Р Е Ш Е Н И Е
№ 3151/5.8.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в публично съдебно заседание,
проведено на петнадесети юли през
две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Стоян
Колев
при участието на секретар И.И., като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 16606 по описа за 2015
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от Ж.А.Х., ЕГН **********, в качеството си на майка и
законен представител на децата * Г., ЕГН ********** и *, ЕГН ********** всички
с постоянен адрес:*** срещу М.Г.Х., ЕГН **********,*** иск с правно основание
чл. 127, ал. 2 СК за определяне местоживеенето на децата * Г., ЕГН ********** и
*, ЕГН **********, определяне на режим на лични контакти и издръжка за децата.
Излагат се следните факти и твърдения:
От съвместното съжителство с ответника имат родени ненавършили
пълнолетие деца * Г., ЕГН ********** и *, ЕГН **********. През месец януари
2015 г. са във фактическа раздяла и от тогава единствено майката полага грижи и
отделя средства за отглеждането на децата.
Твърди се, че детето Георги е на 11 години и е ученик редовна форма на
обучение в четвърти клас в гр.* в СОУ *". А дъщеря им Ема е на 8 години и
е ученичка в 2 клас на същото училище. Децата са добри ученици. Излага, че
предвид възрастта на децата и факта, е са ученици, са необходими много повече
средства, за тяхната издръжка във връзка със закупуване, храна, облекло,
отопление, лекарства, учебници, учебни пособия и др., чийто ежедневни разходи
трудно успява да задоволи сама.
Моли съда да постанови решение, с което местоживеене на детето да бъде
определено при майката, да се определи режим на лични контакти с бащата и да се
осъди бащата да заплаща издръжка считано от една година преди предявяване на
иска в съда в размер на 250 лв. за детето Георги и 200 лв. за детето Ема.
В рамките на срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на
исковата молба, с който счита предявените искове за допустими, искането за предоставяне
на родителските права на майката за основателно, спори относно режима на лични
контакти между бащата и децата. Не се оспорват исковете за издръжка по
основание, оспорва се изцяло иска за издръжка за минало време, оспорва се
исканата от ищеца издръжка за периода след предявяване на иска по размер.
Претендира постановяване на решение за определяне режим на лични
отношения на бащата с децата, както следва:
всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 18,00 часа в петък
до 18,00 часа в неделя с преспиване; на коледните празници: през четните
години- за времето от 17.00часа на 24- и декември до 13.00 часа на 25- и
декември, с преспиване, а през нечетните години- за времето от 13.00часа на 25-
и декември до 17.00часа на 26- и декември; на новогодишните празници през
четните години; през великденските празници: в четни години- за времето от
09.00часа в събота /Велика събота/ до 13.00часа в неделя /Великден/, с
преспиване, а в нечетни години- за времето от 13.00 часа в неделя /Великден/ до
18.00 часа в понеделник /Великден/, с преспиване; както и всяка година на лични
празници на бащата- рожден ден, имен ден- за времето от 10.00 часа до
19.00часа; на рождения ден на децата- всяка четна година от 16.30часа до
19.30часа, а на нечетна година на следващия ден след рождения ден на детето от
16.30 часа до 19.30 часа, както и всяка година за 30 дни през лятото, когато
майката не ползва платен годишен отпуск.
Претендира се осъждане на бащата да плаща издръжка в минимално
установения по закон размер.
Относно исковете за заплащане на издръжка за минало време за периода,
така както е посочено в исковата молба - една година назад от подаването й в
съда - 30.12.2015г., счита напълно за неоснователни. Излага, че през този
едногодишен период от 30.12.2014г. до 30.12.2015г. - до м. март 2015г. ищцата е
живяла в дома на неговите родители. Твърди в тази връзка, че е плащана издръжка
през целия период за минало време, вкл. и след завеждане на исковата претенция,
в размер на около 250-300 лв., поради което се оспорва дължимостта на
издръжката за минал период. Оспорва се дължимостта на издръжката за месеците от
м. януари 2016 г. до м. май 2016 г. вкл., като се твърди, че издръжка е внасяна
в размер на около 250-300 лв.месечно.
Оспорва размера на издръжка, дължима за детето Георги в претендираният
размер- 250.00 лв. който счита за необосновано висок, с оглед възрастта на
детето, неговите нужди, липсата на специални такива, и оглед своя доход.
Оспорва размера на издръжка, дължима за детето Ема в претендираният
размер от 200.00 лв., който счита за необосновано висок, с оглед възрастта на
детето, неговите нужди, липсата на специални такива, и оглед своя доход.
Дирекция „Социално подпомагане” – * не депозира социален доклад, не
изпращат представител в съдебното заседание по делото не изразяват становище по
исковете.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, направените от
страните доводи, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Относно исковете за предоставяне на родителските права:
От фактическа страна: Видно от Удостоверения за раждане на
децата * Г., ЕГН ********** и *, ЕГН ********** техни родители са
страните по делото М.Г.Х. - баща и Ж.А.Х. – майка.
Решаващо значение при определяне местоживеенето на децата имат техните интереси. Страните по делото са
съжителствали съвместно за период от 2004 г. до м. януари 2015 г., като от
съвместното им съжителство са родени двете деца. С оглед фактическата им
раздяла, настъпила преди предявяване на исковете в настоящото производство
следва да се разрешат въпросите за местоживеенето на децата, упражняването на
родителските права, личните отношения и издръжката.
В т. II от Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС, което не
е загубила силата си, примерно са изброени обстоятелства, които съдът следва да
съобрази при преценката си на кой от родителите да предостави упражняването на
родителските права. Това са възпитателските качества на родителите, морален лик
на родителите, грижи и отношение на родителите към децата, желание на
родителите да отглеждат децата, привързаност на децата към родителите, пол,
възраст на децата, помощ на трети лица, социално обкръжение, жилищно-битови и
други материални условия на живот. В т. I е изяснено понятието "интерес на
детето", като изрично е подчертано, че за него "решаващо значение има
цялата съвкупност от интереси, но "от аспекта на всестранното развитие на
личността" /както материални, така и тези, които са от значение за
правилното отглеждане и възпитание на детето/.
В разглеждания случай не се спори, че родителските права спрямо децата
следва да се упражняват от майката. Не се спори и че същата разполага с
необходимите социални и хигиенно-битови условия за отглеждането на децата в жилището
на нейната майка (баба на децата по майчина линия) и възможност да осигури
необходимите условия за задоволяване нуждите им, както и подкрепа от членове на
разширеното семейство.
Въз основа на изложеното се налага извода, че в интерес на двете деца е
да бъдат отглеждани от своята майка, поради което предоставянето на
родителските права и определяне местоживеенето им следва да бъдат предоставени
на нея.
По отношение режима на лични отношения с родителя, който не упражнява
родителските права:
Определяйки режима на лични контакти между детето и родителя, съдът
следва да съобрази обективните обстоятелства, свързани с местоживеенето на
родителите и на детето, неговата възраст, пол и здравословно състояние, както и
с другите обстоятелства свързани със средата в която се отглежда.
Този иск се оспорва от страните, като съдът намира, че режимът на лични
контакти следва да отговаря на интересите на децата, полът, възраст и етническа
принадлежност. По отношение режима за личен контакт с родителя, на когото не са
предоставени родителските права, следва да се съобразят исканията на страните,
както и доказателствата по делото, съгласно които децата са от мъжки и женски
пол, на възраст над осем години и се нуждаят от контакт и с двамата си
родители, поради което следва да се определи режим на личен контакт, при който
да бъдат отчетени възрастта на всяко от тях, привързаността им към бащата, така
че и бащата да прекарва с всяко дете достатъчно време през почивните дни. Съдът
намира, че по отношение желанията на родителите относно режима на лични
контакти не е налице съществен спор. Доколкото от страна на майката не е конкретизирано
искане относно реда и начина на упражняване на родителските права между децата
и бащата, съдът намира, че подходящ е режимът на лични контакти предложен от
бащата в отговора по исковата молба.
Относно размера на издръжката в полза на всяко от децата:
Размерът на издръжката, съгласно разпоредбата на чл. 142 ал.1 СК се
определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето,
което я дължи.
По принцип задължение и на двамата родители е
да гледат и издържат децата си, като в случаите когато гледането се осъществява
изключително и само от единия родител, както е в случая, то другият родител
следва да компенсира с увеличен размер на издръжката. Липсват доказателства, от
които да се установява какъв е размерът на получаваните доходи от бащата. При
това положение съдът следва да приеме, че същият получава доходи в размер около
средния за страната. От друга страна, видно от представените с отговора по
исковата молба писмени доказателства се установява, че бащата, в периода от
21.04.2015 г. до 21.04.2016 г. е превел на своята майка средства в размер на
1730 евро, или около 288 лв. месечно твърдейки, че същите са отишли за издръжката
на децата. Не се твърди наличието на данни за други алиментни
задължения на бащата, т.е. да плаща издръжка в полза на друг свой ненавършил
пълнолетие низходящ. За определяне размера на издръжката на всяко дете съдът
взе предвид също и обстоятелството, че доходите на майката също са около
средните за страната.
Що се отнася до нуждите на децата съдът приема, че освен присъщите за
възрастта си нужди от храна, облекло училищни и извънкласни занимания няма
данни същите да страдат от заболявания, които да обуславят наличие на специфични
потребности и нужди.
Така, като взе предвид нуждите на децата и след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и с оглед възможността съдът да присъди издръжка
в размер, дължим съобразно Конвенцията
за правата на детето, съдът определя общ размер на
месечна издръжка в размер на 240 лв. за детето * Г., като майката следва да поеме
частта от нея в размер на 70.00 лв., съобразно получаваните доходи и съобразно
обстоятелството, че именно тя ще осъществява непосредствените грижи по
отглеждане и възпитание на детето, а останалата част в размер на 170 лева,
следва да се поеме от бащата. Месечната издръжка за детето *, определена въз
основа на изложените по-горе принципи съдът определя да е в размера от 200 лева,
като майката следва да поеме частта от нея в размер на 60.00 лв., съобразно
получаваните доходи и съобразно обстоятелството, че именно тя ще осъществява
непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето, а останалата част
в размер на 140 лева, следва да се поеме от бащата.
Относно иска за издръжка, дължима преди датата на
постъпване на исковата молба в съда:
Ищцата претендира издръжка на основание чл. 149 СК
в общ размер на 4950 лв. (250 лв. месечно за детето Георги и 200 лв. месечно за
детето Ема) за период от 11 месеца преди предявяване на исковете или от
30.01.2015 г. до 30.12.2015 г..
Бащата оспорва исковете за издръжка на двете деца
по чл. 149 СК. От една страна възразява за прекомерност на размера на
претендираната издръжка, а от друга възразява, че е заплащал такава, превеждайки
парични суми на своята майка и баба на децата.
Относно размера на дължимата от бащата месечна издръжка
за децата е относимо изложеното по-горе, че същата следва да възлиза на сумата
от 170 лева за детето Георги и на сумата от 140 лева за детето Ема, което
означава, че искът за издръжка е доказан до размера от 3410 лв. (1881 лв.
дължими за детето Георги и 1540 за детето Ема)
Що се отнася до направеното възражение за плащане
съдът приема за установено следното:
Видно от представеното с исковата молба и приложено
на л. 40 писмо от КЕШ ЕКСПРЕС СЪРВИСИС е че в периода от 21.04.2015 г. до
29.12.2015 г. ищецът е извършил в полза на своята майка * парични преводи в общ
размер от 1130 евро.
От показанията на свидетелката * се установи, че
превежданите през исковия период от ответника суми с паричните преводи са
получени от свидетелката с оглед осигуряване издръжката на двете деца. Ищцата и
децата живеели в дома на свидетелката до края на март. Синът й започнал да й изпраща
пари от март месец 2015 г., всеки месец по 150-200 евро. С тези пари св. приготвяла
децата за училище. Купувала им храна, хранила ги в дома си. С преведените
средства купувала дрехи, маратонки, чанти, обувки, якета, учебници за училище.
Посоченото писмено доказателство не е надлежно оспорено
от ищцова страна. Не са оспорени от страна на ищцата и показанията на
свидетелката Мустафова, които съобразявайки разпоредбата на чл. 172 ГПК с оглед
останалите доказателства по делото съдът кредитира, като достоверни. При
положение, че изложените в посоченото писмено доказателство и показанията на
свидетелката факти не са оспорени от ищцова страна следва да се приеме за
установено, че преведените от ответника в периода от 21.04.2015 г. до
29.12.2015 г. парични средства в общ размер на 1130 евро (2210,09 лв. по
фиксинга на БНБ) са потребени с оглед издръжката на децата.
Следва да се приеме също, че от посочената сума в
размер на 1130 евро (2210,09 лв. по фиксинга на БНБ) съобразно размера на
определената за всяко дете месечна издръжка в полза на детето Георги ответникът
е осигурил издръжка в размер на 1211,98
лв., а в полза на детето Ема издръжка в размер на 998,11 лв. (2210,09/(170+140)=7,13; 7,13х170=1211,98;
7,13х140=998,11). Това означава, че дължимите от ответника суми за издръжка по
чл. 149 СК, след приспадане на осигурената от същия такава за периода от 11
месеца преди предявяване на исковете е както следва: за детето Георги в размер
на 658,02 лв. , а за детето Ема в размер на 541,89 лв. за които суми искът е
основателен.
Относно разноските:
Ищцата прави искане за
разноски. При този изход на спора, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК,
същата има право да иска от ответника направените от него разноски за
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, които съобразно
уважената част на исковете съдът определя на сумата от 186,26 лв. При
определяне размера на разноските съдът взема предвид и обстоятелството, че по
исковете за предоставяне на родителските права и режима на лични контакти с
детето на практика няма спор между страните.
Предвид характера на
производството ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса по иска
за издръжка в размер на 494,40 лева, на основание чл. 7, т. 2 от Тарифа за
държавните такси събирани от съдилищата по ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца * Г., ЕГН **********
и *, ЕГН ********** на майката Ж.А.Х., ЕГН **********,***.
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕ на ненавършилите пълнолетие деца * Г., ЕГН **********
и *, ЕГН ********** по адреса на майката Ж.А.Х., ЕГН ********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични
отношения ненавършилите пълнолетие деца * Г., ЕГН ********** и *, ЕГН **********
и бащата М.Г.Х., ЕГН **********: Всяка първа и трета седмица от месеца за
времето от 18,00 часа в петък до 18,00 часа в неделя с преспиване; на коледните
празници: през четните години- за времето от 17.00 часа на 24- и декември до
13.00 часа на 25- и декември, с преспиване, а през нечетните години- за времето
от 13,00 часа на 25-и декември до 17.00часа на 26-и декември; на новогодишните
празници през четните години; през великденските празници: в четни години- за
времето от 09.00часа в събота /Велика събота/ до 13.00часа в неделя /Великден/,
с преспиване, а в нечетни години- за времето от 13.00 часа в неделя /Великден/
до 18.00 часа в понеделник /Великден/, с преспиване; както и всяка година на
лични празници на бащата- рожден ден, имен ден- за времето от 10,00 часа до
19.00часа; на рождения ден на децата- всяка четна година от 16.30часа до
19.30часа, а на нечетна година на следващия ден след рождения ден на детето от
16.30 часа до 19.30 часа, както и всяка година за 30 дни през лятото, когато
майката не ползва платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА М.Г.Х., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на детето * Г.,
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Ж.А.Х., ЕГН **********
с адрес *** сумата в общ размер на 658,02 лева (шестстотин петдесет и осем лева
и 02 стотинки), представляващи дължима издръжка за периода от 30.01.2015 г.
година до постъпване на исковата молба в съда – 30.12.2015 г., заедно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска от датата на постъпване на исковата
молба в съда до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 149 СК, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА, като неоснователен за разликата над сумата от 658,02
лева до първоначално предявения размер от 2750 лв.
ОСЪЖДА М.Г.Х., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на детето *, ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Ж.А.Х., ЕГН ********** с адрес ***
сумата в общ размер на 541,89 лева (петстотин четиридесет и един лева и 89
стотинки), представляващи дължима издръжка за периода от 30.01.2015 г. година
до постъпване на исковата молба в съда – 30.12.2015 г., заедно със законната
лихва за всяка закъсняла вноска от датата на постъпване на исковата молба в
съда до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 149 СК, като
ОТХВЪРЛЯ ИСКА, като неоснователен за разликата над сумата от 541,89 лева до
първоначално предявения размер от 2200 лв.
ОСЪЖДА М.Г.Х., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАЩА в полза на * Г., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Ж.А.Х., ЕГН **********, с адрес ***
месечна издръжка в размер на 170,00 лв. /сто и седемдесет лева/, считано от 30.12.2015
г., дължима до пето число на съответния месец ведно със законната лихва за
всяка закъсняла вноска за съответния месец, за който се дължи издръжката до
настъпване на пълнолетие на детето или до настъпване на друго законово
основание за нейното изменение или прекратяване на основание чл. 143 СК.
ОСЪЖДА М.Г.Х., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАЩА в полза на *, ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Ж.А.Х., ЕГН **********, с адрес ***
месечна издръжка в размер на 140,00 лв. /сто и четиридесет лева/, считано от
30.12.2015 г., дължима до пето число на съответния месец ведно със законната
лихва за всяка закъсняла вноска за съответния месец, за който се дължи
издръжката до настъпване на пълнолетие на детето или до настъпване на друго
законово основание за нейното изменение или прекратяване на основание чл. 143 СК.
ОСЪЖДА М.Г.Х., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт
по сметка на ВСС в размер на 494,40 лева /четиристотин деветдесет и четири лева
и 40 ст./ върху исковете за издръжка.
ОСЪЖДА М.Г.Х., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на Ж.А.Х., ЕГН **********, с адрес *** направени разноски по делото
в размер на 186,26 лева /сто осемдесет и шест лева и 76 ст./.
ПОСТАНОВЯВА
предварително изпълнение на решението на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: