№ 1828
гр. С., 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110156859 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД, чрез юрк.
Б., срещу ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411,
изр. 1, предл. 2 от КЗ за заплащане на сумата в размер на 1886,15 лв., представляваща
вземане за връщане на платено на застраховано лице застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка за вредите, причинени на специален автомобил „Рено Д“, с рег. №
** **** ** от настъпило ПТП на 21.03.2022 г., в гр. С., на паркинга на „Княжево сервиз“
ООД, по вина на водача на специален автомобил „Рено Д“, с рег. № ** НОМЕР,
гражданската отговорност на който е застрахована по силата на сключен с ответника
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, с включени 15 лв.
ликвидационни разходи, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба - 19.10.2022 г., до окончателното й погасяване.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че по силата
на облигационно отношение, възникнало от договор за имуществена застраховка „Каско” на
МПС, сключен за специален автомобил „Рено Д“, с рег. № ** **** **, заплатил парична
сума в размер на 1871,15 лв., представляваща обезщетение за вредите, причинени на
процесния автомобил от настъпило ПТП на 21.03.2022 г., в гр. С., на паркинга на „Княжево
сервиз“ ООД, по вина на водача на специален автомобил „Рено Д“, с рег. № ** НОМЕР,
гражданската отговорност на който е застрахована по силата на сключен с ответника
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. С покана за изплащане на
регресна претенция ищецът поискал от ответника да изпълни задължението си като плати
сума в размер на застрахователното обезщетение от 1886,15 лв., с включени 15 лв.
ликвидационни разноски, но ответното дружество отказало да заплати претендираната сума.
При тези твърдения иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца посочената по –
горе сума, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба – 19.10.2022 г. до окончателното им заплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. Г., е подал отговор на исковата молба, с
1
който оспорва предявеният иск по основание и размер. Не оспорва механизма на ПТП,
изложен в исковата молба. Оспорва размера на предявената претенция като силно завишена.
Моли съда да отхвърли предявеният иск. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по **ое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 411, изр. 1, предл. 2 от КЗ, приложима към процесното
спорно правоотношение, с оглед момента на възникването му, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
Следователно отговорността на ответното дружество е предпоставена от
установяването на следните юридически факти: 1/ наличие на валидно към момента на ПТП
застрахователно правоотношение с източник договор за имуществена застраховка “Каско”
на МПС, сключен между увреденото лице и ищеца за процесното МПС; 2/ ищецът да е
обезщетил застрахования за покрит застрахователен риск, съгласно Общите условия на
договора; 3/ наличие на всички посочени в чл. 45 ЗЗД елементи на фактическия състав на
непозволеното увреждане (противоправно деяние; което е извършено виновно; настъпване
на конкретни вреди и наличие на причинно - следствена връзка между деянието и
причинените вреди) 4/ наличие на валидно застрахователно правоотношение с източник
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
сключен между делинквента и ответното дружество.
От представените по делото доказателства, в това число и застрахователна полица №
1022110002969 от 29.07.2021 г., се установява, че към момента на настъпване на
застрахователното събитие е съществувало застрахователно правоотношение между ищеца
и собственика на увреденото МПС, възникнало по силата на договор за имуществена
застраховка “Каско” на моторни превозни средства, по силата на който ищецът е приел да
покрива риска от повреди по собствено на застрахования МПС, както и че в срока на
действие на договора – на 21.03.2022 г. в гр. С. е настъпило ПТП - около 15:00 часа товарен
автомобил „Рено Д“, с рег. № **НОМЕР, се движил на територията на паркинг на „Княжево
сървиз“ ООД, като водачът на автомобила предприел маневра за паркиране на заден ход,
при която реализирал ПТП с паркирания зад него товарен автомобил „Рено Д“, с рег.
********, за което застрахователят-ищец е изплатил обезщетение за причинените на
застрахованото имущество щети в размер на 1871,15 лв., поради което е встъпил в правата
на увредения срещу причинителя на увреждането.
От събраните по делото доказателства се установява, че действията на водача на т.а
„Рено Д“, с рег. № **НОМЕР, съставляват граждански деликт. Той е извършил нарушение
на правилата за движение по пътищата, като не е изпълнил задължението си да осъществява
непрекъснат контрол върху управляваното МПС и не е задействал навреме спирачната
уредба, вследствие на което е реализирал удар в намиращия се зад него т.а. „Рено Д“, с рег.
********. Съгласно заключението на приетата без да бъде оспорена съдебно –
автотехническа експе**иза в пряка причинна връзка от това деяние за собственика на
увреденото МПС са произлезли вреди. Вината на водача се предполага по силата на оборима
законова презумпция (чл.45, ал.2 ЗЗД), която поради липсата на проведено обратно
доказване от страна на ответника е необорена и следователно следва да бъде приложена.
Не е предмет на спор наличието на валидно застрахователно правоотношение по
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със
срок на действие, обхващащ датата на настъпване на процесното ПТП между ответното
дружество и собственика на специален автомобил „Рено Д“, с рег. № ** НОМЕР.
2
Възражението на ответника, че вредите не подлежат на репариране, тъй като
собственик на участващите в произшествието превозни средства е едно и също юридическо
лице, се явява неоснователно. Съгласно чл. 477, ал. 3 КЗ за трети лица по чл. 477, ал. 1 КЗ се
смятат всички увредени лица с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди,
както и всички правоимащи лица в резултат на неговата смъ**. В тази връзка, настоящият
съдебен състав приема, че ищецът е трето лице, което е легитимирано да предяви пряк иск за
претърпените от ПТП вреди, съответно това право има неговият застраховател по
имуществената отговорност, ако се е суброгирал в правата му срещу виновния делинквент,
съответно срещу застрахователя по валиден договор за застраховка "Гражданска
отговорност" за увреждащото МПС. Това е така, тъй като законът изключва от кръга на
третите лица само пряко отговорното за настъпване на ПТП лице водачът, но не и
останалите застраховани лица, какъвто е и собственикът на автомобила - аргумент от т. 8 на
ТР № 1/2014 г. от 23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС, според което собственикът на превозно
средство, сключил задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, е трето лице по смисъла на чл. 257, ал. 3 КЗ (отм.) (сега чл. 477 КЗ). В
този смисъл е и Определение № 419/07.07.2019 г. по т. д. № 850/2017 г. на ВКС, ТК, I т.о., в
което изрично се приема, че качеството на "трети лица" имат всички лица с изключение на
лицето, което отговаря за причинените вреди.
На следващо място, спорът в настоящото производство се концентрира върху
действителния размер на претърпените вреди, вследствие на процесното ПТП, която
доказателствена тежест се носи от ищеца.
Съгласно императивната правна норма, уредена в чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното
обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
събитието. Следователно обезщетението обхваща средствата, необходими за възстановяване
на щетите, а тези средства съответстват на средните пазарни цени на вложените нови части,
материали и труд за ремонт на автомобила, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ.
Тъй като застрахователят по договор за застраховка „Гражданска отговорност” обезпечава
деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесния вредоносен резултат,
неговата обезпечително-гаранционна отговорност е функционално обусловена от
отговорността на делинквента по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, поради което застрахователят по договор
за застраховка „Гражданска отговорност” отговоря до размера и обема на имуществената
отговорност на делинквента. В конкретния случай действителните вреди са тези, които
увреденият реално би заплатил за ремонта на процесното МПС на **ободния пазар по
средни пазарни цени, възлизащи според приетото заключение на САТЕ на 2245,38 лв.
Следователно и при съобразяване на принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес, дължимото обезщетение по застраховката “Каско на МПС”, е в
претендирания от ищеца размер от 1871,15 лв. и 15 лв. ликвидационни разходи или общо
1886,15 лв., поради което искът е основателен до пълния предявен размер, ведно с
претендираната законна лихва от подаване на исковата молба на 19.10.2022 г. до
окончателното плащане на сумата.
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се
присъдят **оевременно поисканите разноски за исковото производството, както следва: за
държавна такса в размер на 75,45 лв., за депозит за автотехническа експе**иза в размер на
400 лв., като претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 100 лв. Ето защо на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ
размер на 575,45 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“, с ЕИК: *******, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „С.Ш.“ № 67А, да заплати на ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. “Ш.П.” № 35, на
основание чл. 411, изр. 1, предл. 2 КЗ, сумата от 1886,15 лв., представляваща вземане за
връщане на платено на застраховано лице застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско на МПС” за вредите, причинени на специален автомобил „Рено Д“, с
рег. № ** **** ** от настъпило ПТП на 21.03.2022 г., в гр. С., на паркинга на „Княжево
сървиз“ ООД, по вина на водача на специален автомобил „Рено Д“, с рег. № ** НОМЕР,
гражданската отговорност на който е застрахована по силата на сключен с ответника
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с
включени 15 лв. ликвидационни разходи, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба - 19.10.2022 г., до окончателното й погасяване.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“, с ЕИК: *******, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „С.Ш.“ № 67А, да заплати на ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. “Ш.П.” № 35, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 575,45 лв., представляваща сторените от ищеца
разноски в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4