МОТИВИ на Присъда №36/28.05.2015 г.,
постановена по НОХД №57/2015 г. по описа на ЯОС
Ямболската
окръжна прокуратура е предявила обвинение против подсъдимия Я.Б. – гражданин на
Република Турция, за престъпление по чл. 242, ал. 1, б. „д” от НК.
Съдебното
производство се води задочно срещу подсъдимия Я.Б., който се защитава от
служебен защитник.
Участващият
по делото прокурор поддържа обвинението, така както е предявено. Счита, че
фактическата обстановка е безспорно установена, поради което пледира подсъдимият
да бъде признат за виновен и да му се наложи наказание лишаване от свобода към
минималния законов размер, което да се отложи от изтърпяване, както и да му се
наложи кумулативното наказание глоба - също към минималния размер. Представителят
на ЯОП настоява за приложение на разпоредбата на чл. 242, ал. 7 и ал. 8 от НК,
респ. стоките, предмет на контрабандата и превозното средство, послужило за
пренасяне на стоките, да бъдат отнети в полза на държавата.
Служебният
защитник, пледира в посока признаване на подзащитния му за невиновен, като
излага доводи, че деянието не е осъществено от обективна страна, тъй като не е
доказано, че контрабандираните стоките са били предназначени за търговски цели.
Като твърди, че подсъдимият не знаел за тяхното наличие, тъй като не присъствал
на товаренето на автомобила в Р Турция и при митническата проверка е бил
изненадан от съществуването им счита, че не е доказано и субективния елемент на
престъплението. Алтернативно, защитникът моли съда, ако подсъдимият бъде
признат за виновен, да се приложи
разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и на подсъдимия да се наложи
наказание лишаване от свобода под минималния предвиден в закона размер, което
наказание с оглед чистото му съдебно минало да бъде отложено от изпълнение на
основание чл. 66, ал. 1 от НК. По отношение на кумулативно предвиденото
наказание глоба, защитникът моли съда тя да не се налага, предвид разпоредбата
на чл. 55, ал. 3 от НК и смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства. Защитникът
счита за неоснователно искането на прокурора за приложението на разпоредбата на
чл. 242, ал. 8 от НК, тъй като според него, явно не съответства на тежестта на
престъплението.
Съдът намира
за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
На 14.07.2014
г., подс. Я.Б. пътувал от Р Турция за Германия през Р България, като управлявал
съчленено транспортно средство съставено от влекач марка „М.Б.” с турски peг. №****
и полуремарке Шмитц Каргобул с турски рег. №****. Около 11,26 ч, след като
преминал граничен контрол, подсъдимият с управлявания от него товарен състав, пристигнал
на Митнически пункт „Лесово” на трасе за обработка на входящи автомобили от
Турция за България. Там подс. Б. представил на свид. С.С. - старши митнически инспектор,
необходимите за проверка митнически документи на товара - ТИР карнет, фактури и
ЧМР товарителници. Митническият служител запитал подс. Я.Б. дали има стока за
деклариране пред митническите органи и подсъдимият му отговорил отрицателно. Там
бил и свид. С.К. – митнически инспектор, който проверил заключващия механизъм и
установил, че плобирането на товара не било нарушено. Тъй като подсъдимият
превозвал стока т.н. „групаж” за Европа - няколко вида стоки за различни
получатели, свидетелите митнически служители, по метода „анализ на риска”,
преценили, че следва да се извърши щателна митническа проверка на товара
пренасян от подс. Б., със съчлененото транспортно средство. Товарната
композиция била отделена за проверка и насочена към хале на ГКПП „Лесово”. Била
извикана бригада, която започнала да разтоварва стоката от полуремаркето, като
процеса бил надзираван от свидетелите С. и К.. След като част от товара бил разтоварен,
митническите инспектори установи, че в полуремаркето Шмитц Каргобул с турски
рег. №****, има палет с недекларирана по установения ред стока, която не била
вписана в съпровождащите товара документи
- нито в тир карнета, нито във фактурата, нито в ЧМР-товарителницата. Този
товар бил поставен в 10 кашона, пакетиран в кутии с надписи на арабски и на
английски език и по преценка на свидетелите, бил с общо тегло около 360-380 кг.
Двамата инспектори се зачудили каква е тази стока, но след като проверили в Интернет
разбрали, че това е заместител на тютюн/аромат за наргиле и определели
ориентировъчната му стойност.
След като
установили наличието на недекларираната стока, двамата свидетели попитали подс.
Б., какво е съдържанието на стоката в палета и защо не е записана в митническите
документите. Двамата свидетели провели разговора с подс. Я.Б. на турски език,
който и двама разбирали. Подсъдимият не дал обяснения за съдържанието й, но казал
на свид. К., че стоката била пратена на получаваща фирма, като подарък за
добрите им търговски отношения. Това не било чуто от свид. С., който дава
показания, че според него шофьорът бил изненадан от наличието на такъв товар,
но тъй като разговора се водил на турски език не могъл да разбере точно какво
казал подсъдимия за контрабандираната стока.
Недекларираната
стока - заместител на тютюн/аромат за наргиле, превозвана от подс. Я.Б., била
претеглена и се установило, че общото й тегло е 362 кг. от които 222 кг.
пакетирани по 1 кг. - с аромат на ябълка, лимон, ванилия, портокал, череша,
кола, грозде, кафе, пъпеш, киви, кокос, бор и 140 кг. разпределени в пакети по
0.250 кг. - с аромат на ябълка.
След това
като преценил, че според митническите изисквания, водачът има задължение да
знае точно какво е съдържанието на товарът, който вози под покритието на ТИР-карнет,
свид. С. съставил срещу подс. Я.Б., Акт за установяване на административно
нарушение №320/14.07.2014 година. След като АУАН бил преведен на турски език и подписан
от подс. Я.Б., митническите власти го освободили и той заминал за дестинацията
си с превозното средство и товара. Недекларираната стока била задържана в
Митница Бургас.
Видно от
назначената съдебно-оценъчна експертиза, пазарната цена на недекларираната
стока е в размер на 86 880 лв., като средната пазарна цена на „заместител на
тютюн/аромат за наргиле” е 240 лв. за килограм, независимо от вида на аромата.
Видно от заключението
на ВЛ по назначената по делото оценителна авто-техническа експертиза към
17.05.2015 г., стойността на товарния състав, послужил за пренасяне на
процесните стоки - съчленено превозно средство съставено от влекач марка „М.Б.”
с турски peг. №**** и полуремарке „Шмитц Каргобул” с турски рег. №****, възлиза
като следва: средна пазарна стойност на композицията – 133 778.78 лева,
най-ниска възможна цена на композицията – 118 425.52 лева, най-висока
възможна цена – 149 132.04 лева.
Подсъдимият Я.Б.
е роден на *** г. в Р Турция, с постоянен адрес: Р Турция, гр. Сарай Текирдаг,
Чукур юрт махала, ул. К.А. № 200/3, женен, работи като шофьор в транспортна
фирма, персонален идентификационен №****. От приложената по делото справка за
съдимост рег. №1276/15.02.2015 г. на ЦБС при Министерството на правосъдието на
Република България се установява, че подсъдимият не е осъждан.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Фактическа
обстановка се установи частично от обясненията на подсъдимия, от показанията
на свидетелите К. и С., от приетите заключения на вещите лица изготвили
назначените експертизи и от писмените доказателства приобщени по реда на чл.
283 от НПК. Предвид обстоятелството, че съдебното производство протече в
отсъствието на подсъдимия, на основание чл. 279, ал. 2, предл. последно, вр.
ал. 1, т. 2 от НПК, бяха прочетени обясненията на подс. Б., дадени
на досъдебното производство в присъствието на защитник при проведения му разпит
на 20.01.2015 г. /л. 11, л. 12 и л. 13 от ДП/. Съдът кредитира частично тези
обяснения - в частта им по обстоятелствата от обективната страна на престъпното
деяние, тъй като същите са в съответствие с доказателствата на които съдът дава
вяра. Не приема за достоверни обясненията на подс. Б., че не е знаел за
наличието на недекларираната стока в товарното помещение на управлявания от
него автомобил, тъй като в тази им част обясненията са в противоречие с
показанията на свид. К. на който подсъдимият е заявил че стоката била изпратена
„на получаваща фирма като подарък за добрите им търговски отношения”, както и с
това, че същият е подписал съставения му АУАН №320/14.07.2014 година. Съдът
кредитира изцяло свидетелските показания, които, освен че са ясни и конкретни,
се подкрепят от писмените доказателства по делото. Безспорно се констатират известни
различия в показанията на двамата свидетелите по отношение на съдържанието на
разговора им с подсъдимия, но предвид това, че разговора се водил на турски
език, свид. С. не могъл да разбере какво точно е казал подсъдимият за недекларираната
стока. Тези различия обаче, не са свързани пряко с предмета на доказване в
настоящото производство, поради което не влияят на изводите на съда, като описаното
от всеки свидетел е непреднамерено и обективно, съответстващо на лично
възприетото от него.
ЯОС, като не
намира основание да се съмнява в обективността, безпристрастността и наличието
на специални познания на експертите по съдебно-оценъчна експертиза и оценителна
авто-техническа експертиза, изгради изводите си и въз основа на заключенията на
тези ВЛ.
Приобщените
по делото писмени доказателства не съдържат противоречия, поради което съдът ги
кредитира безрезервно.
Всички кредитирани
доказателства са безпротиворечиви вътрешно, в хармонично единство, логична
връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, установяват по безспорен начин обстоятелства по делото, досежно
авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъплението.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
От всички
събрани по делото доказателства безспорно се установява, че подс. Я.Б. е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на чл. 242,
ал. 1, буква „д” от НК, като на 14.07.2014 г., около 11,26 ч. на ГКПП - Лесово,
област Ямбол, на трасе за обработка на входящи товарни автомобили от Р Турция
към Р България, със съчленено транспортно средство съставено от влекач марка „М.Б.”
с турски peг. №**** и полуремарке Шмитц Каргобул с турски рег. №****, пренесъл
през границата на страната от Р Турция за Германия, без знанието и разрешението
на митницата стоки - 362 кг. заместител на тютюн/аромат за наргиле, като
предметът на престъплението е в големи размери - 86 880 лв.
Авторството
на престъпното деяние се установява безспорно от всички събрани по делото доказателства,
преценени в тяхната цялост и взаимовръзка – частично от обясненията на подсъдимия
в ДП, показанията на разпитаните по делото свидетели, съдебните експертизи и писмените
доказателства. Тук следва да се отбележи, че при осъществяване на логическата
си дейност по изграждане на фактическата обстановка по дело, съдът винаги
базира своите изводи на т.нар. „фундаментални доказателства“ – показание на
неутрални свидетели-очевидци, официални документи, писмени доказателства,
веществени доказателства и доказателствени средства, заключение на вещи лица и
др., без да е необходимо те да са в определено количество – т.е. при тази мисловната
дейност се дава приоритет на качествения, а не на количествен фактор отнесен към
доказателствената съвкупност.
От обективна
страна
Квалифицираната
контрабанда е трансгранично престъпление, при което неправомерно се пренасят стоки
през митническата граница на страната. В конкретния случай, се касае за т.нар.
„вносна контрабанда”, тъй като контрабандираната стока е пренесена от Република
Турция в Република България. Безспорно по делото е установено, че пренасянето
на предмета на престъплението, е станало без знанието и разрешението на
митническите власти на Р България, тъй като подсъдимият не е декларирал процесните
362 кг. заместител на тютюн/аромат за наргиле и при въпрос от страна на
митническите служители дали има нещо за деклариране, същия отговорил
отрицателно. Налице е и следващото кумулативно условие за квалифицирана
контрабанда, а именно – стоките да са за търговски цели и в големи размери. В
конкретиката на процесния случай, може да се направи извод за наличие на
квалифициращите елементи по буква „Д” на ал. 1 на чл. 242 от НК, т.к.
количеството на стоката - 362 кг. заместител на тютюн/аромат за наргиле, разновидността
им 222 кг. с аромат на ябълка, лимон, ванилия, портокал, череша, кола, грозде,
кафе, пъпеш, киви, кокос, бор и 140 кг. - с аромат на ябълка и опаковането им в
отделни кутии с определен грамаж, с надписи на арабски и английски език, говори
за това, че същите не са за лично потребление, а за търговски цели. В случая, съобразно
практиката на ВКС, ЯОС счита, че предмета на престъплението е в големи размери,
тъй като стойността на контрабандираната стока - 86 880 лв., надхвърля 70 пъти,
МРЗ установена за страна, която към момент на деянието /14.07.2014 г./ е била в
размер на 340 лв. съгласно ПМС №249/31.10.2013 година.
От субективна
страна
Деянието е
осъществено при пряк умисъл от страна на подсъдимия, по смисъла на чл. 11, ал.
2 от НК. Същият логично, като човек с достатъчен житейски и професионален опит,
е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е искал настъпването на
общественоопасните последици - осъществил е целенасочени и съзнателни волеви
действия, в израз на намерението му да извърши квалифицирана контрабанда на
стоки през митническия контрол на Р България. Този извод, макар и подс. Б. да
отрича в разпита му като обвиняем, че е знаел за наличието на недекларирания
товар, се извежда от всичките му действията и се подкрепя от факта, че подсъдимият
пред свид. К. заявил, че знае за контрабандираната стока. Тук следва да се
отбележи, че подсъдимият като професионален шофьор извършващ международен превоз
на товари, логично е бил наясно и със задълженията си по Конвенцията ТИР от 14.11.1975
г., която третира въпросите по международния превоз на товари. При действието
на Конвенцията ТИР, митническия преглед се извършва в отправния и получаващия
митнически пункт, като в отправния пункт се съставя карнетът ТИР и товарното
помещение на автомобила се пломбира. При извършването на превози под покритието
на карнета ТИР, екипажът на превозното средство е длъжен да следи в отправния
пункт вярно да се установи количеството на товара и правилно да се впишат
данните за товара в манифеста на карнета ТИР, а по време на превоза да внимава
митническите служители на съответните входно-изходни гранични пунктове да
нанасят съответните заверки на определените места в карнетите ТИР.
Като причина за
извършване на престъплението следва да се отбележи ниското правосъзнание и
незачитането на установения в страната ни правен ред, от страна на подсъдимия.
ПО НАКАЗАНИЕТО
За осъщественото
от подс. Я.Б. престъпление, законът предвижда наказание лишаване от свобода от 3
до 10 години и глоба от 20 000 лв. до 100 000 лева. Съдът определи на
подсъдимия наказанията при условията на чл. 54 от НК, в минималните предвидени
в закона размери - 3 години лишаване от свобода и глоба в размер на 20 000
лв., при наличие само на смекчаващите вината му обстоятелства, а именно – съдействието,
което е оказал в ДП за разкриване на обективната истина и чистото му съдебно
минало. По отношение на наказанието „Лишаване от свобода за срок от три
години“, съдът счита, че за да бъдат постигнати целите му посочени в чл. 36 от НК, не се налага ефективното му изтърпяване. Налице са всички материално-правни
предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК по отношение на подсъдимия
– той не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер,
наложеното му наказание лишаване от свобода е за срок до 3 години и ЯОС намира,
че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
подсъдимия, който не е осъждан и е трудово ангажиран, условното осъждане ще
бъде подходящо средство за превъзпитанието му. Съдът, счита, че налагането на
ефективно наказание лишаване от свобода по отношение на подсъдимия, би било
ненужно тежка репресия срещу личността му. За това съдът отложи изтърпяването
на така определеното наказание „лишаване от свобода” и като съобрази ниската
степен на обществена опасност на личността на дееца, счете че следва това да е
за срок от 4 години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът не
приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК т.к. в случая не са налице нито
многобройни, нито изключителни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства,
така, че и най-лекото предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно
тежко спрямо дееца. Тъй като наказанието се отредели при условията на чл. 54 от НК, съдът не приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от НК, а наложи на
подсъдимия предвиденото в чл. 242, ал. 1 от НК кумулативно наказание глоба - в
неговият минимален размер от 20 000
лв., като взе предвид изложените по-горе смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.
Съдът приложи
императивната норма на чл. 242, ал. 7 от НК и отне в полза на държавата
предмета на престъплението - 362 кг. заместител на тютюн/аромат за наргиле на обща
стойност 86 880 лева, находящ се на съхранение в Митница Бургас.
Съдът не
приложи разпоредбата на чл. 242, ал. 8 от НК и не отне товарния състав послужил
за осъществяване на деянието - съчленено превозно средство съставено от влекач
марка „М.Б.” с турски peг. №**** и полуремарке Шмитц Каргобул с турски рег. №****,
без данни по делото за неговото местонахождение. За да не отнеме транспортното средство
съдът прие, че стойността му според заключението по назначената по делото
оценителна авто-техническа експертиза към 17.05.2015 г., възлиза, като следва:
средна пазарна стойност на композицията – 133 778.78 лева, най-ниска
възможна цена на композицията – 118 425.52 лева, най-висока възможна цена
на композицията – 149 132.04 лева. Тази стойност явно не съответства на тежестта на
извършеното престъпление. Това е така, т.к. от една страна стойността на
стоките – предмет на престъплението - 86 880 лв. е значително по-малка от
стойността на превозното средство, а от друга – степента на обществена опасност
на извършителя е ниска, с оглед на чисто съдебно му минало. Степента на
обществената опасност на извършеното също не е висока, предвид липсата на
изграден специален тайник за пренасянето на стоките, както и на друга предварителна
подготовка за осъществяването му. По тези съображения съдът прие, че стойността
на процесното съчленено превозно средство съставено от влекач марка „М.Б.” с
турски peг. №**** и полуремарке Шмитц Каргобул с турски рег. №****, явно не
съответства на тежестта на престъплението.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При горния
изход на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия да
заплати направените по делото разноски както следва: сума в размер на 80 лв. по
сметка на Митница - Бургас, 415 лв. в полза на бюджета на Съдебната власт по
сметка на ЯОС и 200 лв. по сметката на НБПП София за възнаграждение на служебния
защитник на подсъдимия.
По изложените
по- горе съображения съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: