Р E Ш Е Н И Е
№ 764
гр.Плевен, 18.12.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на пети декември
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Николай Господинов
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжва
прокуратура-Плевен Йорданка Антонова, като разгледа
докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно
дело № 990 по описа на Административен съд - Плевен за 2019 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 506
от 15.07.2019 г.,
постановено по нахд № 1368/2019 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система серия К, № 1689921 от 26.07.2017 г., издаден от ОД на МВР
– Плевен, с който на Р.К.А. с ЕГН **********,***, на основание чл.189 ал.ІV,
във връзка с чл.182 ал.ІІ т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 100 лева за извършено нарушение по чл.21 ал.І от ЗДвП, за
това, че на 26.07.2017 г. в 15,38 часа на първокласен път Бяла-Ботевград, Е83
км.89.2, околовръстен път гр.Плевен, е управлявал лек автомобил Ауди А4 с ***,
като при разрешена стойност на скоростта 90 км/час е установена 117 км/час –
превишена стойност на скоростта – 27 км/час.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от Р.К.А., който счита същото
за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че при постановяването
му ПлРС е допуснал съществено процесуално нарушение, което е нарушило правото
му на защита. Сочи, че с молба от 10.07.2019 г. е поискал да не се дава ход на
делото, т.к. е получил призовка за съдебното заседание на 9.07.2019 г., т.е.
шест дни преди съдебното заседание, и поради краткия срок не може да организира
защитата си. Посочва още, че е поискал с призовката за датата на следващото
заседание да му бъде изпратено и копие на приложената от ОД на МВР – Плевен
административно-наказателна преписка, с оглед правото му на защита и фактът, че
живее в населено място, което е на повече от 200 км от Плевен, но нито едно от
исканията му не е било уважено, което е съществено процесуално нарушение. В
заключение моли съда делото да бъде върнато на Районен съд – Плевен за
разглеждане от друг състав.
В съдебно заседание касаторът не се явява и не се
представлява и не взема становище по съществото на спора.
В съдебно заседание ответникът по касационната жалба –
ОД на МВР – Плевен не се представлява и не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба,
претендира за отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на същия съд.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното
решение съдът е приел за установено, че на 26.07.2017 година, в 15:38 часа на
околовръстен път Плевен Е-83, километър 89.2, с АТСС тип стационарна система
MULTA RADAR SD 580 № 00209D32F66C, било заснето движение на моторно превозно
средство Ауди А4 с ***със скорост от 117
км./ч., превишаваща с 27 км/ч разрешената скорост за посоченото извън границите
на град Плевен място – 90 км./ч. Въз основа на заснемането бил издаден Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система серия К, № 1689921 от 26.07.2017 година. След проверка в
масивите на МВР било установено, че горното превозно средство е собственост на Р.А.
***, където и бил изпратен за връчване съставеният електронен фиш.
Горната фактическа
обстановка съдът установил въз основа на приложените към делото писмени
доказателства, като по същество приел жалбата за неоснователна. Съдът се
позовал на разпоредбата на чл. 189 ал.
15 от ЗДП, съгласно която изготвените с технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са
веществени доказателствени средства в административно-наказателния процес.
Приел, че това дава възможност в
случаите, когато нарушението е установено с такива технически средства или
системи, то да бъде доказано само с разпечатката, чрез която по безспорен начин
могат да се установят времето, мястото на нарушението, засечената скорост или
да се индивидуализира нарушителя. Съдът се позовал на приобщеното по делото заверено ксерокопие от Протокол за
проверка № 23 - ИСИ от 17.03.2016 година от Български институт по метрология и
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.12.4888 от 08.12.2010
година , от които установил, че под № ДР 4888 е вписана мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип MULTA RADAR SD 580 № 00209D32F66C, като
същата е одобрена и вписана в регистъра на 08.12.2010 година и е със срок на
валидност на одобряване на типа до 08.12.2020 година. От същите доказателства
съдът установил, че системата MULTA RADAR SD 580 с идент. № 593-072/71-307 е
преминала последваща периодична проверка на 17.03.2016 година, мястото, където
е монтирана стационарно - град Плевен, Е 83, на 89,2 км, ограничението на
скоростта за движение а именно 90 км/ч. От приложените по делото Удостоверение
от Областно пътно управление –Плевен с изх.№160/22.01.2015 година и заверено
ксерокопие от Протокол от 22.05.2015 година на Комисия от служители на РПС -
Плевен установил, че монтираната на околовръстен път Плевен Е-83, километър
89.2, стационарна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип
„MULTA RADAR” с № 00209D32F66C е сигнализирана с нарочни пътни знаци Т
17 “RADAR” на км. 89+175 вдясно и км. 89+887 ляво и е била сигнализирана и към
датата на заснемане на движението на моторното превозно средство, собственост
на жалбоподателя – 17.09.2017 г. В същата насока е и приложеният Протокол
316р-13677 от 22.05.2015 година на комисия РПС град Плевен.
При така установените факти
съдът приел, че правилно и в съответствие със закона наказващият орган е
ангажирал административно наказателната отговорност на жалбоподателят за
извършено административното нарушение по чл. 21 ал. І от ЗДвП. От обективна
страна същия, като водач на заснетото
посредством стационарнита система за видеонаблюдение на посочената дата МПС,
следва да носи административно наказателна отговорност за извършеното нарушение
на правилата за движение по пътищата. Съдът
направил извод, че електронният фиш е издаден при наличието на всички условия
по чл. 189 ал. V от ЗДП. Налице е установяване и заснемане на административно
нарушение с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и нарушител,
което отговаря на всички изисквания на закона. Заснемащото устройство в
конкретния случай е било стационарно монтирано, което изключва участието на
човешки фактор. Правилно и в съответствие със закона
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е реализирана
посредством облекчената процедура за издаване на електронен фиш. На тези основания съдът потвърдил оспорения
ЕФ.
Постановеното
решение се оспорва единствено с доводи за неговата неправилност поради
допуснати от съда при постановяването му съществени процесуални нарушения.
По-конкретно касаторът твърди, а това се установява и от приобщените по делото
на РС доказателства, че А. е бил призован за съдебното заседание пред РС-Плевен
на 9.07.2019 год., което се установява от призовка на л.23 от делото на РС.
Съдебното заседание по делото е било насрочено за 15.07.2019 год.- шест дни
след датата на получаване на призовката. Това е наложило касаторът да депозира
приложената на л.25 молба с искане за отлагане на делото, за да може да
организира защитата си, поради факта, че живее в населено място, намиращо се на
200 км. от гр.Плевен, като е поискал и копие от приложената от ОД на МВР-Плевен
административнонаказателна преписка. Съдът не е уважил това искане за отлагане
на делото, като в мотивите на определението, с което е оставил без уважение
искането, е посочил, че жалбоподателят е редовно призован и предвид спецификата
на производството по ЗАНН, не би се нарушило правото му на защита.
Според
касационната инстанция постановеното решение е правилно. Съдът не е допуснал
процесуално нарушение, което съществено да засегне правата на жалбоподателя. В
НПК и в ЗАНН не се съдържа разпоредба, която да предписва най-малко седемдневен
или друг срок, изтичането на който да е
условие за надлежно участие на страна в
процеса. Аргумент в тази посока е и разпоредбата на чл. 61 от ЗАНН, съгласно
която съдът дава ход на делото, когато жалбоподателят не е бил намерен на
посочения от него адрес. Следва да се има предвид още, че отдалечеността на
населеното място, в което живее жалбоподателят, от населеното място, в което се
разглежда делото, не е било пречка той да се яви на насроченото съдебно
заседание и да се запознае с всички материали по делото, респективно да
упълномощи адвокат, който своевременно да стори това. Оспореният ЕФ е бил
връчен надлежно лично на жалбоподателя
на 5.06.2019 год., видно от декларация на л.17 от делото, А. очевидно се е
запознал със същия и е депозирал своевременно жалба против него до съда. От
момента на депозиране на жалбата до датата на съдебното заседание А. е
разполагал с възможност да се запознае с преписката и да представя и да иска
събирането на относими доказателства в защита н своите права. Пред касационната
инстанция А. отново е направил искане за отлагане на делото поради
ангажираност, което е било уважено и делото е било отложено, но това не е
мотивирало касатора да бъде процесуално активен и да представи становище
и/или доказателства. За отсроченото
съдебно заседание касаторът също не се е явил, не е упълномощил адвокат да го
представлява, нито е поискал събирането на доказателства, респективно не е
представил такива. Ето защо касационната инстанция приема за неоснователни
доводите за допуснати съществени процесуални нарушения на въззивния съд,
препятствали адекватното и своевременно упражняване на правото на защита на касатора.
От
друга страна касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно,
постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото.
Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното
следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване
на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело,
при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на касатора факти са
установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна
преценка е изведен правния извод за съставомерност и доказаност на вмененото на А. деяние. Ето
защо правните изводи на районния съд се
споделят от настоящата инстанция.
Нарушението е
извършено на 26.07.2017 год. С изменението
на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП (нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм.,
бр. 19 от 2015 г., бр. 101 от 2016 г., в
сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от 2017 г.)
е предвидено при констатиране на нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. С това изменение законодателят е променил заложеното в разпоредбата условие –
в смисъл издаването на електронен фиш да
става в отсъствие на контролен орган и на нарушител, а не установяването и заснемането да бъде в отсъствие на контролен орган. С
отпадането на изискването нарушението да се установява в отсъствие на контролен
орган, то и постановеното в тази насока ТР №1/2014 год. на ВАС е загубило
своето правно действие. Единственото изискване, за да се издаде ЕФ, е
нарушението да е установено и заснето с АТСС. Легалната дефиниция на АТСС се
съдържа в § 1, т. 65 от ДР на ЗДвП, и според нея те
са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват
и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган
и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани
периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство
или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. Не се спори и се установява от
доказателствата, приобщени по делото на РС, че превишението на скоростта на
процесния автомобил е установено с ATCC тип стационарна система MULTA RADAR SD 580 и това изрично е записано в електронния фиш.
Последното, видно от удостоверение на л.8 и протокол на л.9 от делото на РС
съставлява стационарна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, монтирана е в гр.Плевен,
Е 83, 89,2 км, съставлява одобрен тип средство
за измерване, вписана е в регистъра на одобрените за използване СИ под №4888 и е със срок на валидност 8.12.2020 год. Електронният
фиш съдържа всички изискуеми от нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити.
Изискването на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП за обозначаване чрез поставяне на
пътни знаци на участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването
на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи,
отпадна с изменението на Закона с ДВ,
бр.54/2017 год., т.е. преди извършване на нарушението.
Анализът на
събраните по делото доказателства дава основание на касационната инстанция
изцяло да сподели аргументите на въззивния съд, че правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на касатора за управление на МПС със
скорост над допустимата за извън населено място, съставляващо нарушение на
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 506 от 15.07.2019 г., постановено по нахд №
1368/2019 г. на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.