Р Е Ш Е Н И
Е № 304
20.12.2019г., гр. Варна.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
при участието на
секретаря Ели Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 508 по описа на ВнАпС
за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на „Ол Сийз лимитед“,
дружество регистрирано по законодателството на Британски Вирджински острови, с
рег. № 288204, подадена чрез от адв. В.Г. ***, срещу решение №
391/09.05.2019г., постановено по т. д. № 1972/2014г. по описа на Варненски
окръжен съд, с което е прието за установено в отношенията между Т.К.К., „Бонита 97“ ЕООД, ЕИК *********, и въззивното дружество, че последното не
притежава членствени права в „Бонита 97“ ЕООД, на основание чл. 124 ГПК.
Поддържайки доводи за недопустимост и
неправилност на решението, въззивникът моли за неговото обезсилване, или, в
евентуалност, отмяна и постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен.
Оплакването за недопустимост на решението е обосновано с довод за липса на
правен интерес. По същество се релевират доводи за неправилност на правните
изводи на окръжния съд, основани на събраните доказателства. Претендира се и
присъждане на съдебно- деловодни разноски за две инстанции.
Жалбата е подадена в срок, от
легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от
обжалването, и е процесуално допустима.
Въззиваемата Т.К.К., представлявана в
производството от адвокатите Х. Х. и А. К. от САК, представя отговор по реда и
в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК, в който е изразено становище за
неоснователност на жалбата, с подробно изложени доводи и съображения.
Търговското дружество „Бонита 97“ ЕООД,
което е с процесуалното качество на необжалвал решението другар на въззивника,
заявява становище за неоснователност на жалбата. Твърди се, че претенциите на „Ол Сийз лимитед“ за притежаване на дялов капитал, които са заявени след
повече от десет години от връчване на изявлението за прекратяване на участие по
чл. 125, ал. 2 ТЗ, съставляват акт на недобросъвестно упражняване на права и е
в нарушение на Споразумение от 08.11.2001г., което е изпълнено и сроковете за
упражняване на претенции по което отдавна са изтекли.
В съдебно заседание жалбата и отговорът
се поддържат.
За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС взе предвид
следното:
Пред Варненски окръжен съд е предявен отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, от Т.К.К. срещу „Ол Сийз лимитед“ – Британски Вирджински острови, и „Бонита 97“ ЕООД със седалище гр. Варна, за отричане на членствени
права на първия ответник в „Бонита 97“ ЕООД. Фактическите и правни твърдения,
които се поддържат от ищеца и в тази инстанция са, че членственото
правоотношение между ответниците „Ол Сийз лимитед“
и „Бонита 97“ ЕООД е прекратено с предизвестие по чл. 125,
ал. 2 ТЗ, обективирано в молба от 08.04.2001г. на Ч А, подадена в качеството му
на пълномощник на „Ол Сийз лимитед“, като последици
от това изявление са настъпили автоматично във вътрешните отношения между
съдружниците и дружеството, с изтичане на тримесечния срок от входиране на предизвестието
в „Бонита 97“ ЕООД.
В обхвата на
служебната проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че решението на ВОС е
валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо
реквизитите по чл. 236 ГПК.
Решението е
допустимо. Налице са всички предвидени от
закона предпоставки и липса на процесуални пречки за надлежното упражняване на
правото на иск.
Във връзка с доводите на въззивника, че ищцата Т.К.К. няма
правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за отричане на
членствените му права, съдът намира следното:
Със санкционирания
с чл. 124, ал. 1 ГПК иск може да се установи съществуването или
несъществуването на едно право или на едно правоотношение, заплашено от
нарушаване, т. е. когато правото е несигурно. Именно защото ищецът има интерес
да внесе яснота в отношенията си с дадено лице, като установи, с влязло в
законна сила решение, че между тях съществува или не определена правна връзка,
т. е. да установи съществуването или несъществуването на едно правоотношение,
той има правен интерес от предявяване на установителен иск, с решението, по
който, тази несигурност в правото ще бъде отстранена. От правната същност на
правоотношението, като нормирано от правото обществено отношение, което винаги
се резюмира в права и съответни задължения следва, че предмет на установителния
иск по чл. 124, ал. 1 ГПК могат да бъдат всякакви граждански правоотношения,
възникнали по силата на фактически състави, регулирани от отделните клонове на
гражданското право. Що се касае до правния интерес, като абсолютна положителна
предпоставка на установителния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, то този интерес
винаги е налице, когато поведението на противната страна прави правното
положение на ищеца несигурно, а за наличието на такава несигурност е достатъчно
титулярът на правоотношението да е направил ”разумна субективна преценка”.
Несъмнено е, че когато противната страна оспорва правото на ищеца, както е в
разглеждания случай, несигурността в правното положение на ищеца е и
действителна. Единствено при открита за ищеца възможността да се предяви
осъдителен иск, правният интерес в хипотезата на чл. 124, ал. 1 ГПК от
предявяване на установителен иск отсъства. Затова и правният интерес от
търсената с иска по чл. 124, ал. 1 ГПК защита се преценява винаги конкретно - с
оглед въведените с исковата молба факти и доводите на ищеца.
На
27.11.2013 г. е постановено решение по тълк. д. № 8/2012 г. по описа на ОСГТК
на ВКС. На поставения в него въпрос относно предпоставките за допустимост на
отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права ВКС дава
следния отговор, формулиран в т. 1 от диспозитива на решението: „Правен интерес
от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни
права е налице, когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва;
позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако
отрече правата на ответника”. При отрицателния установителен иск предметът на
делото не включва материалноправния интерес на ищеца, затова последния не е
предмет на доказване. За допустимостта на иска е необходим процесуален интерес
– той произтича не от действителното съществуване, а от твърдението за засегнат
материалноправен интерес.
Видно от
електронната партида на „Бонита 97“ ЕООД в ТР при АВп Т.К.К.
е била едноличен собственик на капитала на това дружество към
датата на предявяване на иска през 2014г., а към момента е вписана като съдружник с дялово участие – 130 000
дяла от по 10 лева всеки при общ размер на основния капитал 2 428 000
лв., разпределен на 242 800 дяла от по 10 лв. всеки.
С влязло в
сила решение по в. т. д. № 388/2015г. по описа на ВОС е прогласена нищожността
на договор от 08.11.2001г., с нотариална
заверка на подписите рег. №7246/09.11.2001г. на нотариус Илияна Маджунова, с
район ВРС, рег. № 195, с който Ч А А, в качеството на пълномощник на „Ол
Сийз" ЕООД продава на К Д К60 000 дружествени дяла от капитала на
"Бонита 97" ООД, за сумата от 12 000 лева, както и нищожността на договор
от 15.05.2002г., с нотариална заверка на подписите рег. №3732/15.05.2002г. на нотариус Илияна Маджунова, с район ВРС,
рег. № 195, с който Ч А А, в качеството на пълномощник на „Ол Сийз" ЕООД,
е продал на К Д К21 340 дяла от капитала на „Бонита 97” ООД, за сумата 21 340
лева, поради липса на представителна власт, на основание чл. 42, ал. 2, вр. чл.
26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД. С решение №49/03.07.2017г. по т. д. № 603/2016г. ВКС,
Първо т.о. решението на ВОС е потвърдено.
„Ол Сийз лимитед“ претендира, че продължава да е собственик на прехвърлените
дялове по тези сделки и с това отрича правата на ищцата по отношение на тази
част от основния капитал на „Бонита 97” ООД, предвид обстоятелството, че праводател на Т.К.К. е купувачът по обявените за нищожни сделки – Койчо Димитров Койчев.
Конкретно в това производство се сочи, че Т.К. не е съдружник в
„Бонита 97“ ЕООД, тъй като не била приета от общо събрание, а по решение на К К, което се
явявало нищожно, тъй като това лице не е било едноличен собственик на капитала
предвид обявяването за нищожни на договорите, с които „Ол Сийз Лимитед“ е
прехвърлило дружествените си дялове в „Бонита 97“ ООД на праводателя на Т.К..
Освен приключилото производство по предявени искове по чл.
42, ал. 2 ЗЗД, по искова молба на „Ол Сийз лимитед“ е
образувано и производство по искове с правно основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, с
което правата на ищцата също са застрашени при уважаването им, а при уважаването
на предявените в това производство искове ще отпадне правният интерес на въззивника
в производството по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ.
Следователно, ищцата има очевиден правен интерес от предявяването на иск за установяване в отношенията между страните, че „Ол Сийз Лимитед“ не е собственик на дружествени дялове от капитала на „Бонита 97“ ЕООД, на конкретно заявено по делото обстоятелство, че това дружество е прекратило участието си в „Бонита 97“ ООД по реда на чл. 125, ал. 2 от ТЗ, преди сключване на признатите за нищожни договори за продажба на дялове от „Ол Сийз Лимитед“ на праводателя К К. Приключилото съдебно производство по чл. 42, ал. 2 ЗЗД не е пречка да се поиска отричане съществуването на членствено правоотношение на посоченото основание, което не се обхваща от силата на пресъдено нещо, респ. в приключилото съдебно производство не е съдебно установено със сила на пресъдено нещо дали „Ол Сийз Лимитед“ е или не е съдружник в „Бонита 97“ ООД към момента.
Настоящият
състав на ВнАпС намира, че възприетата от окръжния съд фактическа обстановка е
в съответствие с фактите и обстоятелства, които се установяват от съвкупната
преценка на събраните доказателства, като препраща към мотивите на
първоинстанционното решение в тази част, на основание чл. 272 от ГПК, само
досежно фактическите изводи, за които няма оплаквания във въззивната жалба.
Безспорно е
установено, че въззивникът „Ол Сийз лимитед“ е дружество, регистрирано по
законодателството на Британски Вирджински острови на 21.07.1998г. с рег. №
288204. На 04.08.2000г., с решение по ф. д. № 894/1998г. дружеството, представлявано
от Ч А А, е вписано като съдружник в „Бонита
97“ ООД. По това заявление Ч А А се е легитимирал и подписал всички изискуеми документи в качеството си
на представляващ „Ол Сийз лимитед“ по силата на пълномощно от
20.05.1999г. /представено по делото/, нотариално заверено съгласно
законодателството на Британски Вирджински острови. Установено е,
че с молба от 08.04.2001г., в съответствие с чл. 15 от дружествения договор на
„Бонита 97” ООД и чл.125, ал. 2 от ТЗ, Ч А А в качеството на собственик и
представляващ „Ол Сийз Лимитед” е отправило до „Бонита 97” ООД писмено
предизвестие за прекратяване участието на „Ол Сийз Лимитед” като съдружник в
„Бонита 97” ООД.
Пред първата
инстанция, в срока за оспорвания на документите, представени от ищцата с цел установяване
на обстоятелствата, че предизвестието е отправена от посоченото в него лице на
08.09.2001г. и реално е достигнало и получено от дружеството на 09.04.2001г.,
представителят на първия ответник е оспорил авторството на документа по
отношение подписа на Ч А А, както и представителната власт на същото лице за
отправяне на изявление за прекратяване на членствено правоотношение.
Оспорването на автентичността е неуспешно. Посредством назначена по делото
съдебно – почеркова експертиза се установява, че подписът, изпълнен върху
предизвестието по чл.125, ал. 2 от ТЗ е на А. Обстоятелствата, че
предизвестието е реално получено от „Бонита 97” ООД и датата на получаване не
са оспорени своевременно от „Ол Сийз Лимитед”, и се установява по безспорен
начин от отразения вх. № по входящия регистър на Бонита 97” ООД върху самия
документ, с подпис на управителя, и предвид съответствието на този вх. № на
представеното извлечение от входящ регистър на дружеството за 2001г.
След изтичане на тримесечния
срок по чл. 125, ал. 2 ТЗ, считано от връчване на предизвестието, на
08.11.2001г. е подписано споразумение между „Ол Сийз Лимитед” и дружеството
„Бонита 97” ООД, което има за цел уреждане на финансовите отношения по повод
напускането на съдружника. От заключението на назначена от окръжния съд съдебно
– счетоводна експертиза се установява, към м. 12.2001г. е налице извършен
превод на сумата от 264 000 евро от „Бонита 97 ООД“ към „Ол сийз лимитед“,
с основание за плащането „вътрешен дълг”.
По оплакването на въззивника за неправилност на извода на
първоинстанционния съд, че изявлението за прекратяване на членствено
правоотношение е в кръга на правомощията на Ч А А, въззивният състав съобрази
следното:
Ч А А е бил упълномощен от „Ол
Сийз лимитед“ с пълномощно от 20 май 1999г., представено към
исковата молба, както и към отговора на исковата молба на „Бонита 97“ ООД. Със същото пълномощно това лице, като представител на „Ол Сийз Лимитед”,
е подписал документите, подадени от името на „Ол Сийз Лимитед” за приемането на
това дружество като съдружник в „Бонита 97” ООД, въз основа на които
„Ол Сийз Лимитед“ е било вписано като съдружник в „Бонита 97” ООД. Ч А А е бил
упълномощен от „Ол Сийз Лимитед“ и с пълномощно от 15.10.1998г. Тези пълномощни
са подписани от представляващия „Ол Сийз Лимитед” към датата на издаването им и
са нотариално заверени от Нотариус Мария Еман. Качеството на това лице като
действащ нотариус в Аруба в периода от 01.01.1978 г. до 28.04.2005г. се
установява от представената по делото декларация от Директора на Законодателна
дирекция на Министерството на Правосъдието на Аруба.
Съгласно
пълномощното от 15.10.1998г. Ч А е упълномощен да представлява „Ол Сийз
лимитед“ “по всички въпроси”; а с пълномощното от 20.05.1999г. - да
представлява „Ол Сийз лимитед“ при учредяването, управляването и
представляването на еднолично дружество с ограничена отговорност в България по
българския ТЗ, чийто капитал е на „Ол Сийз лимитед”, както и да приема решения
по всички въпроси в компетентността на едноличния собственик на капитала и да
може да се разпорежда неограничено с цялото имущество на едноличното дружество
с ограничена отговорност. За тълкуване по отношение обема на представителната
власт на Ч А към релевантния момент може да послужи и следващо представено по
делото пълномощно, апостилирано, с нотариална
заверка на подписа от 31 март 2003г. С това пълномощно Уйлям Джейкъбс, в
качеството си на управител и представител на „Ол Сийз лимитед”, е упълномощил Ч
А А да продължи за неограничен срок дейността си като регионален и неограничен
представител на „Ол Сийз лимитед”, в това число „да обременява
и прехвърля недвижими и движимо имущество и вещни права върху цялото материално
и нематериално имущество на дружеството“ (страница 1, абзац 6)“, както и да
„взема всички необходими решения относно откриването на клонове, поделения и
представителства и относно ангажирането на дружеството в търговски и/или
публични дружества, сдружения или фондации... и като цяло при извършването на
тези действия да се ползва със същите неограничени права, каквито има
управителният персонал на това дружество“.
От съдържанието на това пълномощно се извлича чрез тълкуване и самостоятелен извод, освен съдържанието на предходните пълномощни, че обемът на представителната власт по тях е включвал и правомощията, посочени като такива, които „пълномощникът ще продължава да упражнява“.
По тези пълномощни Ч А е имал качеството на търговски
пълномощник по смисъла на чл. 26 и сл. от ТЗ, а съгласно чл. 26, ал. 2 ТЗ
изрично и специално пълномощно по българския закон е било необходимо само за
изчерпателно изброените в чл. 26, ал.2 ТЗ сделки. Същият обаче се явява и
единствено лице, формиращо персоналния субстрат на върховния орган на „Ол Сийз лимитед”, тъй като е едноличен собственик на капитала на „Ол
Сийз лимитед” и всички управленски права на упълномощителя Джейкъбс произтичат от упълномощаването му от А. Т. е.
ако законът на държавата по регистрация на „Ол Сийз лимитед” изисква изрично
решение, респ. съгласие за някаква специална категория сделки, то е следвало да
бъде дадено от А.
Въз основа на така приетата за установена фактическа
обстановка съставът на ВнАпС възприема като правилни и законосъобразни всички
правни изводи на първоинстанционния съд.
Членственото
правоотношение на „Ол сийз лимитед“ в „Бонита 97“ ООД е прекратено на
09.07.2001г., с изтичане срока на лице предизвестието, отправено от лице, чиито
правомощия е било отправянето на такова изявление. В правомощията на това лице -
Ч А, е било да прецени дали е в интерес на представляваното от него чуждестранно
търговско дружество, чиито едноличен собственик се явява, трансформирането на
членственото правоотношение в българското дружество / възникнало по волята на
същото това лице/ в право да се получи паричната равностойност на освободените
дялове. Не са налице действия на оттегляне на направеното изявление по чл. 125,
ал. 2 ТЗ до пораждане на предвидените от закона последиците през м. 07.2001г.
С
прекратяване на членственото правоотношение се е породило право на напусналия
съдружник по чл. 125, ал. 3 ТЗ, за заплащане на паричната равностойност на
притежаваните от него дялове от основния капитал на „Бонита 97 ООД“ въз основа
на счетоводния баланс към края на месеца, през който е настъпило
прекратяването. Дори и да се приеме, че преводът на сумата от 264 000 евро
от „Бонита 97“ ООД към „Ол сийз лимитед“ през м. 12.2001г., с основание за плащането
„вътрешен дълг”, не съставлява плащане по сключеното между тези лица
споразумение от 08.11.2001г. за уреждане на финансовите взаимоотношение във
връзка с прекратеното членствено правоотношение, въпреки, че това е
единственото възможно основание за разплащане на парични суми между тях / по
обявените за нищожни последващи сделки задължението за плащане е на физическото
лице – приобретател/, това е без значение за настъпване на последиците по чл.
125, ал. 2 ТЗ. Ответникът „Ол сийз лимитед“ не сочи основание за възникване на
членствено правоотношение между него и „Бонита 97“ ООД в периода от
прекратяването му с предизвестие по чл. 125, ал. 2 ТЗ до момента.
С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати сумата 4 800лв.,
представляваща заплатено от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, І-ви състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 391/09.05.2019г., постановено по т. д. №
1972/2014г. по описа на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА „ОЛ СИЙЗ ЛИМИТЕД“, дружество рег. по законодателството на Британски
Вирджински острови с рег. №288204, представлявано от Кристиано
Геваро Салазар да заплати на Т.К. ***, ЕГН **********, сумата
4 800 лв., представляваща
направени съдебно - деловодни разноски за въззивна инстанция, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.