П Р О Т О К О Л
14.06.2022 година
Град С.
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД 18 състав
На четиринадесети юни две хиляди двадесет и втора
година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЕТА РАЙКОВА-ПАШОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. Л.К.
2. М.С.
Секретар: Ивона Мойкина
Прокурор: Милко Първанов
Сложи за разглеждане, докладваното от СЪДИЯТА, НОХД № 1251 по описа на
СНС за 2015 година.
На именното повикване в 15.30 часа се явиха:
За
СПЕЦИАЛИЗИРАНА ПРОКУРАТУРА – редовно призована, се явяват прокурор ПЪРВАНОВ.
ОСЪДЕНИЯТ В.А.П., редовно призован, не
се явява.
От същия е постъпила молба, в която
сочи, че не желае да присъства на производството и моли да не бъде конвоиран от
затвора.
За него се явява адв. П.Й. с пълномощно
по делото, редовно призован.
Производството е по реда на чл. 414, ал. 2 във вр. с
ал. 1, т. 1 от НПК.
СЪДЪТ
ИЗИСКА СТАНОВИЩЕ ОТ СТРАНИТЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Й.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че следва да бъде даден ход на делото,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ОСЪДЕНИЯТ В.А.П. СЪС СНЕТА ПО ДЕЛОТО САМОЛИЧНОСТ.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВА СЕ молбата от адв Й., депозирана на 25.10.2021
година.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания.
АДВ. Й.: Нямам доказателствени искания.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА писмените доказателства по делото.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
АДВ. Й.: Доводите съм изложи подробно в депозираното
искане. При превеждане за изпълнение на присъдата на подзащитния ми П., в затворническата
администрация са му заявили, че при тях така, както са постъпили книжата,
размера на наказанието по отношение на изтърпяната от него мярка за
неотклонение „домашен арест“, ще се приспадне от наложеното му наказание, като
два дни от търпяната мярка, ще се броят за един ден ефективно изтърпяване.
Считам, че спрямо В.А.П., следва да се намери приложение на нормата на чл. 59,
действаща преди изменението през 2009 година и размера на изтърпяната мярка за
неотклонение „домашен арест“ да се зачита ден за ден, тъй като едно от обвиненията
на В.П. е за деяние, извършено от него от неустановена дата на 2009 година до еди
коя си дата на месец март 2010 година. Считаме, че след като едно от обвиненията
е за период, касаещ период преди изменението на чл. 59, безспорно е, че следва
да се приложи по-благоприятната норма на съответната разпоредба. Посочили сме в
нашето искане, че съгласно ТР № 10 от 2010 година, нормата на чл. 59 е приета
като материално-правна такава, поради което считаме, че следва да се приложи действието
на същата преди изменението в ДВ, бр. 27 от 10.04.2009 година. Според нас
такова е било и Вашето мнение в постановената присъда, като сте приспаднали времето
за мярката за неотклонение от 15.02.2011 година до 02.11.2012 година, но може
би, поне нашето искане е такова, да бъде допълнена присъдата, че времето, така
както е в периода за търпене на тази мярка за неотклонение „домашен арест“, се
счита един ден изтърпяване на мярката да се приспада за един ден от наложеното
наказание.
ПРОКУРОРЪТ: Изслушах становището и доводите на
защитата на осъдения П. по отношение на направеното искане, подробно описано в
депозираната молба. Не споделям становището по отношение единствено и само на начина
на приспадане съгласно чл. 59, ал. 1 НК на мярката, която е търпял „домашен
арест“. Така или иначе същия е с обвинение по чл. 321 НК, което е започнало
през неустановена дата на 2009 година, но е довършено на 05.03.2010 година. Нормата,
предвидена в текста се прилага тогава, когато се касае до датата на довършване
на престъпното деяние, за което е бил обвинен П.. Считам, че затворническата
администрация в случая, който спомена защитника на П., правилно е взела под
внимание действащата към момента на довършване на деянието разпоредба по
отношение на чл. 59 НК и е приела за приспадане времето така, както е по новата,
а именно един ден „лишаване от свобода“ е два дни „домашен арест“. Считам, че
молбата и искането е неоснователно и не следва да бъде уважено. Що се отнася до
искането за допълване, също не е необходимо, тъй като затворническата администрация
правилно е приложена разпоредбата на чл. 59, ал. 1 НК, съобразявайки дата на
довършване на престъпното деяние от П..
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЪТ СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ РЕШИ СЛЕДНОТО:
С присъда, постановена на 22.10.2019 година по НОХД
1251/15 година, В.А.П. е оправдан за
престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, и 3, т. 2, вр. ал.2 от НК и осъден за престъпление
по чл. 354А, ал. 2, вр. ал. 1 от НК като му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ в размер на 4 години. С присъдата и последващия акт – решение на АСпНС от 15.12.2020 година, е приспаднато
времето, през което подсъдимият П. е бил задържан по ЗМВР, НПК, с мярка за
неотклонение „задържане под стража“, считано от 05.03.2010 година до 15.02.2011
година и времето, през което е бил с мярката за неотклонение „домашен арест“ от
15.02.2011 година до 02.11.2012 година /присъдата е влязла в сила с Решение на
ВКС от 13.09.2021 година/.
Именно начинът на приспадане на „домашния арест“ от наложеното
на осъдения П. наказание „лишаване от свобода“ е претенцията на защитата да
бъде разтълкувано-дали следва да се приложи разпоредбата на чл. 59 от НК, действала съобразно ЗИД на НК, ДВ. бр. 103
от 2004 година или разпоредбата на чл.59 от НК, действала съобразно ЗИД на НК,
ДВ. бр. 27 от 2009 година, с втората от които редакции два дни „домашен арест“ се зачита за един ден „лишаване
от свобода“. Съдът, като се запозна с доводите на защитата и прокурора, намира,
че няма съществуващо съмнение в постановената присъда, което да трябва да бъде
отстранено по тълкувателен път. Аргумент за това е и обстоятелството, че съдът не е сезиран от
надлежен орган за възникнало съмнение по прилагане на присъдата, а напротив,
установява се от молбата на адв. Й., че затворническата администрация прилага
безсъмнено разпоредбата на чл.59 НК в актуалния й вид. И това е така, тъй като
в случая въобще не стои въпроса за наличието на по-благоприятен закон, който да
може да бъде приложен, тъй като за осъденият П. има само един приложим закон, а
именно- разпоредбата на чл. 59 НК, в редакцията й ДВ. бр. 27 от 2009 година, съобразно ал. 1, т.
2 на която, два дни „домашен арест“ се зачитат за един ден „лишаване от
свобода“. Тоест, за осъденият П. е приложим чл. 2, ал 1 от НК, тъй като за него
е бил в сила именно горния закон към датата на соченото извършване на престъплението
по чл. 321 от НК. В конкретния случай е било налице обвинение за продължено
престъпление, твърдяно за осъществявано през определен период от време и
преценката за приложимия материален закон е в зависимост не от започване на
деянието, не от датите в периода на извършването му, а от неговото прекратяване.
В случая, престъплението по чл. 321 НК е прието за прекратено към дата
05.03.2010 година, когато е била в сила разпоредбата на чл. 59, ал. 1, т. 2 НК
в актуалния й към момента вид. В тази насока е и съдебната практика – Решение от
06.12.2013 година по НД № 1767/2013 година на ВКС.
Водим от горното, и на основание чл. 414, ал. 2 вр.
ал.1, т.1 от НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА тълкуване на волята на съда във връзка с
влязло в сила присъда по НОХД 1251/2015 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Съдебното заседание приключи в 16.30 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: