№ 226
гр. Велико Търново, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно
гражданско дело № 20234000500305 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 128 от 19.04.2023г., постановено по гр.д. № 92/2022г.,
Окръжен съд-Русе е осъдил на основание чл.432 ал.1 от КЗ Застрахователна
компания Лев Инс АД, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.Черни връх №51Д, да заплати на А. А. Г., с ЕГН **********, като майка и
законна представителка на малолетното дете К. Г. Г., родена през 2010
година,, двете от гр.Русе, ул. *******, сумата в размер на 30 000 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за причинените
неимуществени вреди от пътно транспортно произшествие, настъпило на
11.10.2021г., заедно със законната лихва считано от 04.02.2022г. до
окончателното плащане. Осъдена е ЗК Лев Инс АД-гр.София да заплати на
основание чл.38 ал.2 от ЗА на адвокат Я. Д., от Адвокатска колегия-София
сумата 2 000 лева, адвокатско възнаграждение. Осъдена е ЗК Лев Инс АД-
гр.София да заплати държавна такса по сметката на Русенския окръжен съд в
размер на сумата от 1 200 лева, както и сумата от 500 лева, платени разноски
от бюджета на съда.
Постъпила е въззивна жалба от ответника Застрахователна компания
Лев Инс АД-гр.София, чрез процесуален представител адвокат Т. П., от
Софийска адвокатска колегия.
Въззивникът заявява, че не е доволен от обжалваното решение. Същото
1
било неправилно. Окръжният съд бил формирал погрешни фактически,
правни и доказателствени изводи. Причините за тези изводи произтичали от
извършените от съда нарушения на материалния закон при прилагането на
логическото мислене и опита, както и от непълнотата на фактите и
доказателствата. Налице била необоснованост на фактическите и правни
изводи в първоинстанционното решение.
Във въззивната жалба се твърди, че искът за неимуществени вреди бил
останал недоказан. Не бил доказан нито твърдяния от ищцата механизъм,
нито интензитета на болките и страданията, които да обусловят толкова
завишен размер на присъденото обезщетение..
Въззивникът твърди, че ищцата, като пешеходка, е съпричинила
вредоносния резултат. Поведението й не съответствало на установените в
чл.114 и чл.113 ал.1 от ЗДвП изисквания за пресичане на пътното платно към
момента на настъпване на ПТП-то. Чрез действията си, нарушаващи ЗДвП и
намиращи се в причинна връзка с поведението на деликвента – водач на
увреждащото МПС, пешеходката била допринесла за настъпване на
вредоносния резултат, създавайки условия за същия.
Според въззивника пешеходката е навлязла в пътното платно като не е
пресичала на пешеходна пътека, в нарушение на чл.113 ал.1 т.1 и т.2 от ЗДвП.
Освен това ищцата била нарушила и разпоредбата на чл.114 ал.1 т.1 и т.2 от
ЗДвП, тъй като е навлязла внезапно на платното за движение, което
категорично било забранено от закона. Според въззивника вина за инцидента
имат и родителите на малолетната пострадала, тъй като те са допуснали и са я
оставили безпризорно да пресича големия булевард Христо Ботев, който е с
общо 6 платна.
Предвид изложеното въззивникът твърди, че ищцата била допринесла в
огромна степен за настъпване на вредоносния резултат, като съпричиняването
от нейна страна било в размер на 95%, но не от претендирания размер, тъй
като същият бил прекомерно завишен, а от действително справедливия
размер, с оглед съдебната практика за такъв вид травми и с оглед принципа на
справедливостта.
Във въззивната жалба се прави оплакване, че Окръжният съд
неправилно бил приложил принципа на справедливостта, инкорпориран в
чл.52 от ЗЗД. Определеното и присъдено от първоинстанционния съд
обезщетение за неимуществени вреди било прекомерно и завишено, с оглед
на получената от ищцата травма – счупване на дясна лъчева кост в далечния й
край и пълното й възстановяване, още повече ищцата е млад човек, на когото
такъв вид леки счупвания заздравяват бързо и ефективно.
Предвид всичко изложено въззивникът моли Апелативният съд да
постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на Русенския
окръжен съд и вместо него да постанови друго решение по съществото на
спора, с което да отхвърли, като неоснователни и недоказани, предявените
искове, заедно с всички законни последици от това.
2
Претендира за присъждане на всички направени по делото в двете
инстанции разноски.
Въззиваемата ищца А. А. Г. от гр.Русе, в качеството й на майка и
законна представителка на малолетната К. Г. Г., родена през 2010г., чрез
процесуален представител адвокат Я. Д., от Софийска адвокатска колегия, със
съдебен адрес гр.София, ********, в писмен отговор, мотивирано моли
Апелативният съд да потвърди обжалваното решение, като правилно и да
остави без уважение въззивната жалба, като неоснователна и недоказана.
Претендира за присъждане на направените разноски в настоящата
инстанция, включително за присъждане на адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание адвокат Т. П. поддържа изцяло въззивната жалба.
Адвокат Я. Д. не се явява пред Апелативния съд.
Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания,
възраженията в отговора, взе предвид становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение в границите на правомощията си Апелативният съд приема за
установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от
страна по делото, при наличен интерес за нея да обжалва конкретното
съдебно решение, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е
подадена в срок.
Във връзка с преценка на нейната основателност въззивният съд приема,
че Окръжният съд е възпроизвел в решението си подробно и обективно
съдържанието на исковата молба и отговора, поради което не е необходимо
повторение в тази насока в настоящото решение.
Като прецени събраните доказателства, взе предвид становищата на
страните и извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение,
Апелативният съд приема за установено следното:
При проверката по реда на чл.269 ГПК, която въззивната инстанция е
длъжна да извърши служебно, се констатира че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като постановено от
законен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда, и тъй като е
изготвено в писмена форма, на ясен и разбираем български език, както и е
подписано от съдията.
След констатацията за валидност и допустимост на
първоинстанционното решение, въззивният съд пристъпи към проверка на
правилността на същото.
При тази проверка въззивният съд е обвързан от изложените във
въззивната жалба оплаквания и служебно дължи приложение на императивни
материалноправни норми.
При тази проверка Апелативният съд намира още, че фактическата
3
обстановка е изяснена правилно от първоинстанционния съд, въз основа на
всестранен, обективен и подробен анализ на събраните по делото
доказателства, достатъчни за изясняването й, поради което в настоящото
решение не следва същата да се повтаря.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на посочената
обективно и подробно установена фактическа обстановка в обжалваното
решение първоинстанционният съд е формулирал правилни правни изводи,
които Апелативният съд споделя изцяло.
Възраженията и доводите на въззивника относно пороци на
обжалваното решение, направени във въззивната жалба, намира за не
основателни и не доказани.
Не намират опора в събраните по делото доказателства т.е. се явяват
недоказани твърденията във въззивната жалба, че бил останал неизяснен
механизмът на процесното пътно транспортно произшествие, че ищцата, като
пешеходка, е съпричинила вредоносния резултат, тъй като не е доказано при
условията на пълно и главно доказване, че поведението на същата не
съответствало на установените в чл.114 и чл.113 ал.1 от ЗДвП изисквания за
пресичане на пътното платно към момента на настъпване на ПТП-то, а
именно недоказано по делото е пострадалата пешеходка да е навлязла в
пътното платно не на пешеходна пътека, в нарушение на чл.113 ал.1 т.1 и т.2
от ЗДвП. ,както и в нарушение на разпоредбата на чл.114 ал.1 т.1 и т.2 от
ЗДвП да е навлязла внезапно на платното за движение. Съгласно ЗДвП
отговорността на водача на превозното средство за безопасността на
движението по улиците и магистралите е по-голяма в сравнение с
отговорността на пешеходците за собственото им поведение.
Правилно Окръжният съд е приел за установени по делото
предпоставките на чл.432 от Кодекса за застраховането. По делото е доказана
вината на застрахования при ответника водач на процесното МПС С. С. В..
В обжалваното решение правилно е приложен принципа за
справедливост при определяне на застрахователното обезщетение за
неимуществени вреди. Отчетени са настъпилите травми на ищцата, както и
претърпените от нея болки и страдания във връзка с полученото телесно
увреждане.
Въззивната инстанция споделя и основния правен извод, направен от
Окръжния съд, че с оглед на конкретните правно значими обстоятелства,
изложени от първоинстанционния съд и преди всичко с оглед вида, характера
и интензитета на получените от ищцата при процесното пътно транспортно
произшествие увреждания, а именно фрактура на дясна лъчева кост, с оглед
4
възрастта на пострадалата – на 11 години към момента на пътния инцидент,
както и при приетото за липса на съпричиняване от нейна страна, в случая
обезщетение в размер на сумата 30 000 е подходящото, необходимо и
достатъчно застрахователно обезщетение, като се имат предвид социално
икономическата обстановка в страната, нивата на застрахователно покритие и
присъжданите обезщетения за аналогични случаи.
По делото няма данни, които да налагат определяне на друг размер
обезщетение, в смисъл по-ниско от 30 000 лева, както иска застрахователят.
По изложените съображения предявеният иск по чл.432 от КЗ се явява
основателен и доказан, така както е уважен от първоинстанционния съд.
Апелативният съд, в настоящият състав, споделя мотивите, изложени от
Окръжен съд-Русе в обжалваното решение и по реда на чл.272 от ГПК
препраща към тях, тъй като ги намира законосъобразни, обосновани, ясни,
подробни и съответстващи на съдебната практика.
Апелативният съд споделя и мотивите на първоинстанционния съд
относно началния момент на дължимост на законната лихва по реда на чл.497
от КЗ, а именно считано от 04.02.2022г.
Предвид изложеното решението на Русенския окръжен съд следва да
бъде потвърдено и в частта му за присъдената лихва считано от 04.02.2022г.
Като краен резултат обжалваното решение следва да бъде потвърдено,
като правилно.
Първоинстанционното решение е правилно и в частта за присъдените
разноски, поради което следва да бъде потвърдено и относно разпределението
на разноските.
При този изход на делото и на основание чл.78 от ГПК въззивникът
следва да заплати на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата във
връзка с Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в сила от 04.11.2022г. на процесуалния представител на
въззиваемата адвокат Я. Д., от САК, който е упълномощен и е оказвал
безплатна правна помощ по смисъла на чл.38 ал.1 от ЗА, адвокатско
възнаграждение за тази инстанция в размер на сумата 3 050 лева, при
обжалваем интерес 30 000 лева.
Водим от изложеното Апелативният съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 128 от 19.04.2023г., постановено по гр.д. №
92/2022г., на Окръжен съд-Русе.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата във връзка
с Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения Застрахователна компания Лев Инс АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Черни връх №51Д да
заплати на адвокат Я. Д., от Софийска адвокатска колегия, сумата от 3 050
лева, адвокатско възнаграждения за настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението и връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6