№ 1784
гр. С., 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:В. АНГ. Г.
като разгледа докладваното от В. АНГ. Г. Административно наказателно
дело № 20211110216658 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от СТ. ВЛ. Г. срещу наказателно постановление
/НП/ № 22-007234/ 23.02.2021 г., издадено от директора на дирекция
„Инспекция по труда“ – С. / Д“ИТ“ – С./, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева, на
основание чл.416, ал.5, вр. чл.413, ал.2 от Кодекса на труда КТ), за
нарушение на чл.15, ал.1 от Наредба РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и
реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците
и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд /Наредбата/.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление и неправилно отразяване на фактическата
обстановка. Към съда се оправя искане, да отмени обжалваното
постановление. Алтернативно се претендира приложение на разпоредбата на
чл.415в от Кодекса на труда КТ/; претендира се присъждане на сторени
разноски.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не
1
се представлява от процесуален представител. Не изтъква писмено доводи в
допълнение към жалбата.
Въззиваемата страна чрез процесуален представител оспорва жалбата и
моли съда за потвърждаване на наказателното постановление. Поддържа
законосъобразност и правилност на процесното НП и прилага писмени
бележки в подкрепа на тезата си. Иска от съда присъждане на юрисконсулско
възнаграждение; прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар.
След анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 21.01.2021 г. е извършена проверка от служители на Д „ИТ“ - С. по
спазване на трудовото законодателство в обект на контрол: триетажна
жилищна сграда с гаражи и подземен гараж УПИ ІХ 742, 743, кв.37, находяща
се в гр.С., местност „В.“ – ВЕЦ Симеоново, стопанисван от „О.“ ЕООД. При
проверката на място е заварено да полага труд като общ работник лицето Е.
М. Б.. След преглед на книга за ежедневен инструктаж е направена
констатация за това, че на Б. не е документиран ежедневен инструктаж на
21.01.2021 г. и че СТ. ВЛ. Г., технически ръководител на обекта, не е провел
ежедневен инструктаж на посоченото лице, в нарушение на разпоредбите на
Наредбата /по чл.15, ал.1 от същата/.
Въз основа на установеното от контролните органи по-горе, на
жалбоподателя СТ. ВЛ. Г. е съставен акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/, надлежно връчен и подписан от същия. В графа
„възражения“ такива не са отбелязани. В законоустановения тридневен срок
също не е постъпило писмено възражение.
Издадено е наказателно постановление № 29-007234/ 23.02.2021 г. от
директора на дирекция „Инспекция по труда“ – С. / Д“ИТ“ – С./, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1
000 лева, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.413, ал.2 от Кодекса на труда КТ),
за нарушение на чл.15, ал.1 от Наредба РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията
и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
2
на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства: показанията на свидетеля Ж. Г. Ц., протокол за извършена проверка,
копие от книга за ежедневен инструктаж, копие от трудов договор, копие от
длъжностна характеристика на технически ръководител, копия от заповеди за
компетентност, копие от удостоверение от Агенция по вписванията, копие от
акт за отстр.ване на Е. Б., копие от декларация от лице, работещо по
трудово/гражданско правоотношение, както и от останалите материали по
делото.
Съдът възприе с доверие показанията на св.Ж.Ц., разпитана в хода на
съдебното следствие, тъй като същите са последователни, подробни и
кореспондират с писмените доказателства по делото. Свидетелят
добросъвестно депозира показания за факти и обстоятелства, които
непосредствено е възприел, като поддържа в цялост констатациите по АУАН.
Съдът цени писмените доказателства, събрани и приобщени по предвидения в
закона ред, и относими по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок от
процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което същата е процесуално допустима.
По съществото на спора:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в настоящото
производство районният съд следва да провери законността на обжалваното
наказателното постановление, тоест дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, видно от заповеди за
компетентност.
Така изложената фактология е категорично доказана и въз основа на нея
съдът констатира съществуването на две независими основания за отмяна на
атакувания санкционен акт, първото от които е ангажирането на
административнонаказателна отговорност на ненадлежен правен субект. По
делото е безспорно, че в качеството си на технически ръководител в "О.“
ЕООД, въз основа императива на чл. 15, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от
3
16.12.2009 г., С.Г. е следвало да се извършва ежедневен инструктаж, което
задължение несъмнено не е било осъществено на 21.01.2021 г., когато е
извършена процесната проверка от органите на Д „ИТ“ – С.. Съгласно
разпоредбата на чл.11, ал.2 от Наредбата, всички видове инструктажи се
извършват от длъжностни лица, определени от работодателя. По делото не се
ангажират доказателства за това физическото лице, проявило бездействие
касателно осъществяването на ежедневен инструктаж по отношение на Е. Б.,
да е оторизирано за тази дейност от управителя на "О.“ ЕООД Я. Г. П., и това
да е жалбоподателят С.Г.. Поради това незаконосъобразно
административнонаказващият орган /АНО/ е санкционирал последния,
технически ръководител на обекта, стопанисван от "О.“ ЕООД, с управител Я.
Г. П.. Касае се за съществен и неотстраним процесуален порок във връзка с
подлежащия на санкция легитимиран правен субект, чието съществуване е
самостоятелно основание за цялостна отмяна и на обжалвания санкционен
акт.
За пълнота следва да се посочи наличието на още един такъв, свързан с
описанието на вмененото деяние. Съобразно разпоредбата на чл.15, ал.1 от
Наредбата, ежедневен инструктаж се провежда на работещи, пряко заети в
дейности с висок производствен риск, включително: в подземни, минни и
геологопроучвателни обекти; в кариери; в добива на нефт и газ; в превозите в
железопътния транспорт; в производството и употребата на взривни
материали; в международните автомобилни превози; в автомобилните
превози на опасни товари по шосе; при работа с опасни химически вещества
и препарати; при строителни и монтажни работи; чл. 11, ал. 5 от същата
Наредба постановява, че инструктажите, проведени по реда на Наредбата, се
документират в Книги за инструктажи, съгласно приложение № 1. Видно от
визираното писмено в атакуваното наказателно постановление, нарушението
се е изразило в това, че Г., в качеството на технически ръководител на обекта,
не е провел ежедневен инструктаж на работника Б., доколкото при преглед на
книга за ежедневен инструктаж, такъв на лицето на дата 21.01.2021 г. не е
документиран. Така очертано, за административнонаказващия орган
виновното поведение се състои в пропуск от осъществяване на процесната
дата на коментирания инструктаж, като изобщо не става ясно, този
инструктаж на работещ, пряко зает в дейности с висок производствен риск,
включително в подземни, минни и геологопроучвателни обекти, или в
4
кариери, или в добива на нефт и газ, или в превозите в железопътния
транспорт, или в производството и употребата на взривни материали, или в
международните автомобилни превози, или в автомобилните превози на
опасни товари по шосе, или при работа с опасни химически вещества и
препарати, или при строителни и монтажни работи – е следвало да се
проведе, предвид изброените до тук хипотези. Този пропуск в словесното
описание на деянието /и в акта за установяване на административно
нарушение, и в наказателното постановление/ също е неотстраним и
съществен, мотивиращ още веднъж настоящия съдебен състав да извърши
преценка за отмяна на наказателното постановление. Съществено е нарушено
правото на защита срещу визираното в НП нарушение и жалбоподателят е
бил поставен в невъзможност да организира адекватно защитата си,
доколкото не е могъл да разбере вмененото му административно обвинение.
При този изход на делото, въззиваемата страна дължи заплащане на
направените от жалбоподателя разноски за участие на процесуален
представител в производството. Последният не е ангажирал доказателства за
конкретен размер на заплатен адвокатски хонорар; от страна на процесуалния
представител на въззиваемата страна е направено искане за редуциране на
размера на адвокатското възнаграждение, при условията на евентуалност,
поради прекомерност, както и такова, за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Безспорно материалите по делото не са с голям обем,
процесуален представител на жалбоподателя е участвал в едно съдебно
заседание пред СРС, поради което размерът на възнаграждението следва да
бъде определен по чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а именно: 500 лева. В този смисъл,
претенцията за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, предвид
изхода на спора, съдът отхвърля като неоснователна и не я уважава.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-007234/ 23.02.2021 г.,
издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ – С. /Д“ИТ“ – С./, с
5
което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1 000 лева, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.413, ал.2 от Кодекса на
труда (КТ), за нарушение на чл.15, ал.1 от Наредба РД-07-2 от 16.12.2009 г. за
условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд.
НЕ УВАЖАВА искането на процесулния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като
неоснователно.
ОСЪЖДА дирекция „Инспекция по труда“ – С. да заплати на СТ. ВЛ.
Г. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – С. град в 14- дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето
му на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6