; годишния процент на разходите по кредита – 48.90 %,
изчислен по определения в Приложение 1 към закона начин и с взети предвид на
определените в закона допълнителни допускания, посочени в Общите условия, неразделна
част от договора и подписани от длъжника. В договора се съдържа и информацията по чл.11,
ал.1, т.11 и т.12 ЗПК относно условията за издължаване на кредита – посочен е размера,
броя и падежа на вноските – 24 вноски, всяка в размер от 30.42 лв. и с падеж на 20-то число
на месеца, като към договора е приложен и погасителен план, неразделна негова част, в
който са описани периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, а в ОУ
(т.7.3) е предвидено правото на длъжника при поискване да се снабди с погасителен план за
извършените и предстоящите плащания. Изпълнено е и изискването на чл.11, ал.1, т.20 ЗПК,
като в т.7.1 от ОУ към договора изрично е предвидено правото на потребителя да се откаже
от договора. Предвид така установеното съдържание на договора за потребителски кредит,
въззивният съд намира, че същият е сключен в съответствие с посочените в чл.22 ЗПК
изисквания и като такъв е действителен, което обуславя неприложимост на разпоредбата на
чл.23 ЗПК, поради което изводите на районния съд за недействителност на договора за
кредит са неправилни.
С оглед действителността на договора, претендираните вземания за договорна лихва
и мораторна лихва са дължими, като заявлението неправилно е отхвърлено от заповедния
съд в тази му част. Видно от договора, уговорения годишен лихвен процент е 41 % при ГПР
от 48.90 %, като последният отговаря на законовото изискване да не надвишава петкратния
размер на законната лихва по смисъла на чл.19, ал.4 ЗПК. Липсва поставена от законодателя
забрана лихвеният процент да не надвишава трикратния размер на законната лихва, като
3
това становище на районния съд не намира законова опора. След като уговорения в
договора ГПР, който включва като задължителен компонент и годишния лихвен процент по
кредита, не надвишава пет пъти законната лихва, каквото е изискването на чл.19, ал.4 ЗПК,
то не противоречи на добрите нрави страните да уговарят и по-голям размер на
възнаградителната лихва, както е в случая, стига да е спазено законовото ограничение.
Предвид това, не е налице основанието по чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД и тази клауза не е нищожна,
поради което БОС намира, че районният съд неправилно е отказал издаване на заповед за
изпълнение за договорната лихва в размер на 141.78 лв. и в тази част разпореждането следва
да бъде отменено.
БРС неправилно е отказал издаване на заповед за изпълнение и по отношение на
лихвата за забава от 76.22 лв. и от 5.92 лв. В производството по чл.410 ГПК съдът издава
заповед за изпълнение само въз основа на твърденията на кредитора. В случая, в подаденото
заявление се твърди, че поради неизпълнение длъжникът е изпаднал в забава за заплащане
на погасителните вноски по договора за кредит, поради което дължи лихва за забава в
посочените размери и периоди. С оглед тези твърдения, лихвата следва да се присъди в
претендирания в заявлението размер, а дали в действителност се дължи лихва за забава, в
какъв размер и за какъв период са въпроси, които следва да се разрешат в исковото
производство, ако длъжникът подаде възражение. Ето защо, разпореждането следва да бъде
отменено и в тази част.
Що се отнася до претендираните със заявлението суми от 98.95 лв. –възнаграждение
за услуга „Фаст“ и от 237.50 лв. – възнаграждение за услуга „Флекси“, съдът намира
обжалваното разпореждане за правилно в тази част, а доводите в жалбата за неоснователни.
Съгласно договора, клаузата за услуга „Фаст“ касае приоритетно разглеждане и изплащане
на потребителския кредит, за което е уговорено възнаграждение от 125 лв., т.е. тази клауза
урежда предварителната дейност на кредитора, която предхожда вземането на решението за
отпускане на кредита (чл.16 и сл. ЗПК), поради което не се касае за допълнителна услуга. От
договора е видно, че услугата „Флекси“ включва възможността за промяна на погасителния
план, за което е уговорено възнаграждение в размер на 300 лв., т.е. свързана е с усвояването
и управлението на кредита. В разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК е предвидено събиране от
потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, но
законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК, каквато е и настоящата
хипотеза Освен това, съгласно договора, длъжникът дължи възнаграждение за услугите
„Фаст“ и „Флекси“ от момента на подписването му, като плащането им е разсрочено и е
включено като част от погасителната вноска по кредита. Следователно, в случая се касае за
уговорки по сключения договор за потребителски кредит, същите са инкорпорирани в самия
договор и месечната погасителната вноска е формирана освен от главница и
възнаградителна лихва, но и от възнаграждението за тези услуги, което следва да бъде
включено в ГПР, тъй като се явява разходи за потребителя по договора по смисъла на чл.19,
ал.1 ЗПК. В този смисъл, въззивният съд намира, че изключването от ГПР на услугите
„Фаст“ и „Флекси“ и уреждането им в договора като допълнителни услуги представлява
заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на
възнаграждение за тях не представлява плащане за услуга, а всъщност представлява
прикрити разходи по кредита, с които се стигна до надхвърляне на ограниченията на закона
за максимален размер на ГПР. Предвид горното, налице е противоречие с нормата на чл.10а
ЗПК и заобикаляне на чл.19, ал.4 ЗПК, което води до нищожност на клаузите за уговорените
възнаграждения за услугите „Фаст“ и „Флекси“ на основание чл.21 ЗПК, но тези нарушения
не водят до недействителност на договора по смисъл на чл.22 ЗПК. Ето защо, сумите от
98.95 лв. и 237.50 лв. са недължими, поради което районният съд правилно и
законосъобразно е отказал издаването на заповед за изпълнение за тях и разпореждането му
следва да бъде потвърдено в тази част.
4
С оглед изложените съображения, въззивната инстанция намира, че обжалваното
разпореждане на БРС от 02.11.2022 г. следва да се отмени като неправилно в частта, с която
е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК за сумата от 141.78 лв. – договорно възнаграждение, 76.22 лв. – лихва за забава за
периода от 21.06.2021 г. до 05.10.2022 г., и 5.92 лв. – лихва за забава за периода от
05.10.2022 г. до 27.10.2022 г., като се разпореди издаването на заповед за тези суми. А
относно претендираните суми от 98.95 лв. – възнаграждение за услуга „Фаст“ и 237.50 лв. –
възнаграждение за услуга „Флекси“ разпореждането за отказ следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно в тази част.
Предвид постановения резултат, заповед за изпълнение следва да се издаде и за
разноските в заповедното производство за сумата от още 5.62 лв., като в останалата част до
пълния претендиран размер на разноските разпореждане следва да се потвърди. На
жалбоподателя следва да се присъдят и направените във въззивното производство разноски
в размер на 26 лв., съобразно уважената част от искането.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 12942 от 02.11.2022 г., постановено по ч.гр.д.№
6980/2022 г. по описа на РС-Бургас, инкорпорирано в издадената по същото дело Заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК с № 3249/02.11.2022 г., в частта, с която е отхвърлено
заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника Н. С. А. от гр.Б., жк.“М. р.“, бл.*, вх.*,
ет.*, ап.*, за заплащане на сумата от 141.78 лв. – договорна лихва (възнаграждение) за
периода от 20.10.2021 г. до 05.10.2022 г., дължима по договор за потребителски кредит №
*** от 29.03.2021 г., сумата от 76.22 лв. – лихва за забава за периода от 21.06.2021 г. до
05.10.2022 г. и сумата от 5.92 лв. – лихва за забава за периода от 05.10.2022 г. до 27.10.2022
г., както и за разноските за заповедното производство – за сумата от още 5.62 лв., като
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“България“ № 49, бл.53Е, вх.В, против Н. С. А. от гр.Б.,
жк.“М. р.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, ЕГН **********, за заплащане и на сумата от 141.78 лв. –
договорна лихва (възнаграждение) за периода от 20.10.2021 г. до 05.10.2022 г., дължима по
договор за потребителски кредит № *** от 29.03.2021 г., сумата от 76.22 лв. – лихва за
забава за периода от 21.06.2021 г. до 05.10.2022 г., и сумата от 5.92 лв. – лихва за забава за
периода от 05.10.2022 г. до 27.10.2022 г., за сумата още от 5.92 лв. – разноски за заповедното
производство, както и за сумата от 26 лв. – направени във въззивното производство
разноски.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 12942 от 02.11.2022 г., постановено по ч.гр.д.
№ 6980/2022 г. по описа на РС-Бургас, инкорпорирано в издадената по същото дело Заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК с № 3249/02.11.2022 г., в останалата обжалвана част.
ВРЪЩА делото на Районен съд-Бургас за издаване на допълнителна заповед за
5
изпълнение съобразно настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6