РЕШЕНИЕ
№ 1412
гр. Бургас, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
в присъствието на прокурора Г. Евт. П.
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20232120100034 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявени от Д. П. Д. срещу Прокуратура на РБ, искове за осъждане
на ответника за заплати на ищеца следните суми: сумата от 20000 лева, представляваща
неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, лошо отношение на колегите,
отсъствие от работа за явяване в съдебни заседания и влошено здравословно състояние
претърпени вследствие повдигнато срещу ищеца обвинение за тежко умишлено
престъпление от общ характер, което е приключило с оправдателна присъда по ВНОХД №
3289/2022 г. на Софийски градски съд, ведно със законна лихва от депозиране на исковата
молба в съда – 04.01.2023 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 1200
лева, представляваща имуществени вреди, изразяващи се направени разходи за заплатено
адвокатско възнаграждение в производствата по НОХД № 9837/2017 г. на Софийски
районен съд и ВНОХД № 3289/2022 г. на Софийски градски съд, ведно със законна лихва от
депозиране на исковата молба в съда – 04.01.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.
В исковата молба и уточняваща молба от 17.01.2023 г. се твърди, че ищецът е
привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 15153/2016 г. на СРП за престъпление по чл.
290 ал. 1 от НК и на 06.06.2017 г. срещу него внесен обвинителен акт в съда. Сочи се, че
първоинстанционното съдебно производство по НОХД № 9837/2017 г. на СРС е
приключило с оправдателна присъда, която е протестирана и въззивна инстанция е върнала
делото за ново разглеждане, поради допуснати съществени процесуални нарушения.
Изложено е, че при новото разглеждане на делото ищецът отново е оправдан, присъдата
отново е протестирана и потвърдена с окончателно Решение № 700/08.11.2022 г. по ВНОХД
1
№ 3289/2022 г. на СГС. Поддържа се, че в съдебните производства ищецът е представляван
от адвокат, на който за производството по НОХД № 9837/2017 г. на СРС е заплатено
адвокатско възнаграждение в размер от 400 лева, а за ВНОХД № 3289/2022 г. на СГС – в
размер от 800 лева. Твърди се, че вследствие незаконното обвинение ищецът е търпял
притеснения, лошо отношение на колегите, отсъствал е от работа за явяване в съдебни
заседания и влошено му е здравословното състояние, като на 28.10.2020 г. е постъпил в УБ
Дева Мария, на 18.11.2020 г. в същата болница му е извършена цитоскопия, на 10.09.2020 г.
е постъпил в КО -Бургас в отделение по онкологична хирургия, на 26.01.2021 г. относно е
постъпил в КО -Бургас в отделение по онкологична хирургия, на 10.06.2021 г. е постъпил в
УМБАЛ „Пълдем“ – гр. Пловдив и на 12.06.2021 г. отново е приет в същата болница.
Направено е искане за уважаване на предявените искове.
Претендира се присъждането на направените в производството съдебно-деловодни
разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба, с който предявените искове се оспорват по размер. Позовавайки се на
тълкувателното решение, постановено по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГК на ВКС се оспорва
размера на адвокатското възнаграждение за разликата над 600 лева, представляващи
законоустановеният минимален размер до претендираните 800 лева, като се твърди, че
уговореното адвокатско възнаграждения надхвърля разумния и обичаен размер.
Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищеца поддържа
предявените искове.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа
отговора на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Приобщено е по делото ДП № 227 ЗМИП 15153/2016 г. по описа на 03 РУ – СДВР
София. От материалите по досъдебното производство е видно, че на 15.05.2017 г. на ищеца,
в присъствието на защитник, е предявено постановление за привличане на обвиняем в
престъпление по чл. 290 ал. 1 от НК /л. 67 ДП/ и същият е разпитан в качеството му на
обвиняем /л. 68 ДП/. По отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „Подписка“. На
15.05.2017 г. на ищец е предявено разследването /л. 129 ДП/.
Приобщено е по делото е НОХД № 9837/2017 г. на РС-София. От материалите
събрани в съдебното производство е видно, че за повдигнатото срещу ищеца обвинение,
ответникът е внесъл обвинителен акт в съда, като на 27.09.2017 г. е проведено първото
съдебно заседание с лично явяване на ищеца /л. 12 съдебно производство (СП)/.
На 27.09.2017 г. е постановена присъда /л. 16 СП/, с която ищецът е оправдан по
повдигнатото обвинение.
Приобщено е по делото е ВНОХД № 3205/2020 г. на СГС. От материалите събрани в
съдебното производство е видно, че на 10.10.2017 г. оправдателната присъда по НОХД №
9837/2017 г. на РС-София е протестирана, като на 23.10.2020 г. е проведено първото съдебно
заседание, в което ищецът не се е явил /л. 19 СП/.
На 17.11.2020 г. е постановено решение, в което оправдателната присъда е отменена,
поради допуснати съществени процесуални нарушения и делото е върнато на
първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.
Приобщено е по делото е НОХД № 15534/2020 г. на РС-София. От материалите
събрани в съдебното производство е видно, че за повдигнатото срещу ищеца обвинение,
отново е връчен препис от обвинителния акт, като на 26.02.2021 г. ищецът е получил
призовка за първото съдебно заседание /л. 7 СП/, след което същото е отсрочено /л. 24 СП/ и
2
на 14.04.2021 г. ищецът отново е получил призовка за съдебно заседание /л. 30 СП/. На
20.08.2021 г. е проведено първото съдебно заседание с лично явяване на ищеца, в което
мярката за неотклонение „Подписка“ е потвърдена и делото е отложено за друга дата и час
/л. 33 СП/. На 04.11.2021 г. делото е отсрочено и ищецът е получил призовка за съдебно
заседание на 10.11.2021 г. /л. 53 СП/. На 10.03.2022 г. е проведено второ съдебно заседание с
лично явяване на ищеца /л. 56 СП/.
На 10.03.2022 г. е постановена присъда /л. 59 СП/, с която ищецът е оправдан по
повдигнатото обвинение.
Приобщено е по делото е ВНОХД № 3289/2022 г. на СГС. От материалите събрани в
съдебното производство е видно, че на 22.03.2022 г. оправдателната присъда по НОХД №
15534/2020 г. на РС-София е протестирана, като на 02.11.2022 г. е проведено първото
съдебно заседание с лично явяване на ищеца /л. 15 СП/.
На 08.11.2022 г. е постановено неподлежащо на обжалване решение, с което
оправдателната присъда е потвърдена.
По всички проведени дела в рамките на наказателното производство е прилагано
свидетелство за съдимост на ищеца, от което се установява, че същият не е осъждан.
На л. 14 от ВНОХД № 3289/2022 г. на СГС е представен договор за правна помощ, от
който се установява, че ищецът е заплатил на адвоката си, за осъщественото от него
процесуално представителство по делото, адвокатско възнаграждение в размер от 800 лева.
Като писмени доказателства по делото е представена медицинска документация на
ищеца /л. 24 – л. 36/.
Ищецът е ангажирал гласни доказателства чрез разпит на свидетеля П. Л., който е
заявил, че познава ищеца от около тринадесет години, работил е с него и са приятели.
Установява се, че свидетелят е придружавал ищеца при ходенето му на съдебни заседания,
включително заедно са посетили Четвърто РУ – гр. София, когато ищецът е бил привлечен в
качеството на обвиняем, след като веднъж е бил оправдан по същия случай за
лъжесвидетелстване. Вследствие привличането му, ищецът се разстроил и се наложило да
посети поликлиника, защото е вдигнал високо кръвно и му е потекла кръв от носа. След този
случай началникът му се пошегувал с ищеца, че е престъпник и да си „опича главата“, при
което ищецът започнал да страни от колегите си за около месец. Установява се, че
свидетелят два пъти е взимал ищеца от болница, тъй като не бил добре здравословно, като
при отсъствие поради заболяване или при призоваване да се яви в съда по случая е
възниквал проблем, тъй като работата им е била почти денонощна, а съставът им е бил свит.
Установява се, че при посещенията си на лекар, ищецът е опериран първо от простата, при
което същият бил заразен с бактерия, след което го оперирали отново и третата операция е
осъществена, поради открит тумор.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ
Съгласно разпоредбата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата и съда при налагане на
наказание по Наказателния кодекс, когато лицето бъде оправдано.
За да бъде ангажирана отговорността на държавата, задължително условие е да са
причинени вреди, които да са резултат от незаконното обвинение, като вредите извън
неизбежно следващите се от образуваното наказателно производство, подлежат на
доказване, а не се презюмират. Имайки предвид това, както и твърдените обстоятелства по
делото, ищецът трябва да докаже при условията на пълно и главно доказване: кой е субектът
на извършеното деяние като надлежен правозащитен орган и материалноправно отговорен
по предявените искове за обезвреда; фактът на деянието, което в случая се определя като
3
повдигнато срещу ищеца обвинение в извършване на престъпление, което е приключило с
оправдателна присъда; че от тези действия на длъжностни лица на ответника за него са
произтекли конкретните имуществени и неимуществени вреди по вид и размер. Тъй като
отговорността на държавата е обективна, то и ищецът не трябва да доказва вината при
вредоносните действия на правозащитните органи. Ответникът следва да установи всички
свои правоизключващи и правопогасяващи възражения.
По иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди:
Не е спорна по делото изложената в исковата молба фактическа обстановка, която се
установява и от приобщените досъдебно и съдебно производство и приложени към исковата
молба писмени доказателства относно образуването, движението и приключването на
наказателното производство.
Изхождайки от разпоредбата на чл. 7 ЗОДОВ, надлежен ответник по предявените
искове се явява органът, имащ правосубектност, от чиито незаконни актове и действия са
причинени вредите, като с оглед установеното, именно Прокуратурата на Република
България е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по иска, доколкото и
действията на органите на разследването се извършват под ръководството на съответната
прокуратура, и съда при внесен обвинителен акт не може да откаже да образува съдебно
производство.
Съгласно чл. 51 ал. 1 изр. 1 от ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението за неимуществени
вреди се определя в съответствие с принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 ЗЗД,
като се отчитат всички обстоятелства по делото – продължителността и интензитета на
незаконно предприетото наказателно преследване; характерът и тежестта на
престъплението, в извършването на което лицето е било незаконно обвинено; личността на
увредения; данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от
лицето. Изхождайки и от указанията, дадени в ППВС № 4/1964 год., обезщетението трябва
да е съразмерно с вредите и да отговаря, както на конкретните данни по делото, така и на
обществените представи за справедливост. То трябва да удовлетворява изискването за
справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различни
по степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се
присъди по-високо обезщетение, а за по-леките – по-ниско.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетел, се установи,
че вследствие на воденото наказателно производство ищецът е търпял логични морални
страдания. Неминуемо е повдигнато наказателно обвинение да се отрази негативно на
цялостното състояние на обвиняемото лице в посока на отнемане на спокойствието му,
вследствие на постоянно премисляне на случващото се и възможните последици при
постановяване на осъдителна присъда. Съдът кредитира показанията на свидетеля, като
логични и пълни, включително на частта в която свидетелят е заявил, че вследствие на
честите призовавания за съдебно заседание ищецът е изпитвал неудобство и се е
самоизолирал от колегите си. Дадената положителна оценка на свидетелските показания не
се разколебава от неспособността на свидетеля да индивидуализира воденото срещу ищеца
дело, доколкото от очертаните белези на делото /лъжесвидетелстване/ и при липса на данни
за водени срещу ищеца други дела в същия период е видно, че се касае до същото ДП № 227
ЗМИП 15153/2016 г. по описа на 03 РУ – СДВР София, НОХД № 9837/2017 г. на РС-София,
ВНОХД № 3205/2020 г. на СГС, НОХД № 15534/2020 г. на РС-София, ВНОХД № 3289/2022
г. на СГС.
Съобразявайки всички гореизложени обстоятелства, съдът намира, че за ищеца освен
логичните и обичайни морални болки и страдания, са произтекли и допълнителни предвид
влошеното здравословно състояние, което макар и да не се установи да е причинено
единствено в резултат на незаконното обвинение, то стреса и неспокойствието от
последното несъмнено са допринесли за развитието на туморното заболяване.
4
Освен описаните обстоятелства, допълнително е увеличен интензитета на
негативните преживявания у ищеца вследствие наложените му ограничения от личен
характер чрез взета по отношение на него мярка за неотклонение – „Подписка“.
Негативните преживявания са допълнително увеличени предвид тежестта на
престъплението, за което е повдигнато обвинение. Тежестта на последното се преценява в
зависимост от размера на предвиденото наказание, което за престъплението по чл. 290 ал. 1
от НК е лишаване от свобода до пет години.
Значителен принос за количественото натрупване на негативните емоции у ищеца
има продължилото извън разумния срок наказателно преследване. За определяне
продължителността на незаконосъобразното наказателно преследване следва да се прецени
кога е неговото начало и край. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) е имал
възможност да се произнесе по въпросите за разумния срок, от които обаче може да се съди
и за началото и края на наказателното преследване, които са от значение за определяне на
размера на обезщетението за неимуществени вреди претърпени от незаконосъобразно
обвинение. ЕСПЧ приема, че начало е момента, в който съответното лице е узнало, че срещу
него има обвинение, защото от този момент това лице започва да живее със страха,
притесненията и неудобството, че е наказателно преследвано, а това в българското право е
момента на предявяване на постановлението за привличане на обвиняем – Решение от
27.06.1968 г. Neumeister, Publication de la Cour europeenne des droits des l’homme, Serie A 8, р.
41. Като край се сочи моментът, в който се поставя край на несигурността в правното
положение на лицето, което е обвинено, а това е влизане в сила на съдебен акт или
прекратяване на наказателното производство – Решение от 23.04.1987 г., Poiss, Publication de
la Cour europeenne des droits des l’homme, Serie A 117 - С, р. 103. В конкретния случай по
делото бе установено, че постановлението за привличане на обвиняем е предявено на ищеца
на 15.05.2017 г., а наказателното производство срещу него е окончателно приключило в
края на 08.11.2022 г. Ищецът е незаконосъобразно наказателно преследван в продължение
на четири години, през които са извършени общо около десет действия по разследване и
съдебно следствени действия. Независимо, че делото не е представлявало, както фактическа
сложност – не са разпитани множество свидетели и не са извършени редица действия по
разследване и съдебно следствени действия, така и не е представлявало правна сложност –
не е разследвана усложнена престъпна дейност, делото е продължило над четири години.
Макар представителя на прокуратурата, при първото разглеждане на делото пред първа
инстанция да не е поддържал обвинението, след постановяване на оправдателна присъда е
протестирал тази присъда, при което незаконното обвинение е продължило. С оглед
горното, съдът приема, че разумният срок в случая не е спазен.
Не без значение е, че видно от мотивите на присъдата, ищецът е оправдан поради
липса на каквито и да било доказателства за вината му в извършване на престъплението, в
което е обвинен, т.е. оправдан е на реабилитиращо основание. Оправдаването на ищеца на
реабилитиращо основание допълнително оказва влияние върху размера на дължимото от
ответника обезщетение, тъй като при наличие на такова основание е безспорно, че
обвиняемият, респ. подсъдимият не е бил виновен, за разлика например от
нереабилитиращите основания /например давност/, при които са събрани достатъчно
доказателства за вината на подсъдимия, но преследването е преустановено поради изтекла
погасителна давност.
Независимо от изложеното, по делото не бяха ангажирани доказателства за
установяване на редица твърдения на ищеца. Не се установиха твърденията му, че
влошеното здравословно състояние на ищеца е влошено единствено вследствие незаконното
обвинение /макар, че несъмнено същото е оказало влияние/. Не се установи и че принос за
отрицателните изживявания на ищеца е имало лошото отношение от колегите му, доколкото
по делото се изведоха данни единствено за едно единствено подмятане от началника на
ищеца – да си „опича главата“.
Като прецени всички изложени по - горе обстоятелства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът определя, че справедливият размер на дължимото от ответника
5
обезщетение е в размер от 4000 лева, до който размер искът следва да бъде уважен, а за
разликата над този размер отхвърлен.
По иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди:
За успешното провеждане на предявения иск в тежест на ищеца е да установи, че е
претърпял имуществени вреди вследствие незаконното обвинение в претендираните
размери.
В случая се претендират заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 400 лева
за НОХД № 9837/2017 г. на СРС и адвокатско възнаграждение в размер от 800 лева за
ВНОХД № 3289/2022 г. на СГС с твърдения, че доказателствата за заплащането на тези
възнаграждения са приложени към съответното наказателно дело.
На л. 14 от ВНОХД № 3289/2022 г. на СГС е представен договор за правна помощ от
31.10.2022 г., от който се установява, че ищецът е заплатил на адвоката си, за осъщественото
от него процесуално представителство по делото, адвокатско възнаграждение в размер от
800 лева. В тази връзка основателно е възражението на ответника за прекомерност на
възнаграждението заплатено в полза на адвоката, тъй като делото не е представлявало
фактическа сложност – не са разпитани множество свидетели, не са проведени многобройни
съдебни заседания и не са извършени редица действия по разследване и съдебно следствени
действия, както и не е представлявало правна сложност – не е разследвана усложнена
престъпна дейност, не са прилагани международни спогодби и не е извършвана преценка
по-благоприятно законодателство.
С оглед горното, при съобразяване на разясненията дадени с Тълкувателно решение
№ 1/2017 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГК на ВКС и приложимата към момента на
сключване на договора за правна помощ - 31.10.2022 г., редакция на чл. 13 ал. 1 т. 2 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съдът приема, че обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско
възнаграждение следва да се определи в размер, по-малък от платения в наказателния
процес, а именно в законоустановения, съобразно Наредба № 1, минимален размер от 600
лева.
Доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 400 лева за
НОХД № 9837/2017 г. на СРС липсват по приобщените наказателни дела /общо четири/, вкл.
в материалите по досъдебното производство, както и по настоящото дело. Доколкото искът
за имуществени вреди се оспорва от ответника и с оглед липсата на доказателства за
сключен между ищеца и адвоката договор за процесуално представителство по НОХД №
9837/2017 г. на СРС, пораждащ задължение за заплащане на адвокатско възнаграждение,
съдът приема, че в тази част искът не е установен по основание.
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск за имуществени
вреди е основателен за 600 лева, до който размер следва да бъде уважен, а за разликата над
този размер е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на акцесорната претенция за присъждане на законната лихва:
Според дадените задължителни указания с ТР № 3/2004 год. на ОСГК на ВКС, т. 4
отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи
възниква от момента на влизане в сила на акта за прекратяване на наказателното
производство, респ. на оправдателната присъда. От този момент държавните органи изпадат
в забава, съответно дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение. В случая
постановената присъда е влязла в сила на 08.11.2022 г., но доколкото с исковата молба е
поискана законна лихва от депозирането в съда, то обезщетенията за вреди, следва да
бъдат присъдени, ведно със законната лихва, счита от депозиране на исковата молба в съда,
до окончателното изплащане на задължението.
По разноските в процеса:
С оглед изхода на спора, направеното своевременно искане и представените
доказателства, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото
6
разноски за заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената
част от исковете, на осн. чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ. Внесена е държавна такса в размер от 10
лева и е представен договор за правна помощ от 29.12.2022 г., от който е видно, че ищецът е
заплатил в брой 2300 лева за адвокатско възнаграждение, като съобразно разясненията
дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г., постановено по тълк. дело № 6/2012 г.
на ОСГТК на ВКС представения договор за правна помощ има характера на разписка за
заплатеното възнаграждение. Неоснователно е направеното от ответника възражение за
прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение, тъй като същото
е определено под законоустановения минимален размер. Съобразно чл. 2 ал. 5 от Наредба №
1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждение
се дължи по всеки от предявените искове, като по иска за неимуществени вреди
минималният размер по чл. 7 ал. 2 т. 3 от Наредба № 1 възлиза на 2200 лева, а по иска за
имуществени вреди минималният размер по чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредбата № 1 възлиза на 420
лева или общо 2620 лева, тоест с 320 лева повече от претендираното възнаграждение в
размер от 2300 лева. С оглед горното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца съдебно – деловодни разноски съобразно уважената част от иска в размер от 2244,60
лева, от които 9,70 лева за държавна такса и 2234,90 лева за адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. С., ***, представлявана от
Главния прокурор на РБ да заплати на Д. П. Д. с ЕГН **********, с адрес гр. Б., *** сумата
от 4000 лева /четири хиляди лева/, представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в
притеснения, лошо отношение на колегите, отсъствие от работа за явяване в съдебни
заседания и влошено здравословно състояние претърпени вследствие повдигнато срещу
ищеца обвинение за тежко умишлено престъпление от общ характер, което е приключило с
оправдателна присъда по ВНОХД № 3289/2022 г. на Софийски градски съд, ведно със
законна лихва от депозиране на исковата молба в съда – 04.01.2023 г. до окончателното
изплащане на задължението и сумата от 600 лева /шестстотин лева/, представляваща
имуществени вреди, изразяващи се направени разходи за заплатено адвокатско
възнаграждение в производствата по НОХД № 9837/2017 г. на Софийски районен съд и
ВНОХД № 3289/2022 г. на Софийски градски съд, ведно със законна лихва от депозиране на
исковата молба в съда – 04.01.2023 г. до окончателното изплащане на задължението като
отхвърля иска за неимуществени вреди за разликата над уважената част от 4000 лева до
предявените 20000 лева, както и иска за имуществени вреди за разликата над уважената част
от 600 лева до предявените 1200 лева, на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. С., ***, представлявана от
Главния прокурор на РБ да заплати на Д. П. Д. с ЕГН **********, с адрес гр. Б. *** сумата
от 2244,60 лева /две хиляди двеста четиридесет и четири лева и шестдесет стотинки/,
представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 10 ал. 3
от ЗОДОВ.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7