Р Е Ш Е Н И Е
№619
от 23.09.2022 г.
Административен съд - Хасково, в открито съдебно
заседание на тридесети август, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: БИЛЯНА
ИКОНОМОВА
като разгледа дело № 482/2022 г. по описа на
Административен съд - Хасково, докладвано от съдията, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на Ц.Н.Ц. срещу Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 22-0254-000104/02.05.2022
г., издадена от полицейски инспектор в Районно управление /РУ/ - Димитровград
при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ – Хасково.
Излага
съображения за отмяна на акта като незаконосъобразно издаден. Твърди, че заповедта
е издадена при неизяснена фактическа обстановка. Не било приключило
административнонаказателното производство относно установеното нарушение –
наличие на алкохол 0,88 промила. Допуснати били съществени процесуални
нарушения. Водачът на моторно превозно средство /МПС/ било възможно да претърпи
вреди, изразяващи си в невъзможност да реализира правата си като шофьор и да се
грижи за семейството си.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът
- полицейски инспектор в РУ - Димитровград при ОД на МВР – Хасково /А.Т.А./,
редовно призован, се явява лично и изразява становище за неоснователност на жалбата.
Посочва, че при управление на МПС от жалбоподателя се установява концентрация
на алкохол 0,88 промила, като същият не бил дал кръв за химическа експертиза.
Издадена му е заповед за отнемане на свидетелството за управление на МПС, след
което и с наказателно постановление /НП/ са наложени наказанията – лишаване от
право да управлява МПС за 1 година и глоба в размер на 1000 лева.
Административен съд – Хасково, след като се
запозна с твърденията на страните и приложените по делото писмени доказателства,
формира следните правни изводи:
На 02.05.2022
г. Венко Митев Велчев, младши автоконтрольор в РУ – Димитровград, ОД на МВР –
Хасково, е съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 306
/серия АД, бл. № 237907, л. 6/ на лицето Ц.Н.Ц.
за това, че на 02.05.2022 г. около 07:15 ч. в ***същият е управлявал МПС с рег.
№ ******* под въздействието на алкохол – 0,88 промила, установено с алкотест
дрегер 7510, с инв. № 0011 – нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Издаден е
талон за медицинско изследване.
На 02.05.2022
г. А. Т. А. - полицейски инспектор в РУ - Димитровград при ОД на МВР – Хасково,
е издал Заповед № 22-0254-000104/02.05.2022 г., с която прилага спрямо Ц.Н.Ц. принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС /СУМПС/ до решаване на въпроса за отговорността, но не повече
от 18 месеца. Отнети са СУМПС и контролен талон. Заповедта е връчена на
04.05.2022 г.
В
справката за нарушител/водач, приложена по делото /л. 8-9/, е посочено, че въз
основа на акта е издадено НП № 22-0254-000271/17.05.2022 г. /л. 5/ с мотивирана
резолюция – „не е взета кръвна проба, наказанието по т. 1 се налага за
употребата на алкохол в кръвта на водача, установено в техническото средство,
описано в АУАН“. Видно от цитираното НП, издадено от ВПД Началник РУ
Димитровград, ОД на МВР – Хасково, за извършеното нарушение и на основание чл.
174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на водача на МПС са наложени кумулативно две наказания
- лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца и глоба в размер на 1000
лева.
Административен съд – Хасково, въз основа на
установената фактическа обстановка, формира следните правни изводи:
Жалбата е
ДОПУСТИМА - подадена в
законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който го засяга
неблагоприятно и подлежи на оспорване.
Разгледана
по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Заповедта
е издадена от компетентен административен орган на основание чл. 172, ал. 1 във
връзка с чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП /Заповед № 1253з-21/14.01.2022 г. на ВПД
Директор на ОДМВР – Хасково, л. 21; и писмо от 15.06.2022 г. относно заеманата
от ответника длъжност – полицейски инспектор V
степен в група „Пътен контрол“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ –
Димитровград, ОД на МВР - Хасково, л. 22/, поради което не е налице основание
за прогласяване на нищожността й съгласно чл. 168, ал. 1 и ал. 3 във връзка с
чл. 146, т. 1 АПК.
Заповедта
е издадена в установената писмена форма, посочени са правните и фактическите
основания за издаването й, като въз основа на действително осъществилата се
фактическа обстановка е обективирана и волята на административния орган /чл.
59, ал. 2, т. 4 и 5 АПК/. Не се установяват процесуални нарушения от
категорията на съществените, допускането на които да обуслови ограничаване
правото на защита на лицето, което търпи и неблагоприятните последици от
прилагането на процесната ПАМ.
Заповедта
е издадена в съответствие с материалния закон и неговата цел.
Съгласно
чл. 171 ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки по чл. 22 ЗАНН, сред които посочената в т. 1,
б. „б“ ЗДвП – „временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач,
който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване
или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи“.
Предпоставките
за прилагането на посочената ПАМ са две – 1. по отношение на водача на МПС да
бъде установена концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, или 2.
водачът да обективира отказ за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
му. В конкретния случай не се оспорва, че по отношение на Ц.Н.Ц. е установена концентрация на алкохол в кръвта – 0,88
промила. По делото липсват данни за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта чрез доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол
в горните дихателни пътища /чл. 3а Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози/. Липсват данни за извършено изследване от кръвна
проба, въпреки че е издаден талон /чл. 3, ал. 2 Наредба № 1 от 19 юли 2017 г./,
поради което и не са опровергани отчетените чрез алкотест дрегера показания. С
оглед разпределената доказателствена тежест, конкретно с разместването й
съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, не е оборена презумптивната
доказателствена сила на АУАН, въз основа на който се образува административнонаказателното
производство съгласно чл. 33, ал. 1 от Закона за административните нарушения и
наказания /задължителен негов етап/, но и доказателствено средство в настоящото
съдебно производство. Налице е една от алтернативно посочените от законодателя
предпоставки, при осъществяването на която и административният орган, в
условията на обвързана компетентност, прилага ПАМ - временно отнемане на СУМПС
на водача.
В
заповедта е конкретизиран и срок за прилагането на ПАМ – до решаване на въпроса
за отговорността, но за не повече от 18 месеца. В конкретния случай срокът за
прилагането на ПАМ е определяем – до влизането в сила на НП №
22-0254-000271/17.05.2022 г., издадено от ВПД Началник РУ Димитровград, ОД на
МВР – Хасково, с което за извършеното административно нарушение на Ц.Н.Ц. се налагат и предвидените по вид
и размер административни наказания. Определеният от административния орган срок
съответства на регламентирания от законодателя в чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП,
като съдът няма правомощието да го изменя, намалявайки го. Отделно от това,
действието на мярката е в максимален срок от 18 месеца, ако до този момент не е
решен въпросът за административнонаказателната отговорност с влязло в сила НП. Решаването
на въпроса с отговорността след издаване на оспорената заповед – нов факт по
смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК, не заличава с обратна сила основанието за прилагането
на ПАМ и съответно не води до незаконосъобразност на акта по аргумент от чл.
142, ал. 1 АПК, а има за последица прекратяване действието на мярката, временна
по своя характер.
Ирелевантно
е обстоятелството, че към датите на издаване на заповедта и депозирането на
жалбата в административния орган съгласно изискването по чл. 152, ал. 1 АПК
цитираното НП не е издадено, съответно – не е влязло в сила. Прилагането на
държавната принуда чрез мерките по чл. 171 ЗДвП не е обвързано с приключването
на административнонаказателното производство с влязло в сила НП. Без значение е дали
последното е законосъобразно издадено, оспорено ли е пред съд, както и налице
ли са предпоставки за неговата отмяна.
Извършеното
административно нарушение е безспорно доказано, като макар и формално,
доколкото за осъществяването му не се изисква настъпването на противоправен
резултат, е с висока степен на обществена опасност - засяга безопасността на
участниците в пътното движение и създава реална заплаха за техния живот и
здраве. Поради това административният орган е приложил ПАМ, която няма
санкционен характер, с цел преустановяване на нарушението и предотвратяване на
последиците, които биха могли да настъпят в резултат на управлението на МПС под
въздействието на алкохол, както и с цел да се предупреди и превъзпита
нарушителят, без значение вината му, към спазване на установения чрез ЗДвП и
Правилника за неговото прилагане правен ред.
Съдът
формира извод, че не са налице предпоставките за отмяна на оспорения акт,
поради което и жалбата на Ц.Н.Ц. следва
да бъде отхвърлена като неоснователна /чл. 168, ал. 1 във връзка чл. 146, т. 2-5 АПК/.
Въпреки
изхода от спора, разноски в полза на ответника не се присъждат, тъй като такива
не са претендирани.
Въз
основа на горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Административен съд – Хасково
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.Н.Ц. срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-0254-000104/02.05.2022 г.,
издадена от полицейски инспектор в Районно управление - Димитровград при
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване съгласно чл.
172, ал. 5 във връзка с ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на
основание чл. 138, ал.3 АПК.
Съдия: