О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. София, 13.11.2019 г.
АпеЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, I - ви състав, в закрито заседание на тринадесети ноември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Г. УШЕВ
ЧЛЕНОВЕ:1.СТОЯН ТОНЕВ
2.МАРИЕТА НЕДЕЛЧЕВА
след като разгледа
докладваното от съдия Неделчева ВНЧД №
552/2019 г. по описа на АСНС и становищата на страните, установи следното:
Производството е по реда на чл.249, а..3, вр. с чл.341,
а..2 от НПК.
Производството по ВНЧД
№552/2019 г. по описа на АСНС е образувано въз основа на постъпил частен
протест от прокурор E. Щ. от Специализираната прокуратура срещу Определение на
Специализиран наказателен съд, 14-ти състав, от 10.10.2019 г. по НОХД №3322/2019
г. по описа на СНС, с което е прекратено съдебното производство по обвинителен
акт внесен срещу М.А. за престъпления по чл.108А, а..2, т.1 и т.2 вр. с а..1 от НК и по чл.109, а..3, т.2, вр. а..2 от НК, Б.А. М. А.Д. за престъпления по
чл.108А, а..2, т.1 и т.2 вр. с а..1 от НК и по чл.109, а..3, т.2, вр. а..2 от НК, С. М.А. за престъпления по чл.108А,
а..2, т.1 и т.2 вр. с а..1 от НК и по чл.109, а..3, т.2, вр. а..2 от НК, А. М.
Х. И. за престъпления по чл.108А, а..2, т.1 и т.2 вр. с а..1 от НК и по чл.109,
а..3, т.2, вр. а..2 от НК, А.И.Х. за престъпления по чл.108А, а..2, т.1 и т.2
вр. с а..1 от НК и по чл.109, а..3, т.2, вр. а..2 от НК и И.М.А. за
престъпления по чл.108А, а..2, т.1 и т.2 вр. с а..1 от НК и по чл.109, а..3, т.2, вр. а..2 от НК, като
делото е върнато на Специализираната прокуратура за отстраняване на
констатираните от съда съществени процесуални нарушения, допуснати на
досъдебното производство. Иска се АСНС да отмени атакуваното определение като
неправилно, тъй като прокурор Щ. намира, че аргументите изложени от съда в
насока наличие на допуснати съществени нарушения са неправилни. На първо място
сочи, че неправилно съдът е приел, че в обвинителния акт не са описани по
надлежния начин инкриминираните от него престъпни деяния, които се твърди в
обвинителния акт, че са извършени от шестимата подсъдими. Неправилно съдът е
приел, че в обвинителния акт липсвало описание на елементите обуславящи групата
поставила си за цел да извършва престъпления по чл.108А, а..1 от НК, в това
число и субективната цел, както и това което правно квалифицира „членуването“
за всеки един от подсъдимите по отношение на повдигнатите спрямо тях обвинения
за престъпление по чл.109, а..3, т.2 вр. с а..2 от НК.
Оспорва се изложения от
съда аргумент, че в обвинителния акт не е описан механизма – пряк или косвен за
предоставяне на финансови средства, респ. финансиране на терористична
групировка, подведени под нормата на чл.108А, а..2, т.1 и т.2 от НК.
Прокурорът акцентира на
това, че в обвинителния акт е очертана рамката на обвинението по отношение на
всяко едно от подсъдимите лица, като е посочена както ангажираността им, така и в какво се изразява
тяхното участие в групата. Намира още, че е описан механизмът по приемане и
предаване на паричните суми на трети лица, по какъв начин се е извършвал
трасфера на средствата от арабските страни към лица – членове на терористични
групи действащи на територията на Е.. Сочи също така, че ясно и
недвусмислено от обвинителния акт става
ясно, че повдигнатото обвинение по
чл.109 от НК касае дейността на групата, както и че същата е осъществявана чрез
метода „Х.“, като никъде от направеното изложение в обвинителния акт не се
извеждало предположение, че така повдигнатото обвинение касае метода „Х.“, а не
дейността на групата, каквото становище изразил и първоинсанционния съд.
На следващо място
представителят на СП не се съгласява със становището на СНС, че от съдърЖ.ието
на обвинителния акт не ставало ясно как е извършвано трансферирането на сумите,
броя на извършените трансфери и размера на трансферираните суми, както и с
какви средства били закупувани луксозните автомобили, които се траспортирали до
С. и дали същите са били закупени с част от сумата в размер
9 432 518, 51 долара или със средства непопадащи в посочената сума.
Намира, че в обвинителния титул ясно и недвусмислено са посочени кои лица са
участвали в закупуване на автомобилите, от къде са закупувани същите и на каква
стойност е придобит всеки един от закупените автомобили. Сочи се още, че
изрично било очертано в обстоятелствената част на обвинителния акт и
последователно бил проследен начина на закупуване на луксозните автомобили,
произхода на средствата за закупуването им, а именно, че стойността на
закупените автомобили е включена в размера на трансферираната сума в размер на
9 432 518, 51 долара.
Прокурор Щ. изразява несъгласие и със
становището на съда изразено относно обвинението по чл.108, а.2, т.1 и т.2 от НК, че не ставало ясно съдърЖ.ието на обвинителния акт какъв е предмета на
изпълнителното дение „предоставяли“ по повдигнатото обвинение. Представителят
на СП сочи, че в обвинителния акт ясно се сочело, че изпълнителното деяние е
извършвано под формата на предоставяне, както на финансови активи –
трансфериране на парични суми, така и на други средства – закупените луксозни и
високопроходими автомобили със средства трасферирани чрез метода „Х.“. Намира,
че наличното протИ.речие не води до неяснота на обвинението и до нарушаване на
правото на защита на обвиняемите лица, доколкото в обстоятелствената част и
диспозитива е налице коректно отразяване на датата, мястото и часовия диапазон
на твърдените от прокуратурата парични трансфери.
Представителят на
държавното обвинение на следващо място в депозирания протест сочи, че намира за
неправилни констатациите на първоинстанционния съд за наличие на протИ.речия
относно субективната нагласа на всяко едно от обвинените лица. Твърди, че в
обвинителния акт еднозначно било описано съзнанието на всяко едно от шестте
лица за последиците от техните действия, установена и обяснена била целенасочеността
на действията им по подпомагане на терористични
организации, съобразно тяхната дейност и техните цели. Дори и да се
приеме, че е налице такова протИ.речие следва да се има впредвид, че
обвинителния акт очертава само рамката, в която ще се движи бъдещото съдебно
производство, като досъдебната фаза има само подготвителен характер, а
съдебната се явява централна такава, тъй като в нея ще се разгърне в пълнота
същината на наказателния процес. Прокурорът намира, че изводите на
първоинстанционния съд, че в обстоятелствената част на обвинителния акт липсва
описание на някои от деянията, включени в диспозитива на обвинението и на
налично протИ.речие между обстоятелствена част и диспозитивите на обвиненията е
проява на излишен формализъм и е недопустимо съдът да определя начина на
отразяване на доказаните според прокурора фактически обстоятелства по делото.
По този начин съдебният състав е поставил по-високи изисквания към органите на
разследването, отколкото тия посочени в чл.246 от НПК и ТР №2/2002 г. на ОСНК
на ВКС, което пък е в протИ.речие с принципа на процесуална икономия и правото
на обвиняемите лица на бърз и справедлив процес.
С оглед на всичко
гореизложено прокурорът намира, че на досъдебното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила довели до накърняване на правото
на защита на подсъдимите лица от категорията на чл.249, а..3 от НПК, поради
което иска АСНС да отмени определението от 10.10.2019 г. постановено от 14 –ти
състав по НОХД №3322/2019 г. и да върне делото на СНС за продължаване на
съдебното производство по делото.
В срокът по чл.342, а..2
от НПК по делото са постъпили са
възражение от адв.С.М., защитник на подсъдимита И.А. и отговор от адв.Е.
Й., защитник на М.А..
В подаденото възражение
адв.М. изразява становище, че подадения частен протест е неоснователен,
необоснован и немотивиран и е внесен единствено зада бъде спазено формално
задължението на СП за неговото внасяне. Намира, че в същия липсва конкретика,
относно твърденията на прокурора при СП, че обвинителния акт отговаря на
условията на чл.246 от НПК, че са описани по надлежния начин инкриминираните
деяния извършени от всеки един от шестимата подсъдими, че е налице ясно
описание на елементите обуславящи групата, поставила си за цел да извършва
престъпления по чл.108А, а..1 от НК и обуславяща субективната цел, че е описан
ясно и конкретно механизмът за предоставяне на финансови средства за
финансиране на терористичните групировки. Моли съдът да остави подадения частен
протест без уважение, като потвърди Определение от 10.10.2019 г., СНС, 14
състав, с което производството по делото е прекратено и делото върнато на СП за
отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.
В отговора депозиран от
адв.Е. Й. същият изразява становище, че обжалваното определение е
законосъобразно и правилно. Обвинението за престъпленията по чл.108А, а..2, т.1
и 2 и чл.109, а..3, т.2 от НК, като и двете норми имат множество различни
хипотези, като в обвинителния акт липсва както словесно, така и цифрово
указания, за коя от тях се касае. Намира, че неяснотата на обвинителния акт е
изцяло пренесена в депозирания частен протест.
Съдът след като се
запозна с доводите изложени в частния протест депозиран от Специализираната
прокуратура и с материалите по НОХД №3322/2019 г. по описа на СНС и след като
обсъди изложените възражения от страните, намери за установено следното:
С Определение на
Специализиран наказателен съд, 14-ти състав, от 10.10.2019 г. по НОХД
№3322/2019 г. по описа на СНС, съдът е прекратил съдебното производство, тъй
като е намерил, че в хода на досъдебното производство са допуснати отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемите лица допуснати основно при съставянето на
внесения в съда обвинителен акт. Със същото определение е върнал делото на СП
за изправяне на констатираните нарушения. В атакуваното определение СНС, 14
състав, подробно и аргументирано е изложил съображенията си относно това какви
нарушения на процесуалните правила са допуснати в хода на досъдебното
производство, които накърняват по съществен начин правото на защита на
подсъдимите, като част от тях касаещи привличането към наказателна отговорност
на подсъдимия С.М.А. и Б.А. М. А.Д. и предявяване на обвинението им
на 12.08.2019 г. Съдът е констатирал и друго съществено нарушение допуснато при
предявяване на материалите по делото, за което защитниците на подсъдимите по
делото - адв.Б., адв.М., адв.Й. и адв.Н.
са направили възражение в разпоредителното заседание. Първоинстанционният съд
обаче е решил по отношение на така констатираните съществени процесуалин
нарушения да приложи правното разрешение дадено в Решение №612/2015 г. на Съда
на ЕС, а именно вместо да връща делото на прокурора с цел преповтаряне на
предявяване на разследването, сам да предприеме нужните действия по такова
предявяване. В мотивите към определението си съдът е констатирал, че към
момента на провеждане на разпоредителното заседание така допуснатото съществено
процесуално нарушение свързано с предявяване на материалите по делото е
отстранено и защитниците и подсъдимите са се запознали с материалите по делото.
По отношение на констатираното от първоинстанционния съд съществено процесуално
нарушение касаещо предявяване на обвинението на подсъдимите А. и А.Д., съдът е
посочил, че вместо да прекрати на това основание съдебната фаза на
производството, съдът ще предприеме действие по отстраняване на тези пороци в
съдебната фаза. С оглед на така предприетото решение от първоинстанционния съд
същият е дал възможност на подсъдимия А. да се консултира с адв.Б., а
подсъдимия А. Д. с адв.М., относно формулираните с обвинителния акт обвинения.
Съдът в атакуваното определение е декларирал, че ще третира техните изявления
/обяснения, искания и др./, по същия начин, по който те биха били третирани,
ако са били направени в досъдебната фаза на процеса пред наблюдаващ прокурор.
На следващо място СНС в
мотивите към определението си е констатирал наличието на съществени процесуални
нарушения при съставянето на внесения в съда обвинителен акт, както в
обсотятелствената, така и в заключителната му част, касаещи както повдигнатото
обвинение за престъпление по чл.108А, а..2, т.1 и т.2 от НК, така и за
престъпление по чл.109, а..3 вр. а..2 от НК и подробно е развил аргументите си
в тази насока.
В определението си съдът
е изразил и своите съмнения за законосъобразността на приложението на решението
по дело С-612/2015 г. на Съда на ЕС,
предвид влошаване положението на защитата и е изразил становище, че АСНС
следва да направи преюдициално запитване в тази насока. Посочил е още, че
освобождаване от задължението за задаване на преюдициално запитване е налице
само при наличие на предпоставките по доктрината CILFIT /С-283/81/.
Настоящият съдебен
състав след като се запозна с материалите по делото и аргументите на страните,
намира постановеното определение от 10.10.2019 г. по НОХД №3322/2019 г. по
описа на СНС за законосъобразно и правилно, поради което следва да протвърди
същото, а депозирания частен протест да остави без уважение. АСНС намира
направените от СНС изводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, с които са нарушени правата на подсъдимите лица в по-голямата им част,
за основателни.
По отношение привличането в качеството
на обвиняеми на подсъдимите С.А. и Б.А.Д.
Първоинстанционният съд
правилно е преценил, че правата на подсъдимия С.А. са били нарушени при
предявяване на постановлението за привличане на лицето към наказателна
отговорност и даване на възможност същото да даде обяснения по обвинението.
Обстоятелството, че не е осигурена възможност на упълномощения му защитник
адв.Д.Б. да участва в процесуално-следствените действия по предявяване на
постановлението на 12.08.2019 г., като същият е заместен от резервен защитник
без да са налице основанията на чл.94, а..6 от НПК, е довело до накърняване на
правото на подсъдимия А. първо да научи за какво престъпление е привлечен към
наказателна отговорност и на следващо място да даде обяснения или да откаже да
даде такива. Подсъдимият А. е отказал да подпише постановлението за привличане
от 12.08.2019 г., което е удостоверено с подписа на двама свидетели, респ.
отказал е да се запознае с неговото съдърЖ.ие без участието на упълномощения от
него защитник и в присъствието на назначения му резервен защитник – адв.Ж. Ж..
Участието на защитник в производството е било абсолютно задължително на осн.
чл.94, а..1, т.6 от НПК с оглед обстоятелството, че подсъдимият А. е бил задърЖ. под стража.
Адв.Б., упълномощен защитник на подсъдимия, не се е явила за реализиране на
предявяване на обвинението и разпит на подзащитният й по уважителни причини,
тъй като е била в платен отпуск видно от депозираната от същата молба от
09.08.2019 г. /л.110, т.91 от ДП/ и представена адресна карта за регистрацията
й в хотел в с.Б. за периода от 07.08.2019 г. до 25.08.2019 г. При така развилите се събития разследващият
орган не е имал основание да приеме, че предявяването на постановлението от
12.08.2019 г. е било надлежно извършено, при реализиране на пълноценна защита
на обвиненото лице. С оглед на така допуснатото съществено отстранимо
процесуално нарушение, съдът намира, че същото може да бъде отстранено чрез
прекратяване на съдебното производство и връщането на делото на
Специализираната прокуратура за преповтаряне на действията по предявяването на
постановлението за привличане на подсъдимия С.А. в качеството на обвиняем и
неговия разпит с участието на упълномощения от него защитник.
Противно на становището на първоинстанционния съд, настоящия съдебен
състав на АСНС намира, че направеното от защитниците на подсъдимия А.Д. - адв.Б. и адв.М., възражение за това, че не
му е дадена възможност да разбере за какво престъпление е привлечен към
наказателна отговорност и да даде обяснения, е неоснователно. Видно от
Постановление за привличане в качеството на обвиняем на Б.А. М. А.Д. от
12.08.2019 г., предявено на 13.08.2019 г. /л.41.42, т.91 от ДП/, при извършване
на това процесуално – следствено действие е участвал един от упълномощените от
него защитници адв.Б., независимо, че не е присъствал адв.М.. На следващо място
видно от Постановление от 13.08.2019 г. е бил назначен преводач на арабски,
като същото е било предявено на 13.08.2019 г. на обвиняемия и респ.
постановлението е било устно преведено от преводача М. А. А.. На 14.08.2019 г.
/л.37-39, т.91 от ДП/ е бил връчен превод на Постановлението за привличане на
обв.А.Д.. От протокол за разпит на обвиняем /л.43-44, т.91 от ДП/ става ясно,
че обв.А.Д. е заявил, че владее говоримо български език и по принцип не се
нуждае от преводач. Същият е дал и обяснения по обвинението, от което следва,
че не е бил лишен от това свое право от разследващите органи. На предявяването
на постановлението е присъствал адв.Б., който е упълномощен по надлежния ред от
подс. А.Д. да го представлява и да защитава неговите права и законни интереси в
това наказателно производство, като тези отношения съществуващи въз основа на
договор за поръчка, се основават на изграденото доверие от страна на подсъдимия
А.Д. спрямо защитника му. Констатацията на първоинстанционния съд, че същият се
нуждае от превод зада комуникира със защитника си адв.Б., не отговаря на
обективната фактическа обстановка, тъй като същият е заявил, че владее
български език говоримо. Освен гореизложеното видно от съдебния протокол от
проведеното по делото разпоредително заседание на 10.10.2019 г. при изрично
запитване от съда дали някое от подсъдимите лица се нуждае от превод, всички
подсъдими в това число и подс.А.Д., са заявили, че не се нуждаят от
извършването на превод в хода на съдебното производство.
По отношение на
констатираното съществено процесуално нарушение на правата на обвиняемите
допуснато при предявяване на материалите по делото, съдът намира, че действително
такова е било допуснато в досъдебното производство, тъй като не е предоставено
достатъчно време за запознаване с материалите класирани в 103 тома. Въпреки
изричните искания правени от защитниците на подсъдимите за предоставяне на
допълнително време за запознаване с материалите по делото, такова не им е било
предоставено от прокурора и разследващите органи. Това процесуално нарушение
обаче е отстранено в съдебната фаза на процеса, като с разпореждане от
16.09.2019 г., докладчикът по делото съдия И. Х. от СНС е дал възможност на
подсъдимите и техните защитници да се запознаят в пълнота с материалите по
делото, включително и тези събрани при експлоатация на специални разузнавателни
средства, както и да направят необходимите извлечения от делото. С оглед на
така констатирано нарушение, същото е санирано от СНС, поради което и не е
необходимо прекратяването на съдебното производство и връщането на делото на СП
на това основание, а именно за предявяване на материалите по делото, тъй като
макар и допуснато то е отстранено в съдебната фаза.
По отношение на
констатираните недостатъци в депозирания в СНС обвинителен акт, АСНС намира
изложените от първоинстанционния съд аргументи, за основателни отчасти.
1.По отношение на повдигнатото
обвинение по чл.108А, а..2, т.1 и т.2 от НК
Повдигнатото обвинение
спрямо шестимата подсъдими М.А., Б.А. М. А.Д., С.М.А., А.М. Х. И., А.И.Х. и
И.М.А., за престъпление по чл.108А, а..2, т.1 и т.2 от НК внесеният в СНС обвинителен акт, гласи следното за всеки един от тях:
В периода от началото на
2016 г. до 18.01.2019 г. на територията на РБ по какъвто и да е начин чрез
извършване на небанкови парични операции, изразяващи се в пренасянето на
парични суми в особено големи размери 16 459 023, 19 лв., равняващи
се на 29 391 минимални работни заплати в размер на 560 лв. през
територията на РБ и закупуването на високо проходими леки автомобили /джипове,
пикапи/ на територията на РБ и други държави – Г., Р., прекарването им през
българо-турската и турско-сирийската граница и предоставянето им на територията
на С. на терористичните организации Ф. Н., известна като Х. Т. А. Ш., сирийски
клон на кюрдската ПКК, както и на други въоръжени опозиционни групи – Сирийска
национална армия, косвено предоставя финансови и други средства /парични суми и
леки автомобили/, както и извършване на небанкови парични операции по
трансфериране на финансови активи на терористичната групировка „И.Д.“ от
контролираните от нея територии в С., към Т., Б. и други страни от ЕС – Г., В.,
Ш. и други и предполага, че ще бъдат използвани изцяло или частично за
извършване на деяние по а..1 и от група, която си поставя за цел извършването
на деяние по а..1 на чл.108А от НК.
Така повдигнатите
обвинения на шестте подсъдими лица са абсолютно еднакви, като в обвинителния
акт не се сочи, същите да са реализирани под каквато и да било форма на
съучастие. От този извод следва, че всяко едно от лицата е пренесло сумата от
16 459 023, 19 лв. и е закупило високо проходими леки автомобили
/джипове, пикапи/ на територията на РБ и други държави – Г., Р., както и е
прекарвало такива автомобили през българо-турската и турско-сирийската граница
и ги е предоставило на територията на С. на терористичните организации Ф. Н.,
известна като Х. Т. А. Ш., сирийски клон на кюрдската ПКК.
Съгласно обстоятелствената
част на обвинителния акт обаче горепосочената сума е общата предоставена такава
от шестте подсъдими лица на терористични организации, което води до наличието
на съществено протИ.речие между обстоятелствена и диспозитивна част на обвинителния
акт и респ. до невъзможност на подсъдимите да разберат обвинението и да
организират адекватно защитата си. С оглед на това, че в обстоятелствената част
липсва конкретно посочване на високопроходимите леки автомобили като брой и
марка /същите е достатъчно да бъдат посочени по-общо и не е необходимо
индивидуализиране на всеки един автомобил кога е закупен, кога е преминал
българо-турската и турско-сирийската граница, както неправилно е приел СНС, тъй
като периода от време на реализиране на деянието макар и най-общо е посочен в
обстоятелствената и в диспозитивната част на обвинителния акт/ съдът отново
констатира наличието на съществена неяснота в
обвинението, касаеща тези автомобили водеща до невъзможността на подсъдимите да
разберат обвинението и да се защитят срещу изложените факти. Настоящият съдебен
състав намира, че Специализираният наказателен съд в атакуваното определение е
поставил твърде високи изисквания за конкретизация на автомобилите, надхвърлящи
изискванията за обвинителния титул залегнали в нормата на чл.246 от НПК и в ТР
№2/2002 г. на ОСНК на ВКС.
На следващо място в обстоятелствената част на
обвинителния акт, което да намери отражение и в неговата диспозиция, следва да
бъде извършена конкретизация по отношение на всяко едно от шестте подсъдими
лица за това какви суми са пренесли през територията на РБ, началната и
крайната точка на пренасянето им. Тази констатация e необходима и с оглед внасяне яснота в обвинението на всеки един от
подсъдимите какво деяние се вменява.
От обвинителният титул
не стават ясни твърденията на представителя на прокуратурата дали сочената сума
в цялост е предоставена на терористичните организации визирани в обвинението в
размер на 9 423 518,51 щатски долара с левова равностойност от
16 459 023,19 лева или само част от нея е предоставена, а останалата
част е изразходвана за закупуване на високопроходими автомобили, които се
твърди, че били предоставяни за нуждите на тези терористични формирования или
пък е налице третия вариант, че цялата сума е послужила за придобиването на
такива автомобили. Не е ясно също така от изложените факти дали така посочената
обща сума представлява част или пък цялата сума на извършваните небанкови
парични операции по трансфериране на финансови активи на терористичната
групировка „И.Д.“ от контролираните от нея територии в С. към Т. Б. и други
страни от ЕС – Г., В., Ш. и други. Тези обстоятелства не са изяснени, както в
обстоятелствената част на обвинителния акт, така и в диспозитива на същия.
В обвинителния акт от една страна е внесена неяснота
чрез формулирания диспозитив на обвинителния акт касаещ механизма на
реализираното изпълнително деяние „предоставя“ финансови и други средства
/парични суми и леки автомобили/ на деянието по чл.108А от НК, като тази
неяснота се задълбочава и в обстоятелствената част до такава степен, че води до
невъзможност подсъдимите лица да разберат обвинението и да се защитят срещу
него, като по отношение на един от сочените механизми липсват изложени каквито
и да било факти в обвинителния акт. Така от диспозитива на обвинителния титул,
както е формулиран от прокурора, може да се направи извода, че механизмите на
осъществяване на изпълнителното деяние „предоставя“ са три на брой: 1.
Пренасяне през територията на страната на парични суми /не е посочена началната
и крайната точка, което внася допълнителна неяснота/, 2. Закупуването,
превозването и предоставянето на високопроходими автомобили на терористични
организации в С. /не са посочени конкретни марки и модели както и брой на
автомобилите за мсяко дено от подсъдимите лица/ и 3. Извършване на небанкови
парични операции по трансфериране на финансови активи на терористичната
групировка „И.Д.“ от контролираните от нея територии в С., към Т. и Б. и други
страни от ЕС – Г., В., Ш. и други чрез така наречената система за неформални
разплащания „Х.“.
По отношение на първия
механизъм така както е посочен, а именно пренасяне през територията на страната
на парични суми, би следвало да означава физическото пренасяне на определени
парични суми от подсъдимите лица през територията на Република Б.. Както съдът
по-горе е посочил, в случай, че са излагат такива твърдения следва да бъде
конкретизирано кой подсъдим, в какъв период от време, от коя начална и крайна
точка, по какъв начин и каква конкретна сума е пренесъл. Видно от обстоятелствената
част на обвинителния акт за реализирана такава дейност от подсъдимите не са
изложени каквито и да било фактически твърдения. Това, което се сочи в
обстоятелствената част на обвинителния акт на Специализираната прокуратура като
извършвани небанкови парични операции, е прехвърлянето на парични средства чрез
създадената неформална система „Х.“ - т.е прехвърляне на пари, без действително същите да
се движат. Така посочената от прокурора система за разплащане по своите
белези коренно се различава от «пренасянето на суми», така както е формулирана
в диспозитивната част на обвинителния акт. Може единствено да се правят
предположения дали въпросните небанкови парични операции по трансфериране на
финансови активи на терористичната групировка «И.Д.» от контролираните от нея
територии в С. към държави от Западна Е. не представляват всъщност посоченото
пренасяне на парични суми в началото на диспозитива. Това обаче са разсъждения
и предположения, въз основа на неясно формулираното обвинение, което по съществен
начин затруднява защитата на подсъдимите и то до такава степен, че се
приравнява на съществено процесуално нарушение на правата на подсъдимите да
разберат в извършването на какво точно престъпление са обвинени.
По
отношение на втория механизъм фигуриращ в диспозитивната част на обвинителния
акт, съдът по-горе в мотивите си изложи аргументите си, а именно, че по
отношение на всяки един подсъдим следва да бъдат конкретизирани твърденията на
Специализираната прокуратура в обостоятелствената част – какви точно автомобили
/като марка и брой/ се твърди, че всеки един от тях е закупил, прекарал през
българо-турската и турско-сирийската граница и е предоставил на сочените в
обвинителния акт терористичните организации, тъй като в обвинителния акт се
твърди независимо извършителство.
По
отношение на тези автомобили в обстоятелствената част се сочи, че били
предоставени на терористичните организации Ф. Н., известна като Х. Т. А. Ш.,
сирийския клон на кюрдската ПКК, както и други опозиционни групи – сирийска
националан армия. В обстоятелствената
част на обвинителния акт л.3 се сочи единствено, че «...След като вече е закупен конкретния
автомобил, който винаги бил високопроходим /джип, пикап/ обвиняемия А.
провеждал разговори по транспортирането на същия на територията на С. на
терористичните организации Ф. Н. известна като Х. Т. А. Ш., сирийския клон на
кюрдската ПКК, както и на други въоръжени опозиционни групи – Сирийска народна
армия.». След това въпросните терористични организации, както и «И.Д.» - сочена
като «терористична групировка» са споменати на л.4 и л.5 и л.6, л.9 и л.10,
само като наименования, без да се сочат каквито и да било индивидуализиращи
белези на същите.
С оглед на така
изложените твърдения и обстоятелството, че деянието е квалифицирано от представителя
на Специализираната прокуратура, като такова по чл.108А, а..2 освен т.1, също и
т.2 от НК, а именно че паричните суми и високопроходимите автомобили са били
предназначени за група, която си поставя за цел извършването на деяние по а..1
на чл.108А от НК, съдът констатира, че липсват изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт каквито и да било твърдения от страна на прокурора,
защо намира, че посочените формирования Ф. Н., известна като Х. Т. А. Ш., сирийския клон на кюрдската ПКК, както
и на други опозиционни групи – Сирийска национална армия са терористични
организации, както и че си поставят за цел извършването на деяния по а..1 на
чл.108А от НК. В обстоятелствената част на обвинителния акт следва да бъдат
посочени престъпленията, на които си
поставят за цел да извършват членовете на групата или организацията, както и
територията, където извършват дейността си тези формирования, съгласно
квалификацията по чл.108А, а..2, т.2 от НК. В тази насока липсват изложени
каквито и да било твърдения в обстоятелствената част на обвинителния акт по
отношение на обективни елементи от състава на престъплението, което също
представлява съществено нарушение на процесуалните правила и пречи на
подсъдимите да разберат в какво точно престъпление са обвинени и да организират
адекватно защитата си.
На
следващо място съдът намира, че следва в обстоятелствената част на обвинителния
акт да бъде изложена фактология относно това всеки един от подсъдимите за какво
престъпление по чл.108А, а..1 от НК предполага, че ще бъдат използвани изцяло
или частично предоставените парични средства и автомобили /съгласно
квалификацията по чл.108А, а..2, т.1 от НК/. В разпоредбата на чл.108А, а..1 от НК изчерпателно са изброени престъпните състави от НК, които в случай, че са изпълнени
с особената цел посочена в закона: да се създаде смут в населението или да се
заплаши или принуди орган на властта, представител на обществеността или
представителн на чужда държава или на международна организация да извърши или
да пропусне нещо, тогава реализират състава на престъплението тероризъм. В
случай, че бъде извършено престъпление извън изчерпателно изброените в
разпоредбата на чл.108А, а..1 от НК с някоя от посочени по – горе цели, то не
следва да бъде квалифицирано като тероризъм. Следва в обвинителния акт да бъде
описано и субективното отношение на подсъдимите лица към това престъпление по
чл.108А, а..1 от НК. В обстоятелствената част
на обвинителния акт на л.4 – долу единствено е посочено, че «Част от така
прекараните през границата високопроходими автомобили били използвани за
бомбени атентати». Липсват обаче изложени фактически твърдения за какво
евентуално са били предназначени
предоставените парични средства.
По
отношение на третия механизъм на реализиране на изпълнителното деяние «предоставя»,
а именно извършване на небанкови парични операции по трансфериране на финансови
активи на терористичната групировка «И.Д.» или така наречената система «Х.» е
отделено голямо внимание в обвинителния акт по описване смисъла и начина на
действие, но липсва изложена фактологична обосновка с какви точно действия кога
и какви суми са транферирани в държави за Западна Е. от подсъдимите С.А.,
А.И., А.Х. и И.А., като едновременно с това този начин на осъществяване на
деянието им е вменен видно от диспозитивната
част на обвинителния акт. По отношение на другите подсъдими А. и А.Д.
изложените твърдения касаещи дейността им са твърде общи и неясни, като не
става ясно как сочените парични средства достигат до държави от ЕС – Г., В., Ш.
и други държави след като се излагат твърдения, че действията на подсъдимия А.
в качеството му на хавалдар се състоят в това да приема и предава парични суми
на територията на РБ, като от лицето, което дава или получава парите му се
предава определен код. Също така не е ясно как чрез трансфера на паричните
средства в посока държави от Западна Е. се финансира терористичната организация
«И.Д.» като в обвинителния акт липсват твърдения за дейност на терористична
организация в Е. и не е посочено коя е тя. Съществува също така неяснота, както
и липсват изложени факти какво характеризира сочената организация «И.Д.» като
терористична такава, както и че нейните членове са си поставили за цел да
извършват престъпления по чл.108А, а..1 от НК и какви по-точно престъпления са
си поставили за цел да извършват. Тези факти следва да бъдат изложени от
представителя на прокуратурата и впоследствие в съдебната фаза на процеса
подлежат на доказване със всички способи предвидени в НПК.
Според становището на настоящия съдебен състав диспозитивите на
повдигнатите обвинения спрямо подсъдимите са излишно усложнени като в тях са
включени механизмите на реализиране на изпълнителното деяние „предоставя“.
Достатъчно е било представителят на прокуратурата ясно, точно и конкретно за
всяко едно подсъдимо лице поотделно да посочи начина и механизма на
предоставяне на финансови или други средства за извършване на престъпления по
а..1 на чл.108А от НК на терористична група или организация в обстоятелствената
част на обвинителния титул.
2.По отношение на повдигнатото обвинение по
чл.109, а..3 вр. а..2 от НК
Подсъдимите М.А., Б.
А.Д., С.А., А.И., А.Х. и И.М.А. са обвинени за това, че: В периода от началото
на 2016 г. до 18.01.2019 г. на територията на РБ членували в група, съставена
от М.А., А.И.М. Х., С.М.А., Б.А. М. А.Д., И.М.А., А.И.Х., която си е поставила
за цел да извършва престъпления по тази глава Първа от Особената част на НК,
като групата си е поставила за цел да извършва престъпление чл.108А, а..2, т.1
и т.2 вр. а..1 от НК- престъпление по чл.109, а..3, т.2 вр. а..2 от НК.
В т.
4. 2 на ТР № 2/2002 г., което
не е загубило действието си, са изложени доводи относно изискванията към реквизитите на обвинителния
акт с оглед преценката за допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила. Прието е, че в обстоятелствената част на обвинителния акт трябва да
бъдат отразени задължително всички факти, обуславящи обективните и субективни
признаци на престъплението и участието на обвиняемия в него, като към тях се
отнасят времето, мястото и начина на извършване на престъплението, за да може
той пълноценно да осъществи правото си на защита.
В НК на Република Б.
липсва легално определение на понятието терористична група, такова обаче е
дадено в чл.2 „Определения“ от Директива /ЕС/ 2017/541 на Европейския парламент
и на Съвета от 15.03.2017 г. относно борбата с тероризма и за замяна на Рамково
решение 2002/475/ПВР на Съвета, и за изменение на Решение 2005/671/ПВР на
Съвета. Определението е следното “„терористична група“ означава структурирана
трайна група на повече от две лица, които действат съгласувано за извършване на
терористични престъпления; „структурирана група“ означава
група, която не е възникнала случайно за незабавно извършване на дадено престъпление,
в която не е необходимо да има разпределение на функциите между участниците,
продължителност на участието или развита структура.“
Настоящият съдебен
състав намира, че в обвинителният акт не е посочена минималната изискуема
фактология по съставомерните престъпни белези на деянието по чл.109, а..3 от НК
за всяко едно от подсъдимите лица и напълно споделя изложените от
първоинстанционния съд мотиви в тази част.
От посоченото в
обстоятелствената част на обвинителния титул не става ясно мястото, където са направени присъединителни волеизявления на
всеки един от подсъдимите М.А., Б.А. М. А.Д., С.М.А., А.М. Х. И., А.И.Х. и
И.М.А., сочени като членове в групата. Не е изяснено и не са изложени
фактически твърдения, как са протичали контактите между подсъдимите и какви
конкретно действия по вменената им задружна предварителна престъпна дейност е
извършвал всеки един от тях, както и какви цели са преследвали.
Настоящият съдебен
състав намира изводите на СНС, 14-ти състав, за допуснато протИ.речие в
обвинителния акт относно субективната нагласа при извършване на престъплението
на подсъдимите лица за правилно и законосъобразно. Действително многократно
прокурорът е посочил в обстоятелствената част, че е налице ясно съзнание у
подсъдимите лица за предназначението на предоставяните парични средства и
високопроходими автомобили, като накрая на л.10 е посочено, че всяко от
подсъдимите лица е предполагало, че паричните суми и автомобилите ще
бъдат използвани изцяло или частично за извършване на деянието по а..1 на чл.108А
от НК.
По отношение препоръките дадени от СНС, 14
състав, за отправяне на преюдициално запитване от АСНС, съдът намира, че не
следва да взема под внимание същите, тъй като противно на становището на
първоинстанционния съд намира, че вече е налице тълкуване по същия въпрос
поставен от първоинстанционния съд от ВКС, което е в синхрон с правното
разрешение дадено в дело № С-612/2015 г. на Съда на ЕС. Дори преди
постановяване на решение по дело №С-612/2015 г. на Съда на ЕС, становището на
съдии при ВКС още при приемане на измененията в чл.249 от НПК, публикувани в ДВ
бр.63 от 2017 г. е, че ако едно пороцесуално нарушение дори да е довело до
нарушаване правата на обвиняемия или пострадалия в досъдебната фаза, може да
бъде отстранено в съдебната фаза на процеса, то няма да бъде основание за
връщане на делото в досъдебната фаза. От приемането на промените в НПК, по този
начин се тълкува и прилага нормата на чл.249, а..4 вр. чл.248, а..1, т.3 и
а..5, т.1 от НК от съдилищата на РБ и такава е утвърдената съдебна практика
/Решение №164/17.10.2018 г. на ВКС по к.н.д.№594/2018 г., I - во НО.
С оглед на
гореизложеното съдът намира обжалваното определение от 10.10.2019 г. на
СНС за правилно и законосъобразно, а
депозирания протест за неоснователен, поради което следва да потвърди
атакувания съдебен акт.
Воден от гореизложеното
и на осн. чл.249, а..3 от НПК Апелативният специализиран наказателен съд, първи
състав,
О П
Р Е Д Е Л
И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 10.10.2019 г. постановено по НОХД №3322/2019 г. по описа
на СНС, 14-ти състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.